РЕШЕНИЕ
№514
гр.
Пловдив, 21.05.2020г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на двадесет и първи май, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Иван
Анастасов възз.гр.д. № 726 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.463 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Финансова къща Кристи“ЕООД, в
качеството му на присъединен взискател по изп.дело № 965/2017г. на ЧСИ Х. С.,
против разпределение на постъпили от публична продан от 25.10.2018г. суми,
извършено с протокол от 17.01.2020г. и съобщено на страните на 04.02.2020г.. В
жалба се твърди, че разпределението е неправилно и незаконосъобразно. По-
конкретно на първо място се сочи, че публичната продан на ½ ид.ч. от
спомагателни, второстепенни сгради с площи от 24 кв.м., 12 кв.м. и 29 кв.м.,
находящи се в ПИ № 44834.27.278 по плана на с.****, общ.****, била предприета
след като по изп.дело № 818/2017г. на ЧСИ М. О. вече бил изнесен на публична
продан целият ПИ № 44834.27.278, ведно с всички сгради и постройки в него. В
тази връзка се твърди, че е недопустимо да се изнасят на публична продан
идеални части от сгради на допълващо застрояване, които нямат самостоятелно
предназначение и представляващ принадлежност към основната сграда / в случая
жилищна сграда/. Твърди се също така, че лицето И.С., по молба от когото е
образувано изпълнителното дело и по чието искане е извършена публичната продан
от 25.10.2018г., е привиден кредитор, т.е. че вземането, за събирането на което
е образувано изпълнителното дело, не съществува. За установяване на горното
твърдение от дружеството- жалбоподател бил предявен иск по чл.464 от ГПК против
И.С. и против длъжника В.О.. Били допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в това, че, жалбоподателят не е бил уведомен, че предходното
разпределение от 29.10.2019г., което било
предмет на обжалване по в.гр.д.№ 994/2019г. на ПОС, е влязло в сила и е
започнал да тече двуседмичният срок по чл.495, изр.1 от ГПК, като въпреки това
от ЧСИ били издадени две разпореждания от 13.01.2020г., с които вземанията на
присъединения взискател били намалени с един задатък и вместо него за купувач
на по ½ ид.ч. от сгради с идентификатори 44834.27.278.5 и
44834.27.278.10 било обявен И.С.. По този начин неправомерно вземанията на
жалбоподателя били намалени, което от своя страна довело до неправилност на
изчисленията в обжалваното разпределение. Сочи се също така, че от двете
разпореждания от 13.01.2020г. не става ясно кое от вземанията на жалбоподателя
е намалено- привилигированото, обезпечено с ипотека или хирографарното вземане.
В разпределението незаконосъобразно били включени неплатени от И.С. авансови
такси в полза на ЧСИ. Вземанията на ЧСИ за такси по ТТРЗЧСИ не разполагали с
привилегията по чл.136, т.1 от ЗЗД. Освен това не ставало ясно, как е формиран
размерът на таксите по т.5 и т.26 от ТТРЗЧСИ.
От взискателя И.С. е подадено
писмено възражение, с което заявява становище за неоснователност на жалбата.
Присъединените взискатели ТД на
НАП- гр.****, и „Уникредит Булбанк“АД- гр.****, както и длъжникът В.О. не
заявяват становища по жалбата.
ЧСИ Х. С. излага мотиви, че жалбата е допустима, но
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените доводи,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК и е
процесуално допустима. По същество на същата настоящият състав на ПОС намира
следното:
Изп.дело № 965/2017г. на ЧСИ Х. С.
е образувано по молба от И.с. въз основа на изпълнителен лист срещу В.О.,
издаден по ч.гр.д.№ 18570/2017г. на ПдРС, ІІІ бр.с. в производството по чл.417
от ГПК за сумата от 15000 лева- главница по запис на заповед от 01.03.2016г., и
300 лева- съдебни разноски. По искане на взискателя изпълнението е насочено спрямо
собствени на длъжника по 1/2 ид.ч. от сгради с идентификатори 44834.27.278.3, 44834.27.278.5
и 44834.27.278.10 по КККР на с. ****, общ.****. По изпълнителното дело са
присъединени като взискатели „Финансова
къща Кристи“ЕООД, ТД на НАП- гр.**** и „Уникредит Булбанк“АД- гр.****. С
разпореждане от 20.08.2018г. е насрочена публична продан на идеалните части от
горепосочените сгради, като същата е извършена през периода от 24.09.2018г. до
24.10.2018г.. За купувач на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор
44834.27.278.3 е обявен И.С. при цена от 31200 лева. За купувач на идеалните
части от останалите две сгради е обявен присъединеният взискател „Финансова
къща Кристи“ЕООД при цени съответно от 4224 лева и 17480 лева. На 29.10.2018г.
е извършено разпределение на сумите, представляващи цените, предложени от
обявените за купувачи взискатели. Това разпределение е обжалвано от „Финансова
къща Кристи“ЕООД и с решение от 12.07.2019г. по в.гр.д.№ 994/2019г. на ПОС
жалбата е оставена без уважение. Решението на ПОС е обжалвано пред ПАС, като е
потвърдено с решение от 20.12.2019г..
Към
настоящия момент и съобразно с наличните писмени доказателства не е налице
никакво основание да се приеме, че И.С. е привиден кредитор, т.е. че няма
вземане от В.О. по горепосочения запис на заповед. Качеството му на кредитор
произтича от издадения в негова полза изпълнителен лист и докато този
изпълнителен лист не бъде обезсилен или не бъде признато за установено, че
вземането по него не съществува, не може да се счита, че той не се легитимира
като взискател по изпълнителното производство.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение
№ 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК, недействителността
на публичната продан по чл.
496, ал. 3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен
иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други
производства. В мотивите към т.3 е записано следното: „В хипотезите на чл.
496, ал. 3 ГПК, т. е. когато имотът е купен от лице, което е нямало право
да наддава, или при невнасяне на цената, публичната продан е недействителна,
като на общо основание тази недействителност може да се релевира както чрез
предявяване на нарочен установителен иск, така и в производството по предявен
иск за собственост върху имота, обект на проданта, включително и чрез
възражение на ответника“. От тези мотиви недвусмислено става ясно, че се има
предвид само изрично регламентираната в чл.490, ал.2 от ГПК недействителност
поради закупуване на имота, от лице, което не е имало право да наддава, но не и
недействителност поради липса на предмет на проданта. Отделно от горното следва
да се отбележи и това, че разпределението на суми, за внасянето на които е
задължен взискателят И.С., дори той да не е придобил нищо от публичната продан-
дали, защото е привиден кредитор / в този смисъл е т.1 от цитираното по- горе
тълкувателно решение/ или защото проданта няма за предмет самостоятелни обекти
на право на собственост, не засяга интересите на дружеството жалбоподател.
Действително то има интерес от това проданта въобще да не е извършвана, но този
въпросът относно извършването на проданта не е предмет на произнасяне в
настоящето производство.
Неоснователен е и доводът на
жалбоподателя, че тъй като не му било съобщено за влизане в сила на
разпределението от 29.10.2018г., незаконосъобразно приложил разпоредбата на
чл.495, изр.2, вр. чл.493, ал.2 от ГПК и пристъпил към извършване на
обжалваното разпределение. Решението на ПАС, с което е потвърдено решението на
ПОС по в.гр.д.№ 994/2019г., е необжалваемо и окончателно. Преписи от същото не
са връчени на страните, но и съдебният изпълнител няма задължение за
уведомяване на страните по изпълнението относно крайния изход на заведените във
връзка с принудителното изпълнение съдебни производства. В тази връзка следва
да се има предвид и това, че, както обжалването на разпределението от
29.10.2018г., така и обжалването на решението на ПОС, с което същото е
потвърдено, са инициирани от „Финансова къща Кристи“ЕООД и то е имало не само
интерес, но и пълната възможност да се уведоми своевременно за решението на
ПАС.
Основателно обаче се явява
оплакването в жалбата, че ЧСИ Х. С. незаконосъобразно е включил в
разпределението неплатени такси и разноски. Видно от протокола за извършеното
на 17.01.2020г. разпределение, като привилегировано вземане в полза на ЧСИ по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД са включени неплатени авансови такси и разноски в
размер от 122,10 лева. Също така като привилегировано вземане по чл.136, ал.1,
т.3 от ЗЗД в полза на ЧСИ е разпределено такова за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, с право на предпочтително удовлетворение от първи ред
се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135- от стойността на имота,
за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски.
Съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г.. по т. д. № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, с право на предпочтително удовлетворяване по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват разноските на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят.
В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за
образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. Изрично
с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД се ползват вземания на първоначалния
взискател, но не и вземания на ЧСИ за дължими от взискателя разноски.
Привилегированите вземания по чл.136,
ал.1, т.3 от ЗЗД са определение като такива „обезпечени със залог или ипотека-
от стойността на заложените или ипотекирани имоти“. Вземането на ЧСИ за
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е напълно неотносимо към посочените в
т.3 на чл.136 вземания. Вземането за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не може да бъде
възприето и като публично вземане по чл.136, ал.1, т.2 или т.6 от ЗЗД, тъй
като, както изрично се сочи и в мотивите към т.11 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС „дължимите на държавния
съдебен изпълнител такси са публични вземания, а държавният съдебен изпълнител-
орган, който определя и събира таксите, докато дължимите на частния съдебен
изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, а
частният съдебен изпълнител- кредитор“.
Включването в
разпределението като привилегировани на вземания, които не се ползват, с която
и да било от привилегиите по чл.136, ал.1 от ЗЗД, опорочава цялостното разпределение.
Ето защо, обжалваното разпределение ще следва да бъде отменено, като
изпълнителното дело се върне на ЧСИ Х. С. за извършване на ново разпределение,
съобразно с констатациите в мотивната част на настоящето решение. За пълнота на
мотивите следва да се отбележи, че заявените с жалбата доказателствени искания-
за изискване и прилагане на в.гр.д.№ 994/2019г. и в.гр.д.№ 1464/2019г. на ПОС,
за изискване и прилагане на изп.дело № 680/2017г. на ЧСИ И. К., на изп.дело №
818/2017г. на ЧСИ М. О. и на изп.дело № 99/2016г. на ЧСИ Б. А., както и за
назначаване на ССЕ и СТЕ, се явяват неоснователни, доколкото същите са във
връзка с доводи на жалбоподателя, които не обосновават незаконосъобразност на
обжалваното разпределение. Именно поради това делото не е насрочено за
разглеждане в публично съдебно заседание, а е разгледано при условията на
закрито заседание.
Предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ извършено по изп.дело №
965/2017г. на ЧСИ Х. С. разпределение на постъпили от публична продан от
25.10.2018г. суми, извършено с протокол от 17.01.2020г. и съобщено на страните
на 04.02.2020г., като
ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ Х.
С. за извършване на ново разпределение
при стриктно спазване на реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД и по- конкретно
с указание вземанията на ЧСИ за такси и разноски по ТТРЗЧСИ да бъдат включени в
разпределението при наличие на възможност за това след вземанията по т.6 на
чл.136, ал.1 от ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: