№ 583
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора В. Т. В.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100603093 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 06.01.2023г. по НОХД № 5201/2022г. на Софийски районен съд,
НО, 106 състав подсъдимият А. М. Р. е признат за виновен за това, че за времето от
16.04.2021г. до 20.04.2021г., в гр. София, от магазин „Ф.“, находящ се на бул.
„Йерусалим“ №22, в условията на продължавано престъпление, с три деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, отнел и направил опит да отнеме чужди движими
вещи - различни бутилки с алкохол, на обща стойност 801,90 (осемстотин и един лева
и деветдесет стотинки) лева, собственост на „Е.-ВН“ ООД, ЕИК ****, от владението на
Д.Н.В. - управител на магазина, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, както следва:
- на 16.04.2021г. в гр. София, от магазин „Ф.“, находящ се на бул. „Йерусалим“
№22, отнел чужди движими вещи - 2 броя бутилки водка от 700мл. марка „Грей Гус”
на единична стойност 92,99 (деветдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки) лева
и обща стойност 185,98 (сто осемдесети и пет лева и деветдесет и осем стотинки) лева,
1
собственост на „Е.-ВН“ ООД, ЕИК ****, от владението на Д.Н.В. - управител на
магазина, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
-на 19.04.2021г. в гр. София, от магазин „Ф.“, находящ се на бул. „Йерусалим“
№22, отнел чужди движими вещи - 1 брой бутилка водка от 700мл. марка „Кристъл
Хед” на единична стойност 74,99 (седемдесет и четири лева и деветдесет и девет
стотинки) лева, 1 брой бутилка водка от 700мл. марка „Грей Гус” на единична
стойност 92,99 (деветдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки) лева, 1 брой
бутилка водка от 700мл. марка „Белуга” на единична стойност 69,99 (шестдесет и девет
лева и деветдесет и девет стотинки) лева и 1 бр. бутилка уиски марка „Джак Даниелс
Сингъл Барел“ на стойност 79,99 (седемдесет и девет лева и деветдесет и девет
стотинки) лева, всички вещи на обща стойност 317,96 (триста и седемнадесет лева и
деветдесет и шест стотинки) лева, собственост на „Е.-ВН“ ООД, ЕИК ****, от
владението на Д.Н.В. - управител на магазина, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои
- на 20.04.2021г., в гр. София, от магазин „Ф.“, находящ се на бул. „Йерусалим“
№22, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 брой бутилка водка от 700мл.
марка „Кристъл Хед” на единична стойност
(седемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки) лева, 1 брой бутилка водка от
700мл. марка „Грей Гус” на единична стойност 92,99 (деветдесет и два лева и
деветдесет и девет стотинки) лева, 1 брой бутилка водка от 700мл. марка „Сирок” на
единична стойност 59,99 (петдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) лева и 1
брой бутилка водка от 700мл. марка „Белуга” на единична стойност 69,99 (шестдесет и
девет лева и деветдесет и девет стотинки) лева, всички вещи на обща стойност 297,96
(двеста деветдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки) лева, собственост на „Е.-
ВН“ ООД, ЕИК ****, от владението на Д.Н.В. - управител на магазина, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини - бил задържан от В. след касовата зона
в магазина, явяващо се престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му
е наложил наказание при условията на чл.58а, ал.1, вр. 54 от НК – „лишаване от
свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от
НК е отложил за срок от 3( три) години, считано от влизане на присъдата в сила. На
последно място и съгласно правилото на основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. Р. е осъден
да заплати по сметка на СДВР направените по делото в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 279,73 лева.
От така постановената присъда е останал недоволен подс. Р., който я обжалва чрез
служебно назначения си защитник адв. Р. М.. В депозираната от адв. М. въззивна жалба
се оспорва размера на наложеното наказание, като се счита същото за прекалено тежко и
несъответно на обществената опасност на деянието и дееца. Прави се искане за
2
изменение на присъдата и намаляване на наказанието от 6 месеца лишаване от свобода
на 3 месеца лишаване от свобода
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Р. – адв. М. моли за уважаване
на жалбата относно размера на наложеното на подзащитния й наказание. Счита, че
наказанието следва да бъде намалено с оглед младата възраст на подзащитния й.
В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и
предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият Р. в хода на съдебните прения поддържа искането на защитника
си, а в предоставената му последна дума също моли за намаляване на наказанието.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не
представя писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска
провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата, намира за установено следното:
Производството пред в СРС, НО, 106 с-в е протекло по реда на глава ХХVІІ от
НПК/съкратено съдебно следствие/, като на основание чл. 371,т.2 от НПК подсъдимият
Р. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по
чл. 372, ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е
приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание.
Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия Р. се
подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство и липсват
основания за корекция на този извод на СРС. Ето защо и настоящият съдебен състав
принципно приема, че в сочената, каквато е и процесната, хипотеза е длъжен да приеме
съществените релевантни факти точно така, както са описани в обвинителния акт. Този
извод следва от естеството на диференцираната процедура в разновидността й по точка
втора на чл. 371 НПК. В настоящия казус и въззивният съд прие, че фактите, посочени
в акта на обвинението и признати от подсъдимия се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост
на същите съобразно отразяването им в обвинителния акт.
Извеждайки пред скоби изложеното, въззивната инстанция приема въз основа на
самопризнанието на подсъдимия и доказателства, които го подкрепят за установени
3
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и в
мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Търговско дружество „Е. ВН“ ООД, ЕИК **** /понастоящем с променено
наименование „Ф.Г.“ ООД/ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****,
представлявано заедно и поотделно от В.Г.Н. и В.Г.Н. - управители, стопанисвало
верига магазини за хранителни стоки „Ф.“. Един от търговските обекти се намирал в
гр. София, бул. „****, като за негов управител бил назначен свидетелят Д.В.,
осъществяващ владение върху стоките в магазина, собственост на търговеца. В
помещението били монтирани камери за видеонаблюдение, част от които обхващали
стелажите с наредени за продажба бутилки алкохол.
На 16.04.2021 г. подсъдимият Р. влязъл в посочения магазин „Ф.“, поставил
предпазна маска, покриваща носа и устата му, отишъл до стелажите с алкохол, взел 2
броя бутилки водка от 700 мл марка „Грей Гус” на единична стойност 92,99 лева и
обща стойност 185,98 лв. и ги наредил в носената от него жълта полиетиленова торба с
надпис „Billa”. След това същият преминал през неработеща в момента каса, без да
обяви и заплати стоките, като напуснал търговски обект и се разпоредил с процесиите
вещи по неустановен начин. Действията на подсъдимото лице били заснети от
видеокамерите.
На следващия ден - 17.04.2021 г. свидетелят Д.В. направил ревизия в магазина и
установил липсващите бутилки алкохол. След като прегледал записите от камерите
възприел извършените от Р. действия, както и неговите външни физически белези.
Два дни по-късно, на 19.04.2021 г., подсъдимият А. Р. отново посетил търговския
обект, находящ се в гр. София, бул. „****, “, поставил предпазна маска, покриваща
носа и устата му, отишъл до стелажите е алкохол и взел 1 брой бутилка водка от 700 мл
марка „Кристъл Хед” на единична стойност 74,99 лв., 1 брой бутилка водка от 700 мл
марка „Грей Гус” на единична стойност 92,99 лв., 1 брой бутилка водка от 700 мл
марка „Белуга” на единична стойност 69,99 лв. и 1 бр. бутилка уиски марка „Джак
Даниелс Сингъл Барел“ на стойност 79,99 лв., всички вещи на обща стойност 317,96
лв., наредил ги в полиетиленов плик и напуснал магазина през работеща каса, без да
заплати стоките, като се разпоредил с вещите по неустановен начин. И този път
действията му били записани от охранителните камери.
Впоследствие, управителят на магазина В. установил кражбата, а след като
прегледал видеозаписите констатирал, че алкохолът е отнет от лицето, заснето на
16.04.2021 г.
На следващия ден - 20.04.2021 г., подсъдимият Р. за пореден път влязъл в
посочения търговски обект с намерение да открадне още бутилки алкохол, като бил с
предпазна маска, покриваща носа и устата му. Приближил се до стелажите със спиртни
напитки, откъдето взел 1 брой бутилка водка от 700 мл марка „Кристъл Хед” на
4
единична стойност 74,99 лв., 1 брой бутилка водка от 700 мл марка „Грей Гус” на
единична стойност 92,99 лв., 1 брой бутилка водка от 700 мл марка „Сирок” на
единична стойност 59,99 лв. и 1 брой бутилка водка от 700 мл марка „Белуга” на
единична стойност 69,99 лв., всички вещи на обща стойност 297,96 лв., поставяйки ги в
полиетиленов плик. В този момент свидетелят Д.В. и заместник-управителят в обекта
Л.Д. били в служебно помещение, откъдето пряко наблюдавали действията на клиента
посредством видеокамерите. Р. преминал през работеща каса в магазина без да обяви и
заплати носените стоки и се насочил към изхода, но бил спрян от В. и Д. преди да
установи тР. фактическа власт върху бутилките е алкохол. Двамата го разпознали като
лицето, заснето от монтираните в обекта камери да отнема аналогични вещи на
16.04.2021 г. и 19.04.2021 г.
За противоправните действия на подсъдимото лице били уведомени
правоохранителните органи, като на място пристигнали свидетелите И.А. и С.А. -
полицейски служители при 07 РУ СДВР, които установили самоличността на Р..
Същият предал носените в момента 4 бр. бутилки с алкохол на органите на МВР с
протокол, а те от своя страна ги върнали на управителя на магазина е разписка.
Със заповед на полицейски орган от 20.04.2021 г. подсъдимият А. Р. бил
задържан за срок до 24 часа в сградата на 07 РУ СДВР.
Според заключението на назначената и изготвена в досъдебната фаза оценителна
експертиза общата стойност на инкриминираните чужди движими вещи, собственост
на търговско дружество „Е. ВН“ ЕООД, възлиза на 801,90 лв.
Така приетите от настоящия състав фактически констатации се припокриват с
приетите от първоинстанционния съд относно релевантните за предмета на делото
обстоятелства, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изводът за
доказаност на включените в предмета на доказване и приети за установени по делото
от СРС факти, е направен в съответствие с изискванията на разпоредбата на и чл.
373,ал.2 от НПК предвид диференцираната процедура, от която се е възползвал
подсъдимия Р.. Пред настоящия състав не се оспорва преценката на
първоинстанционния съд, извършена по реда на чл. 372,ал.4 от НПК за „подкрепяне”
на самопризнанието на подсъдимия Р. от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, въпреки което при извършената проверка въззивният съд
не констатира незаконосъобразност при формиране на извода на контролираната
инстанция за подкрепеност на самопризнанието му. Производството по глава ХХVІІ
пред СРС е протекло при стриктно спазване на правилата, гарантиращи
осведомеността на подсъдимия за последиците от направеното от него самопризнание
и след избор на защитника за участие в посочената процедура, като уличаващи
подсъдимия доказателства се съдържат както в показанията на св. Д.В. и св. Л.Д., така
и в обективните данни – видеозаписи от търговския обект, изследвани в комплексната
5
видеотехниеска и лицево- идентификационна експертиза.
Ето защо и след самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото
доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите на първата инстанция
по фактите, включително и за извършителството от страна на подс. Р. във вмененото
му деяние.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд
законосъобразно е извел правния извод, че подсъдимият Р. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
През инкриминирания период подс. Р. с три отделни деяния, всяко от които
осъществяващо престъплението кражба, е отнел и направил опит да отнеме чужди
движими вещи - различни бутилки с алкохол, на обща стойност 801,90 лв., собственост
на „Е.-ВН“ ООД, ЕИК ****, от владението на Д.Н.В. - управител на магазина, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. При несъмнено
установената по делото картина на престъплението се налага от правна страна
единствено възможния извод, че подс. Р. е извършил едно, макар и усложнено
престъпление, при условията на продължавана престъпна деятелност – хипотеза,
визирана в чл.26,ал.1 от НК. Този извод се извлича от фактите, че в кратък период от
време ( в рамките на 4 дни), от едно помещение, подсъдимият е отнел последователно
три еднородни вещи /бутилки с алкохол/. Т.е. отделните посегателства са в резултат на
продължавана престъпна деятелност от страна на подсъдимия Р. с оглед разпоредбата
на чл.26, ал.1 от НК, съгласно която, в конкретния случай, деянията на подсъдимия,
осъществяващи поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка- от едно помещение и
най-вече при еднородна форма на вината - пряк умисъл, като и трите деяния, от
обективна и субективна страна са във връзка помежду си, позволяваща което и да е от
тях да се определи като продължение на другото, тоест деянията на подсъдимия се
определят като едно продължавано престъпление.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината
пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои вещите, за да се
разпореди с тях, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Същият е
притежавал възможност да възприема правилно фактите от обективната
действителност и какво е отражението им върху нея. В този смисъл същият е съзнавал
обективните условия на извършеното от него деяние-това, че вещите не са негови, че
ги отнема от чуждо владение и то без съгласието на владелците им и с цел да установи
върху тях свое владение. Подсъдимият е искал да настъпи този противообществен
резултат, към който пряко се е стремял.
6
При спазване на особената разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК вр. чл. 58а, ал.1,
вр. чл. 54 от НК е определено наложеното на подсъдимия Р. за престъплението по чл.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК наказание – 9 месеца лишаване от свобода - при
условията на чл. 54 от НК. Размерът на наказанието, преди редукцията му по силата на
чл. 58а, ал.1 от НК, е съобразен както с обществената опасност на дееца, изводима от
проявената упоритост на дееца, така и на конкретното деяние, изразена чрез предмета
на престъплението – бутилки със скъпоструващ алкохол и трите отделни деяния,
включени в продължаваното престъпление. Несъмнено на така посочените
завишаващи обществената опасност на деянието и дееца обстоятелства противостои
младата възраст на подс. Р. и необремененото му съдебно минало, но определянето на
наказание при условията на чл. 55 от НК или лишаване от свобода за срок, по-малък от
индивидуализирания от СРС не явява удачно, тъй като в такъв случай би се нарушило
основното правило на чл. 35,ал.3 от НК - за съответствие на наказанието с
престъплението. Допълнително смекчаване на наказанието с оглед процесуалното
поведение на подс. Р., изразено в признаване на фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и съгласието му да не се събират доказателства за тях, не
следва да бъде отчитано, тъй като самопризнанието, направено пред съда при
предварителното изслушване, представлява абсолютно необходима предпоставка за
провеждането на диференцираната процедура в нейната разновидност по т. 2 на чл.
371 НПК. Като последица от нейното провеждане пък законът предвижда по правило
облекчаване на положението на подсъдимия, защото изисква индивидуализиране на
наказанието по реда на чл. 58а от НК. Едно и също обстоятелство не може да бъде
ценено два пъти – веднъж от законодателя и втори път от съда, за да обуслови
смекчаване на наказателната отговорност. По тази причина съдът не цени направеното
в съдебната фаза самопризнание като смекчаващо обстоятелство. В този смисъл СРС е
проявил оправдано от данните по делото снизхождение към подс. Р., определяйки
следващото му се наказание по –близо до минималния, отколкото до средния
предвиден в закона размер, отчитайки съдебното му минало и младата му възраст, след
което го е редуцирал с 1/3 и в кР. сметка го е индивидуализирал на 6 (шест) месеца
„лишаване то свобода“. Предвид възрастта на дееца и със следващата от това
възможност му за ресоциализация и пълноценно вписване в трудовата система,
правилен е и извода на СРС за отлагане изпълнението на наказанието чрез приложение
на института по чл. 66, ал.1 от НК и то за минималния, предвиден в закона срок.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК при постановената
осъдителна присъда се явява възлагането в тежест на подсъдимия на направените в
производството ( на д.п.) разноски.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният
съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на
7
доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради
което присъдата на СРС следва да бъде потвърдена в нейната цялост.
Воден от горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО,
ХІV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена на 06.01.2023г. по НОХД № 5201 по
описа на 2022г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8