РЕШЕНИЕ№ 260213
09.06.2022, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданскисъстав, в открито заседание
на десети май през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Росица Темелкова Членове:Албена Зъбова-Кочовска
Мл.с. Кристиян Попов
При секретаря : Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от съдията Зъбова в.гр.дело
№ 1336/2020г. по описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46,
подадена чрез ю.к.Красимира И., с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Цар Асен“
№ 4, против решение № 481/05.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 8401/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което ГДГП-МВР
е ОСЪДЕНА да заплати на К. ***, сумата от 1563.13 лв. , представляваща допълнително трудово възнаграждение(ДТВ) за
положен извънреден труд от 222 часа, за периода 01.09.2016 г.
– 30.09.2019 г., получен чрез преизчисляване
на положения от ищцата нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от 02.10.2019 г., до
окончателното й изплащане, както и мораторна
лихва(сборна) в размер на 191.92 лв.,
считано от изпадането в забава за плащането на отделните задължения по
главницата, до предявяването на иска(01.10.2019г.).
С
решението ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати на К.С. и сумата от 393,28лв.-
съответна част от направените по делото разноски, а по сметка на РС-Бургас -
държавна такса от 112,53 лв. и 200 лв. разноски за експертиза. К.С. е осъдена
да заплати на ГД „Гранична полиция“-София сумата 1,68 лв.- част от направените
от дирекцията съдебно–деловодни разноски пред първа инстанция. Със същото решение е отхвърлена като неоснователна
претенцията на С. против ГД“Гранична полиция“ за
осъждането на последната да й заплати сумата от 30 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за шест часа извънреден труд, положен от ищцата през
периода 01.09.2016 година- 30.09. 2019 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане.В тази
част решението е влязло в сила като необжалвано.
Въззивникът
изразява недоволство от първоинстанционното решение в осъдителната му част, като го счита
за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на акта. Счита
за неправилни изводите на съда за основателност на предявения иск за заплащане
на допълнително възнаграждение за извънреден труд, както и за наличието на
празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която
следвало да се попълни от нормативната база на КТ, за което във въззивната
жалба се излагат пространни съображения. Сочи, че от министъра на МВР са
издадени:Наредба№ 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., които уреждат по специален начин
заплащането на нощния труд в системата на МВР, поради което и с оглед уредения
в специалните правила ред и основание за изплащане на възнагражденията за нощен
труд на държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се
прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение,
какъвто ищецът не е бил през процесния период, а по отношение на него се
прилага специалната уредба. Развиват се и подробни съображения относно нощния
труд и извънредния труд, като се счита, че извънреден труд би бил налице само,
ако служителят действително работи извън установеното работно време, като дори
и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е
с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове,
чието надвишаване да кумулира извънреден труд. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил
писмен отговор от въззиваемата К.И.С.,
не се взема становище по въззивната жалба.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК с Определение ІІ-1962/13.07.20г., съдът констатира, че въззивната жалба е допустима.
Служебната
проверка на въззивния съд по чл.269 от ГПК сочи решение за валидно. Що се отнася до
допустимостта му,съдът заявява следното: Претенцията за заплащане на неплатен
извънреден труд в размер от 1563,13лв. е заявена, включително и след приетото
изменение на исковата молба за положен нощен труд- непреизчислен с коефициент
1,143, като дължима за периода 01.09.16г.-31.08.19г., но съдът е присъдил горепосочената сума за периода
01.09.16г.-30.09.19г., т.е. се е произнесъл плюс петитум, осъждайки ответника
да плати на ищцата ДТВ за още един месец, който не е бил предмет на
производството по делото, посочен в
исковата молба и в молбата за изменение на иска от 22.01.20г.
Произнасянето свръх петитум определя като недопустимо съдебното
решение, присъждащо ДТВ на ищцата в периода от 01.09.19г. до 30.09.19г., в
размер на 8,78лв., дължимо за извънреден
труд, представляващ преизчислен от нощния труд на ищцата такъв от 7 часа,
положен в същия незаявен по делото период(01.09.19г.- 30.09.19г.) и в частта,
присъждаща мораторна лихва за забава върху това непоискано ДТВ, в размер от
0,38лв.. В тази част съдебното решение следва да бъде обезсилено.
По съществото на спора, с оглед въведените във въззивното
производство оплаквания за неправилност на съдебното решение на първата
инстанция, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По спорните пред въззивната инстанция искове, подадени
от К.И.С., е образувано производство пред
Районен съд-Бургас против ГД „Гранична полиция“ на МВР. Те са изменени на
основание чл.214, ал.1 от ГПК в открито съдебно заседание пред първа инстанция
след изслушване на заключението на вещото лице, като се иска осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата от 1 563,13 лв., представляваща ДТВ за 222 часа извънреден труд, положен от нея през
периода 01.09.2016 г. - 31.08.2019 г., преизчислен към дневен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане, както и за сумата от 191,92 лв.,
представляваща сборна мораторна лихва, дължима върху отделните задължения,
формиращи общата претенция от 1 563,13 лв., за периодите от изпадането в забава за
плащането им, до предявяването на исковата молба, както и направените разноски
по делото.
Ищцата е обосновала претенциите си
с твърдението, че през процесния период
е полагала труд на длъжността „Старши полицай, ОИСН“ в ЛКЦ - Созопол към ГПУ -
Бургас, незаплатен й от работодателя. Твърдяла е, че
след преизчисляване на положения от нея през процесния период нощен труд към
дневен с коефициент 1,143, се получава разлика от 222 часа (след направеното
изменение на иска в съдебно заседание), за които й се дължи възнаграждение за
извънреден труд в размер на 1 563,13 лв. (след направеното изменение в размера на
иска), което следва да й бъде заплатено от ответника.
Така описаните обективно
кумулативно съединени искове, предмет на настоящото обжалване, са с правно
основание чл. 178, ал. 1, т.3,вр.чл.187, ал.5,т.2 от ЗМВР в съответните към
процесния период редакции на закона и
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В своевременно подадения от ответника отговор на исковата молба, искът е
оспорен както по основание, така и по размер. Не се оспорва, че през процесния
период ищцата е заемала посочената в исковата молба длъжност, както и че е
изпълнявала служебните си задължения на 24-часови смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди се обаче, че
в резултат на това сумирано изчисляване е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове, й е заплащан като извънреден труд,
съгласно нормативната уредба на ЗМВР. Ответникът е описал приложимата за казуса
правна уредба, вкл. действалата до 02.08.2016 г. Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно която при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен извънреден
труд между 22,00 ч. и 06,00 ч. се умножава по 0,143 и полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, както и действалите през исковия период Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., с което обосновава
извода, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата(НСОРЗ) се прилага единствено за работници и
служители по трудово правоотношение. Страната се позовава и на
съдебна практика в подкрепа на
становището си. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Дири
разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
е уважил заявената след изменението на иска за главница претенция за ДТВ от
1563,13лв. върху 222 часа извънреден труд, явяващи се разлика между положения
от ищцата такъв в периода, посочен от експерта в заключението му като 01.09.16г.-30.09.19г.
и преизчислението му в дневен с коефициент 1,143. Върху ДТВ е присъдил законна
лихва за забава от подаването на исковата молба, до окончателното издължаване и
също така е присъдил поисканата след изменението на иска сборна мораторна лихва
за забава върху главницата, от забавата на всяко плащане на ДТВ, до датата на
делото, в размер от 191,92лв. Присъдил е също разноски и държавна такса за
производството.Възраженията на ответната страна са счетени за неоснователни.
Въззивният
съд споделя частично изводите на първата инстанция, предвид изнесените по-горе
разсъждения за частична недопустимост на съдебното й решение. Касателно главницата,
БОС намира претенцията за основателна в
размер от 1554,35лв., дължима за 215 часа извънреден труд, представляващ
разлика между положения от ищцата такъв в заявения по делото период от 01.09.16г.
до 31.08.19г. и преизчисляването му в дневен с коефициент от 1,143, ведно със
законна лихва за забава от 02.10.12г.,
до окончателното й изплащане. Основателна е също претенцията за сборна
мораторна лихва от 191,54лв., дължима върху всяко закъсняло възнаграждение,
формиращо основателно заявената главница, до подаването на исковата молба (01.10.19г.).
Съображенията на съда за горните
изводи са следните:
Фактическата обстановка по делото не е спорна във въззивното производство, поради
което съдът я възприема така, както е установена от първата инстанция, а
именно: През процесния по делото период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността, посочена в
исковата молба. Тя е работила на смени, включително и през нощта – за времето
от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предварително
утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, в периода
01.09.16г.-30.09.19г. ищцата е положила общо 1 552 часа нощен труд, които след
преизчисляване с коефициент 1,143 се равняват на 1 774 часа дневен труд, а
разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд е 222
часа, за които възнаграждението, изчислено като за извънреден труд, възлиза на
1 563,13 лв. В експертизата също така е посочено, че лихвата за забава
върху тази сума, изчислена за всеки месец по отделно, от последно число на
месеца, следващ всяко тримесечие, с начало 01.02.17г., до датата на завеждане
на делото, е в общ размер от 191,92 лв., Това заключение не е оспорено от
страните, изготвено е компетентно, обективно и пълно, поради което съдът го
кредитира, като отбелязва само, че изчисленията включват и извънреден труд,
респективно заплащането на такъв, а също и изчисляването на мораторна лихва за
забава, за период, надхвърлящ с един месец периода, заявен по делото.
На база заключението
се установява още, че за заявения по делото период, т.е. до 31.08.19г., ищцата
е положила реално 1504 часа нощен труд, който преизчислен в дневен такъв с
коефициент 1,143, възлиза на 1719 часа, а разликата между двете величини е 215
часа. При остойностяването им като извънреден труд, на ищцата е дължимо ДТВ от
1554,35лв.
Мораторната
лихва за забава изчислена от експерта, намалена с частта от 0,38лв., изчислена
върху непредявена главница от 8,78лв. за 7 часа извънреден труд на ищцата в
период извън исковия, възлиза на 191,54лв.
Няма
данни горните суми да са заплатени на ищцата до приключването на настоящото
производство.
По правните изводи:
Спорът по делото е
изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон, т.к.
служебното правоотношение между страните предвид естеството му, се урежда от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази
връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда,
положен от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на
ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за
специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо
според ответника за обсъждания казус. В обобщение той счита, че НСОРЗ е
неприложима както поради липсата на непълнота в специалните правни норми, която
да бъде преодоляна чрез субсидиарно
правоприлагане на общите разпоредби, така и защото не е налице полагане на
извънреден труд, подлежащ на допълнително заплащане, нито са налице
предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за
преизчисляване на положения нощен труд в дневен.
Въззивният
съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумирано на
тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/.
Разпоредбата на
чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът,
който се полага от работника със знанието и без противопоставянето на
работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е
посочено, че извънреден е трудът, полаган от държавния служител извън
установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена
заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице
препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката
дали служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната
продължителност на работното време.
Безспорно ищцата има
качество държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действащата към исковия период редакция/ е предвидил,
че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът
на тази разпоредба сочи, че посочените 8
часа нощен труд са максимално допустимите, а
не, че такава е нормалната
продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът,
че законодателят е използвал израза
„средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители
–полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното
работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през
нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на ЗМВР,
чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е определена нормалната
продължителност на работното време през нощта на 8 часа.
За процесния период са
действали две наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата, действала
в предходен период- от 2014г.- съдържа правило, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени часове през
отчетния период.
Редът и начинът на
отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или
ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на
работещите по трудови правоотношения
то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време,
почивките и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО
предвижда отработените часове от работника/служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Нормата на чл.9г от
НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но
разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г, когато е
приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на
изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то съотношението между двете
величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ
бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г., не съдържат регламентация,
аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и
по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма,
уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители/до изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по
чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените случаи
следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, т.к.
това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно,
че полицейските служители са държавни
служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общият ЗДСл. Съгласно принципните разяснения,
дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и
общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов
–ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им,
се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също
препраща към КТ относно продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд.При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на
работното време през нощта за полицейските служители, следва да се приеме за
такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица. В
цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното
време.Тъй като обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на
изрична уредба в актовете, издадени от министъра на вътрешните работи, т.е. при
наличието на непълнота в тях, следва да намери приложение НСОРЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата
на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края
на отчетния период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно време за
този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - получените над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват извънреден труд.Поради това съдът намира
за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР и, че след превръщането на
нощните часове в дневни, не се кумулира
извънреден труд.
Съдът намира, че следва
да изложи мотиви и във връзка с решение
на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване,
отправено от РС –Луковит. В него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от
Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в
публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня.
Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.
В националното ни
законодателство изобщо не съществува до
2020г /вкл. и през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност
на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР, така че отговорът на
този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
От друга страна
предвиденото заплащане на нощния
труд от 0,25 лв. за всеки отработен час
и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на
нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че
посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово
правоотношение също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки
отработен час нощен труд, което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по
трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв.
на час не съставлява компенсаторен механизъм за
служители в МВР по начин, различен от
прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се извод за липсата на такъв механизъм за
гарантиране на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с
оглед по–голямата продължителност на
нощния труд. Визираните в ЗМВР
придобивки-ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и
др., съдът не счита за компенсиращи
конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото
от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо определената в
законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд от
седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и
е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г.
няма определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите, а такава
е определена по-късно.Специфичният
характер на работата на служителите в МВР, свързана със защита правата и
свободите на гражданите, с противодействие
на престъпността и опазване на обществения ред, с което се обосновава
различното им третиране, не може да бъде възприет като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени
други компенсаторни механизми. Това е така, тъй като наред с изброените от
въззивника придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима
от закона цел.Но дори да се приеме, че такава е налице, в полза на служителите
в МВР не са предвидени мерки за защита и за компенсиране на особената тежест
конкретно на положения нощен труд.
Само за пълнота на
изложението съдът добавя, че не споделя цитираната от въззивника практика на
ВКС, третираща друг казус и отношения, развиващи се при фактическа обстановка,
различна от обсъжданата по делото.
Пред въззивния съд не е повдигнат спор за формирането на размера на
претендираното ДТВ и дължимата върху него мораторна и законна лихва за забава,
поради което съдът не излага съображения в тази насока.
В обобщение на
изложеното, след обезсилването на съдебното решение на БРС, произнесено свръх
петитум, в останалата му обжалвана част то следва да бъде потвърдено, поради
съвпадението на крайните правни изводи на двете съдилища по основателността на
исковете в тази част.
С оглед изхода от обжалването, въззивникът има право съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК на 0,82 лв.разноски за делото, а на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
въззиваемата има право на направени в хода на делото такива от 358,12лв.,
представляващи част от уговореното и заплатено по въззивното дело от страната
адвокатско възнаграждение от 360 лв., за което по делото има представени
доказателства.
Съдът намира за
неоснователно направеното от въззивника възражение за прекомерност на хонорара на
адвоката на другата страна, т.к. размерът му е под минималния, визиран в чл.7,
ал.2 от НМРАВ, при приложение и на правилото на чл.2,ал.5 от същата-възнаграждението
да се определи съобразно броя и вида на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно, поради което не може да бъде намален.
Мотивиран от горното,
Окръжен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение №481/05.02.2020г., постановено по гр.д.№8401 по описа на Бургаски
районен съд за 2019г., в частта, осъждаща Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да
заплати на К.И.С., ЕГН **********,*** допълнително трудово възнаграждение в размер над
1554,35лв. до 1563,13лв.(за разликата от 8,78лв.) за 7 часа извънреден труд,
получен чрез приравняването на нощен труд в дневен с коефициент от 1,143, положен
в периода от 01.09.19г. до 30.09.19г., ведно със законната лихва за забава
върху тази главница, считано от 01.10.19г., до изплащането й и в частта,
присъждаща върху същата непредявена главница мораторна лихва за забава в размер
над 191,92лв. до 191,54лв.(за разликата от 0,38 лв.), за периода от 01.09.19г.
до 01.10.19г.
ПОТВЪРЖДАВА
горното решение в останалата обжалвана осъдителна част.
ОСЪЖДА К.И.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” № 46, сумата от 0,82 лв. разноски, сторени по в.гр.д.№1336/2020г.***.
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” № 46,
да заплати на К.И.С. ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на
358,12лв., представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено за
представителството й по в.гр.д. №1336/ 2020г. на БОС.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: