М О Т И В И
към Присъда № 82 /19.04.2010 година
постановена по НОХД № 135 / 2010 год. на ХОС
Обвинението
срещу подсъдимия М.И.Щ. е повдигнато от Хасковска окръжна прокуратура за това
че на 07.02.2010 г. в гр. Димитровград, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди пари в размер на 282.50 лева от
владението на И.Ч.И. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила-удари с ръка и крак- престъпление по чл. 199 ал.1 т. 4 вр.чл.198 ал.1 вр. чл. 29
ал.1 б."а" от НК.
Представителят на Хасковска
окръжна прокуратура поддържа обвинението във вида, в който е предявено. Счита,
че същото е доказано и предлага на подсъдимия да се наложи наказание при
условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Предлага на съда да се съобрази с обремененото
съдебно минало на подсъдимия, с предходните му наказания и да му наложи
наказание в размер на 4 години „лишаване от свобода”.
Подсъдимият М.И.Щ. в условията на производство по
чл. 370-374 от НПК заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен
изцяло. На основание чл. 371 т. 2 от НПК признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се
събират доказателства за проверка на тези факти.
Служебният защитник на подсъдимия
Щ. - адв. Иван Сребрев
Иванов ***, на основание чл.
371 т. 2 от НПК и от името на подзащитния му заявява, че изцяло признават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дават съгласието си да не се
събират доказателства за тези факти. Същевременно, счита, че са налице предпоставки за
преквалификация на престъплението като рецидивна кражба. Моли за определяне на наказание „лишаване
от свобода” при условията на чл. 55 от НК, в минимален размер, а именно – 3 месеца. Акцентира на социално-битови
подбуди за извършване на деянието.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като ги съпостави със
самопризнанията на подсъдимия и становището на
защитата за това, че самопризнанията са подкрепени с надлежно събрани
доказателства, на основание чл. 373 ал. 3 от НПК приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. От тук съдът възприема изцяло
приетата от обвинението фактическа обстановка, която е следната:
На 07.02.2010 год.
около 01.30ч. обвиняемият М.И.Щ. бил в заведение "Бевърли " в
гр.Димитровград, където играл на покер автомати. Там бил и пострадалия И.Ч.И.,
с когото се познавали, тъй като били от квартал "Изгрев".
Обвиняемият Щ.
помолил И. да извика такси, което да ги откара до квартала, но пострадалият да
плати, тъй като изхарчил всичките си пари.
Отишли до пиацата
и И. наел таксиметров автомобил, управляван от св. В.П., който ги откарал, като
слезли в началото на кв. "Изгрев".
След като таксито
потеглило, обвиняемият,
без да каже нищо, ударил с лакът пострадалия в областта на лицето, вследствие
на което последният паднал на земята, след което го заритал в ребрата. След
като сломил всякаква съпротива, обвиняемият бръкнал в джоба на падналия И.,
извадил портмоне със сумата от 280 лева и лична карта в него.
По същото време се
приближили свидетелите Б.И., С.Р. и А.Т.. Обвиняемият Щ. се запътил към тях, а И.
го последвал и си искал парите, а Щ. заявил, че няма никакви негови пари и се
върнал със св. Б.И. с такси отново в града. По пътя Щ. прибрал парите, а
празното портмоне и личната карта предал на Б.И., за да ги върне впоследствие
на пострадалия.
И. решил да
потърси помощ, като събудил около 03.00ч. св.А.Х., който го откарал с автомобила
си в полицейското управление в гр. Димитровград, където заявил извършеното
срещу него престъпление.
Полицейските
служители предприели издирване на извършителя Щ. и го открили в същото
заведение "Бевърли " в гр.Димитровград, където го задържали.
Видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза вследствие на побоя И. е
получил кръвонасядания и драскотини в лявата половина на гърба, довели до
страдание, представляващо лека телесна повреда.
Гореописана фактическа
обстановка изцяло се потвърждава от показанията на свидетелите И.И., А.Х., Б.И., В.П., С.Р.
и А.Т.. Те са последователни,
ясни, логични и непротиворечиви, изцяло кореспондират с приобщените по делото
писмени доказателства и направените от подсъдимия
самопризнания, ето защо съдът ги кредитира изцяло.
Освен свидетелските показания, в
подкрепа на възприетата от обвинението и съда фактическа обстановка и направените от подсъдимия
самопризнания, са приобщените в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, събрани по БПП № 99/2010 година по описа на РУ на МВР-Димитровград.
Обвинението се доказва и от заключенията на
съдебно-медицинската и
съдебно-оценителната експертизи, които съдът възприема изцяло като компетентни
и безпристрастни, както и от
приобщените към делото и предявени на страните веществени
доказателства.
Съдебното следствие е проведено съгласно правилата
на Глава двадесет и седма от НПК, в което подсъдимият направи изрично признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви, че е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти. Действията по разследването и събиране на доказателства на досъдебното
производство са извършени при условията и по реда на НПК, ето защо съдът
преценява събраните на досъдебното производство доказателства като надлежни.
Направените от подсъдимия Щ.
самопризнания под формата на признание и потвърждаване
на всичките факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се
подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства. Ето защо съдът реши при постановяване на присъдата да ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
От обективна страна безспорно се установи, че подсъдимият М.И.Щ. е осъществил състава на
престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. З във вр. чл. 29 ал.
1 б. "а" от НК, а именно на
07.02.2010 година в град Димитровград, при условията на опасен рецидив, отнел
чужди пари в размер на 282.50 лева от владението на И.Ч.И. *** с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - удари с ръка и крак.
Престъплението,
авторството на деянието и вината на подсъдимия са доказани по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства и направеното от
подсъдимия самопризнание. Признавайки всички факти по обвинителния акт,
подсъдимиятт на практика е потвърдил и изложеното от обвинението обстоятелство,
обуславящо квалификацията на престъплението като грабеж – употреба на сила за
отнемане на портмонето с парите от владението на пострадалия. Неоснователно е
възражението на защитата за това, че заключението на съдебно-медицинската
експертиза оборва твърденията на пострадалия И.. Както приема обвинението и
съдът, от удара в лицето пострадалият е паднал, след което подсъдимият го е ритнал
няколко пъти с крак. Съдът приема, че именно от това падане и ритниците са
останали следите, констатирани и описани от вещото лице Е.. Т.ч., освен
показанията на св. И., наличието на квалифициращия белег „употреба на сила” се
доказва и със заключението на СМЕ.
По-тежката
квалификация на престъплението като извършено при условията на опасен рецидив се обуславя от
предходното осъждане с присъда № 106 от 05.03.2002г. по НОХД 823/2001 г. по
описа на РС-Димитровград, влязла в сила на 20.10.2003г., с което на подсъдимия Щ. е
наложено наказание
от 3 години лишаване от свобода, както и
присъда на ВС-Пловдив по НОХД 129/2002 година, увеличено след комулация на 3 години и 2 месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 06.12.2007 година.
От
субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл. Това следва от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от доказателствата
по делото. Щ. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното
настъпване. Подбудите му са били користни – да се облагодетелства по бърз и лесен
начин.
Причина за
извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия, слаби
морално-волеви задръжки, желание за
бързо и лесно парично облагодетелстване.
Подсъдимият
М.И.Щ. е роден на *** ***, където е живял до задържането му. С *******
образование, безработен. От личната му декларация се установява, че е семеен и
се грижи за 1 дете. Няма доходи и имущество, от които да се издържа.
При определяне
на вида и размера на наказанието на подсъдимия Щ., съдът взе предвид
разпоредбата на чл. 373 ал. 2 предл. последно от НПК, която задължава съда при
постановяване на осъдителната присъда да определи наказанието при условията на
чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Освен това, съдът отчита данните за личността на
подсъдимия, степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът отчита тежкото
семейно положение, недоброто му имуществено и финансово състояние и относително
ниската стойност на предмета на престъплението Тези обстоятелства съдът цени
като смекчаващи вината. От друга страна, обществената опасност на извършеното
престъпление и на дееца, който е рецидивист и извършител на множество подобни
деяния е много висока. Това не следва да се пренебрегва при определяне размера
на наказанието на подсъдимия. Той е с изключително обременено съдебно минало и
се характеризира отрицателно.
С оглед гореизложеното съдът
приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и наложи на подсъдимия М.И.Щ.
наказание под минималния предел,
установен в санкцията на чл. 199 ал. 1 т. 4 от НК, при баланс на отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства, а именно - “Лишаване от свобода” за срок от три
години. Не са налице условията и предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК. Неведнъж
вече подсъдимият е бил порицаван за умишлени престъпления, но не се е поправил.
Предвид вида и характера на престъплението и срока на наказанието, същото
следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК,
времето, през което подсъдимият Щ. е бил задържан под стража, следва да се
приспадне при изпълнение на наказанието “лишаване от свобода”.
Предвид изводите за виновност и осъждането на
подсъдимия, той следва да понесе тежестта от направените по делото разноски.
Мотивиран така, съдът
постанови присъдата си.
Съдия: