Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.08.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета
година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5123
по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5123/2019 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на П.Г.Г. ЕГН **********
и Й.Г.Г. *** срещу решение №411503 от 21.05.2018 г по гр.д.№65513/17 г на СРС ,
128 състав , в частта , в която всеки от въззивниците е осъден да
заплати на основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.
“ ЕАД *** сумата от 735,88 лева –цена на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г за апартамент
№10 в гр.София ул.*****ап.10 , ведно със законната лихва от 15.09.2017 г до
окончателното заплащане на сумата и сумата от 143,47 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 01.09.2017 г ;
- и по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу посоченото
решение , но в частта , с която са отхвърлени исковете срещу всеки от П.Г.Г.
ЕГН ********** и Й.Г.Г. *** да се осъдят заплатят на основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД разликата над 735,88 лева до предявения размер от 1378,78 лева –цена
на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г за
апартамент №10 в гр.София ул.*****ап.10 , ведно със законната лихва от
15.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 143,47
лева до предявения размер от 340,25 лева лихви за забава върху посочената главница
за периода 15.09.2014 г – 01.09.2017 г ; в частта , в която са отхвърлени исковете срещу Г.В.В. ЕГН **********
от гр.София да се осъди В. да заплати на основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 1378,78 лева –цена на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г за апартамент №10 в
гр.София ул.*****ап.10 , ведно със законната лихва от 15.09.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и 340,25 лева лихви за забава върху посочената главница
за периода 15.09.2014 г – 01.09.2017 г ; както и в частта , в която са
отхвърлени исковете срещу П.Г.Г. ЕГН **********
, Й.Г.Г. ЕГН ********** и Г.В.В. ЕГН ********** от гр.София да заплатят по
1/3 от следните суми : главница за дялово разпределение за периода м.06.2014 г
– м.05.2015 г в размер на 35,69 лева и лихва върху посочената главница
за дялово разпределение за периода 08.08.2014 г – 01.09.2017 г в размер на 9,13
лева .
Въззивниците П.Г.Г. и Й.Г.Г. излагат във
въззивна жалба от 12.06.2018 г доводи за неправилност на решението на СРС
/в обжалваната част/ , тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил наличните
доказателства и не е изложил относими мотиви . Ищецът не извършва услуга дялово
разпределение и не му се дължат суми за такова . Няма основание да се открива
партида на ответниците и няма доказателства , че са собственици на имота и потребители
на топлинна енергия . Не е подписан от въззивниците списъкът „Етажни
собственици“ и не е ясно от кого е съставен и дали е част от решение на ОС на
ЕС . Не е доказана доставка на топлинна енергия за имота . Не е налице договор
с третото лице помагач . Не са представени доказателства за публикуване на
фактурата за топлинна енергия на интернет страницата на ищеца , поради което не
се дължат лихви за забава . СТЕ е работила само по „архивна документация“ , а
не по данни от общия топломер .
Във въззивна жалба от 11.06.2018 г
въззивникът П.Г.Г. счита , че доказателствата представени от ищеца са
неистински , с невярно съдържание и с фалшиви подписи . Ищецът е извършил множество престъпления , а
районният съдия го прикрива . ССЕ и СТЕ са съставени от некомпетентни лица въз
основа на документи с невярно съдържание . Въпреки направените 9 /девет/ отвода
районният съдия не желае да се отведе . Съдебните протоколи са непълни и с
невярно съдържание . Районният съдия не е взел предвид доводите в писмената
защита на П.Г. . Организирана престъпна група от ищеца , третото лице и ЧСИ
Иван Чолаков иска да ограби въззивника . На 08.05.2018 г е даден ход на делото
въпреки невъзможността на адв.Ч. да присъства .
В допълнение към въззивна жалба от 13.06.2018
г въззивникът П.Г.Г. счита , че ОУ
на ищеца не могат да го обвържат без да са приети писмено от него – чл.147а ЗЗП
. Не съществува валиден договор между ЕС и третото лице за извършване на дялово
разпределение . Районният съдия не е
компетентен и нарушава НПК . Ищецът не е представил писмените доказателства към
исковата молба и същата е нередовна . Нарушени с чл.180, чл.183 и чл.190 ГПК по представените от ищеца писмени
доказателства . Потребител е цялата етажна собственост , а ищецът не продава
топлинна енергия на физически лица . Незаконосъобразно не е поправен съдебния
протокол и не са съобразени съществуващите неравноправни клаузи . Игнорирани са
ПЕС , ДФЕС , европейски регламенти и директиви , както и решения на ВАС .
Въззивникът „Т.С. “ ЕАД излага доводи за неправилност на решението на СРС /в
обжалваната от тях част/ , тъй като според чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г/ давността е
започнала да тече едва след издаване на общата фактура м.07.2014 г и изтичане
срока за плащане – 15.09.2014 г . Сумите за дялово разпределение се дължат
независимо , че дяловото разпределение е извършено от третото лице , съобразно
договора между тези ищеца и третото лице . Към 01.06.2018 г Г. Й.дължи сумата
от 905,65 лева .
Отговори на въззивните жалби не са
подадени от страните и от третото лице “Т.с.”
ЕООД *** .
Въззивните
жалби са допустими. Решението на
СРС е връчено на въззивниците
„Т.С. “ ЕАД , П.Г.Г. и Й.Г.Г. на 28.05.2019 г , 18.09.2019 г и 16.07.2019 г , поради
което въззивните жалби са подадени в срок
.
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС.
След преценка на доводите
в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Това , че ищецът не е представил
определени писмени доказателства не води до нередовност на исковата молба ,
нито до недопустимост на иска . Извънсъдебни изявления на ищеца кого счита за
потребител на топлинна енергия са ирелевантни за допустимост на исковете му .
Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
По въззивните жалби на П.Г. и Й.Г.
СРС е приел , че тези ответници са
потребители на топлинна енергия , тъй като в протокол на ОС на ЕС е посочен
наследодателят им Георги Йосифов Г. . Ответниците били оспорили протокола , но
само за това , че П.Г. го е подписал .
Мотивите на СРС не могат да бъдат
споделени , а въззивните жалби са основателни . Не е доказано П.Г. и Й.Г. да
са собственици/ползватели на имота по чл.153 ЗЕ , нито да са подали
заявление за откриване на партида и да са потребители на топлинна енергия
съобразно изискванията на т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК . Подписът върху протокол на ОС на ЕС от
10.09.2002 г не установява при условията на пълно доказване , че посочените
лица са потребители на топлинна енергия – необходимо е да се представи документ
за собственост или други убедителни доказателства за това им качество . Само на
това основание решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която П.Г. и Й.Г.
са осъдени да заплатят на ищеца суми за топлинна енергия и лихви върху тях .
По въззивната жалба на Т.С.
“ ЕАД .
С оглед вече изложеното въззивната
жалба е неоснователна в частта , в която се претендира присъждане на суми от П.Г.
и Й.Г..
По отношение на Г.В.В. – същата е признала , че е потребител на топлинна енергия и
е подписала споразумение от 09.01.2018 г за разсрочено плащане на процесните
вземания . По делото са приложени доказателства за плащане на дължимите от В.
суми , а с молба от 02.07.2020 г ищецът признава плащанията . Въззивната жалба
е неоснователна .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №411503 от 21.05.2018 г по гр.д.№65513/17 г на СРС , 128 състав , в
частта , в която всеки от П.Г.Г. ЕГН ********** и Й.Г.Г. *** е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ във
вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С. “ ЕАД *** суми от по 735,88 лева –цена
на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г за апартамент
№10 в гр.София ул.*****ап.10 , ведно със законната лихва от 15.09.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; суми от по 143,47 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 01.09.2017 г ; и суми
от по 306,89 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ искове на “Т.С.” ЕАД ЕИК *****с правно основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД да се
осъди всеки от П.Г.Г. ЕГН ********** и Й.Г.Г. *** да заплати на основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С. “ ЕАД *** сума от по 735,88 лева –цена
на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г за
апартамент №10 в гр.София ул.*****ап.10 , ведно със законната лихва от
15.09.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и сума от по 143,47 лева
лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г –
01.09.2017 г
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС в останалата му част .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на П.Г.Г. ЕГН ********** и Й.Г.Г. *** по 50 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
Решението е
постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.”
ЕАД *** .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.