Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 25.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 26.03.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията ВИДОЛОВА, гр.д. № 4636 по описа на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 415 от ГПК.
Постъпила е
искова молба от “В.и к.” ЕООД, г.П. срещу С.Ф.С., ЕГН **********, за признаване
на установено, че ответника дължи на ищеца сумите: главница 1357.43 лева, лихва
366.39 лева от 31.05.2013 г. до 16.08.2017 г. и законната лихва върху
главницата от 29.08.2017 г. до изплащане на вземането, които суми са били
присъдени по ч.гр.д. 6646/2017г. на ПлРС. Твърди се, че поради връчване на
заповедта по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, съдът е указал на ищеца да предяви
настоящия иск. Ищецът твърди, че е предоставял на ответника, в качеството му на
потребител, водоснабдителни и канализационни услуги до обект с адрес: ***,
партида с ИТН номер ***, за което е издал фактури за периода от 30.04.2013г. до
31.08.2015г. Твърди, че по възникналото облигационно задължение, нормативно
регулирано и осъществявано при публично известни условия, ответникът не е
изпълнил своето насрещно задължение да заплати ползваните ВиК услуги. Твърди,
че е изпълнил задължението си за фактуриране, като е издавал ежемесечно фактури
за посочения период, които не са били заплащани в 30 дневен срок от ответника,
поради което е възникнало и задължението му за лихва върху всяка от неплатените
главници. Моли съда да признае за установена дължимостта на сумите по
издадената Заповед за изпълнение № 4368/30.8.2017г. Претендират се разноски.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, оспорва иска като недоказан. Направено
е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва предоставянето на услугите
от ищеца на ответника. Оспорва дати авторство и съдържание на представени по
делото фактури. Оспорва и че представените от ищеца ОУ са истинските приети, и
че са обявени и обнародвани по съответния законов ред, оспорва всички
документи. Оспорва разноските на ищеца.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 6646/2017г.
по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 29.08.2017г. пред ПлРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника С.Ф.С. за следните суми – главница 1357.43 лева, лихва 366.39 лева от
31.05.2013 г. до 16.08.2017 г. и законната лихва върху главницата от 29.08.2017
г. до изплащане на вземането, както и
сумата 34.48 лева за деловодни разноски и 360 лева адвокатско възнаграждение с
начислен ДДС. Установява се също така, че за претендираните вземания е била
издадена Заповед за изпълнение № 4368/30.8.2017г., връчена на длъжника по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 30.05.2018г. е
указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си,
в 1-месечен срок от получаването на разпореждането от съда. Искът е предявен в
законоустановения срок – на 25.06.2018г., поради което съдът го приема за
допустим.
Видно от представената от
ищеца справка по лице на СВ-П., с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ***на СВ-П., ответницата С.Ф.С. и лицето А.Я.С.са закупили на
18.10.2007г. с договор за покупко-продажба от Община П. следния имот: Апартамент
№ 12 в ***На 22.10.2007г. и на 16.10.2017г. са вписани подновявания на ипотека
върху този имот с ипотекарни длъжници С.Ф.С. и А.Я.С.. За процесния период -
30.04.2013г. – 31.08.2015г. - ищецът е представил доказателства за предоставени
за имота ВиК услуги, а именно: фактури, издадени от него на абонатен номер ***,
приложени на стр. 121 – 134 от делото, както и карнети за отчитане на абонат № ***
за периода от 13.02.2013г. до 09.09.2015г., като за периода 13.02.2013г.-10.06.2015г.
името на абоната е било А.Я.С., а след тази дата до края на исковия период – името
С.Ф.С.. Представени са по два карнета за всеки от периодите, т.к., видно от
записването в тях, за един и същ абонат са записвани показания от два водомера
– един в баня, и един - в тоалетна. Първата част от месечните отчитания,
удостоверени с карнетите, са били направени при подпис от страна на лицето,
допуснало инкасатора до имота, а след 10.08.2015г. липсват записвания и подписи
на абонатите. По делото са приложени Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ищеца, както и доказателства за тяхното публикуване
на 29.08.2014г. във вестник „Новинар“ и на 29-31.08.2014г. във вестник
„Посредник“. Не се представиха доказателства за заплащане на процесните суми от
ответника. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която след
проверка на доказателствата по делото и финансово-счетоводните документи на
ищеца, е посочила, че в имота има два регистрирани водомера, че в дружеството е
налице удостоверение, че на 16.11.2013г. А.Я.С.е починал и негов наследник е С.Ф.С.,
че дружеството води аналитични партиди на всеки потребител, че процесните
фактури са включени в дневниците за продажби и в справката декларация по ЗДДС
за данъчния период, за който са издадени. Посочено е, че няма данни за
извършени плащания по процесните фактури, че размерите на задълженията по тях са
следните: главница 1357.43 лева, лихва
370.89 лева от 31.05.2013 г. до 29.08.2017г. Вещото лице е изчислило, че за
периода 29.08.2014г. – 29.08.2017г. непогасените по давност суми са както
следва: главница 938.87 лева, и лихва 218.05
лева. Установено е също и че счетоводните записвания са правилно и редовно
направени и са спазени изискванията на счетоводното законодателство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Отношенията
между страните – ищецът - като ВиК оператор, и ответника – като собственик на
водоснабден недвижим имот, се уреждат от разпоредбите на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и ОУ на ищеца,
приложени към настоящето дело. Ответникът е собственик - в режим на
съсобственост с друго лице, и понастоящем на имота, който съдът приема, че е
присъединен към мрежата на ищеца, доколкото имотът е с ИТН № *** при ищеца, има
отчитания по два съществуващи водомера в отделни карнети. Като собственик, съгласно
§.1 т. 2 буква „а“ от Допълнителната разпоредба на ЗРВКУ, той се явява потребител на ВиК услуги. Със
закупуването на имота през 2007г., съгласно представената справка от СВ, той се
явява „нов потребител“, в качеството на купувач на съществуващ и присъединен
към водоснабдителната и/или канализационната система обект - §.1 т. 2 буква „в“
от Допълнителните разпоредби на Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. За този обект са налице доказателства – представените от
ищеца карнети за процесния период – че същият е бил водоснабден, и е налице
месечно отчитане на потребените услуги.
В случая е без значение на чие име е водена партидата и кой е полагал подписи
при реалното отчитане на услугите, доколкото от значение е собствеността на
имота, а липсват твърдения или данни по делото, върху имотът да е учредено
право на ползване на друго лице, което да освобождава ответника от качеството
на потребител /съгл. чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., това е друга
възможност за придобиване на това качество/. Чл. 9а от Наредбата сочи, че промяната на носителя на правото на
собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия. Безспорно се доказа, че за целия
исков период 30.04.2013г. – 31.08.2015г., С.Ф.С. е била съсобственик на имота,
т.к. го е закупила с друго лице през 2007г. ОУ на ищеца, към които препраща
Наредбата, предвиждат ред, по който следва да се регистрира преминаването на
собствеността при него. Чл. 62, раздел ІІІ от ОУ сочи, че при промяна на
собствеността, предишният и новият собственик имат право да поискат и да
получат от ВиК оператора справка за всички дължими суми за ВиК услуги към
момента на промяната. За уреждане на взаимните задължения за тези услуги
предишният и новият собственик са длъжни в 30 дневен срок от сключването на
сделка на разпореждане, с която се прехвърля правото на собственост да подпишат
и представят на оператора споразумителен протокол за плащането на ВиК услугите.
Въз основа на представените документи ВиК операторът е длъжен да издаде
данъчно, дебитно или кредитно известие на предишния собственик. Предишният
собственик на имота е длъжен да закрие партидата си, като заплати сумата по
дебитно известие, а сумата по кредитно известие се възстановява от ВиК
оператора. В ал.5 от същата разпоредба е посочено, че в случай, че новият и
предишният собственик не спазят изискванията на предходните алинеи, новият
собственик заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на
собствеността. Именно по отношение на предвидената споразумителна процедура
по делото не бяха представени доказателства. Това сочи, че в случая следва да
се приложи ал.5 на чл.62 от ОУ и С.Ф.С. следва да дължи сумите за услуги след 18.10.2007г.,
откогато е станала собственик. Независимо от посочването в заключението, че А.Я.С.е
починал и С.С. е негов наследник, такива твърдения в исковата молба липсват, и
доказателства по надлежен ред не са събирани. Независимо от това, ответникът
дължи сумите за потребените в имота услуги на ищеца на свое собствено основание
– придобиването на имота в съсобственост. С
оглед на това, качеството му на клиент, възниква по силата на закона /ex lege/
с придобиването на правото на собственост, без да е необходимо сключването на
договор или откриване на партида на водоснабдения имот. В случая има открита
партида, тя е първоначално на името на другия съсобственик, а впоследствие – на
С.С., въпреки че той не е единствен собственик на имота. Фактическото обитаване
на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството на клиент на ответника по
смисъла на горецитираните правни норми. Този факт има правно значение само във
вътрешните отношения между съсобствениците при уреждане на сметките между тях
във връзка с ползването на имота – чл.30, ал.3 от ЗС, съобразно квотите им в
съсобствеността, които не са установени в настоящото производство. Горното
налага извод, че задълженията за предоставени от ищеца услуги са дължими от С.Ф.С.
и произтичат от качеството ѝ на съсобственик, независимо, че за част от
периода партидата не е била водена на нейно име.
Спорен по делото е въпросът
дали сумата за предоставената услуга е дължима, или тя е погасена по давност, с
оглед направеното възражение за изтекла давност. В случая следва да се има
предвид, че по силата на изричната разпоредба на закона - чл. 422, ал. 1 ГПК,
искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението – 29.08.2017г.
Претенцията за главница е за услуги, фактурирани за период 30.04.2013г. –
31.08.2015г., а съгл. чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, от 30.04.2013г. е започнала да тече
погасителната давност за първото претендирано периодично плащане, а за всяко
следващо – от датата на неговия падеж – един месец преди предходния. Горното
сочи, че при предявена претенция на 29.08.2017г., погасителната давност по чл.
111 б. „в” от ЗЗД – тригодишна върху периодичните платежи, е изтекла за
вземанията, дължими за периода 30.04.2013г. – 29.08.2014г., както главници,
така и лихви. При това положение, възражението за изтекла погасителна давност
се явява основателно за дължимите в посочения период суми, и в тази част искът
следва да бъде отхвърлен, като се уважи само за сумите в тригодишния период, а
именно - 938.87 лева - главница, и 218.05 лева - лихва за периода 30.08.2014г.
– 29.08.2017г.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските по
двете производства, съразмерно с уважената и отхвърлената част от претенциите.
Възражението, направено от особения представител на ответника за прекомерност
на адвокатския хонорар на ищеца е неоснователно, доколкото то е уговорено и
платено в размер на 420.80лв. – минимума по чл. 7ал. 2 т. 2 от Наредба №
1/2004г., като към него се включи ДДС. При този изход на делото С.Ф.С. дължи на
ищеца 672.22лв. – разноски в исковото производство, които са за адв.
възнаграждение, ДТ, депозит за особен представител и възнаграждение за
експертиза, и преизчислени съобразно уважената част на исковете. Съгласно т.12
от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
разноските направени от ищеца и в заповедното производство. Доколкото в
заповедното производство разноски са направени само от заявителя, и съобразно
изхода на делото, то нему са дължими разноските за доказаната част от
главницата и лихвата по Заповедта за изпълнение, които възлизат на 264.75лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във
вр.с чл. 124 от ГПК, че С.Ф.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от инж. М.Н.С.-Управител,
следните суми: 938.87лв. - главница, дължима по фактури за
периода 30.08.2014г. – 29.08.2017г. за предоставени и незаплатени ВиК услуги, 218.05лв. - лихва за забава за периода 30.08.2014г.
– 29.08.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6646/2017г. на ПлРС – 29.08.2017г. до окончателното изплащане на сумите, като претенциите
за главница за разликата до 1357.43лв. за периода 30.04.2013г. – 29.08.2014г., и за лихва за
разликата до 366,39лв. за периода от 31.05.2013г. – 29.08.2014г., като погасени
по давност, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.Ф.С.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от инж. М.Н.С.-Управител,
разноски съобразно уважената част от исковете по гр.д № 4636/2018г. в размер на
672.22лв.
ОСЪЖДА С.Ф.С.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от инж. М.Н.С.-Управител, разноски по заповедното производство по
ч.гр.д. № 6646/2017г. на ПлРС в размер на 264.75лв.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: