МОТИВИ
към присъда № 260005/10.11.2023 г. по н.о.х.д.
№ 1138 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г.
На
29.10.2020 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия
районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 553/2020 г. по описа на
Първо РУ на МВР - Добрич, по който на същата дата е било образувано
производство пред първа инстанция срещу А.З. ***, за извършено престъпление от
общ характер, наказуемо по чл. 183, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че А.З.А.:
1. В периода от месец юли 2019 г. до месец
септември 2020 г., в град Добрич, след като е бил осъден с влязло в сила на
08.11.2017 г. Решение № ***/23.10.2017 г. по гр. дело № ***/2017 г. по описа на
Окръжен съд Добрич, да издържа свой низходящ – сина си Д.А.З., ЕГН **********, съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
– 15 (петнадесет) месечни вноски по 115 (сто и петнадесет) лева всяка, на обща
стойност 1725 (хиляда седемстотин двадесет и пет) лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК;
2. В периода от месец юни 2019 г. до месец
септември 2020 г., в град Добрич, след като е бил осъден с влязло в сила на
29.05.2019 г. определение № ***от 21.05.2019 г. по гр. дело № ***/2019 г. по
описа на Районен съд Добрич, да издържа свой низходящ – сина си З.А.З., ЕГН **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – 16 (шестнадесет) месечни вноски по 200 (двеста) лева всяка,
на обща стойност 3200 (три хиляди и двеста)
лева – престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
Преди започване на
разпоредителното заседание, пострадалите Д.А.З. и З.А.З., представлявани от
своята майка и законен представител В.А.Х., чрез повереника си заявяват, че желаят да се конституират в
качеството на частни обвинители в процеса.
В
разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното
заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото
е подсъдно на Районен съд Добрич;
Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия и на пострадалите; Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати,
да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват
съдебни следствени действия по делегация; Не са налице основания за вземане на
мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална принуда по отношение на
подсъдимия А.З.А.; Не
се налага събирането на нови доказателства; На основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредителното заседание.
Съдът, като взе предвид, че молбата на пострадалите
е предявена своевременно и на основание чл. 76 и сл. от НПК, конституира Д.А.З.
и З.А.З., чрез своята майка и законен
представител В.А.Х. в качеството на частни обвинители в процеса.
Съобразявайки
се с разпоредбата на чл. 252, ал. 2 от НПК, съдът насрочи съдебното заседание в
едномесечен срок от разпоредителното заседание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на
основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на
страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение и повереникът на частния обвинител заявяват, че не възразяват
производството да протече по реда на Глава 27 от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и
с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на съкратено съдебно
следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му
се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
По искане на подсъдимия А.З.А., съдът многократно е
отлагал делото, давайки му възможност да изпълни задължението си.
В съдебно заседание,
проведено на 10.11.2023 г. представителят на Добричка районна прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение, счита същото за безспорно доказано, като
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вменените му две
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като за престъплението с пострадал Д.З. му
бъде наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от шестнадесет месеца с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице – два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шестнадесет месеца. За
престъплението с пострадал З.З. се пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание пробация, със
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от осемнадесет месеца с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице – два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осемнадесет месеца.
Пледира се на основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът да наложи едно общо наказание в размер на най-тежкото,
а именно - наказание пробация, със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от осемнадесет месеца с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице – два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осемнадесет месеца.
Повереникът на частните обвинители по пренията заявява, че се
придържа изцяло към казаното от представителя на държавното обвинение за
размера на наказанието, като моли за справедлива присъда.
По пренията защитникът на подсъдимия пледира за
налагане на наказание глоба, при условията на чл. 55 от НК.
В
съдебно заседание, в което съдът е дал ход на съдебната прения и е обявил
присъдата си, подсъдимият А.З.А., редовно призован, не се явява, респективно не
се възползва от правото си на лична защита по пренията, както и от правото си
на последна дума.
След преценка на
събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Подсъдимият А.З.А. и
свидетелят В.А.Х. живеели на съпружески начала в град Добрич в периода от
началото на 2016 г. до месец юни 2019 г. От
съвместното им съжителство се родили две деца, а именно – Д.А.З., роден на ***
г. и З.А.З., роден на *** г. През месец юни 2019 г. подсъдимият А. и свидетелят
В.А.Х. се разделили, като децата останали при майки си, която продължила сама
да се грижи за тях.
С влязло в сила на
08.11.2017 г. Решение № ***/23.10.2017 г. по гр. дело № ***/2017 г. по описа на
Окръжен съд Добрич, съдът предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето Д.А.З. на неговата майка В.А.Х.. Със същото решение съдът осъдил
А.З.А. да заплаща на своето дете Д.А.З., чрез неговата майка и законен представил
В.А.Х., месечна издръжка в размер на 115 лева, считано от 19.07.2017 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
След влизане в сила на горепосочения
съдебен акт, в периода от месец юли 2019 г. до края на месец септември 2020 г.,
подсъдимият А. не заплатил нито една
месечна вноска от дължимата от него издръжка за сина си Д.А.З..
С влязло в сила на 29.05.2019 г. определение № ***от
21.05.2019 г. по гр. дело № ***/2019 г. по описа на Районен съд Добрич,
родителските права по отношение на детето З.А.З. били предоставени на майката В.А.Х.,
като А.З.А. се задължил да заплаща на своето дете З.А.З., чрез неговата майка и
законен представил В.А.Х., месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
01.03.2019 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
След влизане в сила на горепосочения
съдебен акт, в периода от месец юни 2019 г. до края на месец септември 2020 г.,
подсъдимият А. не заплатил нито една
месечна вноска от дължимата от него издръжка за сина си З.А.З..
С оглед неизплащане на дължимата издръжка,
на 01.07.2020 г., В.А.Х., в качеството на майка и законен представител на
малолетните си деца Д.А.З. и З.А.З., депозирала в Районна прокуратура Добрич жалба,
въз основа на която след извършена предварителна проверка било образувано и
досъдебно производство.
За периода от месец
юли 2019 г. до края на месец септември 2020 г. включително, подсъдимият А.З.А.
останал неиздължен към малолетното си дете Д.А.З. със сумата от 1725 (хиляда
седемстотин двадесет и пет) лева, представляваща
размера на 15 (петдесет) месечни вноски.
За периода от месец юни 2019 г. до края на
месец септември 2020 г. включително, подсъдимият А.З.А. останал неиздължен към
малолетното си дете Д.А.З. със сумата от 3200 (три хиляди и двеста) лева, представляваща размера на 16
(шестнадесет) месечни вноски.
До приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, подсъдимият А.З.А. погасил част от задължението
си в размер на 2550 (две хиляди петстотин и петдесет) лева.
Съобразно представените по делото
доказателства, подсъдимият А.З.А. не притежава недвижими имоти и земеделски
земи, не е бил регистриран като частен земеделски стопанин или арендатор на
земеделска земя, не е бил подпомаган от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Добрич,
като в периода 03.02.2000 г. - 03.02.2000 г. е бил регистриран като безработен
и търсещ работа в Дирекция „Бюро по труда” гр. Добрич. От изготвената от сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич справка се установява, че на името на А.З.А.
няма регистрирани пътни превозни средства. Видно от приложената по делото
справка, изготвена от ТД на НАП Варна, офис Добрич липсват данни за действащи
трудови договори. Съгласно приложената по делото справка от Агенция по
вписванията, Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска
цел - гр. Добрич, през инкриминирания период за подсъдимия А.З.А. няма данни за
регистрирани фирми и няма информация за негово участие в търговски дружества.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва
от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Решение
от 23.10.2017 г. по гр.д. № ***/2017 г. по описа на ДОС; Протокол от 21.05.2019
г. по гр.д. № ***/2019 г. по описа на Районен съд Добрич; Удостоверение за
раждане на Д.А.А.; Удостоверение за раждане На З.А.А.; Справка за съдимост от 07.07.2020
г.; Характеристика на А.З.А.;***.08.2020 г.; Справка от „Агенция по
вписванията“ от 11.08.2020 г.; Справка от „Агенция за социално подпомагане“ от
17.08.2020 г.; Справка от „Агенция по заетостта“ от 14.08.2020 г.; Справка от
ТД на НАП – Варна, офис Добрич от 14.08.2020 г.; Изпълнителен лист № 53 от 04.04.2019 г.; Справка от „Агенция по геодезия, картография и
кадастър“ от 02.09.2020 г.; Справка за съдимост от 03.11.2020 г.; Справка от
Районна прокуратура Добрич от 25.05.2021 г., ведно с постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 30.05.2018 г. по пр.пр.
№ 799/2018 г. и постановление от 04.09.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 432/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР Добрич, пр.пр. № 679/2019 г. по описа на Районна прокуратура Добрич;
Справка от ОДМВР – Добрич от 11.06.2021 г.; Справка за съдимост от 22.08.2023
г.
С
оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:
Подсъдимият А.З.А. от обективна и субективна страна е
осъществил съставите, предвидени и наказуеми по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като:
1. В периода от месец юли 2019 г. до месец
септември 2020 г., в град Добрич, след като е бил осъден с влязло в сила на
08.11.2017 г. Решение № ***/23.10.2017 г. по гр. дело № ***/2017 г. по описа на
Окръжен съд Добрич, да издържа свой низходящ – сина си Д.А.З., ЕГН **********, съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
– 15 (петнадесет) месечни вноски по 115 (сто и петнадесет) лева всяка, на обща
стойност 1725 (хиляда седемстотин двадесет и пет) лева.
2. В периода от месец юни 2019 г. до месец
септември 2020 г., в град Добрич, след като е бил осъден с влязло в сила на
29.05.2019 г. определение № ***от 21.05.2019 г. по гр. дело № ***/2019 г. по
описа на Районен съд Добрич, да издържа свой низходящ – сина си З.А.З., ЕГН **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – 16 (шестнадесет) месечни вноски по 200 (двеста) лева всяка,
на обща стойност 3200 (три хиляди и двеста)
лева.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи
на възведените престъпни състави.
Тъй като подсъдимият е обвинен в две
престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК, съобразявайки разпоредбата на чл. 301,
ал. 2 от НПК, съдът следва да обсъди и
реши въпросите по ал. 1 за всяко престъпление поотделно.
От обективна страна изпълнителното деяние по чл. 183,
ал. 1 от НК се изразява в неизпълнение на задължение за даване на издръжка,
установено с влязло в сила съдебно решение, в размер на повече от две месечни
вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, издръжка се дължи от
родителя независимо дали същият е работоспособен и дали може да се издържа от
имуществото си. В настоящия случай от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че подсъдимият А.З.А. не е изпълнил задължението си
спрямо свои низходящи, както следва:
- спрямо детето си Д.А.З. в размер на повече от две
месечни вноски, а именно - 15 (петнадесет) месечни
вноски, като общия размер на задължението възлиза на 1725 (хиляда седемстотин
двадесет и пет) лева.
- спрямо детето си З.А.З. в размер на повече от две
месечни вноски, а именно - 16 (шестнадесет) месечни
вноски, като общия размер на задължението възлиза на 3200 (три хиляди и
двеста) лева.
От субективна страна съдът намира, че деянията са
извършени при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянията следва да се
търсят в ниската правна култура на подсъдимия и пълната му дезинтересираност
от съдбата на неговите низходящи.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние
и данните за личността му и установи следните обстоятелства, от значение за
отговорността на подсъдимия:
А.З.А. е роден на *** ***, живущ ***,
български гражданин, с начално образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.
Деянията са извършени от подсъдимия А. при превес на
смекчаващи вината обстоятелства, а именно: липса на образувани други
наказателни производства, тежкото материално положение и имотно състояние на
подсъдимия, проявеното критично отношение към извършеното, както и
обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд,
подсъдимият е изпълнил част от задължението си в размер на 2550 (две хиляди
петстотин и петдесет) лева.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че А. съдейства за разкриване на обективната истина,
както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се
отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия
извършител.
Налице е и изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство – започналата в началото на 2020 г. в България коронавирусна болест, част от световната пандемия COVID-19,
явяваща се обективна пречка за полагане на общественополезен труд, като
източник на доходи.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете наличието на предходни
осъждания.
Относно вида и размера на наказанията:
Процесът
на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески
процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните
принципи (с оглед правната теория), както и на целите на наказанието по чл. 36
и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на
законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези
принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.
За престъплението по пункт 1 от обвинителния акт:
Предвиденото наказание за
извършеното от подсъдимия А.З.А. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е
лишаване от свобода до една година или пробация.
В
нормата на чл. 183, ал. 1 от НК
законодателят е предвидил две алтернативни наказания, за да се даде
възможност на съда да наложи на подсъдимия онова от алтернативно предвидените
наказания, което най-добре би го поправило и превъзпитало и което би
съдействало да се постигнат целите на наказанието.
При
определяне на наказанието при условията на чл. 57, ал. 1 от НК съдът,
съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес както видът, така и размерът на наказанието, като се
ръководи от изискванията по чл. 36 от НК. Алтернативните наказания са елементи
от една комплексна санкция, чиито минимален размер съвпада с минимума на
най-лекото алтернативно наказание, а максималният размер с максимума на
най-тежкото алтернативно предвидено наказание.
Отчитайки
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че целите на генералната и специалната превенция
биха се постигнали с определяне на по-лекото от предвидените в санкционната
норма алтернативни наказания, а именно – наказание пробация.
В
настоящия случай съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, както и изключително смекчаващо отговорността обстоятелство (започналата
в началото на 2020 г. в България коронавирусна
болест, част от световната пандемия COVID-19,
явяваща се обективна пречка за полагане на общественополезен труд, като
източник на доходи), при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко, поради което, съдът прилагайки разпоредбата на чл.
55, ал. 2, б. „в” от НК, замени наказанието пробация
с глоба.
Смекчаващите отговорността обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че за извършеното от подсъдимия А. деяние, относимо и
справедливо ще бъде налагането му на наказание от вида глоба малко над
минималния размер, визиран в нормата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК, а
именно – глоба в размер на 200 (двеста) лева. Съдът намира този размер на
наказанието за съобразен и с тежкото материално и имотно състояние на
подсъдимия, както и с особеностите на конкретното деяние.
Съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение
на останалите членове на обществото. С налагането му,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да
съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
За престъплението по пункт 2 от обвинителния акт:
Предвиденото наказание за
извършеното от подсъдимия А.З.А. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е
лишаване от свобода до една година или пробация.
В
нормата на чл. 183, ал. 1 от НК
законодателят е предвидил две алтернативни наказания, за да се даде
възможност на съда да наложи на подсъдимия онова от алтернативно предвидените
наказания, което най-добре би го поправило и превъзпитало и което би
съдействало да се постигнат целите на наказанието.
При
определяне на наказанието при условията на чл. 57, ал. 1 от НК съдът,
съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес както видът, така и размерът на наказанието, като се
ръководи от изискванията по чл. 36 от НК. Алтернативните наказания са елементи
от една комплексна санкция, чиито минимален размер съвпада с минимума на
най-лекото алтернативно наказание, а максималният размер с максимума на
най-тежкото алтернативно предвидено наказание.
Отчитайки
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че целите на генералната и специалната превенция
биха се постигнали с определяне на по-лекото от предвидените в санкционната
норма алтернативни наказания, а именно – наказание пробация.
В
настоящия случай съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, както и изключително смекчаващо отговорността обстоятелство (започналата
в началото на 2020 г. в България коронавирусна
болест, част от световната пандемия COVID-19,
явяваща се обективна пречка за полагане на общественополезен труд, като
източник на доходи), при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко, поради което, съдът прилагайки разпоредбата на чл.
55, ал. 2, б. „в” от НК, замени наказанието пробация
с глоба.
Смекчаващите отговорността обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че за извършеното от подсъдимия А. деяние, относимо и
справедливо ще бъде налагането му на наказание от вида глоба малко над
минималния размер, визиран в нормата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК, а
именно – глоба в размер на 200 (двеста) лева. Съдът намира този размер на
наказанието за съобразен и с тежкото материално и имотно състояние на
подсъдимия, както и с особеностите на конкретното деяние.
Съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение
на останалите членове на обществото. С налагането му,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да
съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
Тъй като двете престъпления са извършени в условията
на реална съвкупност, т.е. преди да има влязла в сила присъда за което и да е
от тях, съдът, след като определени наказанието за всяко едно престъпление, на
основание чл. 23, ал. 1 от НК, наложи за изтърпяване най-тежкото от тях, а
именно – глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Приложението
на нормата на чл. 24 от НК не е императив за съда, а във всеки един от случаите
на определяне на наказание по реда на чл. 23 и 25 от НК, следва да се прецени
налице ли са условията и на чл. 24 от НК. Необходимостта от увеличаване на
наказанието, респ. недостатъчността на така определеното общо наказание
произтича от преценката на цялостната престъпна дейност, включена в
съвкупността. В настоящия случай, съдът намира, че не следва да приложи
разпоредбата на чл. 24 от НК и да завиши размера на така определеното най-тежко
общо наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева, като намира, че така
определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове
на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
(Данчо
Димитров)
Мотивите към присъдата са изготвени на 28.11.2023 г.