О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И
Е
№ 2729
Гр. Пловдив , 14.10.2011 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ
ГЕШЕВА ЧЛЕНОВЕ :ВЕРА ИВАНОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от председателя гр.д. 2595 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 435 ал.2 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Регнис „ЕООД ,гр.Пловдив представлявано от управителя Д.Б. против действията на частния съдебен изпълнител – Петко Илиев , рег. № 821 на КЧСИ, с район на действие ОС Пловдив по изп.дело 20108210400932 .
Твърди се в жалбата ,че действията на съдия- изпълнителя касаещи проведен въвод във владение на 01.09.2011 година в имот на дружеството- Офис № А16,намиращ се на осми етаж на осеметажна сграда в гр.Пловдив,ул.”Сливница” № 6 е извършен при наличието на съществени процесуални нарушения .Изпълнителните действия по въвода във владение били порочни, тъй като са проведени при наличието на спряно от съда изпълнение по изпълнително дело с обезпечителна заповед от АС Пловдив от 19.08.2011 година ,дружеството не било уведомено за отстраняването му от имота и начин за неговото отстраняване ,като липсвал и определен срок от СИ за доброволно предаване владението от дружеството. Поради наличието на изброените нарушения се иска от съда отмяна действията на ЧСИ касаещи въвода във владение и искане за възстановяване владението на дружеството- жалбоподател.
Становището на взискателя- „Ганчев „ЕООД ,взискател и „Ганчев Инвест” АД –купувач на имот предмет на изпълнението и описан по – горе е , че жалбата е недопустима , а разгледана по същество неоснователна.
Становището на съдия изпълнителя е ,че жалбата е недопустима .В случай,че съдът приеме жалбата за допустима, то становището е ,че същата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд като прецени доказателствата по делото намира за установено следното:
Настоящата жалба е подадена от страна, срещу която е образувано изпълнително производство въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 8379/2010 година по описа на Пловдивския районен съд- ХІІ гр.с.,по молба на взискател „Стилмет”АД,гр.София ЕИК ********* . Въз основа на договор за цесия от 20.05.2011 година , на мястото на първоначалния взискател е конституиран на основание чл. 429 ал.1 от ГПК – взискателя- „Ганчев” ЕООД ,ЕИК ********* ,след което ЧСИ- Петко Илиев е пристъпил към принудително изпълнение,извършил е опис на недвижим имот, собственост на длъжника , а именно: офис № А 16,намиращ се на 8 етаж на осеметажна сграда със смесено предназначение/жилищно и обществено обслужване/ на адрес: гр.Пловдив ,ул.Сливница № 6 . С постановление от 02.08.2011 година ,ЧСИ Петко Илиев е възложил процесния описан по – горе имот на обявения за купувач от проведената за периода от 29.06.2011 година до 29.07.2011 година публична продан – „Ганчев Инвест” АД .Длъжникът –жалбоподател „Регнис „ ЕООД е подал жалба против постановлението за възлагане,по която е образувано гр.д. 2304/2011 година по описа на Пловдивския окръжен съд-VІ гр.с.,като с определение от 24.08.2011 година съдът е оставил без уважение жалбата, приемайки,че същата е неоснователна. Преди постановяване горното определение от съда е издадена обезпечителна заповед от Пловдивския апелативен съд , с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Регнис” ЕООД против „Ганчев” ЕООД –взискател за установяване по реда на чл.439 от ГПК недължимост на сума в общ размер от 40 739,37 лв. по процесното изпълнително дело , чрез спиране изпълнението по същото. След представяне на 22.09.2011 година обезпечителната заповед на съда по изпълнителното дело , ЧСИ Илиев е спрял изпълнението ,за което е уведомил длъжника на 24.08.2011 година . С молба от 30.08.2011 година, купувачът „Ганчев Инвест” АД , на когото е възложен имота е поискал да бъде въведен във владение на същия ,като молбата му е била уважена и насрочен и проведен въвод за 01.09.2011 година , които действията именно са предмет на настоящата жалба.
Видно е при горните обстоятелства,че предмет на изпълнението по изпълнителния лист,въз основа на който е образувано изпълнителното дело са парични вземания ,а не предаване на владението на недвижим имот по чл.522 и сл. от ГПК ,което е вид изпълнение на непарични вземания и в каквито случай въвода във владение би могло да се обжалва от трети намиращи се във владение на имота лица преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, тоест не е налице хипотезата на чл.435 ал.5 от ГПК по отношение на настоящата жалба. Не се касае и до обжалваемо действие по смисъла на чл.435 ал.2 от ГПК,изразяващо се в насочване на изпълнението спрямо длъжника посредством отстраняването му от имота ,макар и да са такива основните доводи в жалбата ,тъй като такова отстраняване би било налице единствено при въвод на кредитор във владение при непарични вземания/ чл.522 и сл. от ГПК/. Действията по въвода на купувача по публичната продан по чл.498 ал.2 от ГПК не са действия във връзка с принудителното изпълнение, тъй като в случая се касае за действие по въвеждането на купувача във владение на закупения от него имот, предприети след приключване принудителното изпълнение, каквото последно действие е Постановлението за възлагане,което подлежи отделно и самостоятелно на обжалване по чл.435 ал.3 от ГПК.
В случая се касае до действие предприето след приключване принудителното изпълнение,което не съставлява част от него ,като се има предвид и ,че то не се предприема въз основа на изпълнителен лист , а на база влязло в сила постановление за възлагане ,съгласно чл.498 ал.1 от ГПК,макар и в рамките на производството по същото изпълнително дело. След влизане в сила постановлението за възлагане, купувачът придобива правото на собственост върху закупения имот съгласно чл.496 ал.2 от ГПК и имота преминава в неговия патримониум, като от този момент длъжникът губи качествата на длъжник в изпълнителното производство.
При горните обстоятелства следва да се приеме,че жалбата е насочена против действие ,което не попада в предметния обхват на лимитативно посочените в чл.435 от ГПК, които единствено подлежат на обжалване от длъжниците. Нещо повече,разпоредбата на чл.498 ал.2 от ГПК изрично предвижда, че въводът на купувача от публичната продан,на когото е възложен имот, се извършва срещу всяко лице ,което се намира в негово владение, като то, лицето което се намира в имота, може да се брани с иск за собственост , с което на практика е отречено правото на жалба при този вид въвод. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане и производството по нея да бъде прекратено.
Поради недопустимост на жалбата ,то съдът не следва да обсъжда както представените по делото доказателства, така и доводите развити в жалбата касаещи спора по същество.
С оглед изложеното , Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима жалбата на „Регнис” ЕООД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Сливница” № 6 ет.8 ,чрез управител Д. Б. против действията на частния съдебен изпълнител – Петко Илиев , рег. № 821 на КЧСИ, с район на действие ОС Пловдив по изп.дело 20108210400932 касаещи проведен въвод във владение на 01.09.2011 година в имот на дружеството- Офис № А16,намиращ се на осми етаж на осеметажна сграда в гр.Пловдив,ул.”Сливница” № 6, на купувача – „Ганчев Инвест” АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,район „Овча купел” кв. Горна Баня,ул. „Лозище „№ 25
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :