Решение по дело №232/2020 на Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№                                   256                          24.11.2020г.                                      град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на осемнадесети ноември                                                       две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                

ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                  2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 232 по описа за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Главен юрисконсулт Г.Ж.М.като пълномощник на ТД на НАП – София с адрес за призоваване: офис Кюстендил в гр.Кюстендил, ул.“Демокрация“ № 55 обжалва решението по а.н.д.№743/2020г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва със спазване на процедурата за административно наказване и доказано противоправно деяние. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В писмено становище вх.№5181/17.11.2020г. представителят на касатора поддържа жалбата.

            В писмени бележки ответното дружество „В.4“ ЕООД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление *** чрез законния представител и управител В.М.Н.оспорва жалбата като неоснователна, като споделя доводите на съда и претендира за маловажност на случая.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на въззивното решние, което намира за обосновано и правилно.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №510178-F542067/11.05.2020г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – София, с което на „В.4“ ЕООД за нарушение на чл.97а, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗДДС на основание чл.178 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

            От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че „В.4“ ЕООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 15.01.2020г., като при проверка органите по приходите са установили получени облагаеми услуги от доставчик, регистриран в Ирландия по издадена фактура на стойност 377.04 долара или 663.59лв. Органите са приели, че дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС в срок не по-късно от 7 дни от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем, т.е. на датата 11.08.2019г.

            С оглед така установените фактически обстоятелства по делото съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП поради нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Според съда, не е установено, че услугите предоставяни от дружеството са с място на изпълнение в друга държава-членка на ЕС, като липсват посочени място и дата на изпълнение на услугата на територията на другата държава. Според съда липсва яснота и относно клиента или държавата по сделката, не е ясно дали търговските сделки подлежат на двойно данъчно облагане и дали данъкът е заплатен в родината по регистрация на доставчика. Липсата на посочените данни е преценено от съда като нарушаващо правото на защита на дееца и водещо до недоказано обвинение. По изложените доводи съдът е отменил НП.

            В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче,  преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са следните:

Обвинението в АУАН и НП срещу дееца е за нарушение на чл.97а, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Конкретните фактически обстоятелства са свързани с качеството на санкционираното дружество като получател на облагаема доставка на услуга /рекламни услуги/ с място на изпълнение територията на страната от доставчик, регистриран в Ирландия, за която услуга е издадена фактура с период 14.08.2019г. – 31.12.2019г. на стойност 377.04 долара или 663.59лв. с дата на първо фактуриране 18.08.2019г., на която дата е възникнало данъчното събитие по см. на чл.25, ал.6 от ЗДДС. Посочените характеристики на доставката, отнесени към правилото на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС правят ДДС изискуем от получателя на доставката, т.к. санкционираното дружество е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, ал.5 и ал.6 от ЗДДС. Следователно, за дружеството е възникнало задължението да начисли ДДС на датата на възникване на данъчното събитие, т.е. на 18.08.2019г. На тази дата данъкът е станал изискуем, поради което за дружеството е възникнало задължение да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС в специалната хипотеза на чл.97а, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата на изискуемост на данъка, т.е. до 11.08.2019г. Поради подаване на заявлението с 5 месеца закъснение /заявлението е подадено на 15.01.2020г./ е осъществен състава по чл.178 от ЗДДС.

Посоченото описание на нарушението от фактическа страна и неговата правна квалификация са пълни и достатъчни за наличие на ясно обвинение. Касае се за специална хипотеза на задължение за регистрация по ЗДДС при доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя. В случая по делото, от описанието на деянието е видно, че санкционираното дружество е наказано като получател на доставка на услуга, за която е налице изключението за изискуемост на данъка, не от доставчика, а от получателя на услугата по правилото на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС - доставчик на услугата е лице, което не е установено на територията на страната, а получателят е задължено лице по реда на чл.3, ал.1 от ЗДДС. Тъй като санкционираното дружество е получател на облагаема услуга с място на изпълнение територията на страната и данъкът е станал изискуем, то за него възниква задължение за регистрация в срока по чл.97а, ал.4 от ЗДДС. Налице е пълно описание на съставомерните за отговорността обстоятелства от обективната страна на противоправното деяние.

Неправилно районният съд приема за неустановено, че услугите са предоставяни от чуждото дружество с място на изпълнение в друга държава-членка на ЕС, т.к. предоставянето на услугите е с място на изпълнение в нашата страна - получателят е българското дружество. Мястото и датата на изпълнение на услугата са посочени в АУАН и НП и се подкрепят от приложения като писмено доказателство по делото на районния съд Протокол №100422001173827/16.03.2020г. Протоколът е официален писмен документ с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила. Останалите посочени от съда обстоятелства относно липсата на яснота дали търговските сделки подлежат на двойно данъчно облагане и дали данъкът е заплатен в родината по регистрация на доставчика са ирелевантни по казуса, т.к. не се обхващат от приложимите по ЗДДС правни норми.

Пълното и точно описание на фактите, относими към състава на приложимото правило по чл.97а, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗДДС не обосновава извода на съда за неясно обвинение. Липсва поведение на АНО, водещо до нарушаване правото на защита на дееца. По посочените правни съображения нарушението е доказано от обективна страна.

Изложеното налага на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението на районния съд да се отмени.

Решавайки спора по същество по см. на чл.222, ал.1 от АПК, касационният съд ще потвърди НП. Наложената имуществена санкция по чл.178 от ЗДДС в размер на 500лв. е минималната такава и отговаря на правилата по чл.27, ал.1-3 от ЗАНН във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН, като е съобразена с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Отсъства маловажност по чл.28 от ЗАНН, т.к. не са налице предпоставките по чл.93, т.9 от НК. Деянието не разкрива случай с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №244/23.07.2020г. по а.н.д. №743/2020г. на РС - Кюстендил и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ПОТВЪРЖДАВА НП №510178-F542067/11.05.2020г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – София, с което на „В.4“ ЕООД за нарушение на чл.97а, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗДДС на основание чл.178 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

 

                                      2.