Определение по дело №274/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260333
Дата: 22 март 2021 г.
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20192100900274
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер  260333                                             22.03.2021г.                                           Град Бургас

 

                                                  

Бургаски окръжен съд                                                                      граждански състав

На двадесет и втори март                                            две хиляди и двадесет и първа година

В  закрито  заседание в следния състав:

                                                                                       

                                                                               Председател:  Иво Добрев    

                                    

като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 274 по описа на Бургаски окръжен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

В срока за обжалване на решение № 352/10.12.2020 г. постановено по делото са постъпили молба вх. № 261714/01.02.2021г. от „Еврокапитал- България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“ №21, ет.Е чрез синдик Н.Г. и молба вх.№262925/ 17.02.2021г. от „М Лизинг“ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник адвокат Р.,***, офис 5-6, с които се иска да бъде изменено решението в частта за разноските.

В първата молба се изразява несъгласие с извода на съда, че разноски следва да бъдат понесени от ищеца, който е осъден да заплати такива на ответника „М Лизинг“ЕАД в размер на 69 272.91 лева. Заявява се в тази връзка, че всички искове срещу последното дружество са уважени, поради което и са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските, присъдени в полза на „М Лизинг“ЕАД.

Във второто искане за изменение на решението е застъпена позиция, че всички съединени претенции са предявени срещу двамата ответници, поради което и „България Хотел Мениджмънт“АД следва да понесе половината от разноските, възложени в тежест на „М Лизинг“ЕАД .

Постъпили са отговори от насрещните страни, като в тях се изразява становище за отхвърляне на исканията.

Исканията са допустими, но по същество неоснователни.

           Първите две съединени претенции са насочени срещу ответника „М Лизинг“ЕАД, тъй като се касае за оспорване действителността на сделки, сключени между него и ищеца, а третият иск е предявен срещу ответниците „М Лизинг“ЕАД и „България Хотел Мениджмънт“ АД, предвид изрично направеното искане за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, сключен между двамата ответници. В правната теория няма спор, че легитимирани /надлежни/ страни в исковия процес са тези, които претендират че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя страните в спора. Правното твърдение на ищеца, обективирано в предявената искова молба определя процесуалната легитимация на ответника. „Еврокапитал- България“ЕАД в исковата молба е очертал спорния предмет и подлежащите на изясняване обстоятелства, като същевременно е изложил юридическите факти, от които произтичат претенциите му. След като пасивната процесуална легитимация на ответниците се извежда от твърденията за наличните между страните правоотношения ясно е, че ответникът „България Хотел Мениджмънт“АД не е легитимиран да отговаря по първите два предявени иска, тъй като не е страна в правоотношенията и се явява лице чуждо на този правен спор. Няма как при това положение да понесе разноски от уважаването на иск, по който не е надлежна страна. Същият е пасивно легитимиран да отговаря по последната заявена претенция, насочена срещу двамата ответници. Именно защото страна по последния иск е и „М Лизинг“ ЕАД, направените от последното дружество във връзка с този иск, разноски са възложени в тежест на ищеца, след неговото отхвърляне. 

            По изложените съображения при решаване на въпроса, за кого възниква задължението да заплати разноските, съдът се е ръководил от нормата на чл. 78 ГПК, като ги е присъдил  на базата на правилата за тяхното разпределение, установени в закона и на доказването на тяхното извършване.

При съобразяване на всичко казано молбите на „Еврокапитал-България“ЕАД и „М Лизинг“ЕАД за изменение на решението в частта за разноските следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, съдът

                       

                                        О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 261714/01.02.2021г. от „Еврокапитал-България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“ №21, ет.Е чрез синдик Н.Г. за изменение на решение № 352/10.12.2020 г., постановено по търговско дело № 274/2019г. по описа на БОС в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№262925/ 17.02.2021г. от „М Лизинг“ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник адвокат Р.,***, офис 5-6 за изменение на решение № 352/10.12.2020 г., постановено по търговско дело № 274/2019г. по описа на БОС в частта за разноските.

 

 

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните на основание чл.248, ал.3 ГПК.

 

                         

 

 

                                                                                     Съдия :