РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2291
гр.Пловдив, 11 . 12
. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1178/2020г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл.171 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България /ЗОВСРБ/.
В.А.Т., представляван от адв.Д.,
обжалва Заповед на директора на служба „Военна полиция” № ВП-2406/05.05.2020г.
относно прекратяване на договор за военна служба, освобождаване от длъжност, от
военна служба и зачисляване в запаса.
Становища на страните :
- Оспорената заповед се счита за
незаконосъобразна поради липса на материалноправните предпоставки за издаването
й по см. на чл.162 т.1а ЗОВСРБ. Заявено е, че през 2010г. върху дадена му
празна бланка, В.Т. лично подготвил договор за военна служба в три еднообразни
екземпляра, като в т.II Срок на договора – записал „15 години и 8 месеца” /до
навършване на пределната възраст по тогава действащото законодателство/.
Подписаният от оспорващото лице договор, както и на останалите колеги, били
изпратени в Служба „Военна полиция” за подписване от оправомощено от министъра
лице. Впоследствие жалбоподателят получил екземпляр от договора за военна
служба, подписан от полковник Д.Д. – директор на Служба „Военна полиция”, с №
4-412/26.05.2020г., но с извършени корекции/поправки в т. II Срок на договора –
с коректор цифрата 5 е била заличена и преправена на 0, текстът „и 8 месеца”
също е бил заличен с коректор. Без допълнително изявление на Т., договорът му
за военна служба е подправен и в жалбата е посочено, че „реално не съм се
съгласявал с така направените поправки”. В тази вр. се счита, че доколкото
волята на оспорващото лице относно срок на договора е съвсем различна, а някой
я е променил без да го уведоми, то клаузата срок – не е валидно договорена. За
поправката няма отбелязване кой, кога, защо и с какво право я е извършил и защо
не е съгласувано с Т.. Поради това се счита, че договорът за военна служба не е
изтекъл на 26.05.2020г., когато е прекратен по инициатива на директора на
служба „Военна полиция”, бригаден генерал Б.С..
Ведно с тези съображения,
жалбоподателят счита, че личните амбиции на бригаден генерал Б.С. да го
освободи от военна служба, са в разрез с правомощията му по закон, тъй като Т.
е офицер от въоръжените сили на РБ, с военно звание „капитан” и съгл. чл.146
т.2 ЗОВСРБ, от военна служба може да го освободи единствено Министърът на
отбраната или оправомощено от него лице.
Твърди и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед –
цитирана е разпоредбата на чл.75 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ
/ППЗОВСРБ/ във вр. с чл.162 т.1а от закона и чл.66 ППЗОВСРБ, в която насока е
поискано да се отчете, че на 31.01.2020г. жалбоподателят подал рапорт за
удължаване срока на договора за военна служба – тоест в срока по чл.66 ал.1
ППЗОВСРБ. Поддържа се, че по арг. на противното от чл.66 ал.4 ППЗОВСРБ,
договорът за военна служба се прекратява единствено в случай, че нито една от
страните не е отправила предложение до другата за удължаване на срока на
договора, какъвто не е настоящия случай. Тоест, другата страна е обвързана от
отправеното предложение, който извод се подкрепя и от текста на чл.65 ал.1
ППЗОВСРБ. Посочено е, че в т.7 на ал.3 от чл.65 ППЗОВСРБ е предвидено
задължително сключване на допълнително споразумение при удължаване срока на
договора. Подходът е защита срещу недобросъвестно поведение на работодателя,
както и срещу отреченото от трудовото право сключване на т.нар. верижни трудови
договори. Според жалбоподателят, при
регламентиране условията и реда за прекратяване на договор за военна служба на
основание чл.162 т.1а ЗОВСРБ, законодателят не е имал предвид случаите на едностранно
прекратяване на договора, поради несправяне с възложените му функции или
нарушение на военната дисциплина, тъй като в закона са предвидени изрични
механизми за оценка на служебната дейност на военнослужещия, както и строги
правила за носене на дисциплинарна отговорност с последица – прекратяване на
договора на специално основание.
На 13.03.2020г. жалбоподателят бил
запознат с писмо, в което го уведомяват, че рапорта му ще остане без
последствие поради изразено отрицателно становище от страна на бригаден генерал
Б.С. – Директор на служба „Военна полиция”. Към момента на подаване на жалбата
оспорващото лице не е запознато с мотивите за изразяване на отрицателно
становище и счита, че няма мотивирани предпоставки за отрицателно становище,
тъй като отговаря на изискванията за заеманата длъжност и изпълнява в пълен
обем задълженията си, което е видно от атестациите през годините. В случая
жалбоподателят няма право да се защити по какъвто и да е начин срещу
отрицателното становище и допуска, че същото е на лична основа, защото на
04.09.2016г. около 11ч. /неделя/ – на оперативно дежурство на Т. в Регионална
служба „Военна полиция”, бригаден генерал Б.С. /б.г./ посетил службата и
поискал от Т. да му даде гербовия печат на регионалната служба, за да си
подпечата командировъчните. За тази обстановка Т. уведомил своевременно
директора на Регионална служба „Военна полиция” – Пловдив, полковник Т.Чолев и
по негови указания е предоставил печата на б.г. Б.С. и изготвил докладна записка
по случая с рег.№ ПД-4974/07.09.2016г. Впоследствие Т. установил, че полковник
Чолев е предоставил копие от докладната до директора на Дирекция „Вътрешен
одит”, като доказателство срещу б.г. С. за това, че същият злоупотребява с
използването на командировъчни. Заявено е още, че и през миналата година
жалбоподателят имал странен разговор с генерал С., който се опитвал да обезпечи
Т. какво да говори, ако дойдат проверяващи от Инспектората на МО и се
интересуват той кога и с какъв автомобил е идвал в регионалната служба и дали в
извънработно време е нощувал в района на службата или е бил използван от него.
По изложените доводи оспорената
заповед се счита за незаконосъобразна, евентуално – нищожна и е поискано да
бъде отменена, ведно с всички законови последици от това. В ход по същество е
поискано жалбата да бъде уважена с присъждане на направените съдебни разноски.
- Ответникът Директор на Служба
„Военна полиция”, бригаден генерал Б.С. оспорва жалбата чрез майор Й.М. –
началник на сектор Разследване в отдел Разследване на престъпления на
регионална служба Военна полиция – Пловдив, с юридическо образование и
правоспособност. В ход по същество упълномощен процесуален представител майор
М.П. поддържа съображения в писмен отговор по жалбата. Направено бе възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и заявено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В писмено становище по същество майор
М.П. поддържа законосъобразност на оспорената заповед – издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби. Посочено е, че съгл. т.3.1.1. от заповед на
Министъра на отбраната ОХ-1252/07.12.2017г., директорът на служба „Военна
полиция” приема на военна служба, сключва договори за военна служба и
допълнителни споразумения към тях, назначава, преназначава и освобождава от
длъжност, повишава и понижава във военно звание, освобождава от военна служба и
прекратява договорите на военнослужещите от службата до военно звание
„подполковник” /”капитан II ранг”/ включително. За погрешен се счита извода на
жалбоподателя относно това, че след като е отправил предложение за удължаване
срока на договора до оправомощеното длъжностно лице за сключване на договори за
военна служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока
на договора, то това длъжностно лице е задължено да удължи срока на договора. В
тази вр. е заявено, че страните по договорното правоотношение са равнопоставени
и подаването на рапорт за удължаване срока на договора по реда на чл.66
ППЗОВСРБ – не поражда задължение за органа по назначаването да го удовлетвори.
Решение в тази хипотеза се прави в условията на оперативна самостоятелност и
третира въпроси по целесъобразност. Твърди се, че прекратяването на договора за
вонене служба е последица от договорени между страните условия и изтичането на
срока е юридическо събитие, обуславящо правомощие на органа по назначаването да
прекрати договора. По отношение събраните доказателства е изразено становище за
некредитиране показанията на св.А.Г. предвид заинтересоваността му от изхода на
делото – той е бил служител на служба „Военна полиция” и освободен от военна
служба на същото основание, както и жалбоподателят, а показанията му не
отговарят на истината. Св.Г. също е обжалвал заповедта за освобождаване с
изложени в жалбата сходни твърдения, касаещи проявено отношение към него, като
АС – Пловдив е отхвърлил жалбата му. Счита се, че твърденията за
дискриминационно третиране са неоснователни и са извън предмета на спора,
респект. извън предмета на съдебния контрол. Отбелязано е, че тезата за лично
отношение към жалбоподателя от страна на директорът на служба „Военна полиция”
е несъстоятелна , тъй като приетата по делото докладна записка рег.№
ПД-4974/07.09.2016г. е изпратена на дирекция „Вътрешен одит” по инициатива на
директора на регионалната служба, при което не е логично заради негово действие
да се прави извод за лично негативно отношение към жалбоподателя. В случая са
налице три отрицателни становище относно рапорта за удължаване срока на
договора за военна служба, с които се е съобразил директорът на служба „Военна
полиция”, което не оправдава твърдението за лично отношение и несправедливо
третиране.
В писмен отговор по жалбата /л.52 и
сл./, ответникът е посочил, че в изпълнение на ПЗР на ЗИД ЗОВСРБ /ДВ, бр.16 от
2010г., в сила от 26.02.2010г./ е въведено изискване в 3 м. срок от влизане в
сила на измененията, със заварените на военна служба военнослужещи – да се
сключат договори за военна служба и в тази вр. е издадена Заповед на министъра
на отбраната № ОХ-199/08.04.2010г., с която са обявени образци на декларации и
образци на договори за военна служба, и е определен ред за сключването им. В
подписаният от капитан Т. договор за военна служба действително е извършена
корекция по т. II Срок на договора, като срокът е коригиран на 10 години, която
корекция е извършена в изпълнение на министерската заповед №
ОХ-199/08.04.2020г. В т.4 от цитираната заповед е отразено, че „договорът за
военна служба да се сключва за сроковете, определени в чл.142 ал.5 и чл.144
ал.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”. Към
момента на подписване на договорите,според чл.142 ал.5 ЗОВСРБ – „Завършилите
обучението курсанти са длъжни да изпълняват военна служба за срок не по-кратък
от 10 години”. Периодът от 10 години е нанесен на договорите и на другите
военнослужещи, с които е бил сключен договор за военна служба. В случая
жалбоподателят е получил екземпляр от договора на 03.08.2010г. и не е изразил
претенции, освен което на 31.01.2020г. е подал рапорт за удължаване срока на
договора във вр. с коригирания срок. За неоснователно е квалифицирано
твърдението за отсъствие на правомощия на директор служба Военна полиция за
освобождаване военнослужещи с военно звание „капитан” – с позоваване на
т.3.1.1. от заповед на Министъра на отбраната ОХ-1252/07.12.2017г.
Оспорени са твърденията за съществени
нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на
обжалваната заповед – счита се, че при прекратяване на договор за военна служба
на основание чл.162 т.1а ЗОВСРБ, не е необходимо министъра на отбраната,
съответно оправомощеното от него длъжностно лице да се аргументира, освен с
посочване на факта, че е изтекъл срока на договора. При вземането на решение за
прекратяване на договора на капитан Т. – на основание чл.162 т.1а ЗОВСРБ, е
взето и предвид становището на директора на РСВП – Пловдив. В ППЗОВСРБ няма
предвидена писмена форма за това решение, но видно от предоставения Рапорт
рег.№ ПД-671/31.01.2020г. е, че е поставена резолюция „Не съм съгласен!”, което
означава взето решение по см. на чл.75 т.1 ППЗОВСРБ. Посочено е, че подаването
на рапорт за удължаване срока на договора по реда на чл.66 ППЗОВСРБ – не
поражда задължение за органа по назначаването да го удовлетвори, в която насока
е Решение № 1047/2017г. на ВАС по адм.д.№ 14563/2015г., Пето О. По въпроса дали
органът, до който е подаден рапорта, действа в условия на обвързана
компетентност или при оперативна самостоятелност също е налице произнасяне на
ВАС – така Решение № 7/2014г. по адм.д.№ С -70/2013г., Пето О. Обратното
тълкуване на закона означава при подаден рапорт, съответният административен
орган няма право на преценка и е длъжен да продължи срока на договора, което би
било в противоречие с целта на закона – удължаването на даден договор е
равносилно на сключване на договор, за което следва да е налице съгласие /съвпадение
на волята/ и от двете страни, тъй като в противен случай е налице
неравнопоставеност между тях. В тази вр. заповедта за прекратяване на договора
на основание чл.162 т.1а ЗОВСРБ има само констативен характер – преюдициалният
факт е изтичане срока на договора, което е станало поради отказ от страна на
органа по назначаването да удължи неговия срок.
- Окръжна Прокуратура –
Пловдив не участва в съдебното производство.
1. Жалбата е подадена в срока по
чл.149 ал.1 АПК от адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт
/л.6 гръб – удостоверено с подпис на В.Т. – запознаване със заповедта на
19.05.2020г.; жалбата е с вх.номер в АС – Пловдив от 02.06.2020г./.
С оспорената заповед е
прекратен договора за военна служба, лицето е освободено от длъжност и от
военна служба и зачислено в запаса, считано от 26.05.2020г., на основание : чл.146
т.2, чл.161 т.2, чл.162 т.1а /с изтичане на уговорения срок/ и чл.170 ал.1 т.3
ЗОВСРБ, чл.75 т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ и т.3.1.1. от заповед на Министъра на
отбраната № ОХ-1252/07.12.2017г.
Съгласно чл.
170 ал.1 т.3 и ал.2 ЗОВСРБ : „Договорът за военна служба се прекратява
от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба, освен в
случаите по: т.3. (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г.) член 162, т. 1а – от датата на изтичане на
уговорения срок.; Заповедта за освобождаване от военна служба се връчва на
военнослужещия срещу подпис и се отбелязва датата на връчване. В случай че
военнослужещият откаже да подпише заповедта, отказът се удостоверява с подписа
на двама свидетели, а при неявяване заповедта се изпраща на постоянния му адрес
с препоръчано писмо с обратна разписка.”. В случая оспорената заповед е връчена
според цитираните правила, като според нормата на чл.170 ал.1 ЗОВСРБ, хипотезата на
т.3 е изключение спрямо момента на прекратяване на договорът за военна служба.
Същият се прекратява от дата на връчване на заповедта, освен в посочените три
случаи, сред които т.3 - член 162, т.
1а - от датата на изтичане на уговорения срок. Независимо от това,
прекратяване на договорът за военна служба се документира със заповед, която
подлежи на връчване по реда на чл.170 ал.2 от закона. В заповедта е посочено,
че може да се обжалва по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщаването й, с
указание пред кой орган по административен ред и пред кой съд по съдебен ред.
Редът за връчване е спазен, което гарантира осъществяване на оспорването в
определения от закона срок.
1.1. Обжалваната заповед
е издадена от Директор на служба „Военна полиция” бригаден генерал Б.С., като в
обстоятелствената част на административния акт е отразена т.3.1.1. от заповед
на Министъра на отбраната № ОХ-1252/07.12.2017г. Цитираната министерска заповед
/л.34 и сл./ е издадена от Министъра на отбраната, на основание чл. 26 т.6,
чл.31 ал.1, чл.146 т.2 и т.3, чл.148 ал.1 чл.161 т.2 и т.3, чл.205 ал.2, чл.240
ал.1 и чл.288 ЗОВСРБ и със същата са оправомощени длъжностни лица, като в
обхвата по т.3.1.1. – Директорите на служба „Военна полиция” и служба „Военна
информация”, т.3.1. Директорът на служба „Военна полиция” : т.3.1.1. – да
приема на военна служба, да сключва договори за военна служба и допълнителни
споразумения към тях, да назначава, преназначава и освобождава от длъжност, да
повишава и понижава във военно звание, да освобождава от военна служба и да
прекратява договорите за военна служба на военнослужещите от службата до военно
звание „подполковник” /капитан II ранг/ включително. Съгл. чл.
146 т.2 и т.3 ЗОВСРБ : „Приемането на военна служба, назначаването и
освобождаването от длъжност и от военна служба, както и повишаването и
понижаването на военнослужещите във военно звание се извършват: 2. на
останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени
от него длъжностни лица; 3. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010
г.) на офицерските кандидати, на сержантите (старшините) и на войниците
(матросите) - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него
длъжностни лица.”. Според чл. 161 т.2 и т.3 : „(Изм. - ДВ, бр.
16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Договорът за военна служба се
прекратява: 2. на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната
или на оправомощени от него длъжностни лица; 3. на офицерските кандидати,
сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на министъра
на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица.”. Военните звания са
посочени в чл.138 ЗОВСРБ и няма спор по отношение заеманата от жалбоподателя
длъжност към момента на издаване на оспорената заповед – капитан, инспектор II
степен, оперативен дежурен в сектор „Оперативни дежурни” в отдел
„Административно обслужване” в регионална служба „Военна полиция” – чл.138 ал.1
т.4 Младши офицерски звания – капитан. Предвид заеманото военно звание и
позоваването в оспорената заповед на т.3.1.1. от заповед на Министъра на
отбраната № ОХ-1252/07.12.2017г., следва извод за издаване на административния
акт от редовно оправомощено длъжностно лице по отношение заеманата от
жалбоподателя длъжност. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е
оспорено. По критерий за нищожност – компетентност на органа-издател, заповедта
не е нищожна. Отсъстват основания за обявяване нищожност на оспорената заповед
и по останалите критерии за нищожност, тъй като е налице ясно волеизявление с
конкретно разпоредително съдържание.
1.2. Фактическо
основание за издаване на заповедта, отразено в обстоятелствената й част е :
изтичане на уговорения срок в договор за военна служба № 4-412/26.05.2020г.
Правни основания : чл.146
т.2, чл.161 т.2, чл.162 т.1а /с изтичане на уговорения срок/ и чл.170 ал.1 т.3
ЗОВСРБ, чл.75 т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ. Съгласно чл. 75 т.1 и т.2 ППЗОВСРБ :
„Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на
основание чл. 162, т. 1а от Закона за отбраната
и въоръжените сили на Република България (с изтичане на уговорения
срок) се извършва при спазване на следната процедура: 1. по реда на чл. 66 се взема решение за прекратяване на
договора; 2. (доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) министърът
на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която
договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба от
датата на изтичането на уговорения срок;”.
Според процедурата по чл.66 ППЗОВСРБ / Доп. – ДВ, бр. 74 от 2017г., в сила
от 12.09.2017г./, към която норма препраща чл.75 т.1 от правилника : „ Не по-късно от 3 месеца преди изтичане
срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до
другата страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на
навършване на пределна възраст за съответното военно звание, като: 1. (изм. -
ДВ, бр. 53 от 2011г., в сила от 12.07.2011г.) министърът на отбраната,
съответно оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна
служба и допълнителни споразумения към тях, отправя предложение до
военнослужещия; 2. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2011г., в сила от 12.07.2011г.)
военнослужещият подава рапорт чрез командира (началника) на военното
формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи, до
министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице да сключва
договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да
удължава срока на договора.; (2) В случаите по ал. 1, т. 2: 1. ( доп., бр. 74
от 2017г., в сила от 12.09.2017г.) командирът (началникът) на военното
формирование или ръководителят на съответната структура дава мотивирано
становище по рапорта в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка и
проект на допълнително споразумение, подписано от страна на военнослужещия, по
команден ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора
за военна служба; 2. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.)
рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да
удължи срока на договора за военна служба.; (3) Всяка от страните по договора
може да оттегли направеното предложение до другата страна до един месец преди
изтичане срока на договора. Ако другата страна е получила предложението,
оттеглянето се извършва с нейно съгласие.; (4) Ако нито една от двете страни не
отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се
прекратява с изтичането на уговорения срок.”.
При подаден рапорт от
военнослужещ в срока по чл.66 ал.1 ППЗОВСРБ, е изискуема процедурата по чл.66
ал.2 ППЗОВСРБ, спазването на която е предпоставка за издаване на заповед,
основана на чл.162 т.1а ЗОВСРБ /арг. и от ал.4 на чл.66 ППЗОВСРБ/.
1.3. Данни от преписката
: Договор за военна служба № 4-412/26.05.2020г. е сключен между директор на
служба „Военна полиция” и капитан В.Т. за срок от 10 години /л.18 и сл., р.II
Срок на договора/, тоест до 26.05.2020г. В екземпляр от договора /л.18 и сл./ е
отразено, че капитан Т. е получил екземпляр от договора на 03.08.2010г. – л.20
гръб.
- До дата на подаване на жалбата не се
твърди срокът да е оспорен от капитан Т. пред другата страна по договора
/подадена е била жалба до Министъра на отбраната от 19.03.2020г., л.108 и сл./.
Тоест, независимо от посочения от военнослужещия срок в образец от договора –
лицето е възприело срока, отразен в договора в екземпляра, подписан от директор
служба Военна полиция, в период от почти 10 години. Правата и задълженията са
се изпълнявали по този договор, в съответствие със съдържанието му. Аргумент за
това е и подаден рапорт в срока по чл.66 ал.1 ППЗОВСРБ, който срок е съобразен
с 10 годишния срок на договора.
С рапорт от 31.01.2020г.
/л.28/, капитан Т. е адресирал до Директора на РС Военна полиция, предложение
за удължаване срока на договор № 4-412/26.05.2010г., на основание чл.66 ал.1
т.2 ППДЗОВСРБ, за удължаване с 10 години – до 26.05.2030г., тъй като срокът
изтича на 25.05.2020г. Рапортът е изпратен до директора на служба Военна
полиция, ведно с кадрова справка и проект за допълнително споразумение /л.27 и
сл./. В кадровата справка е отразено, че договора за военна служба изтича на
26.05.2020г., резултата от атестирането през 2019г. - препоръчително е да
придобие допълнителен опит на заеманата длъжност, вкл. – не е участвал в мисии.
-
В тази хипотеза се
изисква спазване на разписаната процедура в чл.66 ал.2 ППЗОВСРБ. По отношение
на същата : На гърба на рапорта /л.28 гръб/ са отразени три становище от
03.02.2020г. – на началника на сектор Оперативни дежурни – „Не съм съгласен”,
на началника на отдел „Административен” – „Не съм съгласен” и на директора на
регионална служба „Военна полиция” – „Не съм съгласен”. Всяко от длъжностните
лица е удостоверило с подпис изразеното несъгласие. Върху рапорта е отразено и
„Не съм съгласен!” на б.г.Б.С.. Цитираната норма от ППЗОВСРБ не съдържа
изискване за форма на изразяване на становището. В случая са налице три единни
становища, съобразени от издателя на оспорената заповед. Във вр. с твърденията
в жалбата за лично отношение на б.г.Б.С. към капитан Т., последица от което е
несъгласие за продължаване срока на договора, следва да бъде съобразен
посочения факт на три единни отрицателни становище. Не е налице хипотеза на две
съгласия и едно несъгласие, като правилника изисква становището на ръководителя
на съответната структура – което е също отрицателно. Следователно, дори
твърденията на жалбоподателя за неблагоприятно лично отношение към него от
директора на служба Военна полиция, за което са представени доказателства по
делото, да произтичат не само от субективно възприятие, в конкретиката на фактите
не то – само по себе си е основание за непродължаване срока на договора. Следва
да бъде отбелязано, че действително правилника изисква мотивирано становище и
дори формално изискването да не е спазено, не е предвидена възможност за
оспорване на отрицателно становище от страна на военнослужещия. Това води до
извод, че становището е необходимо за директора на служба Военна полиция – то е
с предназначение - предложение, който орган в случая е възприел трите единни
несъгласия за продължаване срока на договора. Тоест, преценката за продължаване
срока на договора е на съответния компетентен, респект. оправомощен орган, но
тъй като не е предвидена възможност за оспорването й, същата е акт по
целесъобразност.
2. Към страните са
отправени указания по доказателствената тежест и в съдебното производство са
уважени доказателствени искания на жалбоподателя, вкл. ответникът е задължен за
представяне на допълнителни писмени доказателства.
По делото е прието
заверено копие на Заповед № ОХ-199/08.04.2010г., изд. от министъра на отбраната
относно : обявяване на образци на декларации и образци на договори за военна
служба и определяне на реда за сключването им /л.67, 68/. Според т.4 от
цитираната заповед - „Договорът за военна служба да се сключва за сроковете,
определени в чл.142 ал.5 и чл.144 ал.3 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България”. Към момента на подписване на договорите, според
чл.142 ал.5 ЗОВСРБ – „Завършилите обучението курсанти са длъжни да изпълняват
военна служба за срок не по-кратък от 10 години”.
-
В тази вр. ответникът
с основание поддържа, че периодът от 10 години е нанесен на договорите и на
другите военнослужещи, с които е бил сключен договор за военна служба. Тезата
на ответника се възприема, съответно – неоснователно жалбоподателят твърди
подправка на договора – екземпляр на л.102 и сл., предвид основанието за
издаване на цитираната заповед - §139 и §142 от ПЗР на ЗИД ЗОВСРБ / „§ 139. (1) В тримесечен срок от влизането в
сила на този закон със заварените на военна служба военнослужещи се сключват
договори при условията и по реда на този закон, като министърът на отбраната
или оправомощените от него длъжностни лица не могат да откажат сключването на
договор. С военнослужещите, които през този срок изпълняват служебни задължения
извън територията на страната или ползват законоустановен отпуск, договорът за
военна служба се сключва след завръщането им в страната или след използването
на разрешения им отпуск.; (2) Договорът за военна служба с лицата по ал. 1 се
сключва за сроковете, определени в чл. 142, ал.
5, съответно в чл. 144, ал.
3, но не по-късно от датата на навършване на пределна възраст за
съответното военно звание. В случаите, когато срокът на поетото задължение за
изпълнение на военна служба по чл. 142, ал.
5, чл. 144, ал. 3 или чл. 145, ал. 1 не е изтекъл, договорът за
военна служба се сключва до изтичането на определения срок.; (3) Отказът за
сключване на договор за военна служба се смята за предизвестие от
военнослужещия за прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна
служба по реда на чл. 163.; § 142 § 142...”/.
С жалба от 19.03.2020г.
до Министъра на отбраната /л.108 и сл./, В.Т. уведомил министъра за подправка
на договора и, че той реално не е бил съгласен с поправките. Заявени са и
оплаквания от личното отношение на б.г. Б.С. и е поискано съдействие за
проверка по случая и правилно решение при подновяване на договора. С жалба до
Министъра на отбраната /л.111 и сл./ от 15.04.2020г., В.Т. е уведомил министъра
за системно получавани заплахи, закани и обиди – след подаване на жалбата от
19.03.2020г. С Решение от 25.01.2013г. на Военен съд – Пловдив /л.114 и сл./,
жалбоподателят е признат за виновен за извършено престъпление по чл.309 ал.1
т.1 вр. с чл.26 ал.1 НК /в периода от 03.10.2009г. до 01.10.2011г./ на двадесет
и пет пъти, сам съставил неистински частни документи – разписки за наем. По
отношение жалбата на Т. от 19.03.2020г. /както и на други жалби с отразени вх.
номера/, Министърът на отбраната издал заповед от 27.03.2020г. /л.119 и сл./ за
проверка от 06.04.2020г. до 18.05.2020г. – от Инспектората на МО. Срокът е
удължен до 12.06.2020г. със заповед от 07.05.2020г. В Доклад от главен
инспектор на МО /л.123 и сл./ са отразени проверените данни по повод жалбите и
в частност на В.Т., като е възприето, че процедурата по чл.66 ППЗОВСРБ не
изисква излагане на мотиви за съгласие или отказ от министъра на отбраната или
оправомощеното от него лице. В доклада е посочено, че в договора за военна
служба на В.Т. действително е извършена корекция по отношение срок на договора
– записан е срок от 10 години, но това е направено на основание министерската
заповед № ОХ-199/08.04.2020г. и този срок е нанесен на всички военнослужещи. На
03.08.2010г. капитан Т. е получил екземпляр от договора и не е изразил
претенции към извършената поправка. В тази част от доклада е направено
позоваване на чл.111 ал.4 АПК. Твърденията в жалбите са приети за неоснователни
и жалбите остават без последствия.
-
Извършването на
проверката е факт, като твърденията за лично отношение към жалбоподателя в
случая не са обвързани с твърдение и за повлияване върху становищата от преките
ръководители, които са отразили върху рапорта несъгласие за продължаване срока
на договора. Тоест, ако се твърди, че има проявено субективно неблагоприятно
отношение на б.г.С., то за подобно отношение от преките ръководители няма
твърдения.
Приета по делото е и
Докладна записка от 07.09.2016г. /л.134/, по отношение ползване печата на РС
Военна полиция-Пловдив от страна на б.г.Б.С.. Във вр. с докладната са
представени писмо от Главен вътрешен одитор до директора на РС Военна полиция –
Пловдив от 23.03.2017г. /л.161/ и отговор от директора /л.159, 160/, в който е
потвърдено наличието на докладната.
В съдебно заседание от
14.10.2020г. е изслушан като свидетел А.Д.Г. – бивш служител на служба Военна
полиция – Пловдив /л.164 – заповед за прекратяване на договора му за военна
служба/ : Св. потвърди заявеното от жалбоподателя отрицателно отношение към
него от б.г.Б.С.. Описани бяха преки впечатления на свидетеля от прояви на б.г.С.
спрямо В.Т., които според свидетеля са след изготвянето на докладната от Т.
срещу б.г.С..
-
Дори свидетелят да е
заинтересован от изхода на делото във вр. с твърдения на ответника, показанията
му следва да бъдат съпоставени с установените от закона правила при
прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от длъжност, в насока
– изискуемо ли е становище от компетентния или оправомощения административен
орган при прилагане нормата на чл.162 т.1а ЗОВСРБ.
3. Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган в хипотеза на редовно оправомощаване във вр. с
т.3.1.1. от Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-1252/07.12.2017г. – спрямо
заеманата от жалбоподателя длъжност. Цитираната заповед е издадена от Министъра
на отбраната, на основание чл. 26 т.6, чл.31 ал.1, чл.146 т.2 и т.3, чл.148
ал.1 чл.161 т.2 и т.3, чл.205 ал.2, чл.240 ал.1 и чл.288 ЗОВСРБ – при законова
възможност за оправомощаване вр. с Т.Р. № 4/2004г., ВАС.
3.1. Спазена е
установената форма - заповедта е писмена и актът е
мотивиран с посочване на правното и фактическо основание за прекратяване на
договора за военна служба – изтичане на уговорения срок съгласно чл.162 т. 1а
ЗОВСРБ. Според чл.162 т.1а ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и
военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните
да дължи предизвестие - с изтичане на уговорения срок. Административният акт съдържа
изискуемите от нормата на чл. 73 ал. 2 ППЗОВСРБ реквизити. Посочена е
дата, считано от която се прекратява договора за военна служба –
26.05.2020г.
В
допълнение
следва да бъде отбелязано, че липса на посочена дата, считано от която се
прекратява договорът за военна служба, не води до незаконосъобразност на
заповедта - предвид фактическо и правно основание и съобразно разпоредбата на чл. 170 ал. 1
т. 3
ЗОВСРБ, договорът за военна
служба се прекратява от датата на изтичане на уговорения срок. Тоест, в случая
оспорената заповед е издадена поради установеното правило – чл.170 ал.1 т.3
ЗОВСРБ, чл.73 ал.1 ППЗОВСРБ, но административният акт обявява /констатира/
възникналото основание за прекратяване на договора – изтичане на срока.
3.2. При издаване на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Заявените в
противоположен смисъл твърдения са неоснователни. Съгласно цитирания
по-горе текст на мл.66 ал.1 ППЗОВСРБ - не по-късно от 3 месеца преди изтичане
срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до
другата страна за удължаването му с не по-малко от две години. Възприето е, че срокът
има преклузивен, а не инструктивен характер /Решение № 1047 от 26.01.2017г.
по адм. д. № 14563/2015г, ВАС/ - спазен в случая от страна на жалбоподателя.
Както бе посочено, при
подаден рапорт от военнослужещият в срока по чл.66 ал.1 ППЗОВСРБ, е изискуема
процедурата по чл.66 ал.2 ППЗОВСРБ, спазването на която е предпоставка за
издаване на заповед, основана на чл.162 т.1а ЗОВСРБ /арг. и от ал.4 на чл.66
ППЗОВСРБ/. Същата не е нарушена в случая.
Във вр. с
възраженията в жалбата се съобрази, че отправянето на предложение от
военнослужещ до другата страна за удължаването на срока на договора за военна
служба не може да задължи органа по назначаването срокът да бъде продължен.
Тълкуване в тази насока не е съответно на закона. Дори да е подаден рапорт в
срока и по реда на чл. 66 ал. 1
ППЗОВСРБ,
същият не води до едностранно изменение на договорно правоотношение, без зачитане
волята на другата страна. Случаите, в които се допуска едностранно изменение на
правоотношенията, са предмет на изрична правна регламентация, а такава в случая
не е налице. В потвърждение на това е и предвидения срок за оттегляне на
предложението, който законодателят е установил на един месец преди изтичане
срока на договора, т.е. след този срок единствено във волята на адресата на
предложението е да го приеме или не. Ако адресат е органът по назначаването, то
той е в правото си да измени /ако приеме/ или да прекрати правоотношението /ако
не приеме предложението/, поради изтичане срока на договора. В тази насока е
разбирането на ВАС, изразено в Решение
№ 1047 от 26.01.2017г. по адм. дело № 14563/ 2015г., V О., Решение № 10175 от
26.07.2018г. на ВАС по адм. д. № 103/2017г., Пето О. и др. : „Неправилно
касаторът твърди, че отправянето на предложение от него до другата страна за
удължаването на срока на договора за военна служба задължава органа по
назначаването срокът да бъде продължен. Както вече е приемал ВАС в мотивите
си,…такова тълкуване не намира опора в закона. Обратното, би довело до извода,
че подаването на предложение от едната страна може да доведе до едностранно
изменение на договорно правоотношение, без оглед волята на другата страна.
Такъв подход е чужд както на трудовите, така и на служебните правоотношения,
тъй като лишава органа по назначаването от правно вмененото му задължение да
направи преценка на цялостната дейност и поведение на служителят, като изрази
становище с възприемане или не на отправеното предложение. От друга, случаите,
в които се допуска едностранно изменение на правоотношенията, същите са предмет
на изрична правна регламентация, а такава в случая не е налице. В потвърждение
на тези изводи е и предвидения срок за оттегляне на предложението, който
законодателят е установил на един месец преди изтичане срока на договора, т.е.
след този срок единствено във волята на адресата на предложението е да го
приеме или не. Ако адресат е органът по назначаването, то той е в правото си да
измени (ако приеме) или да прекрати правоотношението (ако не приеме
предложението), поради изтичане срока на договора.;”/. Според съдържанието на чл. 66 ал. 1
ППЗОВСРБ
- удължаването на срока на договора не е задължително. То зависи от волята на
страните в това правоотношение - от една страна от волята на военнослужещия, а
от друга - от волята на директора на служба Военна полиция в случая. В чл. 66
ППЗОВСРБ
не е предвидено задължение за административния орган да приеме направеното
предложение, дори и рапортът да е подаден в срока по чл. 66 ал. 1
ППЗОВСРБ.
Не е предвидено и задължение за административния орган да уведоми подателя на
рапорта за становището си. Текстът на нормата не ограничава или изключва
правомощието на оправомощеното от министъра на отбраната длъжностно лице да
отклони предложението и да вземе решение за прекратяване на договора, поради
изтичане на уговорения срок. В преценката на работодателя е дали лицето
отговаря на изискванията за заемане на длъжността към момента на възникване на
предпоставки за удължаване на срока на договора, което включва и субективна
преценка за годност на военнослужещия. Съдебен контрол за законосъобразност по
отношение това е недопустим.
По отношение съдържащото се в текста
на чл.66 ал.2 т.1 ППЗОВСРБ – „мотивирано становище” следва да бъде отбелязано,
че изискването касае командира (началника) на военното формирование или
ръководителя на съответната структура, в която служи военнослужещия - в
хипотеза, когато тези органи нямат правомощието да прекратят договора или да
сключат допълнително споразумение. Становищата на тези длъжностни лица по
предназначение са предложение до компетентния орган за продължаване срока на
договора или прекратяването му, поради което е предвидена необходимост от
излагането на мотиви. Действително, в случая е изразено несъгласие без отразени
конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи трите несъгласия, но от значение
е, че компетентният орган за продължаване срока на договора или прекратяването
му – не е обвързан от предложенията, а самостоятелно преценява. Отсъствието на
мотиви в становищата – несъгласия е нарушение на конкретното правило, но не е
съществено именно поради вменената със закона самостоятелна преценка на
компетентния орган. Същият би могъл да изрази положително отношение, но в
случая е потвърдил трите несъгласия със своето несъгласие. Изразено е
самостоятелно отношение, което не е предпоставено от излагане на мотиви.
Необходимо е да бъде отбелязано още,
че поради равнопоставеност между страните по договорното правоотношение - с
отправяне на рапорт по реда на чл. 66
ППЗОВСРБ военнослужещият не следва да се идентифицира с лице,
заявило искане за издаване на административен акт по общия
административнопроцесуален ред. Предвид спецификата на правоотношението /договорният
му характер е възстановен през 2010г. с чл. 134а от
ЗОВСРБ - ДВ, бр. 16 от 2010г. - правоотношението по изпълнение на
военната служба възниква въз основа на договор за военна служба/ - не е
предвидено изискване към другата страна по договора - при несъгласие да издава
изричен мотивиран отказ под формата на административен акт. В тази вр. не е
поставено и изискване - в случай на положително становище от преките
ръководители, решаващият орган да мотивира несъгласието си. Както бе посочено
по-горе, тези становищата не са обвързващи за длъжностното лице, което има
правомощията да удължи срока на договора или да го прекрати.
3.3. Дори твърденията за лично
неблагоприятно отношение към жалбоподателя да произтичат от конкретни факти, се
съобрази, че по см. на чл. 66
ППЗОВСРБ - решение се формира в условията на оперативна самостоятелност
и по целесъобразност, тъй като прекратяването на договора за военна служба е
последица от договорените между страните условия, в обхвата на които и последицата
от изтичане на установения срок – чл. 162 т. 1а
ЗОВСРБ. Срокът е съществен елемент от съдържанието на всеки договор
и касае прекратяване на правните му последици в зависимост от бъдещо, но
сигурно събитие. Изтичането на срока е юридическо събитие, обуславящо
правомощието на административния орган да прекрати договора за военна служба на
визираното в заповедта основание. Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 170 ал. 1
т.3 ЗОВСРБ - в хипотезата на чл. 162 т. 1а от закона, договорът се
счита прекратен от датата на изтичане на срока, а не от връчването за заповедта
за освобождаване от военна служба. Изтичането на срока на договора е фактическо
основание за издаване на оспорената заповед, поради което не е поставено и
нормативно изискване пред компетентното длъжностно лице да излага допълнителни
мотиви в тази насока.
По отношение възраженията в жалбата,
основани на твърдения на лицето, че е добър служител, изпълняващ задълженията
си професионално и в пълен обем, се отбелязва, че биха имали значение при
уволнение поради съкращаване на щата, несправяне със служебните задължения или
дисциплинарно уволнение, но при изтичане на договора нямат отношение към основанието
за издаване на заповедта. Извън предмета на съдебния контрол в това
производство са и твърденията за лично неблагоприятно отношение спрямо
оспорващия от страна на административния орган /защита против твърдяното засягане
се осъществява в самостоятелно производство/.
Не се установява нарушение на принципа
за съразмерност по см. на чл. 6 АПК,
тъй като със заповедта не се цели засягане права на адресата в степен,
по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на
административния орган.
Жалбата се приема за неоснователна с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на В.А.Т. против
Заповед на директора на служба „Военна полиция” № ВП-2406/05.05.2020г.
Осъжда В.А.Т., гр.Пазарджик, ЕГН **********,
да заплати на Министерството на отбраната – 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :/п/