Решение по дело №17627/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./10.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:                                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17627 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ГПК от Г.Д.Н., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Е.п.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в общ размер 4899.80 лева, представляваща стойността на начислена за периода от 15.11.2017г. до 14.11.2018г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в *****, кл. № *****, абонатен № *****, за която сума има издадена фактура № *****/16.10.2019г..

Ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на основание ПИКЕЕ е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е начислена посочената сума. През периода на корекцията е заплащал дължимата ел. енергия. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Е.С.” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Навежда доводи, че липсва нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Моли за положително решение по предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Сочи, че между страните е била налице облигационна връзка, като в изпълнение на задълженията си по нея е доставял непрекъснато ел. енергия в обект на потребление, находящ се в *****. Твърди се, че фактурата е издадена за реално потребена ел. енергия в периода от 15.11.2017г. до 14.11.2018г.. При извършената на 14.11.2018г. проверка са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3 има натрупани показания – 28399 квтч. Електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. На обекта е монтиран нов електромер. При съставяне на КП са спазени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. При извършената от БИМ експертиза е констатирано неправомерно въздействие върху СТИ – при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3 - 028399.5 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Твърди се законосъобразно извършена проверка, както и извършено изчисляване на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ бр.98/12.11.2013г./. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно наличието на договорни отношения между страните по делото за доставка на електроенергия за обект, находящ се в *****, кл. № *****, абонатен № *****.

Представен е по делото Констативен протокол №***/14.11.2018г., от който се установява, че е извършена проверка на електромер фабричен № ***, обслужващ обекта на ищеца. В протокола е отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на дружеството, съхранен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №507106 и е подменен с нов.

От Констативен протокол на БИМ № 2346/07.10.2019г. се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е  наличие на преминала енергия в тарифа Т3 – 028399.5 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на техническите характеристики.

Въз основа на констатациите от проверката ответното дружество е съставило Становище за начисляване на електрическа енергия от 14.10.2019г. г., като за периода от 15.11.2017г. до 14.11.2018г. е начислено допълнително количество енергия от 28399 квтч. Издадена е Фактура № *****/16.10.2019г. на стойност 5407.31 лв. с ДДС.

           Представен е Протокол за монтаж от 19.03.2014г., в който е отразено, че електромерът е монтиран с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.

           От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че в настоящия случай не е извършена корекционна сметка. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромера се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема на СТИ. Начисленото количество от 28399.5 квтч не е от редовен отчет, не е изчислено по методика за корекция на сметка. Липсват доказателства /прочетена информация/ за наличието на показания в регистър 1.8.3 на хартиен носител и точно в коя часова зона е отчетено това количество енергия.

           При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. При действащия ГПК образуването на изпълнителен процес срещу ищеца не е предпоставка за допустимост на иска. Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В настоящата хипотеза интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

В процесния случай между страните не е налице спор, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че е начислена процесната сума като потребена ел. енергия.

Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия.

Разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно, посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47, са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 14.11.2018г..

Същевременно, в действащите ОУ липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.

С Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и вод­но регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т.Т.Ч, „М.М.“ – АД, с ЕИК ***и „М.2“ – ЕООД, с ЕИК ***на чл. 47 и на „М.М.“ – АД, и „М.2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН Б.Е.“ – ЕАД, с ЕИК ***, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.

Към дата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год., са отменени и чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ.

Съдът намира, че предвид отмяната на правилата, регламентиращи реда за извършване на проверка на СТИ на ел. енергия и корекция на сметките на потребителите, липсва нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия за минал период от време към датата на проверката.

В заключение по изложените групи съображения съдът намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответната по иска страна, че процесна сума му се следва.

Поради това искът е основателен и следва да бъде уважен.       

При този изход на производството, на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски. Претендират се в общ размер от 836.30 лева /216.30 лева заплатена държавна такса и 620 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/. По отношение на сумата от 620 лв. заплатено адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност от ответната страна, което съдът счете за неоснователно при съобразяване с правната и фактическа сложност на казуса и посочения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение. Отделно от горното ответникът претендира възнаграждение за защита и съдействие от адвокат в два пъти по-голям размер от този заплатен и претендиран от ищеца. В тежест на ответника следва да се възложи сумата 757.81 лева.

 На основание чл.78, ал.4 ГПК, ответникът също има право на разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лева с ДДС и заплатен депозит за вещо лице в размер на 150 лева. По отношение на сумата от 1440 лв. заплатено адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност от ищеца, което съдът счете за основателно при съобразяване с правната и фактическа сложност на казуса и посочения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение. Следва да бъде определено възнаграждение в размер на 744 лева с ДДС /620 лева + 124 лева ДДС/. Съобразно прекратената част на иска в тежест на ищеца следва да се възложи сумата 83.91 лева.

Въз основа на гореизложеното, съдът

 

Р    Е   Ш   И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Д.Н., ЕГН **********, адрес: *** не дължи на „Е.п.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** сумата в общ размер 4899.80 лева, представляваща стойността на начислена за периода от 15.11.2017г. до 14.11.2018г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в *****, кл. № *****, абонатен № *****, за която сума има издадена фактура № *****/16.10.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.п.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.Д.Н., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 757.81 лева /седемстотин петдесет и седем лева и 0.81 ст./ разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.Д.Н., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Е.п.” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** сумата от 83.91 лева /осемдесет и три лева и 0.91 ст./ разноски по делото за депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: