Р Е Ш
Е Н И Е
№
260076 20.08.2020
година град Пловдив
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично
заседание на двадесет и трети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 11980 по описа на съда за 2018 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 327 от ТЗ
и чл. 86 от ЗЗД от „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Надежда“, ул. „Рожен“ № 24, представлявано от **** **** А. М., чрез пълномощника си адв. Х.М.,
против УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от **** ****
д-р К. Б. Д., за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер на
8397,78 лева с ДДС- главница, представляваща неизплатена цена на извършени
доставки по договор между страните № *****/
31.05.2016 г., за която са издадени седем броя
фактури, както и сумата от общо 750,75 лева- обезщетение за забава, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда- 26.07.2018 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че след проведена процедура по ЗОП страните
сключили на 31.05.2016 г. договор за доставка на лекарствени продукти № ****, като ищецът се задължил да достави на ответника по заявка лекарства,
описани в Приложение № * към договора. Срокът на договора бил от 12 месеца,
като изпълнението се установявало чрез издаване на фактури, а за доставката на
стоките бил съставян приемо- предавателен протокол. Заявките били правени по
електронната поща, като доставките били извършвани своевременно. Лекарствата се
доставяли до болничната аптека на ответника и били приети без възражения, като
забележки относно срока на доставка или количество не били отразени в приемо-
предавателните протоколи. За извършените доставки били издадени общо 7 броя
фактури- фактура № ******/ 12.07.2017 г. на стойност 2129,45 лева; фактура №
******/ 15.08.2017 г. на стойност 87,19 лева; фактура № *****/ 12.06.2017 г. на
стойност 1913,28 лева, фактура № *****/ 17.07.2017 г. на стойност 760,26 лева, фактуфактура
№ *****/ 16.08.2017 г. на стойност 2208,06 лева, фактура № *****/ 11.09.2017 г.
на стойност 1287,84 лева и фактура № ******/ 13.09.2017 г. на стойност 11,70
лева. По договора има уговорено отложено плащане в срок до 60 дни от датата на
издаване на всяка фактура. Общото задължение по всички 7 фактури възлизало на
сумата от 8397,78 лева с ДДС, но нито една от тях не била платена на падежа или
до момента. Така ответникът бил изпаднал в забава, поради което дължал и
мораторна лихва в общ размер на 750,75 лева, както следва: сумата от 224,20
лева за периода 12.07.2017 г.- 25.07.2018 г. по фактура № *******/ 12.05.2017
г.; сумата от 9,11 лева за периода 15.07.2017 г.- 25.07.2018 г. по фактура №
******/ 15.05.2017 г.; сумата от 184,97 лева за периода 12.08.2017 г.-
25.07.2018 г. по фактура № *******/ 12.06.2017 г.; сумата от 66,11 лева за
периода 16.09.2017 г.- 25.07.2018 г. по фактура № *****/ 17.07.2017 г.; сумата
от 173,59 лева за периода 16.10.2017 г.- 25.07.2018 г. по фактура № ******/
16.08.2017 г.; сумата от 91,94 лева за периода
11.11.2017 г.- 25.07.2018 г. по фактура № ******/ 11.09.2017 г. и сумата от
0,83 лева за периода 13.11.2017 г.- 25.07.2018 г. по фактура № ******/
13.09.2017 г. В тази връзка се предявявали осъдителни искове срещу ответника за
заплащане на дължимите суми по фактурите. Претендират се и разноските.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва акцесорните искове за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва както по
основание, така и по размер по съображения, че страните са уговорили в договора
неустойка за неизпълнение на задължението, която да компенсира забавата. В хода
на устните състезания моли за отхвърляне на предявения иск поради извършено в
хода на процеса плащане. Претендира
разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ответната страна-
адв. В. в писмени бележки.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява факта, че в хода на настоящото производство претендираната от ищеца
главница в размер на общо 8397,78 лева е
заплатена от ответника- УМБАЛ –Св. Георги“ ЕАД с платежно нареждане от
31.07.2019г., поради което е безпредметно да се обсъждат останалите приети по
делото писмени доказателства, които изцяло подкрепят извода за дължимост на
сумите, претендирани от ищеца и плащането им в хода на процеса потвърждава този
факт.
Единствените спорни въпроси в процеса касаят акцесорната претенция на ищеца
за обезщетение за забава в размер на 750,75 лева за периода от падежа на
задължението до подаване на исковата молба и тежестта за заплащане на направените
от ищеца разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение, доколкото плащането е
извършено в хода на процеса и след
реалната им направа.
Безспорно
плащането е извършено в хода на настоящия процес и след подаване на исковата
молба, поради което и ответникът очевидно е дал повод за образуване на
съдебното производство.
Налице е в
случая неизпълнение на парично задължение и за периода на забава от падежа на
всяка фактура до подаване на исковата молба е дължимо обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
От заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. В.Ш. се
установява, че обезщетението за забава върху всяка претендирана главница от
датата, следваща падежа посочен във фактурите до подаване на исковата молба в
съда 25.07.2018г. възлиза на сумата от общо 752,40 лева.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като отговарящо пълно и ясно
на поставените въпроси, допринасящо за изясняване на релевантните за спора
факти и неоспорено от страните.
Ищецът
претендира обезщетение за забава в по-нисък от установения по делото размер- 750,75
лева и с оглед диспозитивното начало в процеса акцесорната претенция следва да
се уважи. Не се споделят възраженията на процесуалния представител на ответника
за недължимост на обезщетението за забава поради предвиждането на клауза за
неустойка, доколкото на първо място, за неизпълнение на всяко парично
задължение законодателят е предвидил дължимост на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Предмета на делото се определя от ищеца посредством
наведените от него твърдения. Същия не претендира неустойка по договора, като
очевидно е избрал друг път за защита на правата си, а именно- да установи в
хода на общия исков процес претендираното от него обезщетение за забава и при
негова доказателствена тежест, ищеца установи размера на акцесорния иск. Още
повече, че такава възможност е предвидена и в самия договор – чл. 12.2,
изречение последно.
С оглед изхода
на делото, а именно- основателност на исковата претенция /доколкото
единственото основание за отхвърлянето му се явява извършеното от ответника в
хода на процеса плащане/, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен
размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са
налице доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 335,91
лева и депозит за в. л. в размер на 100 лева.
По отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение, в размер на 3378,43 лева, съдът
намира следното:
На съда е
служебно известно, че след разрешаване на спор за подсъдност, въз основа на
подадената от ищеца една обща искова молба са образувани две граждански дела-
настоящото и гр.д. № 11409/2019г. по описа на същия състав на ПРС. По двете
дела е заплатено едно общо адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 3378,43 лева.
По двете дела са представени едни и същи доказателства за реалната направа на
разноските. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно, доколкото делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност- единствените доказателства,
ангажирани от страните извън писмените, приложени към исковата молба и отговора
се състоят в допускането на съдебно – счетоводна експертиза, още повече, че в
хода на процеса е извършено плащане на претендираната главница. По тези
съображения и с оглед цената на иска /по всяко от двете дела/ следва да се
намали адвокатското възнаграждение до минималния, предвиден в Наредбата размер
/в редакцията, действаща към месец юли 2018г./, което по настоящото дело, с
материален интерес от 9148,56 лева възлиза на сумата от 787,43 лева и
заплащането му следва да се възложи в тежест на ответното дружество.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Надежда“, ул. „Рожен“ № 24, представлявано от **** **** А. М., чрез пълномощника си адв. Х.М.,
против „УМБАЛ – Свети Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от **** *****
*** *** К. Д. иск, за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер на 8397,78 лева /осем хиляди триста
деветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/ с ДДС- главница,
представляваща неизплатена цена на извършени доставки по договор между страните
№ *****/ 31.05.2016 г., за която са издадени седем броя фактури, поради погасяване на
задължението чрез плащане.
ОСЪЖДА „УМБАЛ – Свети Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от *** *****
**** **** К. Д. да заплати на „Ей
енд Ди Фарма България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Надежда“, ул. „Рожен“ № 24, представлявано от **** ****
А. М. сумата от общо 750,75 лева /седемстотин и петдесет
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава от
падежа на всяка фактура до 25.07.2018г.
ОСЪЖДА „УМБАЛ – Свети
Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от **** ***** ***** К. Д. да заплати на „Ей енд Ди Фарма
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район „Надежда“, ул. „Рожен“ № 24,
представлявано от **** **** А. М. сумата
от общо 1223,34 лева /хиляда двеста
двадесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща направени по
делото разноски, от които - заплатена ДТ в размер на 335,91 лева, 100 лева
депозит за в. л. и адвокатско възнаграждение в размер на 787,43 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала.
Д. К.