Решение по дело №172/2020 на Окръжен съд - Добрич

Н   Е   П   Р   И   С   Ъ   С   Т   В  Е  Н  О

 

Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

 

№ 260029

 

 

гр. Добрич, 01.03.2021 г.

 

 

 

         В      И   М   Е  Т О     Н  А     Н  А  Р  О  Д   А 

 

 

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и пети февруари   две хиляди двадесет и първа година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ  ПАВЛОВ  при секретар БИЛСЕР МЕХВЕДОВА – ЮСУФ разгледа Търговско дело № 172 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 172/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 262334/19.11.2020 г., подадена от  „СТОЙЧЕВИ - АГРО“  ООД  с. Стожер, Стопански двор, общ. Добричка, област Добрич, ЕИК *********, с която срещу „ДЖЕЙ ГРУП 11“ ЕООД гр. Харманли, бул. „България“ № 21, вх. Г, ет. 2, ап. 22, общ. Харманли, област Хасково, ЕИК *********, при условията на обективно съединяване са предявени следните искове:

Иск за плащане на сумата от 35 463.00 лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, претендиран на основание чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 318 и сл. ТЗ. 

Иск за плащане на сумата от 3 201.52 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата, определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски. 

Ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил доказателства и не е представил писмени доказателства.

В първото съдебно заседание, ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника при условията на чл. 238 - 239 ГПК.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание  чл. 235, ал. 2 ГПК, като взе предвид установените обстоятелства по делото и закона, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

В процесния казус са налице предпоставките на чл. 238 – 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил доказателства и не е представил писмени доказателства и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – чл. 238, чл. 239 ГПК.

От доказателствата по делото се установява вероятната основателност на иска с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

На 26.08.2019 г. между страните по са възникнали облигационни отношения по договор за търговска продажба по см. на чл. 318 ТЗ, по силата който ищецът като продавач се е задължил да прехвърли на ответника като купувач собствеността на стоки – 100 МТ царевица – реколта 2019 г. срещу цена от 30 000.00 лв., която купувачът се задължил да му заплати в срок до 30.11.2019 г.

Продавачът е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 187 ЗЗД  да предаде договореното количество от стоката, както и допълнително договореното количество от 18.210 МТ.

Сделката е документирана с първичен счетоводен документ –  ф – ра № 2166/29.11.2019 г. на обща стойност 35 463.00 лв.

Купувачът не е изпълнил задължението си за плащането на цената в срок, произтичащо от разпоредбата на чл. 200 ЗЗД във вр. с ч. 327, ал. 1 ТЗ, поради което дължи и плащане на мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед изложените съображения, се налага изводът за основателност на исковата претенция за плащане на цената на продадените стоки, както и на акцесорната претенция за мораторна лихва.

Исковете са основателни и доказани и следва да се уважат в пълен размер.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване нае неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на сумата от 1 586.58 лв. и адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата от 1 700.00 лв. с оглед представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

                          

         Р    Е    Ш    И :

 

 

ОСЪЖДА „ДЖЕЙ ГРУП 11“ ЕООД гр. Харманли, бул. „България“ № 21, вх. Г, ет. 2, ап. 22, общ. Харманли, област Хасково, ЕИК *********, да заплати на „СТОЙЧЕВИ - АГРО“  ООД  с. Стожер, Стопански двор, общ. Добричка, област Добрич, ЕИК ********* сумата от 35 463.00 лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 19.11.2020 г. – до окончателното й изплащане, 3 201.52 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата, определено по размер от законната лихва, както и разноски по делото в размер на сумата от 1 586.58 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 700.00 лв.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ  НА ОБЖАЛВАНЕ.

  

                               СЪДИЯ :