№ 72
гр. Русе, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500056 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Л. Л. и В. Ц. Л., действаща лично и със
съгласието на своята майка Д. Л. Л. чрез адв.Н. Б. от АК-Русе против решение
№1605/16.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 2748/2022 г. по описа на
Русенския районен съд, с което са уважени предявените от И. И. Л. и С. И. Л.
субективно съединени искове за разваляне на сключения с нотариален акт
№39, т.ІV, рег.№ 6964, дело №1024 от 28.02.1995 г. на РН договор за
издръжка и гледане, по силата на който Ц. Ц. Л., поч. на 25.03.2022 г.
прехвърлила на сина си Ц. И. Л., поч. на 12.09.2010 г. притежаваната от нея
1/3 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4902.1.205 с адрес:
********* срещу задължение за гледане и издръжка до размер на по 1/12
ид.ч. за всеки от тях или общо до размер на 1/6 ид.ч. поради неизпълнение с
правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Твърди се, че решението спрямо В. Л. е
недопустимо, тъй като същата имала също качеството на законен наследник
на Ц. Л., а по същество неправилно като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
1
съображенията, изложени в жалбата. Претендират отмяна на решението и
постановяване на ново, с което исковете са отхвърлят като недопустими и
неоснователни. Претендират и направените разноски за производството.
Ответниците по жалбата И. И. Л. и С. И. Л. чрез пълномощника си адв.Б.
С. от АК-Русе са подали отговор на въззивната жалба по реда и в срока на
чл.263 от ГПК, в който изразяват становище за нейната неоснователност.
Искат да се потвърди обжалваното решение, както и да им се присъдят
направените разноски за въззивната инстанция.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна- ответниците,
имащи право на жалба и правен интерес от обжалване, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано въз основа на предявените от И.
И. Л. и С. И. Л. против жалбоподателите субективно съединени искове за
разваляне на алеаторен договор до размера на притежаваните от тях
наследствени права поради неизпълнение с правно основание чл.87, ал.3 от
ЗЗД.
По делото е установено, че на 28.02.1995 г. с нотариален акт № 39, т.ІV,
д.№ 1024/95 г. по описа на нотариус при РРС, Ц. Ц. Л., действаща лично и
като пълномощник на съпругът си И.И. Л. прехвърлят на сина си Ц. И. Л.
правото на собственост върху следния недвижим имот: 2/3 ид.части от
апартамент в ************** срещу дадените досега грижи и издръжка от
приобретателя към прехвърлителите и поемане на задължение и занапред да
ги гледа, храни, облича, при болест лекува, а след смъртта им да ги погребе
като прехвърлителите си запазват пожизнено право на ползване на целия
имот. Безспорно е установено, че прехвърлителят И. Л. е починал на
03.03.1995 г., а Ц. Л. е починал на 12.09.2010 г. и негови законни наследници
са преживялата му съпруга Д. Л. Л. и дъщеря му В. Ц. Л..
С влязло в сила решение № 208/03.05.2018 г., постановено по в.гр.д.№
662/2017 г. по описа на ОС-Русе, задълженията на Д. Л., действаща лично и
2
като майка и законен представител на малолетното дете В. Л., двете в
качеството им на законни наследници на Ц. Л., по договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на Ц. Л., са
трансформирани в задължение за солидарно заплащане на пожизнена месечна
издръжка в размер на 200 лв., считано от 02.07.2016 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, както и сумата от 2400 лв. –
компенсаторно обезщетение за неизпълнение за периода 01.07.2015 г. –
01.07.2016 г.
По молба на Ц. Ц. Л.а и въз основа на изпълнителен лист, издаден на
17.07.2018 г. по в.гр.д.№662/2017 г. по описа на РОС е образувано изп.д.№
628/2018 г. по описа на ЧСИ В.Н.- рег.№ *** на КЧСИ срещу длъжника Д. Л.
Л.- лично и в качеството си на майка и законен представител на детето В. Ц.
Л. . По искане на взискателя е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Д. Л. и от него са превеждани суми, платени на
взискателя, както следна: на 16.02.2019 г.- 248.22 лв., на 10.03.2019 г.- 80 лв.,
на 04.04.2019 г.- 319.03 лв., на 12.01.2021 г.- 97.28 лв., на 13.04.2021 г.- 182.48
г., за периода м. май- м. октомври 2021 г., както и за периода м.декември
2021 - м.март 2022 г.- по 200 лв. месечно, а за м. ноември 2021 г.- 84.80 лв.
или общо сумата в размер на 3011.81 лв.
Установено е, че Ц. Ц. Л.а е починала на 25.03.2022 г. и нейни законни
наследници са И. И. Л. и С. И. Л.- нейни внуци, както и В. Л.- внучка.
С показанията на св. Галя Ангелова- майка на ищците, е установено, че
до 2020 г. Ц. Л.а живеела със сина си И. Л., поч. на 07.12.2020 г., който до
смъртта си се грижил за майка си. Жалбоподателите живеели в гр. Варна и не
полагали грижи за нея. Ц. Ц. Л.а споделяла, че не й стигат парите за покрИ.е
на нуждите й. Ответниците по жалбата след смъртта на баща им посещавали
баба си, носели й храна, пазарували й.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените
искове по съображенията, че е налице неизпълнение на поетите с договора
задължения, респ. налице е неизпълнение на трансформираното задължение
от страна на жалбоподателите, което с оглед естеството на договора не е
незначително по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД, тъй като всяко неизпълнение
на алеаторния договор е форма на пълно неизпълнение.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
3
При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения,
правилно са установени релеватните за спора факти въз основа на задълбочен
анализ на релевираните по делото доказателства и правилно е приложен
материалния закон.
В чл.87, ал.3 от ЗЗД е регламентирана правната възможност по съдебен
ред да бъдат разваляни договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават
или прекратяват вещни права върху недвижими имоти поради неизпълнение.
Субективното право, регламентирано в чл.87, ал.3 от ЗЗД е наследимо,
поради което всеки от наследниците на кредитора може да предяви иск за
разваляне на сключен договор съобразно обема на наследствените си права.
В настоящият случай И. Л. и С. Л. имат качеството на законни
наследници на кредитора Ц. Л., исковете са предявени съобразно
притежаваните от тях права- по 1/12 ид.ч., поради което са допустими.
Наведените от жалбоподатели доводи за недопустимост са изцяло
несъстоятелни. Жалбоподателката В. Л. също притежава качеството на
законен наследник на своята баба- Ц. Л., поч. на 25.03.2022 г., но това
обстоятелство е пречка същата да предяви иск за разваляне на договора
съобразно притежаваните от нея права, тъй като е налице слИ.е на качеството
на длъжник и кредитор. Това обстоятелство обаче не е процесуална пречка
другите наследници да предявят иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД съобразно правата
си.
Предявените искове са допустими и правилно са разгледани по същество.
Успешната искова защита предпоставя наличие на договор между
страните, респ. между техните праводатели, изпълнение на задълженията от
страна на прехвърлителя и неизпълнение на задълженията от страна на
длъжника или от неговите правоприемници.
По делото е установено по категоричен начин, че на 28.02.1995 г. Ц. Л.а и
съпругът й И. Л. са прехвърлили на Ц. Л. правото на собственост върху
следния недвижим имот: 2/3 ид.части от апартамент в ************** срещу
дадените досега грижи и издръжка от приобретателя към прехвърлителите и
поемане на задължение и занапред да ги гледа, храни, облича, при болест
лекува, а след смъртта им да ги погребе като прехвърлителите са си запазили
пожизнено право на ползване на целия имот.
4
Договорът за издръжка и гледане е ненаименован, допустим от закона и
морала с оглед регламентираната в чл.9 от ЗЗД автономия на волята на
страните. По отношение на него намират приложение общите разпоредби на
закона относно сключване, изменение, изпълнение, прекратяване, както и
относно последиците от неизпълнението.
Съгласно ТР №96/66 г. на ОСГК договорът за издръжка и гледане се
окачествява като средство за постигане на социална цел и предназначение,
като способ да се обезпечат и предоставят социално- битови условия на
прехвърлителя и е обусловен от личността на страните. Същият се
характеризира с еднократност на престацията на прехвърлителя, а
задължението на приобретателят е с продължителен характер- да полага
ежедневни грижи и дава издръжка, независимо от материалните възможности
на кредитора.
Законът- чл.79, ал.1 от ЗЗД изисква точно изпълнение на договора. Това
предполага изпълнение на дължимата престация по вид, обем и качество
съобразно уговореното в договора като в този случай обема на дължимите
грижи и издръжка е съобразно конкретните нужди на кредитора.
Изпълнението освен това следва да бъде съобразено с правилата на
добросъвестността и на морала- чл.63, ал.1 от ЗЗД. Последното изискване на
закона е от особено съществено значение за алеаторните договори, при които
се прехвърля правото на собственост срещу задължения за грижи и издръжка.
В настоящият случай с факта на сключване на договора прехвърлителите
са изпълнили задълженията си, породени от договора и са придобили
качеството на кредитори.
Установено е, че И. Л. е починал на 03.03.1995 г., а Ц. Л. е починал на
12.09.2010 г. и негови законни наследници са жалбоподателите. В резултат на
настъпилото наследствено правоприемство същите от момента на неговата
смърт са придобили качеството на длъжници по сключения алеаторен
договор. За същите е възникнало задължението да престират грижи и
издръжка на кредитора съобразно обема, уговорен с договора.
Установено е, че жалбоподателите не са изпълнявали това свое
задължение, поради което по иск на кредитора задължението им за
осигуряване на грижи и издръжка в натура е трансформирано в парично
5
задължение.
От момента на влизане в сила на решението, с което задължението е
трансформирано в парично, жалбоподателите е следвало да престират
определения размер издръжка всеки месец до смъртта на прехвърлителката.
В доказателствена тежест на жалбоподателите е да установят факта на
точно изпълнение на това свое задължение, за което не са релевирани
доказателства.
Напротив, от приложеното изпълнително дело е видно, че кредиторът се
е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително производство за
принудително събиране на дължимата месечна издръжка, която не е
заплащана редовно от жалбоподателката Д. Л.- лично и в качеството й на
майка и законен представител на малолетната си дъщеря. От данните по
изпълнителното дело е видно, че в периода от м. февруари 2019 г. до м. март
2022 г. изпълнението е осъществявано в резултат на приложен изпълнителен
способ, частично като са налице и удържани суми в по- нисък размер от
дължимия.
С оглед на тези факти правилен е изводът на първоинстанционния съд, че
е налице неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на
длъжниците. В настоящият случай всяка форма на неизпълнение на
алеаторното задължение са приравнява по последици на пълно неизпълнение.
С оглед на това възражението по чл.87, ал.4 от ЗЗД е неоснователно, както
правилно е прието в обжалваното решение.
Неизпълнението на поетите с договора задължения от страна на
жалбоподателите е нов правно релевантен факт, настъпил в договорната
връзка, който поражда нови правни последици. За кредиторът, респ. за
неговите правоприемници е възникнало субективното право да развалят
сключения договор съгласно разпоредбата на чл.87 от ЗЗД - поради виновно
неизпълнение на задълженията от страна на жалбоподателите.
Правото, регламентирано в чл.87, ал.3 от ЗЗД е самостоятелно и не е
обусловено от реализиране на правата по чл.79 от с.з. С оглед на това
доводите на жалбоподателите, че ответниците по жалбата биха могли да се
удовлетворят чрез продължаване на изпълнителното производство са изцяло
неоснователни.
6
Правилно първоинстанционният съд е приел, че възражението за
погасяване по давност на претенциите е неоснователно. Изложените от
районният съд мотиви се споделят изцяло от въззивната инстанция.
Правото по чл.87, ал.3 от ЗЗД е потестативно, поради което правилно е
прието за недопустимо под формата на възражение да се претендира връщане
на дадените от тях и съответно от праводателят им насрещни престации.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци.
Същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателите. Същите следва да заплатят на насрещната страна
направените разноски в размер на 600 лв.- платено адв. възнаграждение
съгласно удостовереното в договора за правна защита.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1605/16.12.2022 г., постановено по гр.д.№
2748/2022 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Д. Л. Л., ЕГН ********** лично и в качеството й на майка на
В. Ц. Л. от гр.Варна да заплати на И. И. Л., ЕГН ********** от гр.Русе и С. И.
Л., ЕГН ********** от гр.Русе сумата в размер на 600 лв. разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7