РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Етрополе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20201830100400 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано във връзка с предявен иск от
„Ю“ ЕООД, ЕИК*******, с адрес г**********, срещу К. Я. Т.,
ЕГН**********, с адрес гр. **********, с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, за установяване, че К. Я. Т. дължи на
ищеца сума в размер на 64.67 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер №15080921001 от 17.02.2017 г.,
сключен между ответника и „Б“ ЕАД, представляваща сбор от трикратния
размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, за което е издадена месечна сметка №*********/23.07.2017 г., за
което вземане е била издадена заповед за изпълнение
Ищецът твърди, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.10.2019 г., които са били инвидулазирани в приложение №1
към договора, е придобил процесното вземане от „С.“ ООД, който от своя
страна го е придобил от „Б.“ ЕАД.
Сочи, че между първоначалния кредитор „Б.“ ЕАД и длъжника- К. Т. е
бил сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер
№15080921001 от 17.02.2017 г., с който й е била предоставена мобилна услуга
за номер 0878****** при условията на тарифен план „Vivacom Smart Call
XL“, с месечен абонамент 25.99 лева с ДДС, като срокът на договора е бил за
24 месеца, а именно до 17.02.2019 г.
Сочи се, че ответникът е получил клиентски номер №15080921001, на
който са били издадени фактури, както следва: фактура
1
№**********/22.04.2017г., №**********/22.05.2017 г.,
№**********/22.06.2017 г. и №**********/23.07.2018 г., за периода от
22.03.2017 г. до 22.07.2017 г.
Твърди се, че незаплащането в срок е обосновало мобилния оператор да
прекрати едностранно индивидуалния договор с абоната, в резултат на което
е била издадена крайна фактура с №********** от 22.08.2017 г. на
клиентския номер на ответницата, в която е била начислена неустойка в
размер на 64,97 лева.
Сочи, че ищецът е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
извършената цесия, като длъжникът е следвало се счита уведомен за
извършеното прехвърляне с връчването на заповедта за изпълнение или
препис от исковата молба и приложенията към нея, сред които било и
пълномощното на цедента в полза на цесионера за уведомяване на всички
длъжници по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът, чрез назначения му особен представител е подал в срок
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По така предявения иск, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че валидно е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение, че е била уговорена
по размер неустойка в случай на неизпълнение на посочените задължения от
ответника, както и какъв е размера на неустойката за исковия период.
По делото е приложено и ч. гр. д. №223/2020 г. описа на РС-Етрополе, от
което се установява, че искът е предявен в законовия срок.
Към заявлението за издаване заповед за изпълнение е представен договор
за далекосъобщителни услуги с клиентски номер №15080921001 от
17.02.2017 г., от който е видно, че на ответницата е бил предоставен номер
0878******, при условията на тарифен план „Vivacom Smart Call XL“, с
месечен абонамент 25.99 лева с ДДС, като срокът на договора е бил за 24
месеца.
На стр. 5 от процесния договор е уредено, че при прекратяване на договора
по вина на абонат, то същият дължи неустойка, определена от месечните
вноски до края на договора, но не повече от сбора на трикратния размер за
месечните вноски на всяка абонаментна услуга от сключения договор.
От ищеца са представени общи условия на телекомуникационната
компания и абонатите на услуги, представяни чрез обществена фиксирана
електронна съобщителна мрежа на дружеството.
В чл. 50 от общите условия са посочени начините за прекратяване на
договор с телекомуникационното дружество. В случаите, когато договорът е
трябвало да се прекрати едностранно, то е следвало да се отправи писмено
предизвестие до другата страната. В чл. 42- 44 от общите условия са уредени
2
правата и задълженията на абоната на дружеството, както и е предвидена
отговорността, която може да му бъде потърсена. Сред посочените
разпоредби не е предвидено основание за начисляване на неустойка, така и
начинът за нейното определяне.
По делото са приложени месечни сметки за периода от 22.03.2017 г. до
22.07.2017 г., издадени от „Б.“ ЕАД на името на ответника, които са относими
за клиентски номер №15080921001. Приложена е месечна сметка
№********** от 22.08.2017 г., в която е отразено, че на клиента е начислена
неустойка в размер на 64.95 лева.
От представения договор за прехвърляне на вземания /цесия/ се
установява, че на 16.10.2018 г. вземанията по сочения договор за
предоставяне на мобилни услуги са прехвърлени от цедента „Б.“ ЕАД на
цесионера „С. “ ООД.
Установява се още, че с договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019
г. новият кредитор „С. “ ООД, в качеството си на цедент, е прехвърлил
придобитите по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. вземания спрямо
ответника на цесионера и ищец в настоящото производство „Ю.“ ЕООД.
С пълномощно „Б.“ ЕАД е упълномощило „С. “ ООД да представлява „Б.“
пред лицата, чиито задължения към дружеството са предмет на договора за
цесия при и по повод изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Видно от извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019 г., става ясно, че в договора за цесия следва да е включено и
вземане срещу ответника по делото, за което е посочено, че е в размер на
64.97 лева. Отразено е, че подробно описание на вземането се съдържа в
приложение №1 към договора за цесия от 16.10.2018 г.
По делото е представено уведомление от „Б.“ ЕАД чрез пълномощника „С.
“ ООД и от “Ю.“ ЕООД адресирано до К. Я. Т.. В него е отразено, че е
сключен договор за цесия от 16.10.2018 г. между „Б.“ ЕАД и „С. “ ООД, както
и договор за цесия от 01.01.2019 г., сключен между „С.“ ООД и “Ю.“ ЕООД.
По делото не са ангажирани доказателства от ищеца за наличие на валидно
уведомяване за извършената цесия на ответника, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД
преди иницииране на заповедното производство. Доколкото обаче законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването и съобразявайки чл. 235, ал. 3 ГПК съдът намира, че
ответникът, с получаване на препис от исковата молба, ведно с уведомление
за цесия, изходящо от „С.“ ООД и ищеца, е валидно уведомен за
прехвърлянето на вземанията.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че по делото се доказа, че между „Б.“ ЕАД и К. Я. Т. е
имало валидно облигационно правоотношение, сключен писмен договор с
клиентски номер №15080921001 от 17.02.2017 г.
3
По делото не се установиха данни от които да е видно, че договорът между
„Б.“ ЕАД и К. Я. Т. е бил прекратен съобразно общите правила на
дружеството, както и в изпълнение на императивната норма на чл.87, ал.1
ЗЗД. Настъпването на този факт е обуславящо за възникне на правото на
мобилния оператор да начисли неустойка в претендирания размер.
С определение по делото от 28.10.2022 г. е указано на ищеца, че в негова
тежест е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ответника
вземане съществува, в това, число, че действително е бил прекратен
сключения договор. Указано е било още на ищеца, че следва да докаже, че е
придобил вземания спрямо ответника по силата на договор за цесия.
Доколкото самото прекратяване в договора е въздигнато като
предпоставка за начисляване на претендираната неустойка, то след като не е
представено доказателство, че договора е бил прекратен по предвиденият в
закона и общите условия на дружеството начин, то следва да се приеме, че за
мобилния оператор не се е породило правото за начисляването й в тежест на
абоната.
С оглед горното, предявеният иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
На следващо място дори и да се приеме, че е възникнало основание за
начисляване на неустойка на абоната- ответника по делото, то клауза за
неустойка в договора като неравноправна се явява нищожна.
С Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС са дадени указания при иск за присъждане на неустойка съдът да следи
служебно за действителността на неустоечното съглашение. Според дадените
с решението задължителни тълкувателни разяснения, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии, като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за
незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При договорите с трайно изпълнение, какъвто е процесният, развалянето
няма обратно действие, като за бъдещ период прекратилият договора
кредитор има право на обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите
ползи, което обезщетение не е съизмеримо с неполучената от него цена, а с
разликата между нея и спестените разходи. Вредите биха се доближавали до
цената, само ако кредиторът има твърде високи неизползваеми инвестиции
или твърде малко разходи, зависещи от реално предоставената услуга, т.е.
4
висока чиста печалба. По делото не са наведени твърдения, нито са
представени доказателства за извършени високи разходи или получавана
висока печалба. Напротив, в хипотезата на големи доставчици на обществени
услуги обичайно е налице взаимозаменяемост на клиентите спрямо
материалната база /ако такава въобще е закупувана с оглед конкретния
клиент/, а също и възможност за известна оперативност в управлението на
персонала. Съответно делът на спестените поради развалянето разходи е
относително висок. По делото не се установяват и каквито и да е косвени
загуби или пропуснати ползи.
Следователно, получаването на цената до края на срока на договора,
особено при прекратяването му в начален етап, ще доведе с голяма степен на
вероятност до неоснователно обогатяване в полза на доставчика на мобилни
услуги, доколкото кредиторът ще спести разходите по изпълнението на
договора, а същевременно ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без
да се престира от негова страна, което несъмнено нарушава принципа на
справедливост.
В случая несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта й нищожна. Нищожността на неустоечната клауза, за която
съдът следи служебно, изключва възникването на претендираното въз основа
на нея вземане за неустойка, поради което предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че договорът е
бил прекратен по вина на ответника, както и това, че претендираната
неустойката е била правилно и законно определена, то следва да се вземе под
внимание това, че по делото не се установява „Б.“ ЕАД да е прехвърлило на
„С.“ ООД вземанията си спрямо ответника. По делото не е представено
приложение № 1, за което е посочено, че е нерезделна част от договора за
цесия, сключен между двете дружества. В резултат на това не може да се
обоснове извод, че „С.“ ООД е придобило от „Б.“ ЕАД вземания спрямо
ответника, а от там и ищецът да ги е придобил от „С. “ ООД по силата на
последващия договор за цесия.
Предвид гореизложеното предявеният иск чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415
ГПК, вр.чл.92 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този процесуален развой на делото не следва да се присъждат
разноски на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявен иск от „Ю.“ ЕООД,
ЕИК*********, с адрес гр. ***********, срещу К. Я. Т., ЕГН**********, с
адрес гр. *********, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
92 ЗЗД, за установяване, че К. Я. Т. дължи на ищеца сума в размер на 64.67
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер №15080921001 от 17.02.2017 г., сключен между К. Я. Т. и
„Б.“ ЕАД, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на
всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена месечна
сметка №*********/23.07.2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
6