Решение по дело №799/2020 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 793/ 18.11.2020г., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                             Председател: Василка Желева

                                                                                    Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                     Росица Чиркалева

 

при секретаря  Светла Иванова  и в присъствието на прокурор  Антон Стоянов  при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова   АНД (К) № 799  по описа на съда  за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от  Отдел „МРР Тракийска“ , ГД“МРР“, ЦМУ при Агенция Митници  против Решение №199/23.07.2020г., постановено по АНД № 586/2020г. по описа на Районен съд -  Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, тъй като било постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Твърди се, че изводът на съда за допуснати съществени процесуални нарушения,  свързани с липса на необходимите реквизити бил неправилен. В тази връзка се излагат съображения, че наказателното постановление  съдържа точно описание на нарушението, като е посочено изпълнителното деяние (държи), точна дата и място, ясно и точно били описани и обстоятелствата при които е осъществено, и доказателствата които  го потвърждават.  Оспорва се и твърдението на съда, че жалбоподателят не е могъл да узнае за  какво всъщност нарушение му се налага административната санкция. В обстоятелствената част на санкционният акт  административно наказващият орган  точно бил пресъздал  фактическата обстановка, описана  в прилежащите  по делото документи и АУАН,  както и  обективираната в приложеното прокурорско постановление на РП-Хасково. Според касатора жалбоподателят  ясно е знаел, че държи акцизни  стоки  без бандерол, когато такъв е задължителен  и какъвто се изисква по  законодателството на Република България. Сочи се, че акцизният български бандерол представлява държавна ценна книга, която удостоверява заплащането на дължимия акциз за акцизната стока, съгласно чл. 4, т.7 от ЗАДС. Съгласно чл. 2 и чл.11 от ЗАДС тютюневите изделия – цигари представлявали акцизна стока, за която се дължи акциз. За да бъдат предлагани  за реализация  цигари на вътрешният пазар, законодателството съгласно чл. 64 и чл.100 от ЗАДС задължавало върху потребителската опаковка  да бъде поставен  акцизен бандерол, по образец, утвърден  със заповед на  министъра на финансите.  Това, че цигарите били облепени с турски бандерол, не означавало, че същите са предназначени за реализация  на вътрешният пазар  на Република България.  Цитираният от въззивният съд Регламент /ЕО/ 1186/2009г. на Съвета определял случаите, при които поради особени обстоятелства  се предоставяло освобождаване на вносни мита износни мита  и от мерките предприети  въз основа на чл.133 от Договора, за стоки допуснати  до свободно обръщение или изнесени от митническата територия на общността. Следователно нямал отношение към установеното  изпълнително деяние на територията на РБългария.  Довода на съда, че  случаят може да бъде квалифициран като маловажен също било неправилно, тъй като същият не попадал в обхвата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. По изложените съображения се моли се за отмяна на обжалваното решение и  потвърждаване на  наказателното постановление.  Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – Ф.И.Ф.,  редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира жалбата за основателна. Пледира за  отмяна на  решението на Районен съд –  Хасково и  потвърждаване на наказателното постановление.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 199 от 23.07.2020г., постановено по АНД №586/2020г. на Районен съд- Хасково,  е  отменено Наказателно постановление № 4153/2019г. от 19.11.2019г.  издадено от началника на отдел“Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ ЦМУ, с което на  Ф.И.Ф., на основание чл.123, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, във връзка с чл.123, ал.1 от ЗАДС са отнети стоките, предмет на нарушение в полза на Държавата, акцизна стока – общо  6 бр. кутии цигари , съдържащи по 20 къса –общо 120 бр. къса, марка „Marlboro touch“  и 8 бр. кутии цигари, съдържащи по 20 бр. къса - общо 160   къса, марка „Muratti rosso“ .

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП  са допуснати съществени процесуални нарушения налагащи отмяна на оспореният акт на процесуално основание. Въззивният съд е изложил подробни мотиви обосноваващи тези си съображения. Приел е, че е налице вътрешно противоречие  в твърденията  в обстоятелствената и съобразителната  част на санкционният акт, тъй като  от една страна е  визирано, че  процесните количества цигари  са с турски бандерол,  а  след това е  описано(като е възпроизведено и в диспозитива на санкционнният акт), че  държаните цигари са без бандерол когато такъв е задължителен.  Изложени са доводи, че  вътрешните противоречия се отнасят до  обективен признак от състава на нарушението  по чл.123, ал.1  от ЗАДС и с допускането им  се накърнява правото на защита  на жалбоподателя да узнае  за какво всъщност нарушение  му се налага административното наказание, предвид дадените алтернативи в  санкционната норма.  Според съда  това е особено важно особено в  контекста на отправените изрични възражения  в подадената жалба за възможното държане на законово основание  на част от предмета на  нарушение, при положение , че е с бандерол от трета страна - Република Турция, съгласно Регламент(ЕО)  № 1186/2009г. на съвета от 16.11.2009г. за установяване на  система  на Общността  за митнически освобождавани(изпратени в лична пратка) и Директива 2007/748 ЕО на съвета от 20.12.2007г.  относно освобождаването  от данък върху добавена стойност и аuциз  на стоки внасяни от  лица, пътуващи от  трети страни. В случая  тези твърдения имали съществено значение  за очертаване предмета на изследване, кореспондиращи с  необходимостта  от  упражняване на правото на  защита в  пълния предоставен от закона  обем - за държане на стоки без бандерол или държане на стоки с бандерол, но от чужда държава.  Изложени са и доводи, че в случая в наказателното постановление се е стигнало до  възприемане  на  факти в отклонение  с тези, за които е повдигнато  административно наказателно обвинение със съставяне на акта за установяване на административно нарушение.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно.

Направените от районния съд констатации напълно съответстват на фактическата обстановка и на събраните доказателства, поради което се явява правилен изводът за наличие на основание за  отмяна  на наказателното постановление.

 Административно - наказателната отговорност на касационният ответник, е ангажирана на основание чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, предвиждаща  налагане на административно наказание - глоба на  физическо лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност,  в  размер на  двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 1000 лв.

Както правилно е установил районният съд,  налице е противоречие между описанието на нарушението в обстоятелствената част на санкционният акт  и  в диспозитива му, свързано с предмета на нарушението -  от една страна е посочено че се касае на  държане на  6 бр. кутии цигари, съдържащи по 20 къса марка „Marlboro touch“ и 8 бр. кутии цигари, съдържащи по 20 бр. къса, марка „Muratti rosso“ с турски бандерол, от друга страна е посочено, че се касае за цигари без бандерол, когато такъв е задължителен.  Предметът на нарушението е съставомерен  признак от обективната  страна на деянието, т.е. част от предмета на доказване  и същият,  следва да е точно, ясно и непротиворечиво  посочен, по начин по който да не създава объркване  у  наказаното лице и в съда,   какво точно е обвинението и за какво нарушение   се налага наказание.  Безспорно в случая това не е сторено от АНО, поради което е допуснато съществено процесуално нарушение обосноваващо отмяна на наказателното постановление само на процесуално нарушение. Същевременно от съдържанието на АУАН е видно, че за същия предмет- държане на акцизни стоки без бандерол, липсва административно обвинение, по което впоследствие санкционираното лице да е имало възможност да се защити. Неправомерното въвеждане по този начин на нови фактически положения  за първи път в санкционният акт е довело до порок в съдържанието на  последния - обстоятелство представляващо съществено процесуално нарушение и също водещо до отмяна на същия на процесуално  основание.

Като е достигнал до тези правни изводи районният съд е приложил правилно закона.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Съдът е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон при постановяване на решението. Обжалваното решение е валидно, допустимо и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №199/23.07.2020г., постановено по АНД № 586/2020г. по описа на Районен съд -  Хасково.

            Решението е окончателно.

 

 

 

Председател:                        

 

 

Членове: 1.

 

 

                 2.