№ 94
гр. Провадия, 27.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20233130100598 по описа за 2023 година
Ищецът „Йеттел България“ предявява по реда на чл. 422 от ГПК при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че Г. Д. Ж. дължи на „Йеттел България“ следните парични
вземания: сумата от 93.16 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 16.11.2020 г. за мобилен номер *************,
представляваща стойността на 3 месечни абонаменти такси; сумата от 184.90
лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
16.11.2020 г. за мобилен номер *************, представляваща разликата
между стандартната цена на устройство ALCATEL 1S 2020 Dual Green, и
заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на
договора, за които суми се издава Заповед № 101/17.02.2023 г.
Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство
съдебно-деловодни разноски.
С разпореждане № 448/30.01.2024 г. по ч.гр.д. № 173/2023 г. на РС-
Провадия се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №
101/17.02.2023 г.
Исковете се основават на твърдения, че изискуемостта на всички
1
горепосочени задължения е настъпила, включително на лизинговите вноски,
поради изтичане на сроковете ма договорите за лизинг, като не са върнати и
мобилните устройства. В тази връзка се заявява, че ответникът е в забава при
изпълнение на задълженията си по договорите, поради което му се начисляват
и вземания за неустойка. В исковата молба се описват по отделно всяка една
фактура и вземанията-вид, размер и период, които са начислени със нея.
По същество, ищецът моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът получава исковата молба и приложенията към нея на
20.11.2023 г. чрез назначения от съда особен представител. Оспорва се
редовността на исковата молба, допустимостта на производството, както и
основателността на исковете. Навежда се възражение за нищожност на
договора между страните, поради противоречие с добрите нрави, нарушаване
на императивни правни норми. Оспорва се правото на ищеца да прекрати
едностранно договора между страните преди изтичане на срока му. Счита се,
че ответникът не е изпадал в забава при изпълнение на задълженията си.
Оспорва се и размера на претенциите. Отправя се правопогасяващо
възражение за погасителна давност на вземанията, предмет на делото. Излагат
се подробни съображения. По същество се моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Подава
становище, в което поддържа предявените искове. Моли за уважаването им.
Назначения на ответника особен представител поддържа писмения отговор.
Счита исковете за неоснователни и моли за отхвърлянето им.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира следното от фактическа страна страна:
По делото се представя писмен договор за мобилни услуги от
16.11.2020 г. с предмет предоставяне от страна на ищеца в полза на ответника
мобилни услуги с предпочетен номер ************* за срок от 24 месеца,
при месечен абонамент от 30.99 лева. С договора се предоставя на лизинг
мобилен апарат марка „Alcatel“, модел: 1S 2020 Dual Green за цена от 9.99
лева, при стандартна цена на устройството без абонамент от 319.90 лева.
Договорът е действителен и обвързва страните, като съдът не възприема
възраженията на ответника, че договорът е нищожен, поради нарушаване на
добрите нрави; поради противоречието му с нормите на ЗЗП.
В чл. 75 от ОУ, във вр. с чл. 19, б. „в“ от ОУ се посочва, че ищецът има
2
право едностранно да прекрати сключения договор, в случай че ответникът не
изпълни някое от задълженията по договора, в т.ч. и задължението за
заплащане дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане. По
делото се установява, че ищецът издава фактура № **********/20.02.2021 г.,
с която се начислява сумата от 19.92 лева месечна абонаментна такса, като
във фактурата се посочва, че е задължение от предходен период с ДДС. По
делото остава недоказан от ищецът факта на периода на потребление, за
който се начислява сумата от 19.92 лева, с оглед преценка дали ответникът е
в неизпълнение и на кое точно по вид задължение по възникналото с ищеца
облигационно правоотношение, като следва да се има предвид, че
правоотношенията между страните може и да са повече от едно, още повече
че видно от договора за мобилни услуги от 16.11.2020 г. месечната
абонамента такса е 30.99 лева, а не 19.92 лева.
На следващо място, дори и да се приеме, че ответникът е в
неизпълнение на задължението за заплащане на месечна абонамента такса
или друг вид вземане, упражняването от страна на ищеца на правото да
развали/прекрати едностранно договора, така както е уговорено в чл. 75 от
ОУ, във вр. с чл. 19, б. „в“ от ОУ, изисква изпращане на изрично уведомление
до ответната страна. Това е така, тъй като в цитираните разпоредби от ОУ се
използва глагола „може“, от което следва извода, че прекратяването не
настъпва автоматично с факта на неизпълнение, а че в преценката на ищеца е
дали да развали договора или не, въпреки наличието на неизпълнение.
Следователно, ако ищецът желае да прекрати договорната връзка с ответника,
следва упражни това свое потестативно право чрез едностранно писмено
волеизявление, адресирано до ответника (тъй като договорът е в писмена
форма), както изисква разпоредбата на чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. В договора
липсва специална разпоредба, уреждаща начина и формата, по които да се
извършват волеизявленията между страните при изменение, прекратяване на
договора и прочие. В чл. 31а от ОУ се посочва, че ищецът се задължава
предварително и по подходящ начин (чрез СМС, писмо с обратна разписка,
записващ се телефонен разговор, писмо по електронна поща на посочен от
абоната електронен адрес за контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др.)
да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране
на негови неплатени парични задължения. Изрично се уточнява в цитираната
разпоредба, че този начин на уведомяване се отнася само при предприемане
3
на действия по извънсъдебно събиране, но не и при прекратяване на договора,
поради което чл. 31а от ОУ е неприложим в случая, но дори и да се приеме,
че чл. 31а от ОУ обхваща по аналогия случаите на едностранно прекратяване
– по делото липсват каквито и да е доказателства, че ответникът е уведомен
писмено или по електронен път чрез някои от способите в чл. 31а от ОУ, че
договорът за мобилни услуги от 16.11.2020 г. се прекратява едностранно от
ищеца.
Всичко това, мотивира съдът да приеме за основателно възражението на
ответника, че договорът не се прекратява надлежно. Договорът от 16.11.2020
г. не е прекратен/развален едностранно от ищеца към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 15.02.2023 г., поради което следва да
се приеме, че не се дължат и претендираните неустойки при прекратяване,
уговорени в договора на стр. 3-та с черен шрифт. Тук следва да се отбележи,
че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент
от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като
същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение.
В горния смисъл са и редица решения на окръжни съдилища в страната,
като например Решение № 269 от 2.03.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
2595/2022 г.; Решение № 371 от 10.04.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
257/2024 г.; Решение № 66/15.03.2023 г. по в.гр.д. № 30/2023 г. ОС-Хасково;
Решение № 1540 от 7.12.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2082/2023 г.,
Решение № 179 от 9.02.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1715/2022 г.
Предявените положителни установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК следва да се отхвърлят като неоснователни.
Разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6 по реда на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за приемане за установено в
4
отношенията между страните, че Г. Д. Ж. ЕГН:********** дължи на „Йеттел
България“ ЕАД следните парични вземания: сумата от 93.16 лева неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.11.2020 г. за
мобилен номер *************, представляваща стойността на 3 месечни
абонаменти такси; сумата от 184.90 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 16.11.2020 г. за мобилен номер
*************, представляваща разликата между стандартната цена на
устройство ALCATEL 1S 2020 Dual Green, и заплатената при предоставянето
му, съответстваща на оставащия срок на договора, за които суми се издава
Заповед № 101/17.02.2023 г.по гр.д. № 173/2023 г. на ПРС, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5