Присъда по дело №495/2024 на Окръжен съд - Търговище

М О Т И В И към Присъда № 10/12.03.2025 г., постановена по
ВНОХД № 495/2024 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.

Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 25/11.11.2024 г., постановена по НОХД № 832/2024 г. по описа на
Районен съд – Търговище, подсъдимият Д.Н.Ж. е признат за виновен в това, че на
18.10.2024 г. по път III - 5120, до разклона за с. Осен, общ. Търговище, в едногодишен срок
от наказването му по административен ред с НП № 24-1292 - 001485/03.09.2024 г., влязло в
сила на 21.09.2024 г., издадено от с-р ПП при ОДМВР - Търговище за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил такова
деяние, като управлявал МПС - л.а. “Фолксваген Шаран“ с peг. № ********, като на
основание чл. 343в, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим на изтърпяване.
С присъдата, на основание чл. 68, л. 1 от НК, е приведено в реално изпълнение
наказанието лишаване от свобода в размер на четири месеца, наложено на подсъдимият
Д.Н.Ж. с Определение за одобряване на споразумение № 172/08.06.2022 г. по НОХД №
1068/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен, при първоначален общ режим на
изтърпяване.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Д.Н.Ж., чрез
защитника адв. Т.М. от АК - Шумен. В жалбата се навеждат оплаквания за
незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на присъдата. Според
защитника макар извършеното от подсъдимия деяние формално да осъществява признаците
на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, с оглед обстоятелствата, при които е извършено, е
с явно незначителна обществена опасност и попада в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
С жалбата се прави искане въззивния съд да отмени присъдата, като приеме
деянието за малозначително и признае за невиновен и оправдае подсъдимия по
повдигнатото обвинение. В хода на въззивното производство е постъпило допълнително
изложение към въззивната жалба от адв. Д.Т., упълномощен защитник на подсъдимия Д.Ж..
В него се навеждат основания за приложението на института на крайна необходимост по чл.
13, ал. 1 от НК с оглед установеното заболяване на фактическата му съпруга и в тази връзка
се правят доказателствени искания за назначаване на съдебно медицинска експертиза и
разпити на свидетели.
Препис от жалбата и допълнителното изложение към нея са връчени на Районна
прокуратура – Търговище, от която не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
В открито съдебно заседание подсъдимият Д.Ж. се явява лично и с редовно
упълномощен защитник адв. Д.Т.. Защитникът моли за отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на нова оправдателна. Счита, че от събраните по делото доказателства може
да се направи категорично заключение, че деянието е извършено при условията на крайна
необходимост, поради което не може да се приеме, че съдържа признаците на престъпление.
Появилата се внезапна криза в здравословното състояние на съпругата на подсъдимия,
свързана с нечовешки болки, е могла да бъде овладяна само от лекар, и подсъдимият е
направил зависещото от него да осигури човек, който да я закара до личния лекар в с.
Макариополско, но такъв не е бил намерен. Поради това, виждайки че съпругата му се гърчи
в от болки, подсъдимият е предприел управление на МПС, което обуславя приложението на
института на крайна необходимост.
Подсъдимият Д.Ж. се придържа към становището на защитника си, като в правото
си на лична защита изтъква, че той полага грижи за цялото семейство и при негово
отсъствие няма кой да помага не само на болната му съпруга, но и на възрастните му
родители. В последната си дума моли да не влиза в затвора, тъй като всеки месец трябва да
1

води съпругата си на лечение в болница в гр. Варна.
Участващия прокурор от Окръжна прокуратура - Търговище счита жалбата, с която
се твърди неправилност на присъдата, за основателна. Изтъква, че макар подсъдимият да е
осъществил от формална страна всички съставомерни признаци на деянието по
повдигнатото обвинение, обществената опасност от конкретното деяние в случая е явно
незначителна. Поради това също моли за отмяна на осъдителната присъда и постановяване
на нова оправдателна такава.
Окръжен съд – Търговище, след като обсъди събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт от процесуално легитимирана да го атакува страна, в срока по чл. 319, ал. 1 от
НПК и отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
След като обсъди събраните по делото доказателства съдът констатира, че са налице
основания по чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК за отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Д.Н.Ж. да бъде признат за
невиновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
За да постанови присъдата си, настоящият съдебен състав прие от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура – Търговище Обвинителен акт, с който против подсъдимия Д.Н.Ж. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК за това, че на 18.10.2024г. по
път III - 5120, до разклона за с. Осен, общ. Търговище, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред с НП № 24 -1292 -001485/03.09.2024 г., влязло в сила на
21.09.2024 г., издадено от с-р ПП при ОДМВР -Търговище за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние, като
управлявал МПС - л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег. № ********.
Въззивният съд, след преценка на всички доказателства по делото, възприе следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Д.Н.Ж. е роден на 28.12.1996 г. в гр. Шумен, живущ в с. Н., грамотен,
неженен, неработещ.
С Определение № 172/08.06.2022 г. по НОХД № 1068/2024 г. по описа на Районен
съд - Шумен, влязло в сила на 08.06.2022 г., е одобрено споразумение за извършени
престъпления по чл. 354а, ал. 5 от НК, чл. 270, ал. 1 от НК, чл. 345, ал. 1 от НК и чл. 345, ал.
2 от НК. След определяне на наказания за всяко от престъпленията, на осн. чл. 23, ал. 1 от
НК на подсъдимия Д.Н.Ж. е наложено едно общо наказание в размер на 4 месеца лишаване
от свобода, отложено на осн. чл. 66 от НК за срок от три години, към което на осн. чл. 23, ал.
3 от НК е присъединено наказание глоба в размер на 500 лв.
Подсъдимия многократно е санкциониран за административни нарушения по ЗДвП.
Същият не притежавал правоспособност за управление на МПС по смисъла на чл. 150 от
ЗДвП, считано от 25.07.2024 г., тъй като с влязло в сила на тази дата Наказателно
постановление № 24-1292-000590 от 16.04.2024 г. на с-р ПП при ОДМВР - Търговище му
били отнети всички контролни точки.
Въпреки че от 25.07.2024 г. бил неправоспособен, подсъдимият не върнал СУМПС в
съответната служба на МВР, съгласно изискването на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Продължил да
управлява МПС и на 10.08.2024 г. бил спрян за проверка от контролни органи в общ.
Търговище, които след като установили, че е неправоспособен водач, му съставили АУАН №
2

1373798/ 10.08.2024 г. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
На същата дата 10.08.2024 г. била издадена и ЗППАМ № 24-1292- 000235 на с-р ПП
при ОДМВР - Търговище, с която на подс. Ж. била наложена Принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - „изземване на свидетелството за
управление на МПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“. Заповедта била връчена лично на подсъдимия на
10.08.2024 г.
Въз основа на съставения АУАН № 1373798/10.08.2024г. било издадено НП № 24-
1292-001485/03.09.2024 г. от с-р ПП при ОДМВР - Търговище, с което подс. Ж. бил
санкциониран по административен ред за констатираното нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Посоченото НП му било връчено лично и влязло в сила на 21.09.2024 г.
Подсъдимият Д. Ж. съжителствал на съпружески начала със св. Н.Р. в с. Н., общ.
Търговище. Свидетелката Р. страдала от автоимунно заболяване - Анкилозиращ спондилит
/Болест на Бехтерев/, в резултат на което получавала болезнени кризи. Такава получила и на
18.10.2024 г. сутринта. Веднага телефонирала на личния си лекар, който я посъветвал да
вземе болкоуспокояващи и ако същите не й подействат, да посети кабинета му в с.
Макариополско, общ. Търговище, до 16.00 ч. същия ден за поставяне на инжекция.
Подобрение в състоянието на св. Р. не настъпило и подс. Ж. телефонирал на няколко
познати с молба да закарат фактическата му съпруга до кабинета на лекаря в с.
Макариополско. Тъй като последните отклонили молбата му поради това, че нямали
възможност, подс. Ж. решил да я закара лично, въпреки че бил наясно, че е неправоспособен
и че вече е наказван по административен ред за управление на МПС при липса на
правоспособност. Около 14.00 ч. двамата се качили в л. а. “Фолксваген Шаран“ с рег. №
******** и подс. Ж. предприел управлението му път III - 5120. До разклона за с. Осен, общ.
Търговище, подс.Ж. бил спрян за проверка от св.С.Б. и св.Ц.С. - дежурни полицейски
служители от РУ - Търговище. Контролните органи установили допуснатото от подсъдимия
нарушение на чл.150 от ЗДвП, за което св.Ц.С. му съставил АУАН № 406559/18.10.2024 г.,
който бил подписан от подсъдимия без възражения.
Видно от заключението на назначената на въззивното съдебно следствие съдебно –
медицинска експертиза фактическата съпруга на подс. Ж. - Н.Р. страда от Анкилозиращ
спондилит, множествено засягане на гръбначния стълб, висока степен на активност.
Първоначално тази диагноза била поставена през м. октомври 2023 г., провеждано е лечение
с препарата Цимзия, като към м. септември 2024 г. е налице засягане на дясна кръстцово –
тазова става, лява лакътна става, малки стави на дясната ръка, коленни и глезенни стави,
както и инсерциите (местата, където сухожилията и връзките се прикрепят към костите).
Кризите в развитието на заболяването се изразяват с изключително силна и продължителна
болка, като за преодоляването им се прилагат медикаменти под лекарски контрол. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че продължителното приемане на болкоуспокояващи и
противовъзпалителни средства през устата носи много голям риск от медикаментозни язви
на стомаха, поради което при установената в конкретния случай продължителност на
заболяването се препоръчва инжекционна форма на приемане. Допълва също, че при криза и
липса на адекватен медикаментозен отговор тази много силна и продължителна болка може
да продължи с часове.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената фактическа обстановка въззивния съд прие за несъмнено
установена след самостоятелен анализ на събраните на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, както и от доказателствата,
събрани на съдебното следствие пред въззивния съд – показанията на св. К.К. и Съдебно –
медицинската експертиза. Както правилно е констатирал първия съд в своята съвкупност
доказателственият материал е еднопосочен и не съдържа противоречия, като такива не бяха
3

установени и при събраните допълнителни доказателства пред въззивната инстанция. В
заключение следва да се посочи, че събрания на съдебното следствие пред
първоинстанционния и въззвния съд доказателствен материал е безпортиворечив и
достатъчен за изясняване по несъмнен начин на релевантните за настоящия спор
обстоятелствата, поради което не се налага детайлното му анализиране.
ПРАВНИ ИЗВОДИ: Въз основа на така събрания доказателствен материал по
делото въззивният съд достигна до други, различни от тези на първоинстанционния такъв,
правни изводи досежно доказаността на обвинението по чл. 343в, ал. 2 от НК.
При така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е
приел, че подсъдимият Д.Ж. е осъществил в своето единство всички съставомерни от
обективна и субективна страна признаци на престъпния състав по чл. 343в, ал. 2 НК, като на
18.10.2024 г. по път III - 5120, до разклона за с. Осен, общ. Търговище, в едногодишен срок
от наказването му по административен ред с НП № 24-1292- 001485/03.09.2024 г., влязло в
сила на 21.09.2024 г., издадено от с-р ПП при ОДМВР - Търговище за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил такова
деяние, като управлявал МПС - л.а. “Фолксваген Шаран“ с peг. № ********.
Първоинстанционният съд е отхвърлил хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК за
малозначителност на деянието, с което настоящият въззивен състав изразява несъгласие. В
случая от така събраните по делото доказателства може да се приеме, че обществената
опасност на извършеното от подсъдимия деяние е явно незначителна. Безспорна е
значимостта на обществените отношения, охранявани от нормите, свързаните с
безопасността на транспорта и движението по пътищата. Това обаче не означава, че
конкретно извършеното от подсъдимия деяние „a priori“ е със завишена степен на
обществена опасност. Преценката за степента на обществена опасност на конкретното
деяние не може да бъде изведена абстрактно и общо от тази на различните по вид престъпни
състави против транспорта. Принципно обществената опасност на деянията има своя
законодателен израз чрез определената санкция, която за различните престъпленията по
транспорта е различна по вид и размер, като това определя и различна по тежест обществена
опасност. Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода
от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Тези наказания,
съпоставени с предвидените санкции за останалите престъпления против транспорта, сочат
на законодателно установена една по-ниска степен на обществена опасност на
горепосоченото престъпление. В рамките на така установената обществена опасност на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК следва да бъде преценена конкретната обществена
опасност на извършеното от подс. Ж., която е значимата относно преценката дали деянието е
малозначително. Тук на първо място следва да се има предвид, че макар свидетелството за
правоуправление на подсъдимия да е отнето, същият има знанията и уменията да управлява
МПС, тъй като е притежавал такова.
На следващо подсъдимият е управлявал автомобила по междуградски път без
наличието по делото на данни за утежнена пътна обстановка, в която да бъдат застрашени
живота и здравето на неограничен кръг от хора.
По делото е безспорно установена причината за предприетото от подсъдимия
управление на автомобила, свързана със здравословното състояния на неговата съпруга.
Първоинстанционният съд сам е приел сред фактическите положения, че от сутринта отг
сутринта св. Р. е била в криза, за преодоляването на която е следвало да посети личния лекар
в с. Макариополско, както и че за транспортирането й до личния лекар подсъдимият е
провел няколко телефонни разговора. Тук не могат да бъда споделени разсъжданията на
първия съд, че след като по официални данни населението на с. Н. наброява над 470 човека,
то подсъдимият обективно е можел от сутринта до 14.00 часа да осигури правоспособен
водач от селото. Няма как да се установи колко от жителите на с. Н. имат правоспособност
4

за управление на МПС, нито колко от тях познава и знае телефонните им номера подс. Ж..
Безспорно е и от разпитания на съдебното следствие пред въззивния съд свидетел, че
подсъдимият е направил усилия да осигури водач, но най – малкото поради това че е било
работен ден, усилията му не са успели. Безспорно е и, че състоянието на съпругата му е
било тревожно, същата е изпитвала в продължение на часове значителни болки, и без
съмнение за подсъдимият е било непосилно изпитание да гледа с часове физическите болки
на свидетелка.
Съдът не прие за приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1 НК, касаеща института на
крайна необходимост. Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза кризата
в състоянието на св. Р. не е била нещо необичайно (тя певече от година преди това е била
диагностицирана с това заболяване), не е била и животозастрашаваща, като към момента на
проверката полицейските служители не са забелязали същата да се е гърчела от болки, нито
подсъдимият или тя да са изтъкнали здравословното й състояние като много сериозно.
За да отрече приложението на чл. 9, ал. 2 от НК първоинстанционният съд е
подчертал и завишената обществена опасност на подсъдимия, базирайки се на справката за
нарушител и съдебното минало на подсъдимия. Тук е мястото да се посочи, че при
преценката на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК водеща е степента на обществена
опасност на конкретното деяние, а не данните за личността на подсъдимия. Във връзка с
личността на подсъдимия не следва да бъде подминаван и фактът на неговата семейна
ангажираност – подсъдимият от години полага грижи за болната си съпруга, за която няма
кой друг да полага безспорно необходимите грижи, а освен това полага грижи и за други
възрастни членове на семейството.
Предвид всичко изложеното дотук настоящия въззивен съд прие, че следва да
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като отмени първоинстанционната присъда на
Районен съд - Търговище и оправда подсъдимия Д.Ж. по инкриминираното му обвинение за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. В този смисъл е Решение № 129 от 7.12.2020 г. на
ВКС по н. д. № 418/2020 г., III н. о., постановено при сродна фактическа обстановка.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските за
съдебно – медицинска експертиза следва да останат за сметка на държавата.
По изложените фактически и правни съображения Окръжен съд – Търговище
постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
5

Номер на акта:	10
Дата:	12 март 2025 г. (в сила от 28 март 2025 г.)
Съдия:	Пламен Митков Драганов

Дело:	20243500600495
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 декември 2024 г.

Присъда по дело №495/2024 на Окръжен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите