Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
гр. Габрово, 27.07.2009
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в съдебно заседание от двадесет
и втори юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.К.- Т.
и
секретар: Р.Б., постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 74
на Административен съд Габрово по описа за 2009 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото административно дело е образувано на основание и гледано по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 49, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, по повод депозирана в Административен съд Габрово /ГАС/ жалба вх. № 368/31.03.2009 г. по описа на съда, подадена от Й.Г.К., ЕГН: ********** и М.Г.Т., ЕГН: **********,*** Търново, срещу заповед № РД-18-108 от 18.12.2008 г. на изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, както е пояснено в молба, вх. № 437/14.04.09 г. /л.58/ и молба вх. № 513/28.04.09 г. /л.116/ по описа на ГАС. С атакувания административен акт /АА/ са одобрени кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/ за землището на гр. Дряново и други посочени в нея населени места. Заповедта се атакува в частта й, относно имот с идентификатор 23947.501.1106, отразен в КР без данни за неговите собственици, находящ се в кв. Априлци, гр. Дряново. Жалбоподателите считат, че те, в качеството си на наследници на Г. Й. К., следва да бъдат вписани като собственици на същия имот и, едновременно с това, атакуват отразяването на южната граница на имота, посредством която същият граничи с имоти № 1087 и № 1086, и двата собственост на К. В.Б., конституиран като заинтересована страна по делото. Твърдят, че този ПИ е следвало да бъде отразен с по- голяма площ, съответстваща на площта на възстановен земеделски имот по два броя решения на Поземлена комисия- Дряново.
По редовността и допустимостта на жалбата: При извършване служебна преценка в тази насока настоящият съдебен състав счита, че същата е подадена в установения от закона 30- дневен срок от обнародването на атакуваната заповед в ДВ. По отношение наличие на правен интерес от атакуване на акта от страна на двамата жалбоподатели, съдът намира, че такъв е налице. Право да обжалва кадастъра има всеки, който твърди, че е носител на вещно право върху незаконосъобразно ненанесен или записан на друго лице имот, съгл. чл. 153, ал. 1 АПК, във вр. чл. 49, ал. 2 ЗКИР. Да се приеме, че записването на едно лице в КР е условие за допустимостта на жалбата му, означава самият порок на административния акт да е пречка за разкриването и отстраняването си. Въпросът следва ли жалбоподателите да бъдат записани като собственици на имота, е въпрос по съществото на спора, по който съдът следва да се произнесе с решение след проверка на обстоятелството, дали са били налице достатъчно данни за записването им като притежатели на субективно вещно право, съгласно чл. 41 от ЗКИР. В жалбата си и уточненията към същата /л.116/ К. и Т. излагат тезата си, че същите следва да бъдат вписани като собственици на поземлен имот /ПИ/ № 1106, като излагат мотиви и представят доказателства именно в тази насока, а съдът по същество следва да прецени, дали тези доказателства са относими и достатъчни за да обосноват тази тяхна претенция. С оглед така изложеното настоящият съдебен състав на ГАС намира, че жалба вх. № 368/31.03.2009 г. по описа на съда се явява редовна и допустима, поради което бе поставена за разглеждане по същество относно нейната основателност, като съгласно чл. 168, ал.1, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът провери служебно за законосъобразността на атакувания акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания.
Жалбоподателите се явяват лично в съдебно заседание и поддържат подадената от тях жалба. Същите сочат като отменителни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Считат, че по настоящем са налице достатъчно и относими доказателства за установяване вещните им права по отношение процесния имот № 1106, въз основа на които същите е следвало да бъдат вписани като негови собственици. Тези доказателства се явяват двата броя решения на ПК- Дряново, както и вписването им към досега действащия имотен регистър като собственици.
Освен това те претендират и за наличие на грешка в КК досежно същия ПИ, като считат, че той е бил нанесен неправилно като площ и отразяване на граници, последните не били замерени при изготвянето на картата и не бил съставен протокол, удостоверяващ извършването на такова замерване, отразените в КК граници не съответствали на обозначените на място такива. Жалбоподателите изтъкват като мотив, че обжалваната от тях КК е изготвена въз основа на сега действащите ЗРП от 1988 г. и КП от 2003 г., които обаче, били сгрешени. Акт за констатиране непълноти и грешки в същите не бил съставен. След дадени указания от страна на съда за конкретизация относно това, в какво, според К. и Т., се изразява грешката в КК, в две последователни молби те сочат, че границата на процесния имот с находящите южно от него имоти неправилно била отразена като местонахождение и като спорна. За имота била издадена скица от техническата служба на община Дряново, на която същият е отразен с площ от 1087, 20 кв.м., а съгласно решение № 5643/29.07.1999 г. на Поземлена комисия на същите лица е било възстановено право на собственост от 1500 кв.м. Във второто си допълнение към жалбата от 28.04.2009 г. жалбоподателите се спират именно върху неправилно, според тях, определена южна граница, базирайки се на заключение на вещо лице, постановено по друго дело, имуществен спор между жалбоподателите и К. В.Б.- заинтересовано лице по настоящия правен спор, все още неприключило с влязъл в сила съдебен акт.
С разпореждане № 74 от 02.04.2009 г. ГАС е указал на жалбоподателите, че същите следва да конкретизират предмета на правния спор, като посочат изрично границите с кои имоти считат, че са отразени невярно и къде смятат, че следва да бъдат поставени те. В изпълнение на тези указания К. и Т. сочат конкретни претенции досежно южната граница на имота, както и правят общи искания за увеличаване площта на имота с оглед достигането му до площ, равна на отразената в двете решения на ПК- Дряново, без да конкретизират за сметка на кои имоти следва да стане това. Съдът не може служебно да се сезира и да събере доказателства къде точно се намира имотът на жалбоподателите, каква следва да е неговата площ и точно къде да бъдат неговите граници, не са налице и доказателства, от които той би могъл да направи такива изводи. В настоящото производство ГАС не се занимава с реституция на имоти, а разглежда жалба срещу кадастрален план, който отразява реалното местонахождение на съответните кадастрални единици, включая и границите на ПИ, по начините, определени за това в закона. Съдът е обвързан с конкретните твърдения на жалбоподателите и определя обема на правния спор само въз основа на отразеното в жалбата им. В нея, обаче, не е посочено конкретно къде, според инициаторите на настоящия правен спор, следва да бъдат поставени въпросните граници, за да се образува желаната от тях площ. Освен конкретното им изявление, че южната граница следва да бъде поставена в имота на Б., други конкретни изявления в тази насока същите не са направили, поради което и съдът не може служебно да обследва въпроса дали останалите граници на имота са правилно отразени в КК. Не е налице конкретна претенция, която да бъде съобразена от съда като основателна или неоснователна. Наличието на различие в площта на имот по решенията на ПК- Дряново и имот по КК не е основание съдът сам да реши за сметка на кои имоти може да се компенсира то. Изявленията относно наличие на грешки в настоящи планове и карти, в случая ЗРП от 1988 г. и КП от 2003 г., не касаят настоящия правен спор, тъй като въпросните планове са влезли в сила, не са били атакувани по предвидения в закона ред, с оглед на което същите следва да се считат от всички държавни органи, включително и от съда, за законосъобразни. Наличието на подавани молби и възражения срещу тях не променя по никакъв начин този извод, тъй като нормативните актове предвиждат процедура за промяна и отстраняване на грешки, за осъществяването на която жалбоподателите не са представили доказателства. Напротив, видно от заключението на назначеното по делото вещо лице, устройственият план от 1988 г. е действащ, както относим за процесния имот е и кадастралния план от 2003 г.
Ответникът, изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, в качеството му орган, издал атакувания административен акт, чрез адвокат Ц. от ГАК, оспорва жалбата, излагайки мотиви в подкрепа на атакуваната заповед.
Като заинтересована страна ГАС е конституирал К.В.Б., в качеството му на вписан собственик на двата съседни на процесния ПИ от юг имоти. Същият не е взел отношение по подадената жалба и законосъобразността на атакувания с нея АА.
За да се произнесе по съществото на поставения за разглеждане правен спор, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Атакуваният административен акт е издаден от изпълнителен директор на АГКК, съобразно изискването на чл. 49, ал.1 от ЗКИР, с оглед на което съдът приема, че същият е издаден от компетентен административен орган, в рамките на предоставената му от закона компетентност.
С решение № 3190 от 10.03.1993 г. на Поземлена комисия- Дряново /л.64/ е възстановено правото на собственост на Г. Й. К. на посочени в същото имоти, като в т. 6 от този акт е визирано лозе от 1.500 дка, находящо в землището на гр. Дряново, местността “Вехти лозя”, без отразен № на имота и № на парцела, само с посочени съседи: път, н-ци Р. П., Бр. М., н-ци Й. Д.. С решение № 5643 от 29.07.1999 г. на Поземлена комисия /ПК/- Дряново се възстановява правото на собственост на наследниците на Г. Й. К., като в т.4 от това решение е отразено, че на същите се признава право на собственост на основание чл. 18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ за лозе от 1500 дка, находящо се в строителните граници на гр. Дряново, в местността “Вехти лозя”, при граници /съседи/: път, наследници на Р. П., бр. М., н-ци Й. Д., заявен с пореден № 6 от заявление и установен с молба- декларация за членство в ТКЗС. Със същите две решения на ПК, обаче, се възстановява правото на собственост на жалбоподателите и по отношение на друг имот, находящ се в същата местност. Решенията не са придружени със заверени или издадени от ОСЗГ, органът по възстановяване на собствеността, скици на който и да било от двата имота.
За процесния имот № 1106 от кв. 101, попадащ в УПИ ІІ, гр. Дряново, отреден за детска градина, е издадена скица № 103 от 29.02.2008 г. от община Дряново, от която е видно, че по кадастралния план на града, одобрен със заповед № 300-4-50/21.11.2003 г. на изпълнителен директор на АГКК, както и по регулационния план на гр. Дряново, одобрен със заповед № 193/18.07.1988 г. на председателя на ИК на ОбНС- Дряново, като собственици на имота са вписани наследниците на Й.Г.К.- без документи за собственост /изрично отразено в регистрите обстоятелство/, като имотът е с площ от 1087, 20 кв.м. Същата квадратура и разположение има имотът и съгласно новата КК.
Със заповед № РД-16-4/15.01.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК е открито производство по създаване на КК и КР за землището на гр. Дряново, обнародвана в ДВ бр. 13.02.2007 г. В ДВ бр.26 от 07.03.2008 г. СГКК- Габрово съобщава, че са приети КК и КР на недвижимите имоти за землището на гр. Дряново , като се дава възможност в 30- дневен срок от тази публикация заинтересованите лица да правят писмени искания и възражения по тях. На 31.03.2008 г. жалбоподателите подават такова възражение до началник СГКК- Габрово, в което твърдят, че с горепосочените решения на ПК е възстановено правото им на собственост по отношение именно ПИ 1106, като по тези решения този имот е с около 400 кв. м. по- голям от отразения в КК с посочената в нея площ, акцентират на оспорваната южна граница, посредством която процесният имот граничи с ПИ № 1087 и № 1086, като се сочи, че по въпроса е заведено дело, гледано от въззивна инстанция под № 357/2007 г. по описа на Окръжен съд Габрово, решението по което е обект на обжалване пред ВКС и молят за извършване на ново замерване на имота. С протокол № 33 от 26.06.2008 г. на комисия, назначена със заповед на изпълнителен директор на АГКК е разгледано възражението на жалбоподателите, като е прието, че процесната южна граница е спорна, отчитайки факта на заведено гражданско дело между жалбоподателите и собственика на имоти № 1086 и № 1087 Б., поради което се предлага границата да бъде отразена като спорна и окончателно определена след влизане в сила на съдебното решение по гражданско правния спор.
Процесният имот не отговаря по площ и на двата имота, находящи се във въпросната местност, собствеността върху които се възстановява на наследнците на К. по силата на двете решения на ПК, като разликата се изразява в около 0.500 дка по отношение на всеки един от тях, за единия- в повече, за другия- по- малко. В издадените от община Дряново удостоверение и скици е отразен № на ПИ по сега действащата КК и няма информация, от която би могло да се направи категоричен извод на кой от двата възстановени с решенията на ПК имоти, находящи се във въпросната местност, съответства процесния имот. В решенията на ПК също няма позоваване на удостоверението и издадени от община Дряново конкретни скици, от което позоваване да може да се направи извода, че на конкретен възстановен с решенията имот съответства имот с конкретен номер по действащи КК или ЗРП, както и каквито и да било други планове, карти, схеми или скици.
Установи се, че между жалбоподателите и съседът им от юг, Б., действително се води спор за вещно право по чл. 108 и чл.109а от ЗС. Производството по иска, заведен на правно основание чл. 109а от ЗС, е било прекратено като недопустимо с влязъл в сила съдебен акт. Решение № 3190/10.03.1993 г. на ПК- Дряново е ползвано като доказателство за наличие право на собственост на жалбоподателите по отношение процесния имот, включен в ЗРП от 1988 г. на гр. Дряново под № 1106, като същите твърдят, че част от този техен имот бил присвоен от ответника Б.. Процесният имот е включен в строителните граници, което се потвърждава от назначеното по настоящото дело вещо лице. Окръжен съд Габрово /ГОС/ в решение № 2 от 28.01.2008 г. постановено по в.гр.д. № 357/2007 г. приема, че ищците /и настоящи жалбоподатели/ не се легитимират като собственици на имот № 1106, тъй като се позовават на възстановяване на собственост върху земеделска земя, лозе от 1,500 дка, съгл. решението на ПК, но окончателната индивидуализация на подлежащата на възстановяване земя и обособяването й като самостоятелен имот, следва да се извърши по реда на чл. 18д от ППЗСПЗЗ, която процедура се отнася до земеделските земи, намиращи се в урбанизирани територии и извън тях, и която процедура включва правото на обжалване по административен ред при неправилно определяне на местоположението и границите на възстановената земя. Този ред обаче не е атакуването на КК, с която не се пораждат, нито се признават субективни вещни права, а само се отразяват вече възникнали или признати по съответния ред такива, обективирани в предвидените в ЗКИР документи. ГОС възприема тезата, че само по решенията на ПК не може да се установи дали е финализирана процедурата по реституция, регламентирана в ППЗСПЗЗ. Районен съд и ГОС са приели, също така, че ищците не доказват че ответникът Б. е навлязъл в имот № 1106. Решението на въззивния съд е обект на атакуване пред ВКС. ГАС намира за безспорно обстоятелството, че до момента спорът за собственост не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, делото е висящо пред касационен съд, което се установява от направена служебна справка, приложени доказателства в тази насока от ответната страна и изрично изявление на жалбоподателите в същата насока в о.с.з. от 29.05.2009 г.
В изпълнение на задълженията си по чл. 163, ал.3, във вр. с чл.9, ал.4 и чл. 170 от АПК съдът е дал многократно указания на жалбоподателите, че в тежест на същите е да установят наличие на субективни вещни права върху процесния имот, местоположението на оспорената от тях южна граница на същия, както и че са предоставили на АГКК нужната и относима информация, удостоверяваща основателността на техните претенции, изпълнение на задълженията по чл. 38 от ЗКИР и по- конкретно обозначаването с трайни знаци границите на имота в съответствие с актовете им за собственост, както и наличието и местонахождението на материализирани граници на имота.
По делото са приложени двете решения на ПК- Дряново, от които не може по безспорен начин да се установи, че отразените в тях имоти, правата върху които се възстановяват, съответно т. 6 от решение №3190/10.03.1993 г. и т.4 от решение № 5643/29.07.1999 г., са идентични с процесния ПИ с идентификатор № 23947.501.1106. По решенията на ПК е отразен имот от 1,500 дка- лозе, находящо се в местността “Вехти лозя” без посочен номер на същия, парцел по съответен план или карта на възстановената собственост. И в двете решения изрично е записано, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски имот, т.е. за индивидуализация на имота, е необходима скица с точния му размер. Процесният имот № 1106 се намира в гр. Дряново, кв. “Априлци” и е с площ от 1 087 кв.м. В двете решения, съответно в т.5 и т.3 от тях се признава правото на собственост на наследниците на Ганчо Йорданов К. на още един имот от 00500 дка, находящ се в същата местност, “Вехти лозя”, с оглед на което не може да бъде направен изводът, кой от тези два имота, съответно от 1,500 дка или от 0.500 дка, находящи се в тази местност би съставлявал евентуално процесният имот № 1106 по сегашната КК, къде се намира всеки един от тях. Следва да е било изпълнено изискването за придружаваща решението скица, издадена или заверена от органа, издал и самите решения, както изисква чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно чл.18ж от ППЗСПЗЗ.
От приложеното адм.д. № 104/2008 г. по описа на ГАС е видно, че жалбоподателите са претендирали община Дряново да извърши трасиране на имот по кадастранлия план на града и да се издаде протокол за въвод във владение по чл.30, ал.2 от ППЗСПЗЗ. В решението си по това дело ГАС е обсъдил двете решения на ПК- Дряново, с които е възстановено правото на собственост на жалбоподателите по отношение имоти в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Приел е, че за възстановения имот по т. 6 и т.4 от двете решения е отреден ПИ № 1006 от кв. 101, като вероятно тук става въпрос за техническа грешка в решението на съда, като се е имало предвид всъщност имот № 1106, за който по разписен лист е вписан като собственик Й.Г.К., а по имотен регистър- Г. Й. К.. Тази техническа грешка обаче не е поправена по предвидения в закона ред. В резултат е бил отменен мълчалив отказ на кмета на община Дряново да извърши административна услуга по чл. 30, ал.2 от ППЗСПЗЗ и преписката е върната на същия административен орган за трасиране на граничните точки и съставяне на протокол за въвод във владение. С решение № 2512/23.02.2009 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 12452/2008 г. по описа на същия съд, решението на ГАС е отменено в частта, с която е отменен отказът на кмета на община Дряново да извърши въвод във владение и го оставя в сила в останалата му част, т.е. само по отношение задължението за трасиране на имота. В молбата си от 28.04.2009 г. /л.116/, т.е. след обнародване на атакуваната заповед, жалбоподателите изрично посочват, че решението на ВАС все още не било изпълнено или към съставянето на новата КК и издаването на заповедта имотът не е бил нито трасиран, нито те са били въведени във владение на същия. Няма представени доказателства за съставен протокол за въвод във владение на конкретен имот в гр. Дряново и до настоящия момент. Следователно производството по чл.30, ал.2 от ППЗСПЗЗ остава незавършено.
Съгласно чл.30, ал.3 от същия правилник ОСЗГ, въз основа на документите по чл. 13, издава решение по чл. 18ж, ал.1 за възстановяване правото на собственост в границите на урбанизираните територии или с околовръстен полигон. С приложените две решения на ПК- Дряново процедурата по възстановяване на имота не е приключила. Общинската служба по земеделие и гори постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Удостоверение със съдържанието по чл.13, ал.5 от правилника е приложено /л.79/. Скица по ал.6 следва е издадена от техническата служба на общината, такава се иска, тъй като е налице възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии. Удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4- 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение от общинската служба по земеделие и гори /бившата ПК/ на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти, които се намират в границите на урбанизираните територии, но с тях процедурата не приключва.
Съгласно чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗГ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие и гори, а за имоти в границите на урбанизираните територии- “и от техническата служба на общината”, т.е. изискват се две скици, издадени и заверени от изрично посочените органи, за което говори съюзът “и”. Правомощията на общината се изчерпват с информация досежно застроените части от имот, но ОСЗГ е органът, който следва да уточни кои имоти са обект на възстановяване, поради което правните норми изискват именно този орган да издаде решение и да издаде или завери скица към него. Аналогично е правилото на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ. Такава заверена от ОСЗГ скица към решенията по чл. 18ж от правилника не е налице. Издадена е скица № 103 от 29.02.2008 г. на община Дряново, съставляваща скица на ПИ 1106, попадащ в УПИ ІІ, от кв. 101, гр. Дряново, както и скица № 525 от 10.11.1998 за имота, също на община Дряново /л.80/, но и двете скици не могат по категоричен начин да бъдат свързани с конкретна част от решенията на ПК. Поради така изложеното задължителната процедура по възстановяване на собствеността съгласно ЗСПЗЗ не е завършила и правото на собственост върху реално определен имот не е възникнало или възстановено. В този смисъл Решение № 380 от 13.01.2005 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2004 г., IV о., Определение № 4528 от 1.05.2006 г. на ВАС по адм. д. № 1157/2006 г., II о., Решение № 4809 от 15.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10567/2006 г., II о: влязлото в сила решение, придружено именно със скицата, заверена от ОСЗГ, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. В случая ГАС намира, че жалбоподателите не се легитимират като собственици на процесния имот поради липса на влязло в сила такова решение със скица, заверена от ОСЗГ, която по безспорен начин да обективира местоположението, размера и границите на имота, визиран в решенията. Във възраженията си до АГКК, както и в жалбата и двете допълващи я молби, по отношение правата си на собственост жалбоподателите се позовават само на въпросните две решения на ПК- Дряново, които са недостатъчни за установяване право на собственост по отношение процесния ПИ.
Във функциите на АГКК не влиза правомощието да замери и възстанови реално имота на жалбоподателите според решенията на ПК. Агенцията осъществява дейностите по кадастъра съгласно ЗКИР, като основна такава е поддържането на държавния геодезически, картографски и кадастрален фонд, който приема, съхранява и предоставя за ползване по установения ред геодезически, картографски, кадастрални и други материали и данни. Кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Този план не създава сам по себе си материални права и задължения, а отразява вече създадени такива, удостоверени с доказателствата, предвидени в ЗКИР. Съгласно чл. 41 от този закон КК и КР се създават чрез обединяване на данни, които, съгласно ал.1, т.1, се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31 и съгл. т.2 са набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления.
Съгласно чл. 41, ал.1 от ЗКИР данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от: регистрите към картите и плановете, представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 и регистрите на общинската и областната администрация. В случая не се спори, че името на единия жалбоподател, К., е вписано в разписния лист, а името на неговия наследодател, Г. Й. К., в имотния регистър, но в регистъра изрично е отразено “без документ за собственост”, т.е. за такова вписване не е било налице основание и приложено доказателство. По същия начин такова отбелязване е направено и в скица № 103/29.02.2008 г., издадена от община Дряново. Вписването в разписния лист е направено на ръка, без данни за основанието и момента, когато е било вписано обстоятелството, като последната графа “дата и подпис на собственика” е непопълнена, непопълнена е и графата “№ и дата на документ за собственост”. В имотния регистър вписването е от 01.11.2001 г. Името на жалбоподателката Т. пък не фигурира в регистрите изобщо. Според чл. 41, ал.3 от ЗКИР данните за правото на собственост и за другите вещни права се уточняват въз основа на представените от службата по вписванията по реда на чл. 71, ал. 3 предварителни имотни партиди, а съгл. ал. 4 в кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, когато такива не бъдат установени по реда на ал. 2. Въз основа на гореизложеното двете решения на ПК- Дряново не легитимират по безспорен начин жалбоподателите като собственици именно на процесния имот, а други документи, от които същите черпят твърдените от тях права не са представени, въпреки даваните от съда указания. Регистър към предходен план, на какъвто се позовават жалбоподателите, може да бъде годен източник на данни за носителите на вещни права върху имот по чл. 41, ал. 2, т. 1 ЗКИР само ако записването по него е основано на акт, който ги удостоверява, без какъвто не може да се противопостави и на други актове за имота- арг. чл. 47, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. МРРБ /Решение № 946 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10427/2008 г., II о./. След окончателното приключване на реституционното производство и снабдяването с годен титул за собственост съобразно императивните законови правила, жалбоподателите биха могли да направят искане за промяна в КР като бъдат вписани като собственици на съответен имот, конкретно определен от ОСЗГ.
За начина по който са създадени сега атакуваните КК и КР назначената по делото съдебно техническа експертиза от едно вещо лице- геодезист, сочи, че са използвани данни от карти и планове и по- специално ЗРП от 1988 г. и сега действащият КП от 2003 г., съгласно чл.41, т.1 от ЗКИР, като в т.2 от заключението си експертът сочи, че няма различия между досегашното отразяване на имота по тези карти и планове с настоящото му отразяване в оспорената карта. Южната граница на процесния имот е отразена като нематериализирана спорна граница. При посещението му на имота през настоящата година по повод настоящото дело, вещото лице сочи, че южната му част е трасирана с колове, съставляващи т.3 и т.4 от приложената към заключението скица, които точки образуват именно южната граница по картата. Трасирането било извършено от община Дряново на 03.06.2009 г. Границата е нематериализирана и отстои на посочената в заключението ограда от дървени колове, находяща се в имоти № 1086 и № 1087.
С оглед висящия съдебен спор по чл. 108а от ЗС въпросната южна граница е отбелязана като спорна с пунктир на КК законосъобразно. Съгласно приложение № 1, т.17 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, спорна граница се обозначава с пунктирана линия, както е и направено. В тази връзка е издадено и удостоверение № 07-10-1139/30.03.09 г. на началник СГКК- Габрово /л.49/. Съгласно чл. 43, ал.2 от същата наредба, когато има спор за границите на поземлен имот, те се заснемат според съществуващото им положение при спазване на изискванията по ал. 1 и се изобразяват в кадастралната карта с условен знак за спорна граница, както е процедирано в случая. Въпросната граница освен че не е материализирана, няма данни да е била и заснета при означаването й с регламентирани знаци или да е била посочена от собствениците на място. Съгласно чл. 39, ал. 5 от същата наредба за означените с трайни знаци или за посочените граници на поземлените имоти се съставя протокол по образец, който се подписва от правоспособното лице, от представител на службата по кадастъра и от собствениците, съответно от носителите на друго вещно право върху поземлените имоти. Такъв протокол няма съставен, което се потвърждава и от разпита на вещото лице в съдебно заседание. От данните по делото по отношение наличния правен спор точно във връзка с тази граница може също да се заключи, че собствениците на съседните имоти не са се споразумели за подписването на такъв документ. Не е в правомощията на Административния съд да реши този правен спор. Границата е била пренесена по стари и досега действащи планове и скици. При липса на материализиране и обозначаване с трайни знаци на същата няма друг начин, по който да бъде определено местоположението й. Според чл. 43, ал. 1 от ЗКИР границите- предмет на кадастъра, се установяват от изображението върху одобрена кадастрална карта или от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1, когато не са обозначени на място и не са материализирани, за да могат да бъдат замерени.
Въз основа гореизложеното съдът намира, че подадената срещу заповед № РД-18-108 от 18.12.2008 г. на изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър жалба е неоснователна и атакуваният с нея индивидуален административен акт следва да бъде оставен в сила в обжалваната му част, като законосъобразен и правилен, издаден от компетентен орган при спазване процесуалните правила, както и материално правните норми и целта на закона.
Жалбоподателите следва да възстановят разходите, направени по повод разглеждането на подадената от тях жалба, изразяващи се в изплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 200.00 /двеста/ лв. от бюджета на съда.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно, във вр. с ал.1 от Административно процесуалния кодекс, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба на Й.Г.К., ЕГН: ********** и М.Г.Т., ЕГН: **********,*** Търново, на Заповед № РД-18-108 от 18.12.2008 г. на изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Дряново, като неоснователно.
ОСЪЖДА Й.Г.К., ЕГН: ********** и М.Г.Т., ЕГН: **********,*** Търново, солидарно да заплатят на Административен съд Габрово сумата от 200.00 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.
Преписи от същото да се връчат на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
Е.К.- Т.