№ 13
гр. Поморие, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно
наказателно дело № 20212160200284 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по жалба от „Билмар 1963” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. ..., представлявано от Н. Д. СТ., против
наказателно постановление (НП) № 02-0003928/18.10.2021 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда” – Бургас (ДИТ – Бургас), с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв., на основание чл.414, ал.3 от КТ, затова,
че на 06.07.2021 г., в 15.50 ч., в качеството му на работодател, в обект снек-бар „М.“,
находящ се в гр.Поморие, ул. ..., е допуснало до работа И.А.М., ЕГН **********, ва
длъжност „готвач”, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от
КТ, заверено от ТД на НАП. Като правна квалификация на нарушението
административнонаказващият орган (АНО) е посочил нормата на чл.63, ал.2 КТ.
В жалбата се иска от съда да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно, в условията
на евентуалност, ако съдът намери обжалваното НП за законосъобразно, е направено искане
за намаляване размера на наложената на жалбоподателя санкция.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, представител не се
явява. Негов пълномощник – адвокат, представя писмено становище, с което поддържа
жалбата и претендира разноски.
В съдебно заседание АНО се представлява от юрисконсулт, който изразява становище за
оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание. Също
претендира разноски.
Жалбата е допустима. Същата е подадена от субекта, посочен в НП като нарушител. НП е
1
връчено на жалбоподателя на 23.11.2021 г., видно от разписката, инкорпорирана в същото.
Жалбата срещу НП е депозирана на 30.11.2021 г., в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН (ред. преди
изм. ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 02-0003928/19.08.2021
г., съставен от М. Р. Т. – инспектор при ДИТ – Бургас.
Съдържащите се в АУАН дата и място на нарушението, фактическото му описание и
посочените като нарушени законни норми са идентични с тези, посочени в издаденото въз
основа на акта НП.
Съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията със
самостоятелни отменителни основания при съставяне на АУАН и при издаването на НП.
Актът е съставен в присъствието на законния представител на жалбоподателя, на когото в
съответствие с чл.43, ал.1 ЗАНН, е предявен срещу подпис. Препис от акта е връчен на
представителя.
НП е издадено въз основа на съставения АУАН от компетентен орган по чл.416, ал.5 КТ и
съдържа изискуемите от чл.57, ал.1 ЗАНН реквизити.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното.
На 06.07.2021 г., между жалбоподателя, от една страна като работодател, по смисъла на §1,
т.1 от ДР на КТ и И.А.М., ЕГН **********, от друга страна като работник, е сключен
трудов договор № 14/06.07.2021 г., по силата, на който работникът се е задължил да работи
при работодателя на длъжност „готвач” в обект в обект снек-бар „М.“, находящ се в
гр.Поморие.
Работникът е постъпил на работа на датата на сключване на договора, видно от
отбелязването в последния.
На същата дата в стопанисвания от жалбоподателя обект е извършена проверка от
контролни органи от ДИТ – гр.Бургас, при която в 15.50 ч. работникът попълнил
собственоръчно и подписал справка по чл.402 от КТ.
По делото е представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ,
съгласно която в 16.47 ч. на 06.07.2021 г., е заверено в ТД на НАП – Бургас уведомлението
по чл. 62, ал. 5 КТ за работника И.А.М..
Предвид установеното от контролните органи при проверката бил съставен процесния
АУАН, а въз основа на него издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на
свидетелката и актосъставител Т., подкрепени от посочените от съда писмени доказателства.
2
При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:
По силата на чл.62, ал.3 КТ, в законоустановения срок работодателят и жалбоподател е
следвало да изпрати уведомление за сключения на 06.07.2021 г. трудов договор с работника
И.А.М., до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите – ТД
на НАП – Бургас.
На основание чл.63, ал.1 от КТ и чл.4, ал.3 от Наредба № 5/2002 г., работодателят е бил
длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на
хартиен носител от завереното уведомление, като удостовери връчването с подписа на
работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.
В случая се установи, че работодателят е допуснал до работа горепосоченото лице преди да
му връчи копие от завереното в ТД на НАП уведомление, с което е осъществил нарушение
по чл. 63, ал.2 КТ, което подлежи на санкцията, предвидена в чл. 414, ал.3 от КТ.
Съгласно чл.415в, ал.2 КТ, нарушението не е маловажно.
При правилно установеното нарушение, правилно и законосъобразно АНО е пристъпил към
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, но според
съда наложеното наказание неправилно е определено по размер.
Нормата на чл.414, ал.3 КТ предвижда за конкретното нарушение имуществена санкция или
глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв.
Наложената в случая санкция в размер 2 000 лв., се явява завишена предвид обществената
опасност на нарушителя и тежестта на нарушението, което е първо такова.
Предвид изложеното обжалваното НП следва да се измени в частта му относно размера на
наложеното наказание, като според настоящият състав адекватно на извършеното деяние и
степента на обществена опасност на нарушителя се явява наказание имуществена санкция
към минималния размер предвиден в закона, а именно 1 500 лв.
По отношение на исканията на страните за присъждане на разноски съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН (ред. ДВ ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК.
По силата на чл.64д, ал.4 и 5 ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
както е в случая, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ.
В АПК липсва изрична правна уредба за определяне на разноски при изменение/намаление
на наложеното наказание, по аргумент от чл.144 АПК, приложими са съответните норми от
ГПК - чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, предвиждащи възможност за присъждане на разноски –
3
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер
определен по реда на ЗПП.
Тъй като размерът на наложената санкция следва да бъде намален с 1/4, съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП, вр.с чл.27е от Таредбата за заплащането на правната помощ, на ДИТ –
Бургас следва да бъдат присъдени разноски в размер 60 лева.
Съгласно т. 2 б. "а" от тълкувателно решение № 3/8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 година на
ОСНК на ВС, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските
се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат
направени, поради което разноски на жалбоподателя не се дължат, ето защо искането му за
присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0003928/18.10.2021 г., на директора на дирекция
„Инспекция по труда” гр.Бургас, с което на „Билмар 1963” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. ..., представлявано от Н. Д. СТ., на
основание чл.414, ал.3 КТ, е наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв., като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 2 000 лв. на 1 500 лв. (хиляда и
петстотин лева).
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА „Билмар 1963” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ДИТ – Бургас, сума в
размер 60 лв. (шестдесет лева), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „„Билмар 1963” ЕООД, ЕИК *********, за
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4