Решение по адм. дело №408/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по искова молба на М. К. Л. с [ЕГН] от гр. Левски, обл. Плевен, [улица]чрез адв. Д. А. Г. от Адвокатска колегия – София със служебен адрес гр. ***, с която е предявен иск с посочено правно основание чл.1, ал.1, пр.1 от ЗОДОВ, против Областна дирекция на МВР- Плевен, гр. Плевен, [улица], с която се претендира сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода от 05.03.2024 г. до 06.03.2024 г., изразяващи се в силно напрежение и стрес, настъпил емоционален срив, засегнати добро име в обществото, наранени лична чест и достойнство, ведно със законна лихва, считано от 05.03.2024 г. до деня на окончателното плащане на сумата, в резултат на незаконосъобразна заповед за задържане рег. № 316зз-21/05.03.2024 г., издадена от служител в сектор СПИП при ОД на МВР- Плевен.

В исковата молба се твърди, че на 05.03.2024 г. ищецът е задържан за 24 ч. от служител на сектор ПИП при ОДМВР Плевен ОР И. О. по ДП № 282/2023 г. по описа на ОДМВР Плевен и пр. пр. № 7033/2023 г. по описа на РП Плевен, като от извършените в хода на досъдебното производство действия не е установена вината му по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. чл. 195, ал.1, т.6 вр. чл.194, ал.1 от НК. Посочва се, че е бил заподозрян, че в качеството си на длъжностно лице на 05.03.2024г. е отнел чужда движима вещ - дизелово гориво, собственост на „Холдинг БДЖ“.

Излагат се аргументи, че Районен съд Плевен в Решение № 264/20.05.2024 г., пети наказателен състав, по АНД № 690/2024 г. е отменил обжалваната заповед за задържане на ОДМВР Плевен като незаконосъобразна, а Административен съд Плевен, втори касационен състав, с Решение № 4326/13.12.2024 г. по КАНД № 852/2024 г. е оставил в сила решението на PC – Плевен.

Навеждат се доводи, че от 05.03.2024 г. до момента по ДП № 282/2023 г. по описа на ОДМВР Плевен ищецът е разпитван единствено и само в качеството му на свидетел и към момента продължава да работи в „Холдинг БДЖ“.

Релевират се основания, че докато е бил задържан, е подложен на силно напрежение и стрес, и към момента се намира в емоционален срив, защото е засегнато доброто му име в обществото, авторитета му сред близки, приятели и колеги. Посочва се, че здравето му е увредено, като е започнал да има хипертонични проблеми, започнал е да губи вяра в българското правосъдие и особено в МВР. Посочва се, че се чувства изнервен, не може да спи, да работи и да бъде полезен на семейството си. Счита се, че гореизброените неблагоприятни последици, се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с неправомерните действия на МВР – незаконното му задържане за срок от 24 часа, както и шиканирането на процеса от страна на служителите на МВР.

Иска се от съда да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ОДМВР Плевен да му заплати сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение на нанесените му неимуществени вреди - силно напрежение и стрес, настъпил емоционален срив, засегнати добро име в обществото, наранени лична чест и достойнство, като се претендира и законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2024 г., до окончателното изплащане на присъдената сума, както и направените разноски по делото, включително адвокатското възнаграждение.

Направено е искане да бъде изискано и приложено ДП № 282/2023 г. по описа на ОДМВР Плевен, пр. пр. № 7033/23 г. по описа на РП Плевен, както и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане, които да потвърдят доводите му.

Иска се също така да бъде допусната съдебно-психиатрична експертиза, по която вещото лице, след преглед на медицинската документация и лично събеседване с ищеца, да даде отговор какво е психологическото състояние на М. Л., в следствие на незаконното му задържане от органите на МВР; съществува ли опасност от задълбочаване на психологическите му проблеми във времето и наблюдават ли се поведенчески изменения у Л., в резултат на преживените напрежение и стрес?

Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР- Плевен, не е подал писмен отговор на исковата молба. В проведеното първо по делото съдебно заседание изразява становище, че исковата молба е неоснователна, а претенциите са недоказани.

В съдебно заседание ищецът – М. К. Л. се явява лично и с адв. Д. Г. от Адвокатска колегия – гр. София с пълномощно по делото. Моли съда да постанови решение, с което изцяло да бъде уважен предявения иск, както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на претендираните лихви. Счита, че в хода на съдебното следствие се е доказало по убедителен и несъмнен начин претърпените от доверителя му неимуществени вреди, а именно душевни болки и страдания, засегнати лична чест и достойнство и увреждане на доброто му име в обществото. Посочва, че България, като член на Европейския съюз е подписала ЕКПЧ и държавните институции в своята дейност трябва да я спазват. Твърди, че в случая е видно и е безспорно доказано, че има грубо нарушение на правото на презумпцията за невиновност на Л., което представлява и груба законова намеса. Претендира присъждане на разноските по производството и получен адвокатски хонорар за сума в размер на 1000 лева. Представя писмени бележки, в които развива подробно доводите си.

В съдебното заседание ответникът - Областна дирекция на МВР- Плевен, се представлява от гл. юрисконсулт П. Б.-Ф., която заявява, че искът е неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер. На първо място счита, че в конкретния случай не е доказана причинно-следствената връзка между отменения като незаконосъобразен индивидуален административен акт и твърдяните от ищеца неимуществени вреди, а липсата на тази причинно-следствена връзка е основание да бъде отхвърлен изцяло предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Твърди, че доказването на всеки един елемент от фактическия състав на правната норма, свързана с отговорността на държавата, е изцяло в тежест на ищеца, а в конкретния случай не са били доказани претърпените от него неимуществени вреди, както и че техния интензитет, ако се приеме, че има такива, не отговаря на обезщетение в размер на 30 хиляди лева, което е поискано по делото. Навежда доводи, че събраните по делото свидетелски показания не доказват иска, тъй като свидетеля Н. не е свидетел нито на задържането, нито на обидни думи или нараняване на достойнството на ищеца от негови колеги. Неговите показания са общи, в тях няма нищо конкретно. Говори за социални мрежи и някакви слухове, които не са посочени нито като конкретика, нито от кои социални мрежи, от къде, кога и как са научили колегите за задържането на ищеца, нито пък доказват, че определени колеги от местоработата на ищеца са започнали да се отнасят по различен начин спрямо него. Навежда доводи, че дори от свидетелските показания става ясно, че данни за задържането са му били споделени от страна на ищеца, с който обаче нямат чести срещи, а един път на месеца, че не са в една бригада и съответно единствено от него е чул за задържането и затова как се чувства той. Посочва, че от това се стига до извода, че всички данни, свързани със здравословното и психологическото състояние на ищеца се дават единствено и само от него. По отношение на свидетелските показания на майката на ищеца, моли съда да ги обсъжда с оглед на обстоятелството, че същата е заинтересовано лице по случая и има интерес от изхода на делото. От нейните показания се изяснява единствено, че са посетили лекар- психолог, но от представените по делото амбулаторни листи се вижда, че психолога е посетен почти цял месец след като е било задържането - задържането е било осъществено на 05.03.2024 г., а психологът е посетен на 04.04.2024 г. Посещението е едно единствено, като лечението, което е предписано от този психолог е сменено много скоро – на 19.04.2024 г. от личния лекар на ищеца, като са документирани само две посещения при този личен лекар и след всяко едно посещение се вижда, че лечението е все по-леко. Вижда се намаляване на дозите на лекарството, изписване на съвсем различно лекарство, което не е толкова силно, както лекарствата изписани от психолога. Не е установено едно продължително лечение. По отношение на третото посещение при лекар, посочва, че то е с амбулаторен лист от 12.11.2024 г., като то е за конкретен случай, свързан с посещение на съдебно дело и получаване на пристъп на задух, като е предписано лекарство в минимални дози - 0,25мл., най-минималната доза, която може да съществува за това лекарство. Счита, че интензитета на твърдените за претърпени болки и страдания не е в такава голяма степен, че същия да може да претендира обезщетение по ЗОДОВ в размер на 30 хиляди лева. Посочва, че не са били налице данни за уронване на доброто му име в обществото, а МВР не е разпространявало данни сред колектива, в който работи лицето. Твърди, че видно от всички събрани по делото доказателства е, че лицето не е било отстранявано от работа и е продължило да работи в БДЖ, Локомотивни превози на гара Л., което показва, че в работодателя няма негативното усещане, затова че ищецът е извършил престъпление. Поради този факт счита, че не е доказано нарушаване на доброто име след колегите му, както и името му в обществото.

Счита, че по никакъв начин не е доказана причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и самата заповед за задържане, която е отменена от съда като незаконосъобразна. Моли съда да направи преценка, при постановяване на решението, дали не е налице хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като счита, че от събраните по делото доказателства следва да се направи извод за съпричиняване, предвид представения по делото доклад по чл. 203, ал. 4 от НПК и фактът, че наказателното производството не е приключило, наличието на експертизи, в които ясно се виждат снимки на ищеца, как изнася туби, които са били иззети по- късно и за които е установено, че съдържат дизелово гориво от същия вид, като това което получава БДЖ. Навежда доводи, че в доклада по чл. 203 подробно е описано, че по безспорен начин се установява, че всички иззети туби с дизелово гориво, са такива, със същото качество и същото съдържание, като това дизеловото гориво, което се използва от БДЖ Холдинг и няма как същите да са закупени от бензиностанция, каквато е защитната теза по делото. Прави искане за преценка на размера на търсеното обезщетение в случай, че съда приеме, че иска е основателен, тъй като счита, че обезщетение в размер на 30 хиляди лева не отговаря на интензитета на твърдените за преживени неимуществени болки и страдания. По отношение на направеното искане за заплащане на лихва, считано от 05.03.2024 г. – датата на задържане, счита, че същото е неоснователно и лихва може да бъде претендирана едва от датата на влизане в сила на решението, с което е отменена като незаконосъобразна издадената заповед за задържане. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 24 от Наредбата за правната помощ.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор Н. Р., която счита, че предявения иск е недоказан, тъй като не са установени по безспорен начин всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. Посочва, че безспорно е наличието на отменен административен акт като незаконосъобразен, но от представените доказателства - амбулаторни листове, се установяват единствено анамнестични данни за преживян стрес и тревожност, които са по данни на ищеца. Единствено в първия амбулаторен лист на обективно състояние е отбелязано – тревожен, неустойчив, мисловен процес ангажиран с хипохондрични опасения и идеи за безперспективност, което обаче е възможно да е състояние и при виновно поведение от страна на ищеца. Ето защо счита, че не е доказана причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и не е доказан изцяло фактическия състав на отговорността, поради което предлага съда да отхвърли иска като недоказан. Навежда доводи, че претендираните вреди за 24-часово задържане в размер на 30 хиляди лева са прекомерни, съгласно трайната практика на ВКС, като такова обезщетение не може да се получи като основание за неоснователно обогатяване.

Административен съд- Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане на лице рег. № 316зз-21/05.03.2024 г., издадена от И. О., служител в сектор СПИП при ОД на МВР – Плевен, М. К. Л., [ЕГН] е бил задържан за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР в помещение за временно задържане на ОД на МВР Плевен в периода от 19:20 часа на 05.03.2024 г. до 18:30 часа на 06.03.2024 г., като основание за задържането му е посочено, че „лицето е заподозряно, че в качеството си на длъжностно лице на 05.03.2024 г. отнема чужда движима вещ - дизелово гориво, собственост на „Холдинг БДЖ“ и във връзка с ДП № ЗМ 282/2024 г. по описа на ОД МВР Плевен.

По подадена от М. К. Л. жалба срещу заповедта, пред Районен съд – Плевен е образувано АНД № 690/2024 година, като по делото е постановено Решение № 264 от 20.05.2024 г. /л.л.11-17/, с което заповед за задържане на лице № 316зз-21/05.03.2024 г. е отменена. Така постановеното решение на Районен съд – Плевен е обжалвано от административния орган пред Административен съд – Плевен, като е образувано КАД № 852/2024 г., по което е постановено Решение № 4326/13.12.2024 г. /л.л. 18-24/, с което решението на Районен съд – Плевен е оставено в сила.

Като доказателства по делото са представени още: молба от М. К. Л. № 33-02-272/08.04.2024 г. по описа на „БДЖ-пътнически превози“ ЕООД гр. Горна Оряховица до Районна прокуратура – Плевен; писмо № 7033/2023 г. от 29.03.2024 г. от Районна прокуратура – Плевен до М. К. Л.; удостоверение изх. № 01351/2024 г. от 04.04.2024 г. от Окръжна прокуратура – Плевен; заповед за задържане на лице рег. № 316зз-21/05.03.2024 г., издадена от И. О., служител в сектор СПИП при ОД на МВР – Плевен; протокол за личен обиск на лице рег. № 316р-8011/05.03.2024 г. за М. К. Л.; фиш за спешна медицинска помощ, издаден от МЗ-Център за спешна медицинска помощ – гр. Л. от 05.03.2024 г. за /в който не се чете името на пациента/; амбулаторен лист № 24079808А6ЕС от 19.03.2024 г. за М. К. Л. от д-р В. Х. с установено обективно състояние „дистимно-тревожен, лабилен, неустойчив. С намалена действена активност и инициативност. Мисловен процес ангажиран с хипохондрични опасения и идеи за безперспективност. Памет и интелект – съответни.“; рецепта с предписани медикаменти от 19.03.2024 г. от д-р В. Х.; амбулаторен лист за вторичен медицински преглед № 24095В078С93/04.04.2024 г. за М. К. Л. от д-р В. Х.; амбулаторен лист № 24110D07А901/19.04.2024 г. за М. К. Л. от д-р Г. Г. с основна диагноза „невротично разстройство, неуточнено“; рецепта с предписани медикаменти от 19.04.2024 г.; амбулаторен лист 24317 от 12.11.2024 г. за М. К. Л. от д-р Г. Г.; рецепта с предписани медикаменти от 12.11.2024г.

По искане на ищеца по делото са допуснати до разпит и са разпитани двама свидетели при режим довеждане за доказване на неимуществените вреди – Ц. С. Н. и Е. М. Л..

При разпита си свидетелят Ц. Н. заявява, че познава ищеца от четири години, колеги са, работят заедно в „Холдинг БДЖ“ като локомотивни машинисти и имат колегиални отношения. След пети март М. Л. му споделил, че е бил първо задържан и е обвинен за някаква кражба за гориво и че е влизано у тях. Споделя, че след този инцидент е забелязал, че М. се е променил психически и физически, спрял е да контактува с колеги, с хора. Споделил му е, че има проблеми, че ходи на доктор. Заявява, че в месеца поне два пъти са заедно и му споделя, а и му е бил стажант преди да започне работа. Счита, че не е това момче, което е бил в началото, с хъс за работа, с желание. Съобщава, че се говори в работата, че М. е крадец, че е крал. Не може да каже дали някой от колегите им е присъствал по време на задържането, но от социалните медии са разбрали за обвинението и задържането като във Фейсбук специално е споменато неговото име.

При разпита си свидетелката Е. М. Л. – майка на ищеца, посочва, че тя работи от шест години като билетен касиер на гара Левски към „БДЖ - Пътнически превози“, а съпругът й към 05 март 2024 г. също е работил в БДЖ - Пътнически превози, като работещ пенсионер. Синът й М. Л. също работи към БДЖ - Пътнически превози от около четири години. За конкретният случай свидетелката разказва, че на 05.03.2024 г. семейството  е станало обект на полицейска проверка, която била извършена по изключително брутален начин. Посочва, че дизеловото гориво, което е намерено в дома им е за покриване на личните им нужди, придружено е с документи, тъй като съпругът  е земеделски производител от около 10 години, а от около 30 години се занимават с кошери, които дейности са на доста километри от гр. Левски и непрекъснато са в движение. Заявява, че на 05 март синът  е бил задържан малко преди да му започне работния ден в Депо – Левски. Посочва още, че след неговото освобождаване, като негова майка е вярвала, че ще минат нещата, ще го приеме като някаква грешка или нещо, което не е имало как да знаят полицаите, но в продължение на няколко месеца той е започнал да ходи по лекари, свързани с психическото му състояние, с изключителната тревожност, с която е започнал да се бори, с безсъние и куп неща, които здравословно са свързани със ситуацията. Освен това счита, че изключително е накърнено достойнството му, тъй като реално за момента нищо не се случило, нито на работното му място, нито в къщи, а той е арестуван с полиция, с качулки. Твърди, че е имало показност, обиждан е многократно с нецензурни думи докато е бил арестуван. За заплашване не знае дали е бил заплашван, но не му е дадена възможност да се обади в рамките на тези 24 часа и тя не го е чула. Счита, че това изключително много се е отразило на психическото му състояние. Има изписано лечение от психиатър. За бащата на М. посочва, че е следствен към момента, затова че е присвоил на неопределени дати дизелово гориво. Тя самата е присъствала на изземането, но на претърсването – не. По нейни данни са иззети около 500 литра дизелово гориво. За М. Л. посочва, че е завършил ЖП-училище, средно специално образование в гр. Горна Оряховица и работи на тази работа от почти веднага след като е завършил. Заявява, че не е уволняван във връзка с този случай и той продължава да си работи там и към този момент. Не е отстраняван. Не му е повдигнато обвинение. Прокуратурата е дала изявление, че е привлечен като свидетел по досъдебното производство. Смята, че работи това, за което е учил и има доста квалификации след това от направени курсове и към момента е локомотивен машинист на 23 години. Сочи, че личният лекар на ищеца е д-р В. и тя е първият лекар, към който са се обърнали при първоначалните оплаквания. Д-р В. го е насочила към психиатър и той е посетил д-р Х.. Лечението е започнало много скоро след случилото се и е било за около три месеца, като след това отново се налага от време на време да ходи при нужда. Свидетелката посочва още, че са предоставили финансови документи на разследващия орган за около два тона гориво.

По искане на процесуалния представител на ищеца е изискано и представено цялото производство по АНД № 690/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен.

По искане на процесуалния представител на ответника е изискан и представен доклад по чл. 203 от НПК на водещия разследването по ДП № 7033/2023 г. по описа на РП – Плевен, като е уведомен съда, че разследването по посоченото дело не е приключило.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът за неимуществени вреди е процесуално допустим. Твърдят се претърпени неимуществени за периода от 05.03.2024 г. до 06.03.2024 г., изразяващи се в силно напрежение и стрес, настъпил емоционален срив, засегнати добро име в обществото, наранени лична чест и достойнство, ведно със законна лихва, считано от 05.03.2024 г. до деня на окончателното плащане на сумата, от активно легитимирано лице, което твърди, че е претърпяло вреди, пряка и непосредствена последица от отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт –заповед за задържане рег. № 316зз-21/05.03.2024 г., издадена от служител в сектор СПИП при ОД на МВР- Плевен.

Искът за обезщетение е предявен срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт и е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд Плевен по реда на глава ХІ от АПК. Изпълнено е и условието на чл. 204, ал.1 от АПК, тъй като вредите се претендират от акт, издаден при упражняване на административна дейност - заповед, която е отменена по предвидения в закона съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. Представено е Решение № 264 от 20.05.2024 г. /л.л.11-17/, постановено по АНД № 690/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, както и Решение № 4326/13.12.2024 г. /л.л. 18-24/, по КАД № 852/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което решението на Районен съд – Плевен е оставено в сила. Решението е влязло в законна сила на 13.12.2024 г. и следователно иска е допустим за разглеждане.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В своя фактически състав чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпените щети и пропуснати ползи; 3. пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

„Вредата“ представлява отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от акта, действието и/или бездействието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липса на който и да е от елементите на фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По делото не е спорно, че е налице е първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност.

С решение № 264/20.05.2024 г., пети наказателен състав, по АНД № 690/2024 г. РС- Плевен е отменил заповед за задържане рег. № 316зз-21/05.03.2024 г., издадена от служител в сектор СПИП при ОД на МВР- Плевен, а Административен съд Плевен, втори касационен състав, с Решение № 4326/13.12.2024 г. по КАНД № 852/2024 г. е оставил в сила решението на PC – Плевен, решението е влязло в сила на 13.12.2024 г.

Според съда е налице втората предпоставка за уважаване на иска, а именно претърпени неимуществени вреди от ищеца - силно напрежение и стрес, настъпил емоционален срив, засегнати добро име в обществото, наранени лична чест и достойнство вследствие незаконното му задържане.

Понятието „неимуществени вреди“ няма легално определение, но такова се извежда от правната доктрина и практика. Неимуществените вреди представляват негативно въздействие върху честта, достойнството, доброто име в обществото, като същото се изразява в болки и страдания, които лицето е преживяло, вследствие на незаконосъобразната административнонаказателна дейност на орган или длъжностните лица, при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Тези болки и страдания подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца, тъй като те не се презюмират.

Посегателството върху свободата, каквото е задържането без законово основание, несъмнено би могло да породи неимуществени вреди за задържаното лице - емоционален стрес и притеснение, провокирани както от задържането, така и от поставянето му в изолирана среда. Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства са резултат от изпълнението на незаконосъобразна заповед за задържане.

Психически дискомфорт, и психическото страдание - страх, безпокойство и притеснение, се потвърждават от разпитаните свидетели- Ц. С. Н. и Е. М. Л.. Независимо от възможна заинтересованост на свидетелите като близки на ищеца, показанията на Н. потвърждават претърпените вреди, както и че за задържането на ищеца е било обявено в социалните мрежи. Свидетелските показания на майката на ищеца Е. М. Л. също потвърждават претърпените вреди, като същата заявява, че в продължение на няколко месеца са ходили по лекари свързани с психическото състояние на ищеца, с изключителната тревожност, с която е започнал да се бори, с безсъние и куп неща, които здравословно са свързани със ситуацията. Освен това изключително накърняването на достойнството на млад човек, който реално за момента нищо не се случило, нито на работното му място, нито в къщи, нищо не се е случило, а той е арестуван с полиция, с качулки, една показност. Заявява също, че от домът им са иззети около 500 литра дизелово гориво, както и че се е наложило да се обърнат към лекари, с оглед на здравословното състояние на сина й М. Л., заявява, че са посещавали както личния си лекар, така и психиатър - д-р Х., като лечението е било за 3 месеца, като след това се налага от време на време да ходят при нужда, като заявява, че има един преглед при доктор Х., а останалите прегледи са от личния лекар, особено след делата които са минали.

Че ищецът е претърпял психически дискомфорт, страх, безпокойство и притеснение се потвърждава и от представените по делото писмени документи, а именно: амбулаторен лист № 24079808А6ЕС от 19.03.2024 г. за М. К. Л. от д-р В. Х. с установено обективно състояние „дистимно-тревожен, лабилен, неустойчив. С намалена действена активност и инициативност. Мисловен процес ангажиран с хипохондрични опасения и идеи за безперспективност. Памет и интелект – съответни.“; рецепта с предписани медикаменти от 19.03.2024 г. от д-р В. Х.; амбулаторен лист за вторичен медицински преглед № 24095В078С93/04.04.2024 г. за М. К. Л. от д-р В. Х.; амбулаторен лист № 24110D07А901/19.04.2024 г. за М. К. Л. от д-р Г. Г. с основна диагноза „невротично разстройство, неуточнено“; рецепта с предписани медикаменти от 19.04.2024 г.; амбулаторен лист 24317 от 12.11.2024 г. за М. К. Л. от д-р Г. Г.; рецепта с предписани медикаменти от 12.11.2024г.

Според съда, безспорно едно незаконосъобразно, почти 24-часово задържане, поражда както отрицателни емоции у задържаното лице, така и в общественото мнение и отношение към него. В случая обаче следва да се има предвид, че е трудно да се разграничи кое от двете основания – незаконното задържане или образуваното досъдебно производство, което и към момента на настоящото производство е висящо, са предизвикали по-голям стрес и отрицателни лични емоции, а също така и отрицателен отзвук в обществото. Двете събития в живота на ищеца не могат да бъдат разглеждани независимо едно от друго и всяко от тях е дало своето отражение върху неговата психика и преживявания. Видно от представения по делото доклад по чл. 203, ал. 4 от НПК по досъдебно производство №316 ЗМ-282/2023г. по описа на ОД на МВР- Плевен е образувано затова, че в неустановен ден през 2023г. в гр. Левски, обл. Плевен при условията на продължавано престъпление, длъжностни лица, възползвали се от служебното си положение, отнели чужди движими вещи – неустановено количество дизелово гориво от владението на собственика „Холдинг БДЖ“ ЕАД, гр. София, без съгласието на законен представителен орган, с намерение противозаконно да бъдат присвоени.

Видно от доклада, като обвиняеми са привлечени няколко лица, един от които на 06.03.2024г. е бащата на ищеца – К. Й. Л., което се потвърждава и от свидетелските показания на майката на ищеца. В същия доклад е посочено, че ищецът е разпитан като свидетел, а назначените физико- химични експертизи са потвърдили, че продуктът е дизелово гориво, като по лабораторни показатели същото съвпада с показателите на дизелово гориво доставено на „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД.

По делото е представен и фиш за спешна медицинска помощ, издаден от МЗ-Център за спешна медицинска помощ – гр. Левски от 05.03.2024 г., който обаче съгласно процесуалният представител на ищеца не се отнася до него, а до приятелката на ищеца, поради което не следва да се обсъжда от съда, тъй като е неотносим.

Според съда, с оглед доказателствата по делото, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, страх, безпокойство и притеснение, т.е. налице е и втората от кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника.

По отношение на третата кумулативна предпоставка, а именно причинната връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, съдът намира че по делото бяха ангажирани доказателства, които да докажат настъпването на вредите в резултат на отменена заповед за задържане, а именно свидетелските показания на разпитаните свидетели Ц. С. Н. и Е. М. Л., които в достатъчна степен установяват вида и интензитета на неимуществените вреди, както и че същите са пряка и непосредствена последица от отменената заповед за задържане. Свидетелят Н. посочва, че ищецът се е промени психически и физически, спрял е да контактува с колеги, с хора, като му е споделил, че има проблеми, че ходи на доктор. Е. Л. посочва, че синът  е бил задържан малко преди да му започне работния ден в Депо – Левски и че в продължение на няколко месеца той е започнал да ходи по лекари, свързани с психическото му състояние, с изключителната тревожност, с която е започнал да се бори, с безсъние и куп неща, които здравословно са свързани със ситуацията, счита, че изключително е накърнено достойнството на М. Л..

Съгласно нормата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл. 52 ЗЗД, при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.

С оглед конкретните данни за неправомерно задържане и причинените от това страдания на ищеца, съдът намира, че тяхното естество, степен и интензитет предпоставят присъждане на обезщетение по справедливост в размер на 1000 лева, което е достатъчно, за да бъдат репарирани понесените от него неимуществени вреди. Обезщетението не следва да е източник на обогатяване, а претендирания размер на обезщетението от ищеца в размер на 30 000 лева, е очевидно несъразмерен на понесените от него психологически страдания. Не се установява това състояние да се отразило трайно на здравето или на личния живот на ищеца. Поради това съдът счита, че размер на обезщетението от 1000 /хиляда/ лева отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД, а за разликата над този размер до претендираните 30 000 лева исковата претенцията следва да се отхвърли.

При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява, че задържането е било за срок от 19,20 часа на 05.03.2024г. до 18,30 часа на 06.03.2024г., т.е. за по- малко от 24 часа и обезщетението се претендира за периода от 05.03.2024г. до 06.03.2024г., както и че въпреки, че ищецът е бил задържан, това не се е отразило на работата му, тъй като той е продължил да работи към Холдинг БДЖ, т.е. трудовият му договор не е бил прекратяван, като неблагоприятните последици за ищеца са настъпили за един сравнително кратък период от време, а интензитетът на породените негативни емоционални преживявания у ищеца не е висок, не са налице белези на дълбоки и трайни увреждания на неговата психика. Съдът отчита и фактът, че въздействия върху емоционалните преживявания на ищеца са в резултат както на незаконосъобразното му задържане, така и на образуваното досъдебно производство №316 ЗМ-282/2023г. по описа на ОД на МВР- Плевен.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че в случая е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като според съда, вредите са претендирани и настъпили от незаконосъобразна заповед за задържане, за издаването на която ищецът не може да бъде отговорен и следователно не е налице хипотеза на съпричиняване, доколкото в конкретния случай решението дали да бъде издадена заповед за задържане се взема от длъжностните лица на ответника.

Ищецът претендира и заплащане на законна лихва върху обезщетението, считано от 05.03.2024г. до окончателното заплащане на сумата, но съгласно т. 4 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №3/2004г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което е отменен унищожаемия административен акт, като в случая това е 13.12.2024г. – датата на която е постановено решение №4326 по КАНД №852/2024г. на Административен съд- Плевен. Поради което, за периода от 05.03.2024г. до 12.12.2024г., искането за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението следва да се отхвърли като неоснователно, като следва да се присъди законна лихва върху присъденото обезщетение от 1000 лева, считано от 13.12.2024г. до окончателното заплащане на сумата.

И двете страни са заявили искане за присъждане на разноски- ищецът претендира заплащането за възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева и заплатена д.т. в размер на 10 лева, а ответникът юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, съгласно представен списък на разноските. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева, което според съда е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, по което са проведени две съдебни заседания, както и с оглед на размера на претендираното обезщетение.

Според правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

При този резултат, с оглед уважената част от иска, съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в полза на М. К. Л. следва да се присъдят разноски общо в размер на 43,33 лв. /четиридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляващи 10,00 лв. /десет лева/ дължима и заплатена за производството държавна такса и 33,33 лв. /тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева адвокатско възнаграждение, от общо претендирани 1000 лева за адвокатско възнаграждение и дължима и заплатена държавна такса в размер на 10 лева, а на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен, съразмерно отхвърлената част на иска, съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, като от претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., следва да се присъдят 435 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/ обн. ДВ, бр. 5/2006 г., или по компенсация ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 391,67 лв. /триста деветдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Административен съд – Плевен, осми състав,

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Плевен, гр. Плевен, [улица]да заплати на М. К. Л. с [ЕГН] с адрес гр. Левски, обл. Плевен, [улица]сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 05.03.2024 г. до 06.03.2024 г., с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, причинени вследствие на отменения незаконосъобразен административен акт- заповед за задържане рег. № 316зз-21/05.03.2024 г., издадена от служител в сектор СПИП при ОД на МВР- Плевен, ведно със законна лихва, считано от 13.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 05.03.2024г. до 12.12.2024г. като неоснователен.

ОСЪЖДА М. К. Л. с [ЕГН] с адрес гр. Левски, обл. Плевен, [улица]да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен разноски по делото в размер на 391,67 лв. /триста деветдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаване му на страните, чрез Административен съд- Плевен.

РЕШЕНИЕТО да се съобщи на страните.