Р Е Ш Е Н И Е №260572
24.02.2021г. гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 25.01.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7725 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното.
Производството по дело е по
иск с правна квалификация чл. 440 ГПК.
С
искова молба вх. № 37885/03.07.2020г. и допълнителна молба вх. №
39381/09.07.2020г. ищец „Барбера“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Златю Бояджиев № 27, ет.2, ап.4 с управител Д.М.е
предявил отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК против И.П.М. с ЕГН **********
*** – длъжник по изпълнително дело № ***по описа на ***с рег. № ***с район на
действие ***, „Кредипорт“ /Ти Би Ай Лизинг/ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 106, вх. Г, ет.3, офис № 6 с
представляващ ***и „ОББ Интерлийз“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 135А с представляващ ***и ***– и
двете дружества взискатели по така посоченото изпълнително дело затова че
ответник И.М. не е собственик на недвижим имот с идентификатор № ***по
действащата КК и КР на гр. Пловдив, който представлява самостоятелен обект –
апартамент № *, находящ се в ***спрямо който имот е насочено принудителното
изпълнение.
С исковата и
допълнителната молба ищецът поддържа, че е придобил правото на собственост
върху процесния апартамент по силата на възмездна сделка – покупко-продажба
оформена в нот. акт № ***съставен от ***като върху имота била наложена възбрана
по изпълнително дело № ***вписана на ***след която възбрана бил вписан апорт от
длъжника по изпълнителното дело в полза на „Тракияинвест ИМ 7“ ЕООД, което
дружество го прехвърлило на „ХБДМ 2010“ ЕООД като с нот. акт ***. последното
дружество го продало на праводалите на ищеца ***и ***.
Заявява се, че
процесното изпълнително дело е перемирано по силата на закона през 2013г. на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал в рамките
на период от 2 години извършването на изпълнителни действия считано от
26.10.2011г. когато била влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК постановена по ч.гр.д. № 21070/2010г. по описа на СРС, с която заповед
било признато изпълняемото право предмет на изпълнителното дело. През 2019г. по
перемираното, но висящо изпълнително дело е постъпило искане за присъединяване
от вторния ответник „ОББ Интерлийз“ ЕАД, което присъединяване според ищеца е
недействително, тъй като делото е било прекратено вече с оглед на което и този
взискател не може да се ползва от наложената възбрана и да брани изпълняемото
си право с нея.
Посочва се още че
според ищеца възбраната наложена върху имота с перемиране на изпълнителното
дело, респ. с погасяването на изпълняемото право по давност е преустановила
действието си в отношенията между длъжника и взискателите и извършените в
последствие разпоредителни действия с имота предмет на възбраната в това число
и покупко-продажбата от ***която легитимира ищеца като собственик не е
относително недействителна спрямо взискателите, респ. им е противопоставима.
Поддържа се и че с перемцията на изпълнителното дело, която е по силата на
закона отпада висящата недействителност на сделките сключени след този момент с
предмет вещното право на собственост върху възбранения апартамент, поради което
и се обуславя наличието на правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу
длъжника и взискателите по изпълнителното дело.
От съда се иска
да се признае за установено в отношенията между ищец „Барбера“ ЕООД и
ответниците И.П.М., „Кредипорт“ /Ти Би Ай Лизинг/ ЕАД и „ОББ Интерлийз“ ЕАД, че
И.П.М. не е собственик на недвижим имот с идентификатор № ***– *** върху който
е насочено изпълнението по изпълнително дело № ***. по описа на *** ***.
Ответник „ОББ
Интерлийз“ ЕАД чрез адв. Ант.Н. оспорва предявения иск като заявява, че
изпълнителното дело не е перемирано, вписаната възбрана от ***е преди
вписването на апорта от 30.12.2010г. поради което и всички последващи
разпоредителни действия не са противопоставими на кредитора, който може да се
удовлетвори от продажбата на процесния имот. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Ответник „Ти Би
Ай Лизинг“ ЕАД в срока за отговора не подава такъв.
Ответник И.П.М. в
срока за отговор не подава такъв
Съдът след като
се запозна със становищата на страните и представените по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира
за установено следното от фактическа и правна страна.
От приобщените
писмени доказателства се установява, че е било образувано изп. дело № ***по
описа на *** ***въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от
22.05.2010г. издадена по ч.гр.д. № 21070/2010г. по описа на СРС с длъжници И.П.М.
и „Интергруп 7“ ЕООД / заличен в търговския регистър от дата 28.07.2016г./.
Впоследствие делото е било прекратено и изпратено за продължаване на
изпълнението от ***под номер ***.
По искане на
„Кредипорт“ ЕАД е наложена възбрана върху процесния имот с идентификатор № ***по
действащата КК и КР на гр. ***, който представлява самостоятелен обект –
апартамент № *, находящ се в ***вписана на ***преди вписването на апорт от ***
направен от отв. И.М. в дружество „Тракияинвест ИМ 7“ ЕООД, което го прехвърля
на дружество „ХБДМ 2010“ ЕООД с ЕИК ********* на 23.02.2011г., което дружество
продава имота на ***и ***на ***., които пък го продават на ищеца „Барбера“ ЕООД
на ***Следователно, основният спорен по делото въпрос е може ли придобитото
право на собственост от ищеца да се противопостави на взискателите поради това,
че изпълняемото право е било погасено по давност по перемирано изпълнително
дело ***при което спрямо наложената възбрана от 27.10.2010г. към дата ***да се
е осъществило основанието, което налага тя да бъде отменена с оглед на което и
произтичащата от възбраната относителна недействителност за взискателите по
силата на закона – чл. 452, ал.2 ГПК да не ги ползва.
В тази връзка
настоящата инстанция намира, че предявеният иск е допустим, тъй като е заявен
от трето лице, което отрича принадлежността на правото на собственост на
длъжника по изпълнителното дело – отв. И.М. към момента на възникване на
придобивното основание за ищеца, респ. заявява свои противопоставими права на
взискателите по изпълнителното дело и цели по същество да установи, че
спрямо процесния имот не може да бъде
насочено и предприето принудително изпълнение за парично вземане на взискателите.
За правата на трети лица, договаряли относно възбраненото вещно право от
значение е не дали те са придобили правата си след формалното вдигане на
възбраната, а дали се е осъществило основанието, което налага тя да бъде
отменена - така решение № 105/25.01.2018г. по гр.д. № 4833/2016г. ВКС, II
отделение на ГК . В случая според ищеца с перемиране на изпълнителното дело,
евентуално с погасяване по давност на изпълняемото право, което тази възбрана
брани е възникнало основанието, което е обусловило заличаването на възбраната,
а от там и е настъпило отпадане с обратно действие относителната
недействителност на разпоредителните действия извършени с възбранения имот.
Ищецът поддържа в
рамките на настоящето производство, че считано от 26.10.2011г. заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК издадена по ч.гр.д. № 21070/2010г. влиза в
сила, тъй като възраженията по чл. 414 ГПК подадени от И. М. са нередовни и са
върнати с оглед на което и Постановлението от 27.01.2011г. / л. 323 от делото/
на *** *** *** за спиране на изп. дело № 2047/2010г. на основание чл. 433,
ал.1, т.6 ГПК /ред. в редакция преди ЗИДГПК,обн.ДВ бр.86/17.10.2017г/ е
отпаднало поради което и изпълнителното дело следвало да се приеме за
възобновено. Според ищеца считано от 26.10.2011г. започвал да тече срокът по
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК при което изпълнителното дело е било перемирано към
26.10.2013г., което обстоятелство е довело и до възникване основанието за
заличаване възбраната.
Този извод не
може да бъде споделен, тъй като Постановлението за спиране на *** *** *** от
дата 27.01.2011г. касае спирането на изпълнителното дело, а отпадане
основанието затова не може да се отнесе към автоматичното му възобновяване.
Спирането на изпълнителното дело се възобновява с нарочен акт – Постановление
по искане на взискателя или с предприемането на принудително изпълнение чрез
предприемането на съответните изпълнителни действия каквито в случая са
извършени през 2019г.
Следователно,
изпълнителното дело не би могло да бъде перемирано към дата 26.10.2013г., а за
периода през който изпълнителното дело е било спряно срокът по чл. 433, ал.1,
т.8 ГПК не е тече, респ. възбраната е била валидна и е довела до
недействителност спрямо взискателите на всички разпоредителни действия с
процесния имот, вкл. и по отношение на сделката от ***Дори да се приеме тезата
на ищеца за перемиране на изпълнителното дело към 26.10.2013г. то погасяването
на изпълняемото право би настъпило към дата 26.10.2018г. от който момент
възниква основанието, което налага тази възбрана да бъде заличена, тъй като
вече няма право което да бъде бранено от нея, а в случая ищеца придобива
собствеността върху процесния имот почти 6 месеца преди този момент. В тази
връзка настоящата инстанция застъпва виждането, че перемирането на изпълнителното
дело не е абсолютно основание за заличаването на възбраната извън хипотезата на
чл. 433, ал.3 ГПК – когато с изричен акт Постановление на съдия изпълнителя
изпълнителното дело бъде прекратено. Тълкувателно решение 1/2015г. от
10.07.2018г. ОСГТК на ВКС приема, че докато правото на кредитора с наложена
възбрана не бъде удовлетворено, респ. изпълняемото право и изпълнителното дело
съществуват, възбраната не може да бъде вдигната (заличена).
Предвид на
гореизложеното всички разпоредителни действия на отв. И.М. след вписването на
възбраната са непротивопоставими на взискателите – ответници по делото, поради
което и не може да бъде установено, че в отношенията си с тях М. не е бил
собственик на процесния имот, включително и по отношение на ищеца. Ето защо
предявения иск се отхвърля като неоснователен.
На основание чл.
78 ГПК с оглед изхода на спора по делото в полза на ответник „ОББ Интерлийз“
ЕАД следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 1974.77 лева, а в
полза на „Кредипорт“ АД разноски в размер на сумата от 1650 лева за които са
представени списъци по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 403,
ал.2 ГПК ищецът е поискал
освобождаването на внесената гаранция в размер на 3718.80 лева въз основа на Определение №
7179/14.07.2020г.
Искането е
направено в о.с.з от дата 25.01.2021г. като до настоящия момент от ответниците
„ОББ Интерлийз“ ЕАД и „Кредипорт“ АД не е постъпило възражение за освобождаване
на гаранцията.
Искането е
основателно, тъй като Определение № 7179/14.07.2020г. е отменено с Определение
№ 260206/29.09.2020г. поради което и основанието за внасянето на гаранцията е
отпаднало.
Ето защо
гаранцията следва да бъде освободена и преведена по банкова сметка ***.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Барбера“ ЕООД с ЕИК ********* с управител Д.М.със седалище и адрес на
управление: ул. Златю Бояджиев № 27, ет.2, ап.4 ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на „Кредипорт“ /Ти Би Ай
Лизинг/ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 106, вх. Г, ет.3, офис № 6 с представляващ ***, И.П.М. с ЕГН **********
с адрес: *** и „ОББ Интерлийз“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 135А с представляващ ***и ***,
че И.П.М. с ЕГН ********** с адрес: *** НЕ Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот с
идентификатор № ***– *** върху който е насочено изпълнението по изпълнително
дело № ***. по описа на ***като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА „Барбера“ ЕООД с ЕИК ********* с управител Д.М.със седалище и адрес на
управление: ул. Златю Бояджиев № 27, ет.2, ап.4 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Кредипорт“
/Ти Би Ай Лизинг/ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 106, вх. Г, ет.3, офис № 6 с представляващ ***сумата от
1650 лева разноски за настоящата инстанция с оглед изхода на спора по делото;
ОСЪЖДА „Барбера“ ЕООД с ЕИК ********* с управител Д.М.със седалище и адрес на
управление: ул. Златю Бояджиев № 27, ет.2, ап.4 ДА ЗАПЛАТИ В полза на „ОББ
Интерлийз“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Цариградско шосе № 135А с представляващ ***и ***сумата от 1974.77 лева разноски
за настоящата инстанция с оглед изхода на спора по делото.
ОСВОБОЖДАВА внесената парична гаранция от „Барбера“ ЕООД с ЕИК
********* с управител Д.М.със седалище и адрес на управление: ул. Златю
Бояджиев № 27, ет.2, ап.4 по Определение № 7179/14.07.2020г. по настоящето дело
в размер на сумата от 3 718.80 лева по сметка на РС – Пловдив, КОЯТО СУМА да се
възстанови по посочена от дружеството банкова сметка.
Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта му за
освобождаването на паричната гаранция има характер на Определение и подлежи на
обжалване пред ПОС в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.