О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../…........02.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №347 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от И.Н.С., гражданка на **, родена на ***г.,
с постоянен адрес: **, **, **,
действаща чрез адв.М.Н., с адрес: ***, против
“Арсенал“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Княз Борис I“
№131, със съдебен адрес:***, партер чрез адв.А.Г., с която е предявен иск с правно основание чл.29, ал.2, пр.3 от ЗТРЮЛНЦ за
установяване, на несъществуването на вписаните с вписване рег.№20131115164214
от 15.11.2013г. в Търговския регистър по партида на ответното дружеството
обстоятелства, а именно: прехвърляне на дружествени дялове; промяна на едноличния
собственик на капитала; промяна на учредителен акт и промяна на управителя, тъй
като решенията за това са взети от лице без представителна власт по смисъла на
чл.114, ал.2 от ТЗ вр. с чл.129, ал.1 от ТЗ и чл.122 от ТЗ.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който се поддържа
становище за недопустимост и за неоснователност на претенциите.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
възраженията, релевирани в отговора на ответника и се навеждат допълнителни
твърдения.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с които
се поддържа становището за недопустимост на исковете, съответно се развиват
съображенията за неоснователност на иска и се оспорват доводите изложени в
допълнителната искова молба.
По допустимостта на
предявения иск :
Въпросите за допустимостта на предявените искове, включително редовността
на исковата молба и за отсъствие на пречки по движение на производството, са
окончателно разрешени с постановяването на Определение №23 от 16.01.2010г. по
ч.т.д.№2073/2019г. на ВКС, I т.о., поради което делото, следва да се насрочи за
разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство
по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от
страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането на
ответника за задължаване на ищцата да представи в оригинал Пълномощно с
рег.№3627/13.06.2018г. на Нотариус с рег.№335, както и за изискване от
нотариуса на извлечение от регистърът му, какъв документ е регистриран под
№3627/13.06.2018г. и с какво съдържание, както и копие от документа, ако такова
се съхранява, следва да се остави без уважение, тъй като е ирелевантно за
предмета на спора, респективно за наличието на представителна власт на адвоката
представляващ страната, предвид наличието на изрично пълномощно и молба за
потвърждаване на процесуалните действия извършени по делото от адв.М.Н..
Искането на ответника за задължаване на ищцата да
представи оригинал от Молба до ВРП, приложена към уточнителната ѝ молба с
вх.№7575/11.3.2019г., следва да се уважи на основание чл.183 от ГПК, ведно с
предупреждение към задължената страна за последиците при непредставяне на
документа.
Искането на
ответника допускане до разпит на двама свидетели за доказване на устен договор
за поръчка от 07.04.2011г., относно съдбата на притежаваните дялове от ищцата в
ответното дружество, за мотивите ѝ за това, както и за факта на владение
на дялове от В.П., следва да се остави без уважение, тъй като в първата си част
искането по същество, цели дублиране на установяването на предмета на
оспореното по делото пълномощно, което предвид противопоставянето на ищцата и
съобразно чл.164, ал.1, т.5 вр. с т.2 от ГПК, се явява недопустимо. В
останалата си част искането се явява ирелевантно за спора. Съдът не дължи
произнасяне по искането на ищцата за събиране на гласни доказателства, с оглед
евентуалния характер на същото и предвид отхвърляне на искането на ответника.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от И.Н.С., действаща чрез адв.М.Н., против
“Арсенал“ ЕООД, с ЕИК
*********, с която е предявен иск с правно основание чл.29, ал.2, пр.3 от ЗТРЮЛНЦ за
установяване, на несъществуването на вписаните с вписване рег.№20131115164214
от 15.11.2013г. в Търговския регистър по партида на ответното дружеството
обстоятелства, а именно: прехвърляне на дружествени дялове; промяна на
едноличния собственик на капитала; промяна на учредителен акт и промяна на
управителя, тъй като решенията за това са взети от лице без представителна
власт по смисъла на чл.114, ал.2 от ТЗ вр. с чл.129, ал.1 от ТЗ и чл.122 от ТЗ.
В исковата молба се твърди, че на 07.04.2011г. ищцата, в лично качество и в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество, упълномощила лицата рпА А М, Ж А С и В.П.П., да я представляват заедно и поотделно, пред различни институции в Република България, търговски дружества и трети лица, с пълномощия, подробно изброени в пълномощно, с нотариално заверени съдържание и подпис, с рег.№3559 и рег.№3560 от 07.04.2011г., том I, акт 142 на Нотариус с рег.№549 на НК. Сочи се, че въз основа на въпросното общо пълномощно, което предвижда и възможност за продажба на дялове, на 11.11.2013г. В.П., е провел от името на ищцата, в качеството ѝ на едноличен собственик на капитала на ответното дружество, заседание на Общо събрание на съдружниците /ОСС/, като е взел решение да продаде сам на себе си всички дялове от дружеството, а именно 50 дяла по 100лв. всеки, на обща стойност 5000лв. Сочи се, че на посоченото ОСС, са взети и решения за приемане на В.П. за съдружник и на нов учредителен акт, в съответствие с горните решения. Сочи се, че впоследствие с Договор от 11.11.2013г. по чл.179, ал.2 от ТЗ, с нотариална заверка с рег.№5295/2013г. от 11.11.2013г. на Пом.нотариус по заместване Кремена Колева-Янакиева при нотариус Ивелина Обретенова, В.П. е продал сам на себе си всички собствени на ищцата дялове от ответното дружество за сумата от 500лв., която продажна цена е под номиналната стойност на дяловете, възлизаща на 5000лв. Поддържа се, че по посоченият начин В.П., е придобил всички дялове от ответното дружество за сумата 500лв. в момент, в който дружеството е имало значителни активи /недвижими имоти/. Сочи се, че като едноличен собственик на капитала на ответното дружество, В.П. е приел учредителен акт с промени, отразяващи гореописаните обстоятелства и е избрал себе си за представляващ и управляващ дружеството. Сочи се, че със Заявление А4 вх.№20131111130601/11.11.2013г. до ТР, са заявени горните промени, като в впоследствие същите, са отразени с вписване с рег.№20131115164214. Поддържа се, че ищцата не е била уведомена, съответно не е дала изрични съгласие и пълномощно за провеждане на ОСС на 11.11.2013г., за вземане на решения за продажба на дяловете ѝ и за приемане на В.П. за съдружник, както и на нов Учредителен акт. Поддържа се, че за провеждане на посоченото събрание, както и за вземане на решения от същото, ищцата е следвало да бъда уведомена, както и да предостави изрично пълномощно по дневният ред за продажба на дяловете и приемане на нов съдружник. Поддържа се още, че до момента ищцата, не е потвърдила изрично гореописаните действия и отказва да ги потвърди. Твърди се, че изготвеното и подписано от ищцата пълномощно, представлява общо такова, а не изрично пълномощно по смисъла на чл.114, ал.2 от ТЗ. Твърди се, че с оглед съдържанието на пълномощното и липсата на изрично упълномощаване в него за вземане на решения от името на едноличния собственик на капитала за продажба на дяловете и за приемане на нов съдружник, по аргумент от чл.114, ал.2 ТЗ, решенията са взети от пълномощника при липса на представителна власт. Ето защо и предвид отказа на ищцата, в качеството на едноличвн собственик на капитала на ответното дружество за потвърждаване на решението, е налице невзето решение, което е нищожно по смисъла на т.1 и т.3 от ТР №1 от 6.12.2002г. по т.д.№182002г. на ВКС. Сочи се, че за разлика от решението на ОС на търговско дружество, което се приема с мнозинство, решението на едноличния собственик на капитала на ЕООД представлява едностранна сделка. Сочи се, че съгласно чл.147, ал.2 от ТЗ, едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната форма. Сочи се, че от компетентността на ОСС, е приемането на нов съдружник по чл.129, ал.1 вр. чл.122 от ТЗ в хипотеза на прехвърляне на дружествен дял на трето лице. Сочи се, че при прехвърляне на всички дялове, които формират капитала на ЕООД, в прехвърлителната сделка се инкорпорира и волята на едноличния собственик на дружеството за приемане на приобретателя на дяловете за съдружник по смисъла на чл.122 от ТЗ вр. чл.147, ал.2 от ТЗ. Сочи се, че решението на едноличния собственик на капитала, може да се вземе и чрез пълномощник, като обема на учредената представителна власт, се определя от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното, което по аргумент от чл.114, ал.2 от ТЗ, следва да е изрично, а не общо. Твърди се, че съобразно възприетото в т.2 от TP №5/12.12.2016г. по т.д.№58/2014г. на ВКС, при липса на представителна власт, включително в хипотеза на липса на изрично упълномощаване, висящата недействителност на взетото от мнимия пълномощник решение от името на едноличния собственик на капитала, при отказ на последния да го потвърди, се трансформира в окончателна, като на нея може да се позове единствено лицето, от чието име е предприето действието, т.е. едноличният собственик на капитала. Сочи се, че в този случай, съгласно т.1 и т.3 от TP №1/6.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ВКС, е налице липсващо /невзето/ решение на едноличния собственик на капитала, поради което същото е нищожно, като защитата срещу него при вписването му в TP, е чрез иск по чл.29 от ЗТР за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, като активно легитимиран е едноличният собственик на капитала, от чието име е взето решението при липса на представителна власт. Предвид изложеното се поддържа, че вписването с рег.№20131115164214 от 15.11.2013г. в ТР на промени по партидата на ответното дружество, а именно: прехвърляне на дялове с Договор по чл.179 ал.2 от ТЗ от 11.11.2013г. за продажба на 50 дяла по 100лв. всеки, от И.Н.С. на В.П.П.; приемане за съдружник в дружеството на В.П.П. и вписване на същия като едноличен собственик на капитала; приемане на Учредителен акт с отразените промени и по решение на едноличния собственик на капитала В.П., които са взети с Протокол-решение на ОСС на ответното дружество от 11.11.2013г., съставлява вписване на несъществуващи обстоятелства по смисъла на чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТР.
В депозираният
от ответника отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенциите, като се оспорват фактическите твърдения и
доводите на ищцата. Сочи
се, че учредителният акт на ответното дружество, е приет въз основа на решение по
втори протокол от 11.11.2013г. на едноличния собственик В.П., а не с твърдения
от ищцата първи протокол от 11.11.2013г., където С. е представлявана от П..
Сочи се, че управлението на ответното дружество, се осъществява въз основа на
решение по протокол от 29.10.2013г. и вписване от 05.11.2013г. в TP, а не
според твърдяното от ищцата решение по протокол от 11.11.2013г. Поддържа се, че
вписаните обстоятелства от 15.11.2013г., са съществуващи, защото решенията по
първия протокол от 11.11.2013г., са валидни и защото са налични втори протокол
от 11.11.2013г. на едноличния собственик на капитала, договор за продажба на
дружествени дялове и учредителен акт от 11.11.2013г., подписан само от В.П..
Твърди се, че с пълномощното от 07.04.2011г., с нотариална заверка на подпис и
съдържание, са дадени изрични правомощия /т.13/ на упълномощеното лице да
представлява ищцата, в качеството ѝ на едноличен собственик на капитала,
като от нейно име взема решения за дейността на дружеството, решения за извършване
на разпоредителни сделки с имоти и вещи, собственост на дружеството, при цена и
условия каквито уговори, включително и решения за промени в дружеството-за
смяна на собственик, управител, заличаване и прекратяване на дружеството, както
и с право да продава дружествените дялове на цена и при условия, каквито
уговори, и с право да договаря сам със себе си. Ето защо, се поддържа, че
неоснователно е твърдението ищцата, че не е давала съгласие за решенията по
проведеното ОСС на 11.11.2013г. Поддържа се, че делегираните с процесното
пълномощно от 07.04.2011г. правомощия напълно, се припокриват с възприетото в
т.1 от TP №1/12.12.2016г. по тълк.д.№5/2014г. на ВКС, а именно че за валидно
разпореждане с имущество на упълномощителя при условията на чл.36, ал.2 от ЗЗД,
е достатъчно в пълномощното да е изразена общо неговата воля за овластяване на
пълномощника да извършва разпореждане от негово име, без да е необходимо
посочването на вида разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на
разпореждане, нито техни елементи /определено имущество, цена и пр./, нито
лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Твърди се, че волята на
упълномощителя, обективирана в пълномощното от 07.04.2011г., е недвусмислена и
съдържа ясен обем и ограничения на учредената представителна власт за
разпореждане от пълномощника. На следващо място се твърди, че ищцата, не само е
уведомена за промените от 11.11.2013г., вписани на 15.11.2013г. в публичен
регистър, но такава е била нейната постоянна воля. Сочи се, че ищцата е
придобила дружествените дялове на 04.04.2011г., като вписването на това
обстоятелство е извършено на
06.04.2011г., а на 07.04.2011г. тя упълномощава В.П. и други лица, да
прехвърлят дяловете ѝ, да внасят промени в дружеството, в членския състав
и управлението, включително да го прекратяват и ликвидират. Поддържа се, че
волята на ищцата от самото начало на членството ѝ, е била да влезе и
колкото се може по-скоро да излезе от дружеството. Поддържа се, че ищцата и В.П.
са обвързани от сключен на 07.04.2011г. устен договор за поръчка, според който
втория, следва да извърши прехвърлянето на дружествените дялове и да прекрати
членството на първата в дружеството, без да иска нищо в замяна, като стори това
или безвъзмездно, или при цена и условия, каквито намери за добре. На следващо
място се поддържа, че в случая е приложима разпоредбата чл.301 от ТЗ, съответно
че е налице потвърждение на извършеното от пълномощника, тъй като ищцата, в
качеството на търговец, не се е противопоставила в срок по-дълъг от 5 години,
като и че е потвърдила действията изрично устно и конклудентно. Поддържа се
още, че приложима е и разпоредбата чл.293, ал.3 от ТЗ, съответно, че ищцата не
може да се позовава на нищожност, доколкото от поведението ѝ може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на пълномощника. На
последно място се поддържа, че за ищцата, не съществува правото на защита, чрез
настоящият иск, тъй като най-късно от 25.11.2018г. претенцията е погасена по
давност на основание чл.110 от ЗЗД. Поддържа се още, че дружествените дялове в
ответното дружество, които имат качеството на вещ по смисъла на ЗЗД, са
придобити от В.П. при условията на чл.78, ал.1 от ЗС, тъй като същия е действал
добросъвестно и ги е придобил възмездно. Евентуално се твърди, че В.П. е
придобил дружествените дялове по давност, съобразно чл.80 от ЗС, чрез
владението им в периода 11.11.2013г.-11.11.2018г. и до днес.
С подадената от
ищцата допълнителна искова молба, се оспорват изложените в отговора на исковата
молба доводи и твърдения на ответното дружество и по конкретно, че е налице
изрично упълномощаване, евентуално потвърждение на извършените действия без
представителна власт. Сочи се, че ищцата доскоро не е знаела за процесните
вписвания и промени, независимо че са обективирани в Търговския регистър, тъй
като е чужд гражданин, който не владее български език и защото се е доверила за
управлението на дружеството на В.П.. Сочи се, че ищцата пребивава постоянно на
посочения в исковата молба адрес - Хабаровска област, което е в близост до
границата с Китай. Сочи се, че ищцата не е имала информация, относно
извършените от В.П. промени в дружеството, като имайки му доверие, го е
упълномощила да извършва текущата дейност на дружеството. Твърди се, че след
узнаването за процесните вписвания, ищцата се е обърнала за помощ към
Генералната прокуратура на Руската федерация, като е подала и жалба до Районна
прокуратура-Варна. Поддържа се, че предприетите от ищцата действия, са различни
от потвърждаване на действията на търговец. Поддържа се още, че в случая изобщо
не се касае за действие на търговец, доколкото В.П., е действал като физическо
лице-пълномощник на физическо лице, поради което разпоредбите на чл.301 от ТЗ и
на чл.293, ал.3 от ТЗ, са неприложими. Оспорва се възражението, че В.П. е
придобил дяловете в ответното дружество по давност, като се сочи, че настоящият
иск не касае продажбата на дялове, а проведеното общо събрание, поради което е
ирелевантно дали дялове са придобити валидно или не. Сочи се още, че
разпоредбата на чл.129 от ТЗ предвижда, че дяловете се прехвърлят и наследяват,
като е възможно и поемане на дяловете на напуснал/изключен съдружник, но
законодателството не предвижда институт на придобиване на дялове по давност.
Оспорва се наличието на добросъвестност при придобиване на дяловете по
давностно владение.
С подаденият от ответника отговор на допълнителната искова молба, се оспорват твърденията на ищцата и се доразвиват доводите за неоснователност на претенциите. Оспорва се достоверността на твърдението на ищцата, че доскоро не е знаела за промените и вписванията по партидата на ответното дружество. Сочи се, че вписванията в публичният търговски регистър на РБ имат действие спрямо всички правни субекти, както и че в молбата на ищцата до ВРП, която е приложена към исковата молба, същата твърди, че е узнала през 2014г. от публичния портал brra.bg за продажбата на фирмата ѝ. Поддържа се, че разпоредбите на чл.293, ал.3 от ТЗ и чл.301 от ТЗ, са приложими в настоящият случай, тъй като ответникът е търговец.
Предявената претенция намира правното си основание в чл.29, ал.2, пр.3 от ЗТРЮЛНЦ.
Съгласно изложеното
от страните, съдът намира, че не е
налице спор и не се нуждаят от доказване обстоятелствата, както следва:
-налице е упълномощаване
с пълномощно, с рег.№№3559 и 3560, том I, акт 142 от 07.04.2011г. на Нотариус с
рег.№549 на НК, с нотариална заверка на подпис и съдържание на документа;
-въз основа на
горецитираното пълномощно, ОСС е взело решения с Протокол от 11.11.2013г.
/първи протокол от 11.11.2013г./ за прехвърляне на дружествени дялове на В.П.
/сам на себе си/, за приемане на същия за съдружник и за приемане на нов
Учредителен акт на ответното дружество;
-налице е договор
по чл.129 от ТЗ, с нот.заверка на подписите с рег.№5295 от 11.11.2013г. на
Нотариус с рег.№561 на НК, за прехвърляне на дружествените дялове на Ир.С. на
В.П..
-на 15.11.2013г. е
осъществено вписване на промяна на горепосочените обстоятелства по партидата на
ответното дружество.
С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните, следва да установи твърдените от нея факти, от които извлича изгодни
за себе си правни последици. Предвид конкретният предмет на спора ищцата,
следва да установи опорочаване на процедурата по вземане на решенията, чието
вписване в ТР се оспорва. В тежест на ответника, е да докаже процесуалната и
материалната законосъобразност на взетите решения от ОСС на дружеството, въз
основа на които са извършени оспорените вписвания.
Съдът намира, че страните са
ангажирали доказателства за всички твърдени от тях обстоятелства.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.,
представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата да представи по
делото оригинал или официално заверен препис от Молба до ВРП, която е приложена
към уточнителната ѝ молба с вх.№7575/11.3.2019г., на основание чл.183 от ГПК, като УКАЗВА, че при
непредставяне на документа, представяният препис ще бъде изключен от
доказателствената съвкупност по делото.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника
за задължаване на ищцата да представи оригинал на Пълномощно с рег.№3627/13.06.2018г.
на Нотариус с рег.№335 в НК, както и за изискване Нотариус с рег.№335 в НК
извлечение от регистърът му, какъв документ е регистриран при под №3627/13.06.2018г.
и с какво съдържание, както и копие от документа, ако такова се съхранява.
ОСТАВЯ без уважение искането на
ответника за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели
за установяване на: устен договор за поръчка от 07.04.2011г., с който ищцата
възлага на В.П. да извърши безвъзмездно прехвърляне на дружествените ѝ
дялове и да прекрати членството ѝ в дружеството; че ищцата е желаела да
се освободи от дяловете и че е уведомена за прехвърлянето на дяловете и
промените в собственика на капитала, както и че В.П. е владял дружествени
дялове в периода от 11.11.2013г. до днес.
НАСРОЧВА производството по т.д.№347/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2020г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение. На ищцата да се
връчи препис от отговора на ДИМ.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: