№ 479
гр. Добрич, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20223230102380 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,Париж, рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
на клона– ***, с която срещу Н. П. К. с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, ап.9, е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК, за
установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр.
д. № 1302/2022г. по описа на Районен съд - Добрич заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, както
следва:
- 979.83 лева - главница,;
- 204.68 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.09.2020 г. до
13.04.2021 година;
- 52.74 лева-мораторна лихва за периода от 06.04.2021 г. до 16.04.2022г.
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането..
В исковата молба се излага твърдение, че вземането на ищеца се
основава на договор за потребителски револвиращ кредит № *** сключен на
24.01.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и Н. П.
К. като кредитополучател.
Съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът
издава на кредитополучателя кредитна карта ***. Кредитната карта е
електронен платежен инструмент и представлява персонализирана
пластмасова карта, върху която е записана електронна информация.
Персонализацията на платежната карта представлява изписването на
необходимите данни, свързани с оправомощения ползвател на платежната
карта, съгласно параграф 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 на БНБ. Чрез картата се
1
извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен
достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен лимит.
Минимална месечна погасителна вноска представлява минималната
месечна сума, която картодържателят следва да направи до падежа, за да
започне да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят е длъжен да я
внася всеки месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира
картата. Револвиращата функционалност предоставя възможност на
картодържателите да заемат многократно средства от определения им
кредитен лимит посредством предоставената им карта, като изплатените суми
по усвоения кредит са отново на разположение след погасяването им.
Картодържателят разполага с възможността да погасява усвоения кредитен
лимит посредством минимална месечна вноска, а не изцяло.
Кредитният лимит представлява одобрената от издателя сума, с която се
захранва картата и до която клиентът има достъп. Максималният лимит за
всеки клиент се определя индивидуално съобразно предварително зададени
рискови правила, като в настоящия случай максималният кредитен лимит е в
размер на 1000 лева.
Съгласно договора за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му.
В договора е предвидена възможността кредитополучателят да се
възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ (чл. 3 и чл. 4).
Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до
15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва
периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по
кредита, като при кредитните карти от револвиращ тип са налице две
възможности за изпълнение на задължението:
- посредство пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие настъпва,
когато картодържателят погаси цялата използвана сума.
- частично погасяване на задълженията - при внасяне на сума в размер на
минималната месечна вноска или по-голям, но не е погасена пълната сума по
задължението.
Извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на
електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като не
получаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна
вноска (чл. 12).
Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението.
За използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи
лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му (чл. 14). ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на
кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на
равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно
условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта
кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата.
В чл. 16 от договора е предвидено, че кредиторът има право да блокира
кредитната карта по собствено решение, по искане на кредитополучателя, при
изтичането на валидността на картата и/или при неплащане на една или
повече месечни погасителни вноски.
2
Чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори на кредитора“ кредитополучателят изплаща избраната от него
стока или услуга посредством усвояване от кредитния лимит на
револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта, без да чака за
одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта.
На 24.01.2018 г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от
договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването *** за
закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер,
посочен на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги“.
След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя
възниква задължение за заплащане на месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Н. П. К. преустановил редовното обслужване на револвиращия
потребителски кредит на 01.09.2020 г., към която дата е последното плащане
по заема. При забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по
договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което
на 13.04.2021 г. на длъжникът е изпратена покана за доброволно изпълнение,
с която кредитът е обявен за изискуем.
Ищецът провел успешно заповедно производство, като въз основа на
заявлението му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу Н. П. по ч. гр. д. № 1302/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич. В
заповедното производство „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. е
уведомена за възможността да предяви установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. №
1302/2022 г. заповед вземане, което обуславя правния интерес на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. от предявяване на настоящата искова
претенция.
В срока по чл 131 от ГПК, ответникът представляван от назначения му
особен представител депозира отговор на исковата молба. Исковете се
оспорват като недопустими и неоснователни, като се правят следните
релевантни възражения:
-липсва достатъчна индивидуализация на отделните вземания тъй като
не е посочено как са формирани задълженията. Претендираните суми са
посочени като абсолютна стойност, но липсват данни за кои периоди са, по
какъв начин е формирано вземането, какви тегления са извършени от
картодържателя.
-липсват доказателства за предаването на пластиката на ответника и за
обстоятелствата по активирането й, както и за извършена покупка на стока.
Представен е документ-от куриерска фирма, но от същия не би могло да се
направи извод за съдържанието на пратката, която е следвало да бъде
доставена кредитна карта.Липсва индивидуализация на кредитна карта, срок
на валидност на същата;
-в представеното месечно извлечение е посочен кредитен лимит
различен от посочения в договора, не е изяснено движението на суми по
3
твърдения кредит, които се претендират като неплатени.
- договорът за кредит е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания , залегнали в чл.11 , ал.1 , т.6, т.9, т. 10,т.15, т. 19,
т.20, т.23 от ЗПК. Кредиторът е посочил единствено като абсолютни
стойности лихвения процент, ГПР, липсва ясно разписана методика на
формиране Годишния, процент на разходите по кредита, кои компоненти са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР, липсва срок на
договора и срок на валидност на кредитна, карта, липсва посочване на
изискуеми застраховки, ако има такива /в представеното месечно извлечение
по картата се открива сума за застраховка, с която е дебитирана/, липсва
посочване на възможност за отказ от договора, както и на възможността, реда
и начините за прекратяване на договора от страна на потребителя.
В представения договор за потребителски кредит са посочени едни
размери на лихвен процент и ГПР, а в друг документ, с който се твърди, че е
извършена покупка се посочват значително по-ниски размери, което не дава
възможност да се прецени кои лихвени проценти и ГПР са приложими към
ответника.
- недействително е съглашението за възнаградителната лихва поради
това, че уговореният размер надвишава нормативно предвидения Максимален
размер на лихвен процент, което се явява нарушение на добрите нрави.
-не е налице предсрочна изискуемост, настъпила преди подаване на
заявлението в заповедното производство, доколкото няма доказателства
волеизявлението на кредитора за упражняване на Посоченото потестативно
право да е достигнало до длъжника. Ищецът е представил по делото покана,
която не е подкрепена с доказателства за нейното връчване. Не са предприети
всички действия и са положени усилия за откриване на длъжника, изисквани
от принципа за дължимата грижа и добросъвестността.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***/
24.01.2018 г. между страните по делото е уговорено предоставянето на
револвиращ кредит под формата на кредитна карта *** с кредитен лимит в
размер на 700 лв., чрез усвояване - използването на услуги „ превод на пари
от сметка „ /чл.З от договора / и „ покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньори на кредитора / чл.4 от договора /, от размера на
револвиращия кредит в рамките на съответните наличности. Съгласно чл.13
от договора - месечните вноски са правят на 1-во число на месеца следващ
издаването на извлечение по чл.12 от договора, най-малко в минималния
размер съгласно тарифата, като неплатените вноски за услуга „ покупка на
изплащане на стоки /чл.4 от договора / се удържат от размера на
разполагаеми кредитен лимит.
За ползването на револвиращия кредит /кредитната карта/, е уговорен
35% ГЛП , при ГПР от 44.90 %, както и заплащането на следните такси по
тарифа : такса за теглене на пари в брой в размер на 2 лв. + 2% от изтеглената
сума; за справка за разполагаем лимит на банкомат 0.40 лв. ; за месечна такса
за обслужване в размер на 4 лв.,която се начислява при транзакции и/или
задължения за отчетния период. За времето на ползване на револвиращия
кредит, е уговорено лихвата да се начислява върху усвоения размер на
кредитния лимит.
4
Съгласно чл.4 от договора във връзка с оторизиран код а7681у60 - е
сключен договор ***/24.01.2018 г. за усвоената сума, при покупка на стока - 1
бр. хлебопекарна машина, марка „ ***” , на стойност 171.99 лв. и услуга „
сигурност на плащания „ по застрахователна декларация групова полица
№5/2008 , в размер на 7.74 лв. , с общ размер на кредита от 179.73 лв., усвоен
чрез функционална покупка на изплащане от револвиращия кредит /кредитна
карта/, с начин на издължаване на падежна дата 1-во число от месеца чрез
4бр. месечни вноски по погасителен план в размер от по 46.37 лв., с първа
падежна дата 01.03.2018 г. и последна 01.06.2018г., с годишен лихвен процент
13.94 % и ГПР 14.87 %.
С молба с вх.рег.№ 7970/04.05.2023г. ищцовата страна представя
заверени преписи на 38бр. месечни извлечения по револвиращ кредит *** за
периода от 16.01.2018г. до 15.03.2021г., в които са отразени всички движения
по кредитната карта, включително дължимата месечна погасителна вноска и
конкретния й падеж, както и плащанията и тегленията от страна на ответника.
Представена по делото е последна покана до кредитополучателя за
заплащане на всички дължими суми, заедно с отбратна разписка за връчване
от 16.04.23г., с отбелязване за вида на връчвания документ- покана за
предсрочна изискуемост. Поканата е изпратена на адреса на
кредитополучателя, посочен в договора за кредит.
По делото е прието заключение по допуснатата от съда съдебно-
счетоводна експертиза с вх. рег. № 7604/28.04.2023 г. От предоставени от
ищеца счетоводни записвания по процесния кредит и месечни извлечения по
кредитна карта /идентични с приложените по делото/, експертизата
установява, че първото усвояване в пълен размер от кредитния лимит - е през
периода от 24.01.2018 г. до 29.03.2019 г. /таблица 1/.
С месечно извлечение по чл.12 от договора - за периода от 16.02.2019 г.
до 15.03.2019г./л. 109-111 по делото/, ответницата е била уведомена, че
считано от 16.04.2019г. кредитния лимит по кредитна карта *** ще бъде
увеличен на 1000 лв., т.е. с 300 лв. в повече от първоначално отпуснатия
кредитен лимит от 700 лв.
В тази връзка експертизата установява, че чрез погасяване и усвоявани
на предоставената сума от кредитния лимит, от ответницата,
• към датата на увеличаване на кредитния лимит са били усвоени
суми в размер на 677.70 лв.
• след увеличение на кредитния лимит на 1000 лв., към 15.03.2021
г. са били усвоени 1194.78 лв., т.е. с 194.78 лв. над отпуснатия лимит от 1000
лв.
По поставената задача, от счетоводни записвания по процесния кредит,
за усвояваните и погасявани от ответника суми установени по т.1 от задачите,
неплатените задължения при обявяване предсрочна изискуемост на дълга, са
в размер на общо 1297.95 лв., в т.ч.;
• 979.83 лв. усвоена главница
• 214.95 лв. възнаградителна лихва от 01.09.2020 г. до 13.04.2021 г.
• 102.47 лв. начислена лихва за забава, в размер на законната лихва
върху усвоената главница от 979.83 лв. за периода 06.04.2021 г. до 16.09.2020
г., съгласно чл. 17 от договор за кредит *** от 24.01.2018 г.
Също така по данни на ищеца - след датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на дълга по процесния договор, от ответника е
извършено плащане на 05.10.2021 г. в размер на 60,00 лв., осчетоводени за
погасяване на мораторна лихва в 49.73 лв. за периода от 06.04.2021 г. до
5
05.10.2021 г. и частично възнаградителна лихва в размер на 10.27 лв.
Или към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
задължението е в размер на общо 1237.25 лв. / таблица 2/, в т.ч.:
• 979.83 лв. усвоена главница
• 204.68 лв. възнаградителна лихва от 01.09.2020 г. до 13.04.2021 г.
• 52.74 лв. мораторна лихва
Ищецът провел успешно заповедно производство, като въз основа на
заявлението му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу Н. П. по ч. гр. д. № 1302/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, за
следните суми:
1) 979.83 лева, представляваща дължима главница по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ***/24.01.2018г., заедно със законната лихва върху нея,
считано от 29.04.2022г. до окончателното плащане;
2) 52.74 лева, представляваща мораторна лихва по договора за периода
от 06.04.2021г. до 16.04.2022г.;
3/ 204.68 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2020г. до
13.04.2021г.
В заповедното производство „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. е
уведомена за възможността да предяви установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. №
1302/2022 г. заповед вземане, на дата 28.07.22г.
В законовия едномесечен срок, на 15.08.22г. е подадена исковата молба
по настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск, предявен по реда на чл.415 от ГПК, с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл.
Закона за потребителския кредит и чл.86 от ЗЗД, за установяване в
отношенията на страните дължимостта на заявените в исковата молба суми,
предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.№1302/2022г. по описа на
РС Добрич.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед
за изпълнение, която не може да бъде връчена на длъжника реално поради
отсъствието му от регистрианите постоянен и настоящ адрес и липса на
актуален трудов договор, което налага съдебна проверка за дължимост на
вземането по издадената заповед.
Разгледан по същество, същият се явява основателен на следните
съображения:
Безспорно е по делото, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения въз основа на сключен договор, наименован „Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта“. Кредитополучателят се е възползвал от възможността да
закупи стока от търговски партньор, със средствата от кредитния лимит,
каквато възможност предвижда договора, като за частта от средствата за
покупката са предвидени специални лихвени условия, а именно лихвен
процент от 13,94% и ГПР от 14,87%, както и погасителен план.
Към момента липсва изрична законова дефиниция на "договор за
револвиращ кредит", респ. на "договор за револвиращ заем". Съгласно
правната теория револвиращият кредит /заем/ е възобновяем банков кредит в
рамките на предварително уговорена кредитна линия. Следователно
6
договорът за револвиращ заем е вид банков кредит, т.е. банкова сделка, а по
силата на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ банковите сделки са абсолютни търговски
сделки. Регламентацията на договора за кредит се съдържа в Търговския
закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за
потребителския кредит /ЗПК/, поради което разпоредбите на същите следва да
бъдат съобразени и при договора за револвиращ заем. Договорът за
револвиращ заем има характера на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно легалното определение в ал. 1 на посочената
разпоредба от този закон договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора
за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл.
10, ал. 1 от ЗПК.
В случая отпуснатият на ответника като физическо лице заем
представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
Като потребител ответникът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи
служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява
служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори е налице категорично установена съдебна практика
(решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І
т.о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се
произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите
на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по
гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. №
2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно
практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9
от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика /решение по дело Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32,
решение по дело Aziz, EU:C:2013:164, т. 46 и др./, както и може да приеме
една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е
7
позовала /така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на
B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C./.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл. 143 от същия
е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с
потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова
разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че договорът е сключен при
Общи условия/така последен абзац/. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези
случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
В случая представенят договор е в писмена форма, т.е е спазена
предвидената в закона форма и макар да са обстоятелствени и боряват с
термини свързани с кредитирането, са написани по начин кредитополучателя
да получи ясна информация за предмета, правата и задълженията по него,
целия текст е изпълнен с шрифт с еднаква големина, не по-малък от 12. При
това не са налице предпоставките на чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК,
обосноваващи нищожност на процесните три договора.
Следващото въведено от ищеца основание, обуславящо нищожност на
представеня договор е чл.11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е посочен единствено като
процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване.
Съгласно условията на Договора, отпуснатият потребителски кредит се
олихвява с годишен лихвен процент в размер на 35 %, при ГПР от 44,90 %.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
8
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Страните са уговорили годишен процент на разходите по кредита под
50 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал.
1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви
компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния
процент на разходите при сключване на договора, последните са изводими от
разпоредбите на закона. В случая съдът установи съдържанието на
включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за
потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното съотношение на
годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита
за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
При горния анализ, настоящия състав намира възражението на
ответника за недействителност на договора за неоснователно.
Договорът за револвиращ кредит е безсрочен, но валидността на
картата не е обвързана със срока на договора. Както бе посочено, характерно
за револвиращия кредит /какъвто е процесният договор/ е, че в него не е
уговорен брой на погасителните вноски на предоставената сума.
Възникването, падежът и размерът на задължението за погасяване нито са
определени в договора, нито са определяеми, а зависят изцяло от поведението
на длъжника. Погасяването на задълженията по договора за револвиращ
кредит не се изпълнява на предварително договорени анюитетни вноски. При
ползването на такъв вид кредит, кредитополучателят има възможност да
тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен лимит.
Кредитният лимит може да се използва при необходимост и се погасява с
всяко постъпване на средства по сметката.
9
От приетата по делото експертиза, съдът прие за доказано, че ищецът е
предоставил на ответника кредитната карта с посочения лимит от
1000.00лева, от който кредитополучателят е усвоил на части парични суми.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението е в
размер на общо 1237.25 лв., в т.ч.:
• 979.83 лв. усвоена главница
• 204.68 лв. възнаградителна лихва от 01.09.2020 г. до 13.04.2021 г.
• 52.74 лв. мораторна лихва
Поради неплащане на две и повече месечни погасителни вноски е
изпаднал в забава на 01.09.2020г. и вземането му е обявено от кредитора за
предсрочно изискуемо, като не се представиха доказателства дали това
волеизявление е стигнало до длъжника, но пък кредитора е предприел всички
възможни действия по съобщаване на изявлението си за обявяване на
пердсрочната изискуемост, а именно да изпрати покана с обратна разписка.
Съгласно разясненията , дадени в Тълкувателно решение
№8/02.04.2019г.на ВКС по тълк.дело №8/2017г.на ОСГТК, допустимо е
предявеният по чл.422 ,ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо.
В случая, доколкото към момента на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК непогасения остатък от вземането,в т.ч. главница,
договорна,мораторна лихва и др.разноски е изцяло изискуем и за заявителят е
бил налице правен интерес от търсената защита по реда на чл.410 от ГПК.
Липсата на точно изпълнение,съобразно договореното,следва да бъде
съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл.422 ал.1 от
ГПК. Длъжникът-ответник по иска дължи изпълнение, съвпадащо с
претендираното от него такова по заповедното производство.
Предвид гореизложеното, съдът намира,че предявеният положителен
установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен.
Предвид разяснителните указания,дадени в т.11г от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г.на ВКС по тълк.д.№4/2013г.ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,следва да се произнесе по
дължимостта на разноските,направени в заповедното производство,като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в
исковото,така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора в исковото производство,съдът намира,че
следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените от него съдебни
и деловодни разноски в заповедното производство./по ч.гр.д.№1302/2022г.на
РС Добрич/в размер на 75.00лв.,от които 25-00лв.-заплатена държавна такса и
50.00лв.-юристконсултско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски съгласно представения
списък на разноски- 125лв. за държавна такса, 400лв. възнаграждение за вещо
лице и на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.чл.7 ал.2 т.1 от Тарифа за
ДТССГПК –юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. П. К. с ЕГН: **********, дължи
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж, рег.№ ***, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление на клона– ***, е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК, сумите
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 1302/2022г. по описа на Районен съд - Добрич, както следва:
- 979.83 лева - главница,;
- 204.68 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.09.2020 г. до
13.04.2021 година;
- 52.74 лева-мораторна лихва за периода от 06.04.2021 г. до 16.04.2022г.
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК-29.04.22г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. П. К. с ЕГН: **********, да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,Париж, рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
на клона– ***, сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№1302/2022г.на РС Добрич, в размер на 75.00лв.,от които 25-00лв.-заплатена
държавна такса и 50.00лв.-юристконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. П. К. с ЕГН: **********, да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,Париж, рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
на клона– ***, сторените разноски в установителното производство в размер
на 125лв. държавна такса, 400лв. разноски за експертиза и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11