Р Е Ш
Е Н И Е № 260105
Град
Несебър, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1009 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Д.Д. с ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № 20-0304-001790 от 17.09.2020г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ДМВР Бургас, РУ Несебър, с което: 1) на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП са му е наложени административни наказания “Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а съгласно Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки, и 2) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Признава, че когато е бил спрян за проверка с управлявания от него автомобил, предната табелата с регистрационния номер на автомобила се е намирала в багажника на автомобила, тъй като предната броня на автомобила, на която се монтира табелата, му е била свалена в автосервиза за да бъде боядисвана, а оттам му е било указано да си я вземе оттам след като бъде готова. По тази причина жалбоподателят е бил принуден да се придвижва с автомобила си за да го прибере в дома си, докато бъде готова бронята и бъде монтирана, в това състояние. Счита, че не е уточнено коя от двете предвидени в чл.140, ал.1 от ЗДвП хипотези е приложена тази посочена като нарушена правна норма, поради което счита, че квалификацията е неправилна. Възразява и против размера на санкциите, като счита, че необосновано, а оттам и незаконосъобразно са определени над законоустановените минимуми. Излага доводи и за маловажност на деянието и необходимостта да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено или да бъдат намалени размерите на наложените санкции. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С писмено молба, подадена от упълномощения от него адвокат, се заявява, че жалбата се поддържа с изложените в нея доводи и искания.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. От упълномощен от ОДМВР Бургас юристконсулт е постъпило писмено становище, според което жалбата е неоснователна, тъй като вмененото на жалбоподателя нарушение е установено и доказано от събраните по делото доказателства, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:
На 28.08.2020г. свид. З.Н.Ф. на длъжност Командир на отделение при Участък Обзор при РУ Несебър, е изпълнявал служебните си задължения като е патрулирал сам със служебния автомобил по улица Славянска в град Обзор. След 19:00 часа през кръстовището на улица Славянка с улица Рибарска е преминал лек автомобил “Фолксваген Голф“, който е бил управляван рисково, тъй като автомобилът е преминал на жълт светлинен сигнал от светофарната уредба. Свид. Ф. е решил да последва автомобила, поради което е потеглил след него, като на подадените от него светлинен и звуков сигнали на служебния автомобил, водачът на преследваният автомобил се е подчинил и е спрял движението на автомобила на удобно за него място. От проверката на документите на автомобила и водача установил, че той се управлява от жалбоподателя Д.Д.Д. и че е негова собственост. Тъй като водачът не е носил контролния талон към свидетелството за управление на МПС, свид. Фтев е извършил справка с ОДЧ, от където се убедил, че жалбоподателят е правоспособен водач, респ. не е лишаван от право да управлява МПС. Установил също, че е липсвала предната броня и предната табела с регистрационния номер на автомобила, за които жалбоподателят обяснил, че бронята на автомобила е паднала и е поставил същата в багажника, а свид. Ф. установил това обстоятелство – че предната броня на автомобила заедно с табелата е била в багажника. Жалбоподателят е заявил, че в това състояние на автомобила пътува за к.к. Слънчев бряг, за където бърза, но не за да приведе автомобила в нормално състояние. По указания на свид. Ф., Д. го е последвал с автомобила си до участъка в град Обзор, с цел да му състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН). За целта повикал колегата си Апостол Атанасов Стоянов, който също се убедил, след като е видял състоянието на автомобила и намиращите се в багажника му предната броня и табелата с регистрационния номер на нея и че по този начин автомобилът е бил управляван от водача Д..
Свидетелят З.Н.Д. е съставил АУАН сер.АА, бл.№ 388149/28.08.2020г. за това, че на същата дата около 19:20 часа в град Обзор, по улица Славянска, Д.Д.Д. управлява собствения си лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег.№ В 5043 ВР, като моторното превозно средство е без предна регистрационна табела, поставена на определеното за целта място; регистрационната табела е в багажника на автомобила. Освен това водачът не представя Контролен талон към СУМПС. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията по чл.140, ал.1 и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. Възражения срещу акта не са постъпили нито при връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Административно наказващият орган е приел, че нарушенията са доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите и е възпроизвел съдържанието на акта.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава констатациите, отразени в акта, както и повода за предприетата проверка и установеното при нея нарушение, като уточнява, че жалбоподателят е имал възможност да отстрани табелата с регистрационния номер на автомобила от падналата предна броня и да я монтира временно в предната част на автомобила на видно място или поне да я постави на предното стъкло, което не е било сторено.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща право да оспорва наказателното постановление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 09.10.2020г., а жалбата
срещу него е подадена на 15.10.2020г.
Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда наказание за всяко неправомерно поведение, изразяващо се в управление на МПС и ремарке, които не само следва да са регистрирани, но и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В АУАН е посочено, че нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че при управлението от страна на жалбоподателя на собствения си автомобил, предната табела с регистрационния номер не е поставена на определеното за целта място, а вместо това тя се намира в багажника на автомобила. Този начин на описание на нарушението е достатъчен да изясни ясно волята на актосъставителя какви факти е установил. Описанието дава яснота относно конкретните факти, които да са съставомерни по конкретно нарушение, и от тях нарушителят да може да разбере какво нарушение му е вменено и как точно е извършено. Ясно е посочена хипотезата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която е приета за нарушена, и за която е приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1 от ЗЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за целта места. За да е съставомерно деянието не е задължително това обстоятелство да е осъществено и за двете регистрационни табели на един автомобил, както водачът на моторното превозно средство е достатъчно да не е спазил това изискване по отношение само на една от табелите с регистрационните номера.
Хипотезата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която е приета за осъществена, освен от обстоятелствената част на акта и на НП, се извежда и от приложената санкционна разпоредба – в случая чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП (а не чл.175, ал.3 от ЗДвП). На второ място актосъставителят и наказващият орган нямат задължение при изписването на цифровата квалификация на нарушението, да изписват цифрово и конкретната хипотеза, например „предложение“, след като приложената такава е ясна предвид описанието на деянието и за какво е ангажирана отговорността. Също така и по аргумент от чл.26, ал.1, т.2 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове „предложението“ не е нормативно предвидено за обозначаване на части от правната норма, поради което и непосочването по кое „предложение“ на чл.140, ал.1 от ЗДвП е осъществено нарушението, не обуславя извод за формална (процесуална) незаконосъобразност на НП.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.42 от ЗАНН като нарушението е изчерпателно описано и са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правната квалификация на нарушението.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона, с изключение на размерите, при които са наложени санкциите.
„Местата“, на които следва да се поставят табелите с регистрационните номера на моторните превозни средства, са определени в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл.10, ал.5 от тази наредба е посочено, че „табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно – в лявата част, така, че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера“. Липсата само на предната регистрационна табела, която не е поставена на определената за целта място съвсем не е достатъчно да се приеме, че е налице маловажност на извършеното деяние, която да изключва административно наказателната отговорност, защото деянието не е с явно незначителна обществена опасност предвид останалите обстоятелства по делото. Такава незначителна обществена опасност в случая би била приета при условие, че предната табела с регистрационния номер, ако не е имало временно възможност да бъде поставена на определеното за целта място, да бъде поставена на друго място на автомобила, така, че тя да се вижда, както и регистрационния номер на автомобила, например на видно място отпред на таблото, каквато възможност се доказа, че е съществувала за водача. Освен това не се доказаха твърденията на жалбоподателя, че по време на управление на автомобила, макар и табелата с регистрационния номер на автомобила да е била в багажника заедно с предната броня, той да се е придвижвал с оглед необходимостта да посети сервиз в съответното населено място, в който да бъде извършен ремонт на автомобила като бъде монтирана предната му броня заедно с поставената на него табела с номера на автомобила. Напротив, установи се, че в 19:20 часа, т.е. след работно време, водачът е пътувал в посока к.к. Слънчев бряг, което е заявил на контролните органи при проверката, очевидно не с цел да приведе в съответствие със законовите изисквания състоянието на автомобила си, а напротив, въпреки нередностите по автомобила, той е решил, че може да го управлява в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. По тези съображение и с оглед тези обстоятелства за случая, съдът намира, че освен, че деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено, то не би могло да бъде прието, че е маловажно.
Това деяние, извършено от Д.Д.Д. на 28.08.2020г., категорично съставлява нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата и е основание за реализиране на административно наказателната му отговорност. По делото не са представени доказателства, а и липсват твърдения той да е бил наказван до този момент на основание чл.175 от ЗДвП. Основателно е оплакването за явна несправедливост на наложените за това нарушение наказания, поради което следва да се уважи направеното искане за изменение на НП с намаляване на наказанията до законоустановения минимум на същите, тъй като нарушението е за първи път, а органът не е изложил никакви мотиви защо следва да наложи наказания в средния предвиден в закона размер. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че са налице основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в частта му, с която са наложени санкциите на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като при определяне на административните наказания наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, а именно наличието на смекчаващи вината обстоятелства, което обуславя налагането на по-леко наказание.
Гореизложеното налага НП № 20-0304-001790/17.09.2020г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, да бъде изменено, като се намалят наложените наказания на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП и същите бъдат определени в минималните размери, предвидени за извършеното нарушение.
Предвид изложеното за извършеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, размерът на наложеното административно наказание „Глоба“ следва да се намали от 100 лева на 50 лева, а наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ – от 3 месеца на 1 месец.
По несъмнен начин се установи, че при извършената от контролните органи проверка, жалбоподателят не е носил и не е представил контролния талон към свидетелството за управление на МПС, в разрез с изискването на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. По този начин е нарушил вмененото му с цитираната разпоредба задължение да носи цитирания документ. Като не го е изпълнил, същият е осъществил състава на посоченото нарушение. В тази му част обаче постановлението е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано от жалбоподателя в срока по чл.59, ал.2 от ЗДвП, съответно жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, не съдържа твърдения за незаконосъобразност на постановлението в тази му част и не са изложени доводи и аргументи за отмяна на наказанието по чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП, поради което и съдът не следва да се произнася по законосъобразността на тази част от НП, тъй като ако това бъде сторено, то и съдебното решение за тази част би се явило недопустимо.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0304-001790 от 17.09.2020г., издадено от Павел Иванов Колев на длъжност Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ-Несебър, в частта, с която на Д.Д.Д. с ЕГН **********,***, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП са му е наложени административни наказания “Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – Глоба от 100 лв. (сто лева) на 50 лв. (петдесет лева), и срока на наложеното наказание Лишаване от право да управлява моторно превозно средство от 3 (три) месеца на 1 (един) месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0304-000689 от 18.04.2018г., издадено от Павел Иванов Колев на длъжност Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ-Несебър, в частта, с която на Д.Д.Д. с ЕГН **********,***, са му отнети 8 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г., издадена от министъра на вътрешните работи.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: