№ 122199
гр. София, 12.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20221110164576 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Профи Кредит България“ЕООД ,ЕИК : ********* против длъжника С. Н. С.,ЕГН :
********** , и е подадено за следните суми:
- сумата от 600лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
02.09.2021 г., ведно със законна лихва от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането ;
- сумата от 127,93 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение ;
- сумата от 154,01лв. законна лихва за периода от 06.10.2021год. до 05.08.2022 г.;
- сумата от 40,58лв.,законна лихва за периода 05.08.2022год. до 24.11.2022год.
- сумата от 180лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст ,дължима до 05.08.2022год.
- сумата от 420лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
Флекси, ,дължима до 05.08.2022год. ;
- сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането ,начислени 20.10.2021год.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410,
ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В тази връзка съдът намира ,че за уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги Фаст ,в размер на 180 лева и за заплащане на
1
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги Флекси ,в размер на 420 лева и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 30лв. е налице обоснована вероятност ,че са
неравноправни като евентуално противоречащи на разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ
и чл.10а, ал.З и ал.4 и чл.19 от Закона за потребителският кредит .
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси ,в общ размер от 600лв. се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Предоставените за тази цена услуги не
са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит , каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите ,които са включени в тях по отделно. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги,както е посочено и в общите условия, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор . Самото възнаграждение е в размер равен на
отпуснатия заем от 600лв.,като съществува вероятност ,че смисъла на тази уговорки е да се
заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК.
По отношение претендираното вземане за такса в размер на 30лв. ,за извънсъдебно
събиране на вземането,съдът намира , че по своята правна същност то също представлява
обезщетение за вреди от забава на длъжника и претенцията за него противоречи на
императивната норма на чл.33,ал.1 от ЗПК.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в частта относно
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране.
Следва да се отхвърли и искането на заявителя за разноски,съобразно отхвърлената
част.Заявителят е доказал такива в размер на 81,05 лв.,от които 31,05лв. - д.т. и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение,определено от съда съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от
ЗПП,вр. чл.26 от НЗПП като следва да се отхвърли заявлението за разноски от 32,89лв.,от
които 12,60 лв. – д.т. и 20,29лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Профи Кредит България“ЕООД ,ЕИК : ********* против С. Н. С.,ЕГН : ********** в
частта му за сумата от 180лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст ,дължима до 05.08.2022год. ; сумата от 420лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, ,дължима до 05.08.2022год. ; сумата
от 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
,начислени 20.10.2021год.,ведно със законната лихва от 25.11.2022год. до окончателното им
заплащане ,както и за разноски в размер на 32,89лв.,от които 12,60лв. – д.т. и 20,29лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на заявителя пред Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2