РЕШЕНИЕ
№ 12403
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110152991 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Е. В. К., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 221,52
лЕ., представляваща задължение за месечни такси и потребление за използване на услуги по
Договор 50582****/24.03.2021г., партида *********, за периода от 09.07.2021 г. до
26.01.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 30.04.2024 г. до окончателното плащане на дължимото,
сумата от 60,39 лЕ., представляваща мораторна лихва за период от 25.07.2021 г. до
23.04.2024 г., сумата от 88,62 лЕ., представляваща неустойка за неизпълнение на договора,
ведно със законна лихва от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 20,21 лЕ.,
представляваща мораторна лихва за период от 27.01.2022 г. до 23.04.2024 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са били обвързани от договор за мобилни
услуги, по който ответника не е заплатил дължими суми за ползвани такива услуги, както и
неустойка за предсрочно погасяване на договора.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
исковете.
В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. П., който поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя
списък.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
1
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 26514/2024 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 221,52 лЕ., представляваща
задължения за неплатени електронни съобщителни услуги по Договор 50582****, за
периода от 09.07.2021 г. до 26.01.2022 г., ведно със законна лихва от 30.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 88,62 лЕ., представляваща дължима неустойка, ведно
със законна лихва от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 80,60 лЕ.,
представляваща лихва за период от 25.07.2021 г. до 23.04.2024 г., С възражение от 16.07.2024
г. ответникът е оспорил вземането.
На 24.03.2021г. страните са сключили Договор №50582916 за услугите, посочени в
Приложение №1/24.03.2021г. към Договор №50582****, Допълненително приложение към
Приложение №1/24.03.2021г. към Договор №50582****, Приложение №3/24.03.2021г. към
Договор №50582****, Допълнение към Приложение №1/24.03.2021г. към Договор
№50582****.
От приетите като писмени доказателства Общи Условия на „А.Б.“ ЕАД, се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между оператора на мобилната мрежа и
потребителя.
От страна на ищеца са представени 5 бр. фактури издадени за периода 07.06.2021г.-
06.11.2021г. и 3 бр. сметки.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по което ответникът да не е
заплатил дължимите суми за предоставените му услуги, както и че е налице неизпълнение
на договорно задължение на ответника и че това неизпълнение се санкционира с неустойка
в претендирания размер.
Съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение
по Договор №50582916 от 24.03.2021 г. за услугите, посочени в Приложение №1/24.03.2021г.
към Договор №50582****, Допълнително приложение към Приложение №1/24.03.2021г. към
Договор №50582****, Приложение №3/24.03.2021г. към Договор №50582****, Допълнение
към Приложение №1/24.03.2021г. към Договор №50582****, който факт не се оспорва от
ответника. Не се оспорва и че догорените услуги са доставени, както и че дължимите от
ответника суми са в претендирания размер. Ответника твърди, че е имал ограничение за
използвана услуга „смс“, което не се установява от приетите по делото договори. С оглед на
това предявеният иск за сумата от 221,52 лв. представляваща задължение за месечни такси и
потребление, се оказва изцяло основателен и като такъв следва да бъде уажен, ведно със
законната лихва от 30.04.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, както и
мораторна лихва за период от 25.07.2021 г. до 23.04.2024 г., в размер на сумата от 60,39 лЕ..
По иска за неустойка:
Съдът намира предявените искове за неоснователни, по следните съображения:
Уговорката за заплащане на неустойка съдът счита за нищожна (за плащане на всички
месечни абонаментни такси до изтичане срока на договора). Това е така, тъй като
сключеният между страните договор е с продължително изпълнение: телекомуникационното
предприятие осигурява на клиента си ползването на съответни съобщителни услуги, а
клиентът се задължава срещу това периодично да заплаща абонаментна такса и цената на
допълнителните ползвани от него услуги. Няма пречка страните да предвидят възможност за
прекратяването му по искане на една от страните преди изтичането на определения срок,
както и едностранното му прекратяване (разваляне) поради виновно поведение на една от
страните, в това число поради неизпълнение на задължения и неплащане на дължими суми
от страна на абоната. Принципът на договорната свобода, прогласен в чл. 9 ЗЗД, позволява в
подобни случаи за страната, която иска прекратяването на договора, съответно виновното
поведение на която обосновава развалянето му, да бъде предвидено да заплати неустойка.
Тази неустойка трябва да бъде така определена, че да съответства на присъщите на
2
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като в противен случай тя би била
нищожна поради противоречие с добрите нрави. За наличието на такова противоречие съдът
следи служебно, като преценката му е към момента на сключване на договора (ТР 1/2010-
2009-ОСГТК). В настоящия случай естеството на договорните отношения е такова, че
операторът предоставя ползването на определена услуга, а абонатът заплаща съответната
цена за това. При прекратяване на договора телекомуникационното предприятие няма да
получава повече съответните суми, в това число за абонаментни такси и цената на
допълнително предоставените услуги, но и няма да изразходва съответен ресурс за
осигуряването им на разположение на клиента. Тогава, когато неустойката е така уговорена,
че операторът да получи като неустойка всички неплатени абонаментни такси до края на
договора, той реално получава имуществена облага от насрещната страна в размер, равен на
този, който би получил, ако договорът действаше, но без да изразходва каквито и да било
ресурси за предоставяне на услугата. По този начин неустойката не го обезщетява за
понесени вреди, а го обогатява неоснователно, в разрез с морала и справедливостта (В този
см. Решение №193/09.05.2016г. по т.д. №2659/2014г. на ВКС, Решение №219/09.05.2016г. по
т.д. №203/2015г. на ВКС, Решение №110/21.07.2016г. по т.д. №1226/2015г. на ВКС).
Предвид гореизложеното съдът счита, че ответникът не дължи начислените му суми
за неустойка и лихва върху нея.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по двете дела разноски в размер на 181,75 лв., от които сумата от 106,75 лв. за
заплатена държавна такса, а сумата от 75 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. В. К., ЕГН **********, с адрес
/адрес/, че дължи на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, сумата от 221,52 лЕ. (двеста двадесет и един лЕ. и 52 стотинки), представляваща
задължение за месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор
50582****/24.03.2021г., партида *********, за периода от 09.07.2021 г. до 26.01.2022 г.,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 30.04.2024 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от
60,39 лЕ. (шестдесет лЕ. и 39 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
25.07.2021 г. до 23.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед №16284/31.05.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 26514/2024 г. на СРС, 159
състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, за признаване за установено по отношение на Е. В. К., ЕГН **********,
с адрес /адрес/, че последната дължи на ищеца сумата от сумата от 88,62 лЕ.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договора, представляваща неустойка за
неизпълнение на Договор 50582****/24.03.2021г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.04.2024 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 20,21 лЕ., представляваща мораторна
лихва за период от 27.01.2022 г. до 23.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед
№16284/31.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
26514/2024 г. на СРС, 159 състав,
ОСЪЖДА Е. В. К., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „А.Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 181,75 лЕ. (сто
осемдесет и един лЕ. и 75 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 26514/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
3
се докладва с частно гражданско дело № 26514/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4