Решение по дело №831/2019 на Районен съд - Костинброд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

Гр. К., 23.09.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд – гр. К.,     ІI – ри състав в публично

заседание на двадесети и четвърти август

две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

                                          

 

при секретаря               Д.М..                       и в присъствието

на прокурора                                                              разгледа докладваното

от съдията                  Атанасова                                 гр. д. № 831 по описа

за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

                   Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

         Ищците С.Г.Т., ЕГН ********** ***, В.И.А. ЕГН ********** ***, ж. к. „М. 1 - А”, бл. 521, ет. 1 и Г.И.Т., ЕГН ********** ***, чрез адв. К. – САК са предявили против ответницата К.К.К., ЕГН ********** *** иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищците  твърдят в исковата молба, че  на ищцата С.Г.Т., ЕГН ********** с удостоверение № 82 / 30.06.1968 г. е предоставена безплатно за вечно ползване „изоставена земя от ДПФ“ в землището на с. Г., местността „С.“, с площ от 670 кв. м., представляващо по изработения тогава план – парцел 79, при съседи : парцели 78 и 80. Сочи се още, че на основание § 4а от ПЗР от ЗСПЗЗ и писмени доказателства ищцата е била призната за собственик на дворно място, извън регулация, в землището на с. Г., съставляващо парцел 79, в местността „С.“, при граници по скица : от две страни път, пасище и парцели 78 и 80. Ищците твърдят, че е изготвен нотариален акт № 195, том I, , дело № 196 / 1994 г. на нотариус при КРС, като при изготвянето му са били представени доказателства за заплащане на определената с протокол от 10.12.1992 г. цена на имота. Ищците сочат, че са стопанисвали и обработвали дворното място, като същото е платено по време на брака на първата ищца с И.Т.Ц., който е починал на 31.01.2004 г., като другите двама ищци са негови наследници.

При одобряването на плана на новообразуваните имоти на с. Г. / одобрен със Заповед № ОА – 324 / 29.08.2005 г. процесният имот е заснет с № 206.149, с площ 838 кв. м., тъй като към него е присъединен имот с площ от 238 кв. м., за която е издадена Заповед № 412 / 20.05.2010 г. на кмета на община К..

Ищците твърдят, че са научили, че ответницата има собственически претенции към част от имота, който са заградили и владеят от 1968 г. Същата има претенциите въз основа на решение на ПК – К., с което на н – ците на К.К.Д. е бил възстановен имот, който е заснет с № 206.185, а по силата на договор за доброволна делба, вписан в КРС с акт № 188, том I от 23.09.2014 г., същият е бил предоставен в дял на ответницата.     

Ищците претендират, че процесният имот е придобит по давност от първата ищца и нейния съпруг, чийто н – ци са другите двама ищци, а ответницата също претендира правото на собственост върху процесния имот.

С оглед на гореизложеното ищците молят съдът да постанови решение, с което да бъдат признати за собственици на основание изтекла десетгодишна придобивна давност върху имот № 206.185 по плана на с. Г., ЕКАТТЕ 17449, с площ от 306 кв. м., при съседи : землищна граница, имот № 206.144 на С.И.И. и имот № 206.149 на С.Г.Т.. В съдебно заседание от 08.06.2020 г. съдът е допълнил доклада / л. 59 /, като е добавил, че ищците претендират и отмяна на нотариален акт № 180, том II, рег. № 3637, дело № 336 / 23.09.2014 г. на нотариус К.Ч..

Ищците редовно призовани за съдебно заседание не се явяват, явява се само ищцата В.И.А., за всички ищци се явява упълномощеният им защитник – адв. К. – САК, която поддържа така предявения иск, като излага подробно доводите си в депозираните писмени бележки.  

                   Ответницата редовно призована за съдебно заседание пред настоящата инстанция не се явява, вместо нея се явява упълномощеният й защитник – адв. М. – САК, която оспорва иска и моли съдът да отхвърли същия, като неоснователен и недоказан. Представят се в срок писмени бележки.

                   Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и ги обсъди във връзка с доводите изложени от ищеца и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна :

                   От приложеното Удостоверение № 82 / 30.06.1968 г. се установява, че на С.Г.Т. се дава безплатно за вечно ползване следния недвижим непокрит имот : изоставена земя на държавния поземлен фонд на ДЗС в землището на с. Г., местността „С.“, с площ 670 дка, парцел № 79, при съседи : : парцел № 78 и парцел № 80.                               

                   От приложения като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ № 195, том I, дело № 196 / 1994 г. на нотариус при РС – гр. К. е видно, че С.Г.Т. е призната за собственик на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Г., а именно : дворно място извън регулация с площ от 600 кв. м., съставляващо парцел № 79 от местността „С.“, при съседи на имота по удостоверение № 82 : парцел № 78 и парцел № 80, а по скица : от две страни път, пасбище и парцели № 78 и № 80.

                   От приложеното удостоверение за н – ци № 000169 / 09.022012 г. е видно, че И.Т.Ц. е починал на 31.01.2004 г., акт за смърт № 0102 / 01.02.2004 г. и е оставил следните н – ци : С.Г.Т. – съпруга, В.И.А. – дъщеря и Г.И.Т. – син.

                   Видно е от приложеното заверено копие от Заповед № 412 / 20.05.2010 г. издадена от зам. кмета на община К., че С.Г.Т. придобива право на собственост върху част от новообразуван имот с № 2060149 в местността „Градище“, землището на с. Г., с площ 238.00 кв. м., при граници : север – имоти № 2060145 и 2060144, изток – имот № 2060185, юг – земеделска земя и запад – път, а останалата част от имота, с площ 600 кв. м. се владее с нотариален акт № 195, том  I,  дело № 196 / 09.05.1994 г.

                   От приложения като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот № 180, том II, рег. № 3637, дело № 336 / 23.09.2014 г. на нотариус при РС – К. е видно, че ответницата и други лица са признати за собственици върху посочените в акта недвижими имоти.

                  Като доказателство по делото е приложен договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти акт № 181, том II, рег. № 3638 / 23.09.2014 г., с който ответницата К.К.К. получава в дял и става съсобственик на ПИ с площ 306 кв. м., съставляващ имот № 206.185, в землището на с. Г., местността „Градище“. 

                   Към отговора като доказателство е приложен Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа и скица № 613 / 08.10.2019 г.

                    От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна М.П.А. и В.К.А. се установява, че С. има имот в с. Г., който е с площ около един декар, който от две страни има дере, като имотът е укрепен с бетонови стени.

От показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна Д.А.Ц. и М.Г.К. е видно, че ответниците също имат наследствен имот в с. Г. и едва, когато внучката на ответницата е решила да строи в имота е разбрала, че част от имота е заграден от ищците. Като според показанията на свид. Колева баба С. се държала грубо с геодезистите и ги гонила.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Показанията и на четиримата свидетели са противоречиви относно площта на процесните имоти на ищците и ответницата. Сочи се от свид. на ищците, че те не са виждали други хора, но става ясно, че имотът се е паднал в дял на ответницата през 2014 г., но едва 2019 г. внучката й иска да строи в процесния имот.

                   Съгласно заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза / л. 65 – 75 / е видно, че  процесният имот № 206.185 попада в едно обединено оградено вътрешно дворищно пространство. Предвид границите на процесния имот и на място няма друг възможен достъп до имота, освен през владения на място имот. Сочи се, че е извършвано укрепване на терена на оградения имот, което е наложително предвид големия наклон и опасността от свличане.

                   При гореописаната фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна :

         Ищците по делото са предявили иск положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без уважение.

Ищцата поддържа, че е придобила правото на собственост на основание преобразуване на право на ползване в право на собственост по реда на §4а ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр. 80 от 1994 г. Съгласно тази норма гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ, придобиват право на собственост върху същите, когато са построили сграда върху земята, ако до 30 септември 1995 г. заплатят земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район.

В случая ищцата е ползувател на основание на ПМС № 02.03.1982г., което е сред актовете попадащи в кръга на §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Заплащането на определената цена представлява част от фактическия състав на придобиването. В случая е видно, че съгласно издадения от общината оценителен протокол 10.12.1992 г. ищцата е заплатила стойността на предоставената и за ползване площ от 670 кв.м., като това е сторено в сроковете по §5, ал.5 от ПЗР ППЗСПЗЗ / ДВ бр. 8 от 1993 г./. Като въз основа на това се е снабдила с нотариален акт № 195, том I, дело № 196 / 1994 г. на нотариус при РС – гр. К.. Към този момент обаче, границите на имота придобиван от ищците не са били окончателно определени, тъй като не е бил влязъл в сила планът за новообразуваните имоти – арг. от чл. 28 ал.4 от ППЗСПЗЗ. Последният е одобрен едва през 2005 г., като тогава имотът заеман от ищците от 1968 г. е заснет с два номера : № 206.185 и № 206.149.  

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на същото : непрекъснато - да не е загубено за повече от 6 месеца, съгл. чл. 81 от ЗС, спокойно - да не е установено по насилствен начин, явно - да не е установено по скрит начин, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 от ЗС.

Пречките за възникване на оригинерното основание, на което се позовават ищците са от обективен характер и това са разпоредбите на чл. 86 от ЗС и чл. 24 ал. 7 от ЗСПЗЗ.  

         Ищците основават своята претенция на Удостоверение № 82 / 30.06.1968 г. за дадена безплатно за вечно ползване на изоставена земя от държавния поземлен фонд, поради което и с оглед забраната, въведена с разпоредбата на чл. 24 ал. 7 от ЗСПЗЗ правото на собственост не може да бъде придобито по давност.  

С оглед на изложеното, съдът счита така предявеният положителен установителен иск от ищците С.Г.Т., ЕГН ********** ***, В.И.А. ЕГН ********** ***, ж. к. „М. 1 - А”, бл. 521, ет. 1 и Г.И.Т., ЕГН ********** *** за неоснователен и недоказан.

Тъй като упълномощеният защитник на ответницата е направил искане за присъждане на разноските / не е представен е списък по чл. 80 от ГПК /, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 500.00 / петстотин / лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., ІI - ри състав :

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищците С.Г.Т., ЕГН ********** ***, В.И.А. ЕГН ********** ***, ж. к. „М. 1 - А”, бл. 521, ет. 1 и Г.И.Т., ЕГН ********** *** срещу ответницата К.К.К., ЕГН ********** ***, с който се иска, съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на основание изтекла десетгодишна придобивна давност върху имот № 206.185 по плана на с. Г., ЕКАТТЕ 17449, с площ от 306 кв. м., при съседи : землищна граница, имот № 206.144 на С.И.И. и имот № 206.149 на С.Г.Т., както и отмяна на нотариален акт № 180, том II, рег. № 3637, дело № 336 / 23.09.2014 г. на нотариус К.Ч., като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН ********** ***, В.И.А. ЕГН ********** ***, ж. к. „М. 1 - А”, бл. 521, ет. 1 и Г.И.Т., ЕГН ********** *** да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на К.К.К., ЕГН ********** *** направените съдебни разноски в размер на 500.00 / петстотин / лева – адвокатско възнаграждение.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С.в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

              

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :