Р Е Ш Е Н И Е
№ 210/17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска
колегия в публично заседание на първи юли двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря М.С., като разгледа докладваното от
съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 200 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на М.Н.Б. против Решение № 734/ 17.12.2018
г. по гр. д. № 1179/2001 г. на Районен съд – Хасково, с което в дял на Г.С.Ц. е
поставен УПИ V - 301
в кв. 41, с площ 555 кв. м., незастроен, по плана на с.***, област Хасково,
утвърден със Заповед № 613/1981 г., на стойност 3 900 лв., в дял на М.С.М. е поставен УПИ XVIII - 301 в кв. 41, с площ 555
кв. м., незастроен, по плана на с.***, утвърден със Заповед № 613/1981г., на
стойност 3 900 лв., а в дял на М.Н.Б. е
поставен УПИ IV - 301
в кв. 41, с площ 860 кв.м., ведно с находящите се в парцела жилищна сграда на
два етажа, лятна кухня и две стопански постройки – едната представляваща
плевня, а другата преустроена в гараж, по плана на с.***, утвърден със Заповед
№ 613/1981 г., на стойност 18 500 лв. С решението М.Н.Б. е осъдена да заплати на Г.С.Ц.
и М.Н.Б. сумата
от 2 675 лв. на всяка една от тях за уравнение на дяловете.
В жалбата се прави оплакване
за неправилност на обжалваното решение, тъй като районният съд е следвало да
възложи на въззиваемите в общ дял застроеният недвижим имот като наследници на починалия
в хода на производството техен баща С.Н.С. Излагат се доводи, че поради тежкото
си материално състояние жалбоподателката не е в състояние да изплати
определените от съда суми за уравнение на дяловете на въззиваемите, а освен
това поради отдалечеността на имота от гр. София не може да го поддържа за
разлика от другите съделители.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
С Решение № 1306/ 05.06.2002 г. по гр. д. № 1179/ 2001 г. на РС Хасково е
допуснато
да се извърши делба между С.Н.С. и М.Н.Б. на следните техни съсобствени
недвижими имоти: дворно място, представляващо имот пл. № 301 в кв. 41 по плана
на с.***, утвърден
със Заповед № 613/1981 г., от който са образувани
парцел IV - 301 в кв. 41, с площ 860 кв.м., ведно с находящите се в парцела
жилищна сграда на два етажа, две стопански постройки и лятна кухня, и парцел V - 301
с площ 1110 кв. м., незастроен, при равни квоти.
Поради настъпилата в хода на
производството пред районния съд смърт на съделителя С.Н.С. на негово място са
конституирани като страни наследниците му З.П.С., Г.С.Ц. и М.С.М.. З.П.С. е починала на
12.12.2012 г.
Пред районния съд е
назначена съдебно – техническа експертиза, която е изготвила два варианта за извършване
на делбата чрез обособяване на делбените имоти в 3 дяла. Според първия УПИ V - 301
в кв. 41 с площ 1110 кв. м. се разделя на две равни части - УПИ V и УПИ XVIII с
площ от по 555 кв., на стойност от 3900 лв. всеки, като УПИ IV – 301
с площ от 860 кв. м. остава цял, а при втория УПИ IV – 301 с площ от 860 кв. м.
се разделя на два отделни имота: УПИ IV от 430
кв. м. ведно с находящите се в него жилищна сграда на два етажа, лятна кухня и
стопанска постройка, преустроена в гараж, на стойност 14 500 лв. и УПИ IX от 430 кв. м. ведно с находящите се в него стопански
постройки с навес, на стойност 4000 лв., а УПИ V - 301 остава цял.
Районният съд е извършил
делбата, позовавайки се на първи вариант от заключението на вещото лице, но без
да съобрази разпоредбата на чл. 201 ЗУТ,
изискваща преди постановяване на съдебното решение за делба на поделяеми урегулирани
поземлени имоти, да е налице допуснато и влязло в сила изменение на действащия
план за регулация, с който от делбените имоти се образуват нови урегулирани
поземлени имоти. Предвидената в чл. 201 ЗУТ процедура е изпълнена в хода на
въззивното производство, като със Заповед № 209/ 28.01.2020 г. на кмета на
община Хасково е одобрен проекта за изменение на подробния устройствен план –
план за регулация за разделяне на УПИ V – 301 в кв. 41
на с.***, като УПИ V
– 301 в кв. 41 се разделя на два равноплощни
самостоятелни поземлени имота. Югозападната половина получава нов номер - УПИ XVIII –
301, кв. 41, а североизточната половина запазва досегашния номер УПИ V – 301, кв. 41.
Във въззивното производство
е назначена тройна съдебно – техническа експертиза, според която пазарната
стойност на УПИ IV - 301 в кв. 41 на с. ***, с площ 860 кв.м., ведно с
находящите се в парцела жилищна сграда на два етажа, лятна кухня и две
стопански постройки е 11 898 лв., а пазарната стойност на УПИ V - 301
в кв. 41 с площ 1110 кв. м. е 6 094 лв.
Основният спор между страните по делото е
за начина на разпределение на допуснатите до делба имоти и по - точно следва ли
наследниците на починалия в хода на процеса съделител да получат в общ дял
неговата част или всеки един от тях упражнява самостоятелно право на делба и
следва да получи индивидуален дял съобразно частта си от делбената маса. Съгласно
чл. 69 ЗН всеки
наследник (съсобственик) може да иска своя дял в натура, доколкото това е
възможно и тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при
които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до
делба имоти, а ако имотите са поделяеми - на обособените дялове от тях.
Преценката се извършва единствено с оглед броя на съделителите и броя на
обособените дялове от делбеното имущество.
Затова съдът дължи извършване на делбата по начин, осигуряващ получаването на
реален дял, което означава изследване поделяемостта на допуснатите до делба
имоти и обособяване на отделен дял от всеки обект, отговарящ на изискванията за
самостоятелно съществуване. Ако броят на допуснатите до делба имоти /или на
обособените дялове/ е равен или по-голям от броя на съделителите, то всеки
съделител следва да получи дял в натура, било чрез разпределяне на дяловете по чл. 353 ГПК (чл.
292 ГПК отм.), било чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий
по чл. 352 ГПК (чл.
291 ГПК отм.). Според възприетото в Решение № 118 от 5.11.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 1262/2015 г., II г. о. становище този принцип следва да намери приложение
и в случаите когато поради осъществено в хода
на делбата наследствено правоприемство броят на съделителите е нараснал, но са
налице достатъчно на брой дялове и при увеличения брой участници в делбата.
Основен принцип при извършване на делбата е получаване
на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от наследството на
съответния съделител. Тогава, когато всеки от съделителите може да получи
реален дял от делбената маса, делбата следва да се извърши по реда на чл. 352 ГПК – чрез теглене на жребий или по чл. 353 ГПК – чрез разпределяне. В случая,
като се има предвид, че квотите на съделителите са различни (въззивницата М.Н.Б.
притежава 1/ 2 ид. ч., а въззиваемите Г.С.Ц. и М.С.М.
като наследници на С.Н.С. по 1/ 4 ид. ч.), както и че делбените имоти след разделянето им могат
да се обособят на три дяла, делбата следва да се извърши по реда на чл. 292 ГПК отм., като всеки от съделителите получи в дял имот, максимално близък на
дела му от съсобствеността. Извършването
на делбата чрез жребие е неудобно, тъй като в този случай е възможно съделителите Г.С.Ц. и М.С.М. да
получат в дял най – големия на стойност имот (УПИ IV - 301 в кв. 41 на с.***, с
площ 860 кв.м.), който ще надвишава значително
тяхната част. Изхождайки от този принцип, районният съд правилно е разпределил делбените
имоти съобразно предложения от вещото лице Т. М. първи вариант, което е
обособило имотите в отделни дялове, съответстващи на броя и квотите на
съделителите, с тази разлика, че възложените на въззиваемите Г.С.Ц. и М.С.М. имоти се опишат съобразно новите им номера съгласно
допуснатата промяна на подробния устройствен план на с.***. Изложените доводи във
въззивната жалба доводи, че поради тежкото й материално състояние и напредналата
й възраст жалбоподателката не може да се грижи за предоставения имот, са
неотносими при преценка начина на разпределение, тъй като в противен случай би
се стигнало до ситуация, при която съделителят с най – голям дял от
съсобствеността ще получи най – малък на стойност дял.
Гореизложеното налага обжалваното решение да се отмени
в частта относно предоставените на съделителите имоти, вместо което се
постанови ново, с което на същите се поставят дял същите имоти, но съобразно
новата им номерация и пазарна стойност. В тази връзка следва да се отбележи, че
въззивната инстанция кредитира напълно заключението на приетата в настоящето
производство съдебно – техническа експертиза относно пазарната стойност на
делбените имоти, тъй като отразява в най – пълна степен пазарната конюнктура.
При това положение, като се има предвид, че общата стойност на делбените имоти
възлиза на 17 992 лв., а съделителката М.Н.Б. получава дял на стойност
11 898 лв., т. е. с 2902 лв. повече от стойността на дела й от 8996 лв.,
за уравнение дела на съделителите Г.С.Ц. и М.С.М. следва да им заплати сумата
от 1451 лв. ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението.
С оглед определената нова пазарна стойност на
делбените имоти М.Н.Б. следва да заплати по сметка на РС Хасково ДТ от 359. 84
лв. съобразно дела й от съсобствеността, а Г.С.Ц. и М.С.М. по 179. 92 лв. всяка
една от тях.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 734/ 17.12.2018 г. по гр. д. № 1179/2001 г.
на Районен съд – Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на М.Н.Б., ЕГН **********, гр.***
следния недвижим имот: УПИ IV - 301 в кв. 41, с площ 860
кв.м., ведно с находящите се в парцела жилищна сграда на два етажа, лятна кухня
и две стопански постройки – едната представляваща плевня, а другата преустроена
в гараж, по плана на с. ***, утвърден със Заповед № 613/1981 г., на стойност 11
898 лв.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на Г.С.Ц., ЕГН **********,*** следния
недвижим имот: УПИ
V - 301 в кв. 41, с площ 555 кв. м., незастроен, по плана на с. ***,
област Хасково, утвърден със Заповед №
209/ 28.01.2020 г. на кмета на община Хасково, на стойност 3 047 лв.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на М.С.М., ЕГН **********,*** следния
недвижим имот: УПИ
XVIII - 301 в кв. 41, с площ 555 кв. м., незастроен, по плана на с. ***, утвърден
със Заповед № 209/ 28.01.2020 г. на кмета
на община Хасково,
на стойност 3 047 лв.
ОСЪЖДА М.Н.Б. да заплати на Г.С.Ц. сумата от 1451 лв. за
уравняване на дела й ведно със законната лихва от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА М.Н.Б. да заплати на М.С.М. сумата от 1451 лв. за
уравняване на дела й ведно със законната лихва от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА М.Н.Б. да заплати по сметка на РС Хасково сумата от 359.
84 лв. – държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Г.С.Ц. да заплати по сметка на РС Хасково сумата от 179.
92 лв. – държавна такса по делото.
ОСЪЖДА М.С.М. да заплати по сметка на РС Хасково сумата от 179.
92 лв. – държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.