№ 444
гр. С., 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500692 по описа за 2024 година
С решение № 87 от 12.04.2024 год. по гр. дело № 644/2022 год. Елинпелинският
районен съд е признал за установено на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД по исковете на
Ц. А. Ц. от гр. С. в отношенията между страните по договора за дарение – В. А. Ф. от гр. С.
и Ю. Х. К. от гр. С., че договор за дарение, сключен с н.а. № 191, т. 1, рег. №1336, дело №
156/2022 год. на нотариус Ивелина Градинарова с район на действие РС-Елин Пелин на
следните недвижими имоти: 1/40 идч. от УПИ, находящ се в с. А., община Г.М., целият с
площ 1285 кв.м., който по кадастрален и регулационен план на селото, одобрен със заповед
№ 692/07.08.1968 год. съставлява имот пл. № 140, за който е отреден УПИ VІІІ-140 в кв. 23,
при посочени граници и съседи, заедно с 1/40 ид.ч. от построените в имота двуетажна
масивна жилищна сграда и паянтова сграда, е нищожен като привиден и прикриващ договор
за покупко-продажба между същите страни и по отношение на същите имоти, като е
прогласил на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД действителността на прикритата сделка, а
именно: покупко-продажба от продавач В. А. Ф., от една страна, и купувач Ю. Х. К., от
друга страна, за продажна цена в размер на 171,39 лева, представляваща 1/40 ид.ч. от
данъчната оценка на недвижимите имоти в общ размер от 6855,50 лева. С решението съдът е
признал на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС по исковете на Ц. А. Ц. от гр. С. правото на
изкупуване срещу ответниците В. А. Ф. и Ю. Х. К. на 29/40 ид.ч. от процесните имоти за
сумата 25 000 евро, представляваща продажна цена, обективирана в н.а. № 193, т. І, рег. №
1338, дело № 158/2022 год. на нотариус Градинарова с район на действие РС-Елин Пелин за
1
продажба на 29/40 ид.ч. от описаните по-горе недвижими имоти. Съдът е указал на ищеца Ц.
А. Ц., че ако не плати горепосочените суми в едномесечен срок от влизане в сила на
решението, същото ще се счита обезсилено по право, на основание чл. 33, ал. 3 от ЗС.
Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от ответниците с
твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните
по делото доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
да отхвърли предявените искове.
Ищецът оспорва подадените въззивни жалби и моли съда да потвърди решението на
районния съд.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на 1/4 ид.ч. от описаните имоти –
УПИ и сгради, придобити по наследство. Ответникът В. Ф. притежава 3/4 ид.ч. от имотите,
като 1/4 ид.ч. е придобита по наследство и 2/4 ид.ч. – по силата на договор за дарение. На
05.05.2022 год. при проверка в имотния регистър установил, че на 03.05.2022 год. е съставен
посочения по-горе нотариален акт за дарение, с който ответникът дарил 1/40 ид.ч. от
описаните имоти на ответницата Ю. К.. На същия ден, в същия час и пред същия нотариус с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том І, дело № 158/2022 год.
ответникът продал на ответницата Ю. К. 29/40 ид.ч. от същия имот. Счита, че сделките са
нищожни, тъй като дарението на 1/40 ид.ч. от имотите е извършено непосредствено преди
сключване на договора за покупко-продажба с цел да бъде създадено законово основание за
изключване приложението на чл. 33, ал. 1 от ЗС, като дарението прикрива сключената между
ответниците възмездна сделка, поради което същото е привидно. Покупко-продажбата е
извършена, без да е спазено условието по чл. 33, ал. 1 от ЗС, тъй като ответникът не го е
уведомил за намерението си да се разпореди с притежаваната от него идеална част и не му е
отправил предложение да изкупи тези части при условията, при които е възнамерявал да ги
продаде и ги е продал. Това обуславя и правния му интерес от прогласяване нищожността на
договора за дарение, като прикриващ покупко-продажба, както и за признаване правото му
на изкупуване на прехвърлените от ответника идеални части от процесните имоти с
извършените две сделки с цитираните по-горе нотариални актове /съгласно уточняваща
молба от 25.01.2023 год./.
Ответницата Ю. К. оспорва изцяло предявените искове с твърдението, че първият
ответник е искал да я надари като благодарност за това, че последната му се е притекла на
помощ в труден за него момент. Същата е негова братовчедка /майката на ответницата и
бащата на ищеца и на първия ответник са брат и сестра/. Двамата ответници са и близки
приятели от деца, като през 2021 год. Ю. разбрала, че ответникът има проблеми със
зрението – отлепване на ретината, което налагало спешна операция. Научила също така, че
родителите на ищеца и ответника са прехвърлили апартамента им в кв. Л. и вилата в с. Б. на
ищеца по делото. Съпругът на ответницата предложил на ищеца двамата братя да се
срещнат и да се разберат за подялбата на наследствени земеделски имоти, като с парите от
2
продажбата на неговия дял ответникът да заплати операцията. Ищецът отказал.
Междувременно ответникът загубил зрението на едното си око. През м. януари 2022 год.
ищецът изгонил ответника от наследствения апартамент и ответницата му помогнала да си
намери временно квартира, за да не остане на улицата, а след няколко седмици го настанила
в дом за слепи хора, където живее и до днес. Наемът за квартирата заплатил съпругът на
ответницата. В. оценил помощта и поискал да подари на ответницата притежаваните от него
идеални части от процесните имоти. Ответницата обаче не искала да се възползва от В.,
поради което се съгласила да й бъде дарена малка, съвсем символична част от имота, който
за нея представлявал интерес, тъй като бил съседен на собственото й дворно място, като
казала, че ще купи останалата част. Отишли при нотариус и той ги посъветвал да направят
договор за дарение на 1/40 ид.ч. от имота, а останалите 29/40 ид.ч. се уговорили ответницата
да закупи за цена 25 000 евро, която била заплатена. С част от тази сума ищецът успял да си
плати две сложни операции на очите. С оглед това сочи, че желанието на първия ответник
действително било да надари ответницата с посочената в нотариалния акт 1/40 ид.ч. от
имота, поради което искът за прогласяване относителната недействителност на дарението
като привидна сделка, прикриваща покупко-продажба, е неоснователен. Искът по чл. 33, ал.
2 от ЗС за изкупуване на идеалните части от процесния имот също е неоснователен, тъй
като ответницата се явява съсобственик, а не трето за съсобствеността лице.
Ответникът В. Ф. в писмения отговор на исковата молба оспорва изцяло предявените
искове. Сочи, че в действителност е имал намерение да надари ответницата със сключената
сделка с н.а. № 191/2022 год., като благодарност за оказаната му от семейството й помощ в
труден за него период. Възпроизвежда описаната в подадения от ответницата отговор на
исковата молба фактическа обстановка. Моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни.
Според показанията на св. Ц. – син на ищеца, последният и неговият брат –
ответника В. Ф. били във влошени отношения след смъртта на родителите им, като от 2019
год. водят имотни спорове за наследственото имущество. Ищецът изпратил нотариална
покана до ответника да напусне бивш имот на родителите им, който бил закупен от Ц. още
през 1997 год. Ответникът дължал разноски след спечелването на делата от страна на ищеца,
като били образувани и изпълнителни дела. Ответникът не притежавал друго секвестируемо
имущество освен процесния имот. До момента ответникът не е погасил никаква част от
дълговете си. Ищецът през годините искал да изкупи дела на В., но последният отказвал. С
процесните сделки същият се разпоредил с единственото притежавано от него
секвестируемо имущество.
Според показанията на св. Б. отношенията между ищеца и ответника се влошили през
последните години, като през този период Ю. и съпругът й много помагали на ответника,
който през зимата на 2021-2022 год. бил изгонен на улицата от брат си. Тогава му помогнала
именно ответницата и съпругът й В.. Първоначално му заплащали квартира, тъй като той
нямал доходи и не получавал пенсия, като същевременно имал сериозни проблеми със
зрението. Свидетелят също му помагал и го водел на лекар. Помогнали му и да си подаде
3
документите пред ТЕЛК. Сега получава пенсия за инвалидност. Ответницата има заслуга за
това, че му помогнала да се настани в дом за незрящи хора в гр. С.. Ответникът е 95%
незрящ поради отлепване на ретините на двете очи. Преди две години му били направени
две операции с парична помощ от семейството на Ю., като след тях има известно
подобрение. В. непрекъснато споменавал пред свидетеля, че иска да надари ответницата за
положените от нея грижи. Искал да й дари къщата, за която се води делото. В този имот
живеели родителите на ищеца и ответника, докато били живи, като от 10 години къщата е в
много лошо състояние и е необитаема. Не знае дали операциите на окото са извършени
преди или след процесните сделки.
Съгласно показанията на св. К., която познава страните от с. А., къщата в процесния
имот е негодна за обитаване. Свидетелката работи в очна клиника „А.П.“ и има преки
впечатления от здравословното състояние на ответника, който бил пациент в клиниката през
2021 год., като там го завели Ю. и съпругът й В. заради проблеми със зрението. Било
установено, че има отлепване на ретината на двете очи. Всичките прегледи били заплатени
от ответницата и съпруга й. Впоследствие ответникът отишъл в друга болница, където му
била направена операция. Ответникът споделил със свидетелката, че бил изгонен от брат си
от жилището, което обитавал в гр. С.. Същият бил неосигурен и нямал доходи. През лятото
живеел в с. А.. Споделил също, че Ю. му намерила квартира, а впоследствие го настанила в
дом. Свидетелката знае също така от ответника, че предложил да дари на Ю. процесния
имот, но тя отказала, за да има той средства за съществуване, като изкупила дела му за 25
000 евро. Предполага, че с тази сума В. си е платил операцията. Доколкото знае, ответникът
дарил на Ю. съвсем малка част от имота.
Според показанията на св. К. – съпруг на ответницата, В. винаги е живял при
родителите си, тъй като нямал доходи и те го издържали. От 2019 год. ответницата и
свидетелят му помагат, включително финансово, за да не умре от глад. От 1990 год.
ответникът не работи, като тогава не е имал здравословни проблеми. Преди няколко години
забелязали, че има проблеми със зрението и го завели на очен преглед. Оказало се, че има
отлепване на ретините и трябва да се направи спешна операция. През 2021 год. свидетелят
се обадил на ищеца с молба за съдействие – да се срещне с ответника и да се разберат да си
поделят наследствените земеделски земи, за да може с парите от продажбата В. да си
заплати операцията. Брат му категорично отказал. По това време вече били започнали
съдебните дела между страните за апартамента в гр. С.. Свидетелят помогнал да В. да си
извади документи за пенсия от ТЕЛК, тъй като се оказало, че зрението на едното око не
може да се възстанови. През м. януари 2022 год. брат му го изгонил от апартамента със
съдебен изпълнител. Ответницата и свидетелят му намерили временно квартира, за да не
остане на улицата, като залащали по 40 лв. на вечер. През м. февруари успели да го настанят
в дома за незрящи. Междувременно го водили при различни специалисти на очни прегледи.
Ответникът искал да дари половината от имота на ответницата, а останалите 25% - да ги
продаде, за да си плати операцията. След съвет от нотариуса обаче решили друго, като в
един ден били извършени и двете сделки. В. искал да се впише в декларация към
4
нотариалния акт, че дарява част от имота на братовчедка си като благодарност за помощта
от нейна страна. За продадената от ответника част била заплатена сумата 25 000 евро от
съпруга на ответницата.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗС съсобственикът може да продаде своята част
от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите
условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. В
случай че декларацията е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при
условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият
съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Тази
разпоредба е създадена с цел да гарантира правото на съсобствениците да придобият с
предимство собствеността върху продавания дял като по този начин се защитят срещу
нежелано участие на трето лице в нея противно на волята им. Именно, за да се защити това
право на съсобствениците законът в чл. 33, ал. 2 от ЗС е предвидил и специален
конститутивен иск, с който съсобственика по съдебен ред упражнява потестативното си
право да изкупи частта, която е продадена без да са налице условията по ал. 1. Искът трябва
да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
Правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС може да бъде упражнено от
съсобственика единствено в хипотезата, при която купувач на съответната идеална част е
трето, неучастващо в съсобствеността лице. За успешното провеждане на конститутивния
иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълното и главно доказване, че е
съсобственик в имот към момента на атакуваната продажба, че другият съсобственик е
продал съответни идеални части от имотите на трето лице, което не е съсобственик в тези
имоти и че искът е предявен в предвидения в чл. 33, ал. 2 ЗС двумесечен преклузивен срок
от продажбата или от узнаването за нея /каквато е трайната съдебна практика/. От друга
страна, при условие, че ищецът докаже гореизброените предпоставки, в тежест на ответника
е да докаже, че е отправено предложение до съсобственика – ищец съгласно чл. 33, ал. 1 от
ЗС.
Според ТР № 5/28.11.2012 г. по т. дело № 5/2012 г. на ОСГК, когато с договор за
дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето
за съсобствеността лице и останалата част е прехвърлена с договор за продажба на същото
лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване от първоначалните
съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, пр. 2
от ЗЗД. Действително ВКС приема, че в случаите, когато продажбата на остатъка от част от
съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от същия имот в полза на външно за
съсобствеността лице, житейското предположение за наличие на намерение за заобикаляне
на закона при липсата на законова презумпция за намерение, не може да промени характера
на сделката по чл. 33 от ЗС и последиците от нея, нито води до опорочаване на
5
предхождащото я дарение. След като поотделно за договорите за дарение и за покупко-
продажба, както и при съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен
резултат, то е невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат.
Когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез
продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите
съсобственици, осъществената сделка не е нищожна. При подобно нарушение в полза на
останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят продадената
идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача, а, за да
могат да сторят това, сделката трябва да е действителна - по силата на сделката купувачът да
е станал собственик на съответната идеална част от вещта. При извършване на дарение на
част от съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, сделката по принцип
не е в нарушение на закона. Когато надареното, външно за съсобствеността лице,
впоследствие придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на
продавача идеална част от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху
идеална част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването
на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Конкретният
случай е именно такъв. Съсобственикът първо е дарил малка част от дела си в имота на
третото лице – ответницата по делото, а веднага след това й е продал останалата част от дела
си. Така ответницата е станала съсобственик на имота, без продавачът да е длъжен да
предлага своите идеални части на някой от другите съсобственици. С дарението и
последвалата го продажба няма заобикаляне на закона, т. е. тези сделки са действителни, а
не нищожни. След извършеното дарение ответницата вече е била съсобственик на имота и
ответникът Ф. е можел да й продаде останалата част от дела си, без спазване на чл. 33, ал. 1
от ЗС.
С посоченото Тълкувателното решение се приема, че като основание за
осъществяване на правото по чл. 33, ал. 2 от ЗС заинтересованите лица могат да сочат
различни основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск,
съединен с иска за изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за
изкупуване. Може да се твърди, че дарението е извършено при липса на основание, или че
то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на
добрите нрави. Заинтересованият съсобственик може да твърди също така, че дарението
прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице.
В случая ищецът твърди, че дарението е относително симулативна сделка и
прикрива покупко-продажба, тъй като е целяла единствено да направи ответницата
собственик, като се преодолее забраната по чл. 33, ал. 1 от ЗС.
Съобразно разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД с привидния договор страните умишлено
прикриват сключената между тях сделка, създавайки у третите лица една невярна представа
относно истинското съдържание на действителното съществуващото правоотношение между
тях, като по този начин страните симулират сделка със съдържание и последици, различни
от действително желаните. Симулацията, като съгласуваност между две и повече лица, се
6
създава от две успоредни сделки – привидна и прикрита, намиращи се в определено
съотношение на зависимост помежду си – привидната сделка е способ, а прикритата – цел.
Ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно съглашение,
прилагат се правилата относно прикритото, стига изискванията за действителност на
прикритото да са налице, а привидното съглашение по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. последно
от ЗЗД е нищожно.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, тъй като от тяхното
настъпване цели изгодни правни последици за себе си. Разкриването на различните проявни
форми на симулативност, доколкото в случая се излагат твърдения за наличието на
симулативност на процесния договор е възможно да бъде осъществено успешно както по
общия исков ред, така и по пътя на възражението.
Разгледани по същество, предявените искове са неоснователни. От представения
нотариален акт за дарение на недвижим имот и останалите събрани по делото доказателства
не може да се направи извод, че договорът за дарение страда от твърдяните от ищеца
пороци. В тежест на ищеца е да установи, че страните по разпоредителната сделка са имали
воля, различна от обективираното в нотариалния акт съгласие за разпореждане посредством
дарение, а именно, че страните са имали воля и са постигали съгласие процесните идеални
части от правото на собственост да бъдат прехвърлени на ответницата К. възмездно, но
същият не успя да докаже симулация на процесната сделка. Не се установи по делото
договорът за дарение да е нищожен като симулативен и да прикрива действителна уговорка
за сключването на договор за покупко-продажба. Напротив, от събраните по делото гласни
доказателства – свидетелските показания на св. Б., св. К. и св. К. се установява, че
отношенията между ищеца и ответника се влошили през последните години, а ответникът
останал без дом, като през този период именно ответницата Ю. К. и нейният съпруг
помагали на ответника, който през зимата на 2021-2022 год. бил изгонен от апартамента,
собственост на неговия брат, а нямал нито друго жилище, нито доходи. Те му намерили
квартира и в продължение на няколко седмици заплащали наема, а когато се появили
проблемите със зрението на ответника, двамата го водили на прегледи, за което поемали
сами разноските, а ответницата му помогнала да подаде документите пред ТЕЛК, с оглед
получаване на пенсия за инвалидност. Същата му помогнала и при настаняването в дом за
незрящи хора в гр. С.. Пред свидетелите ответникът изрично изразил намерението си да
надари ответницата за положените от нея грижи, но К. искала той да може да си заплати
планираната операция на очите, както и да му останат някакви средства за съществуване,
затова се съгласила той да й дари незначителна част от имота, а останалата част изкупила за
сумата 25 000 евро.
Тежестта да докаже твърдяната симулация е изцяло на ищцовата страна, тъй като тя
би извлякла при евентуално успешно провеждане на иска, благоприятни последици за себе
си. Доказването на ищеца в този процес трябва да бъде главно и пълно, като според
въззивния съд по делото то не е проведено успешно. По делото не е налице нито обратен
7
документ, нито друго начало на писмено доказателство относно твърдяната симулация, като
не се доказа страните, които са сключили договора, да не са имали воля собствеността да се
прехвърли чрез дарение. Липсват и каквито и да било други индиции за привидност на
договора, с който ответникът е дарил на Ю. К. 1/40 ид.ч. от собствените си идеални части от
описаните по-горе имоти. Обстоятелството, че сделките – дарение и продажба са извършени
в един и същи ден и една след друга също не е достатъчно при липса на други доказателства
за приемане симулативност на първата сделка. Показанията на св. Ц. – син на ищеца, сочи
единствено на влошените отношения между страните след смъртта на родителите им, както
и за водените съдебни дела от ищеца срещу ответника във връзка с наследственото
имущество. Обстоятелството, че ищецът има установени по съдебен ред вземания срещу
ответника, по никакъв начин не оборва дарственото намерение за посочената незначителна
част от имота. Напротив, същият е искал да се отблагодари на ответницата и да й дари по-
голяма част от него, но се нуждаел от парични средства за съществуването си, както и за
покриване на разходите по операцията на очите. Според показанията на св. К. през 2021 год.
свидетелят се обадил на ищеца с молба за съдействие – двамата с ответника да се помирят и
да си поделят наследствените земеделски земи, за да може с парите от продажбата В. да си
заплати операцията, но брат му категорично отказал. Следователно, не може да се приеме,
че целта на извършеното разпореждане с акта за дарение е различна от присъщата на този
вид сделки, както и че с последващата сделка по покупко-продажба ответникът е целял да
осуети изпълнението на задълженията си към ищеца. Мотивът на първата сделка е
дарителят да се отблагодари на ответницата и семейството й за оказаната подкрепа в труден
за него период, а целта на втората сделка е да осребри единственото притежавано от него
имущество, за да има средства за съществуване и да покрие разходите за лечението си.
С оглед това съдът намира, че ищецът не проведе успешно пълно доказване на
твърденията си, че договорът за дарение е привидна сделка и прикрива покупко-продажба.
Напротив, дарственото намерение, както и мотивът на сделката – ответницата да бъде
дарена заради реално положените грижи и подкрепа на ответника, се установиха по
несъмнен начин.
Следователно, предявените искове по чл. 26, ал. 2 пр. 5-то във връзка с чл. 17 от ЗЗД
за прогласяване нищожността като привиден на договора за дарение, сключен с н.а. № 191, т.
1, рег. №1336, дело № 156/2022 год., са неоснователни. Към момента на осъществяването на
сделката за покупко – продажба ответницата не е била трето за съсобствеността лице – по
силата на посочения по-горе договор за дарение, сключен непосредствено преди атакуваната
сделка, на същата е била прехвърлена собствеността върху 1/40 идеални части от имота. По
тези съображения съдът намира, че в полза на ищеца не е възникнало правото по чл. 33, ал.
2 от ЗС да иска изкупуване на продадените идеални части от имота. След като идеална част
от имота е била прехвърлена на друг съсобственик, не е налице хипотезата на чл. 33, ал. 2 от
Закона за собствеността и предявените искове са неоснователни, тъй като продажбата с н.а.
№ 193, т. І, рег. № 1338, дело № 158/2022 год. на нотариус Градинарова, е извършена между
съсобственици.
8
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него съдът следва да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата Ю. К. сумата 2300 лева, представляваща направени по делото разноски.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 87 от 12.04.2024 год. по гр. дело № 644/2022 год. на
РС-Елин Пелин, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Ц. А. Ц. от гр. С. срещу В. А. Ф. от гр. С. и Ю. Х.
К. от гр. С. за признаване за установено на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, че договор за
дарение, сключен с н.а. № 191, т. 1, рег. №1336, дело № 156/2022 год. на нотариус Ивелина
Градинарова с район на действие РС-Елин Пелин на следните недвижими имоти: 1/40 идч.
от УПИ, находящ се в с. А., община Г.М., целият с площ 1285 кв.м., който по кадастрален и
регулационен план на селото, одобрен със заповед № 692/07.08.1968 год. съставлява имот
пл. № 140, за който е отреден УПИ VІІІ-140 в кв. 23, при посочени граници и съседи, заедно
с 1/40 ид.ч. от построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и паянтова сграда, е
нищожен като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба между същите страни и
по отношение на същите имоти, както и за прогласяване на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД
действителността на прикритата сделка, а именно: покупко-продажба със страни продавач В.
А. Ф. и купувач Ю. Х. К. на 1/40 ид.ч. от описаните имоти, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Ц. А. Ц. от гр. С. срещу В. А. Ф. от гр. С. и Ю.
Х. К. от гр. С. за признаване правото на изкупуване на ищеца от ответника В. А. Ф. на 29/40
ид.ч. от процесните имоти за сумата 25 000 евро, представляваща продажна цена,
обективирана в н.а. № 193, т. І, рег. № 1338, дело № 158/2022 год. на нотариус Градинарова с
район на действие РС-Елин Пелин за продажба на 29/40 ид.ч. от описаните по-горе
недвижими имоти, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ц. А. Ц. ЕГН ********** от гр. С. да заплати на Ю. Х. К. ЕГН
********** от гр. С. сумата 2300 лева, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10