Р Е Ш Е Н И Е
София, 12.08.2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 14-ти
с-в, в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Д.Б. като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 13348 по описа за 2010
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от З.Х.А.
*** против “Х.З.” АД *** за
сумата по 53 524 лв. с правно основание чл.226,ал.1 от Кодекса за З.то.
Чрез своя процесуален представител ищцата поддържа иска за
неимуществени вреди, които твърди, че търпи в следствие на телесни увреждания
настъпили при ПТП на 19.05.2009 год. по вина на деликвент, управлявал МПС
застраховано при ответното дружество и законната лихва върху главницата считано
датата на деликта до окончателното й изплащане.
Моли съда да уважи предявеният иск , тъй като е основателен
и доказан ведно със законните последици- разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът “Х.З.”
АД *** чрез своя процесуален представител прави възражение за необоснованост и
неоснователност на исковата претенция по основание и размер, с твърдения, че
претендираният такъв е нереално завишен.Претендира разноски.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
на 19.05.2009 год. около 04.20 часа ищцата е претърпяла
произшествие, следствие на което е получил телесни увреждания. Причина за настъпването
им е в действията на водач на лек
автомобил “К. В.”
с д.к. № *** З.С. З..
Последният е влязъл с автомобила в рамките на градския стадион в гр.К., обл.Ш.
и при движение там е ударил с предната си част ищцата.
лекия автомобил “К.
В.” с д.к. № ****
собственост на Н. К.А.ев е имал вА.дна застраховка при ответното дружество за
„Гражданска отговорност” № 09090126901008139509 с валидност от 07.04.2009 год.
до 07.04.2010 год.-застрахователна полица на л.3 от делото.
От
заключението по приетата СМЕ се установява,че ищцата е получила следните
телесни увреждания- счупване на костите на дясната подбедрица и счупване на
петната кост на дясното ходило и двуглезенно счупване на левия глезен.
Извършени са незабавно две оперативни интервенции в ОТО МБАЛ гр.Ш.- поставени са фиксиращи метали в дясната подбедрица и
левия глезен,които са извадени оперативно съответно след 6 и 4 месеца.
Оздравителния период за счупената подбедрица е около 7-8 месеца,за глезена
около 4-5 месеца, с по-интензивни болки през първите 2-3 месеца след
уврежданията. Няма данни за остатъчен функционален дефицит в глезенните стави и
дясната колянна става.
От
показанията на св.Н. С. /майка на ищцата/ се установява, че след катастрофата
пострадалата е била дълго време на легло и е изпитвала силни болки и страдания.
Трудно проходила отново, лесно се изморявала и не можела дълго да стои права на
краката си.
Горната
фактическа обстановка се установява и от приетите по делото протокол за ПТП №
1034823 от 19.05.2009 год., епикриза на л.5 от делото ,Решение на Районен Съд
гр.Н.п.
от 23.02.2010 год. по нахд № 68/2010 год.
Няма
спор по делото и се установява от представените доказателства, че по заведена
при ответното дружество щета № 0100-08-10-0071-0771 на ищцата са изплатени 6000
лв. за претърпените неимуществени вреди и 1458 лв.-имуществени такива.
С
оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според която
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед на
валидното застрахователно правоотношение отговорността на ответното дружество е
установена.
В настоящия случай се установи, че са налице предвидените
и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат,
вина и причинна връзка между тях.
Установено
е, че произшествието е настъпило по вина на
водача на лек автомобил “К.
В.” с д.к. № ***** З.
С.З.,който
при управлението на МПС-то е нарушил е разпоредбата на чл.20,ал.1 и 2 и
чл.25,ал.1 от ЗДвП. Същият е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание при условията на чл.78а НК. Доказан е и фактът, че
причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние и по него спор няма.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
По
отношение на размера:
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането,
претърпените интензивни болки , страдания и неудобства в
началния период след злополуката- около 2-3 месеца и продължилите по-леки
такива около 7 месеца. следва да
се отчете и факта, че се касае предимно за увреждания съпроводени с временни
болки и страдания, от които пострадалата макар и бавно се е възстановила почти
напълно.
На основание изложеното, съдът намира, че искът за
неимуществените вреди с оглед претърпените и търпени от ищцата болка и
страдания е основателен в общ размер на 20 000 лв.,а след приспадане на
полученото извънсъдебно обезщетение от 6000 лв. следва да бъде уважен в размер
за сумата от 14 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2009 г. до
окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с
оглед претърпените от ищцата болки и страдания и тяхната продължителност и
интензитет и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната.
Над уважения размер до претендираният от 53 542 лв. искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Лихвата за непозволено увреждане по дефиниция и закон е
дължима от момента на самото увреждане /оттогава
е изискуемо самото вземане/ и няма
общо с договорния характер на взаимоотношенията между прекия причинител на
щетата и отговорността на застрахователя.
Съобразно този
изход на делото ищцата следва да заплати на ответника дължимо юрисконсултско
възнаграждение в размер от 510 лв., а
ответника да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 560 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
“Х.З.” АД със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”Г.С.Р.” № **
с ЕИК: *********** да
заплати на З.Х.али,ЕГН:**********
със съдебен адрес на адвокат В.У. *** сумата в размер на 14 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди – чл.226,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 19.05.2009 год. до окончателното й изплащане,
като отхвърля предявения иск над
уважения размер до претендирания такъв от по 53 542 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Х.али,ЕГН:********** със съдебен
адрес на адвокат В.У. *** да заплати на “Х.З.”
АД със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.”Г.С.Р.” № **
с ЕИК: ************** разноски в размер на 510
лв.
ОСЪЖДА
“Х.з.”
АД със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.”Г.С.Р.” № *
с ЕИК: ************** да
заплати на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер на 560 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: