№
гр. Кърджали, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и пети
април през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
Айгюл Шефки
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело №69/2023 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по жалба от Д.И.Г. от ***, срещу Заповед
№187/26.07.2022 г., издадена от председателя на
Административен съд-Смолян,
в частта на определеното й допълнително трудово възнаграждение
за 2022 г.
В жалбата се
твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена
в нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за мотивираност
на актовете, при неправилно приложение на Правилата за определяне
и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, в нарушение на основни принципи, регламентирани
в АПК, както и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателката намира за неотносими, изложените в заповедта факти и обстоятелства, касаещи периода преди 2022 г. Счита, че извършения анализ на работата й като
съдия е непълен и необективен, основан само на две от целите
на Стратегическия план на Административен съд-Смолян за
периода 2022-2026 г., без да се
анализира индивидуалния й принос за изпълнение на първата цел от Стратегията
- подобряване качеството на правораздаването. Намира за необосновани доводите за неприемливо поведение,
при водене на съдебни заседания, както
и на преценката за липса на инициативност, активност,
иновативност и креативност в работата й като съдия.
Иска отмяна на процесната
заповед. В с.з., чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба и претендира деловодни разноски. В представено писмено становище се излагат подробни съображения
за незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответникът по делото – председател на Административен
съд –
Смолян, намира жалбата за неоснователна. В представени
по делото писмени бележки излага съображения, че административният
ръководител не дължи определяне на възможния максимален размер на ДТВ, както и че определянето на по-нисък размер няма
санкционен характер, а е израз на преценката за проявена активност
при постигането на общите цели. Счита,
че в случая не се следва ДТВ във възможния максимален размер,
предвид констатациите за допуснати нарушения, съдържащи се във влязлата в сила Заповед №186/26.07.2022 г. Изложени са и подробни доводи законосъобразност на
оспорената заповед.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено
следното:
Предмет на настоящия
спор е Заповед №187/26.07.2022
г. на председателя на Административен
съд-Смолян, в частта на определеното
на *** Д.Г. допълнително трудово възнаграждение за 2022 г.
в размер на *** лв. В относимите към спора мотиви е посочено, че за разлика от останалите съдии в АС-Смолян,
при *** Г. се забелязва
трайно установена тенденция за просрочие при изготвяне на съдебните актове.
Отбелязан е и броят на делата с просрочени съдебни актове за периода
2019-2021 г., като е прието, че тези просрочия са допуснати в ирелевантен период и не следва да се
вземат предвид при определяне на ДТВ за 2022 г. Посочено е, че въпреки отправените устни забележки
и обстоятелството, че не е най-натоварения
*** в съда и не е ангажирана с изпълнението на общи за съда
задачи, през 2022 г. ***
Г. отново е допуснала просрочие при постановяването
на решение по адм.д.№**/***
г. Изразено е становище, че горното се дължи на проблеми с личната организация на работното време
и на закъснения за явяване на работа. В мотивите е отбелязано
също, че независимо
от предоставените технически средства, *** Г. няма реализиран никакъв
запис, във връзка с проекта „Voice to text“ и
Заповед №
142/15.06.2022 г. на председателя на АССм,
с която било разпоредено участието на всички съдии в звукозаписа
на изготвени съдебни актове. По нататък
в заповедта е посочено, че издателят й нееднократно е бил
сезиран с устни оплаквания от адвокати и вещи лица, за неприемливо
поведение на *** Г. при воденето
на съдебни заседания, изразяващо се в словесни пререкания
със страни, адвокати и вещи лица, недопустими забележки или констатации. Посочено е, че подобно поведение
влияе негативно върху имиджа на съда. С оглед горното
е прието, че *** Г. няма заслуга за изпълнение на цели № 2 и № 5 от Стратегическия план за работата на
съда, за периода 2022-2026 г.,
както и че няма принос при изпълнение на основните задачи на съда през
2022 г. При така приетото е направен извод,
че индивидуалния размер на ДТВ на *** Г.,
съобразно индивидуалния й принос в изпълнение на общите задачи
за съда, допуснатото закъснение при изготвяне на съдебно
решение, липсата на инициативност, активност, иновативност и креативност,
следва да бъде в размер на 20% от основното
месечно трудово възнаграждение плюс ранг.
По делото е приложена и Заповед №186/26.07.2022 г., издадена от председателя на АССм, с която е прекратено
образуваното срещу *** Г. дисциплинарно
производство, без налагане на наказание по чл.308,
ал.1, т.1 от ЗСВ,
като на основание чл.327, ал.1 от ЗСВ на *** е обърнато внимание по организацията
на работата й, свързана с допускане на просрочие по чл.172,
ал.1 от АПК, при
изготвяне на решение по адм.дело №**/*** г. по описа на АССм.
Видно от изисканите от съда и приложени по делото справки за дейността на съдиите в
АССм, през първото полугодие на 2022 г. на *** Г. са разпределени 59 броя дела, при 50-55 броя за останалите съдии в АССм.
През горния период *** е постановил съдебни
актове /решения и определения за прекратяване/ по 55 дела, /при
47-59 акта за останалите съдии/. От общо
14 съдебни акта, постановени от ***
Г., при проверката
по пътя на касационния контрол са потвърдени са 10 съдебни
акта и отменени - 4 бр., при съотношение:
потвърдени/отменени актове -
71,4%/28,6% и при среден процент на потвърдени/отменени актове за съда – 62,4%/37,6%.
Според представения Стратегически план за работата на АССм, за периода 2022-2026 г.,
основните стратегически цели на съда са: 1. Подобряване на качеството на правораздаването; 2. Затвърждаване на срочността в правораздаването; 3. Стабилизиране на административното обслужване на гражданите;
4. Оптимизиране на работните процеси в съда; 5. Повишаване на обществото доверие в съда и др.
Установи се от писмо изх. № ВСС-640/21 от
29.06.2022 г. на ВСС /на л.19 от приложеното адм.д.№ 2178/2022г.
по описа на АС-Пловдив/, че във връзка с създаването на аудиозаписи
на съдебни актове за нуждите на обучението на софтуера „Voice to text“, административните ръководители на съдилищата са уведомени, че не е необходимо съдиите да бъдат ангажирани да четат своите актове.
В писмото е посочено също, че по никакъв начин не следва да се натоварват съдиите, освен ако те не изявят лично желание да участват.
По отношение на приетото в заповедта неприемливо поведение
на *** Г. при воденето на съдебни
заседания, по делото е разпитана св.Е. Д. и са приети разпечатки от протоколи от
проведени съдебни заседания, както и дискове, съдържащи звукозаписи на съдебни заседания.
Предвид обстоятелството, че процесната заповед касае допълнително
възнаграждение за 2022 г. за постигане
на резултати по конкретни задачи, съдът намира за неотносими
към спора, фактите и обстоятелствата извън горния период,
поради което и не следва да ги обсъжда.
При така установените факти и след проверка на оспорения административен акт, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок, от надлежно легитимирано лице с правен интерес от оспорването. Безспорно
е по делото, че като *** в АССм, жалбоподателката
попада в кръга на лицата по чл.5, ал.1, вр.
с чл.2 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с решение на пленума на
ВСС по протокол №29/22.11.2018 г. /Правилата/, които имат право на допълнително възнаграждение за 2022 г.
В оспорената си част процесната заповед засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателката, тъй като размерът на определеното й допълнително възнаграждение
е значително под максималния за
2022 г.
Разгледана по същество жалбата се явява и основателна.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът
приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките
на правомощията, делегирани му с решение на Пленума на ВСС по т. 50.1 от протокол № 24 от 14.07.2022 г. /достъпно
на интернет страницата на ВСС/. С последното
решение е дадено съгласие, административните ръководители
на органите на съдебната власт да упражняват правомощията си на основание чл.
7, във връзка с чл. 9 от Правилата.
Съдът
намира обаче, че процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби, по следните
съображения:
С решение на комисия „Бюджет и финанси“ към ВСС по протокол №
28/20.07.2022 г., е определен максималния
размер на ДТВ, като на административните ръководители на
органите на съдебната власт е указано, че размерът на сумите
на платежните нареждания, във връзка с горното решение по
т. 50.1. на Пленума на ВСС, следва да бъде в рамките на
до 1 основна заплата /с включено
възнаграждение за ранг/.
По силата на решението по т.
50.1 от протокол № 24 от 14.07.2022
г. на Пленума на ВСС, в рамките на утвърдените
бюджети и определения от комисия „Бюджет и финанси“
максимален размер, определянето на конкретния размер
на ДТВ е предоставено на преценката на административните ръководители. Тази преценка обаче, следва да е съобразена с
правилата на относимата правна уредба, като се вземе предвид индивидуалния принос за постигнатите
резултати, при ясни и конкретни критерии, даващи възможност за обективна и безпристрастна
оценка.
Съгласно
чл.9, ал.2 от Правилата, конкретният
размер на допълнителното възнаграждение по чл. 3, т.
2 се определя при спазване на следните условия: отчитане на индивидуалния принос на съответното лице за изпълнение на
възложената задача, като се вземе предвид значението на
задачата за формиране на общите резултати от дейността на органа на съдебната власт;
инициативност и новаторство; постигнати
значими резултати от участие в работни групи с приоритетно значение и действия при
рискови и извънредни обстоятелства.
В разглеждания случай, за да
определи конкретния размер на ДТВ административният ръководител е приел,
че *** няма принос при изпълнение на основните
задачи на съда през 2022 г., както
и че няма заслуга за изпълнение на цели № 2 и № 5 от Стратегическия план за работата на
съда, за периода 2022-2026 г.,
поради допуснато
просрочие при постановяването на решение по адм.д.№**/***
г., нереализиране на запис,
във връзка с проекта „Voice
to text“, както и неприемливо поведение при воденето на съдебни заседания.
На първо място, настоящият състав намира за несъответен
на събраните по делото доказателства, оценката на административния
ръководител за приноса на *** Г. при изпълнение на основните задачи на съда през 2022 г. В тази връзка, според
условията на чл.9, ал.2
от Правилата, при отчитане на индивидуалния принос следва
да се има предвид значението на задачата за формиране на общите резултати от дейността
на съда. Безспорно е, че основна задача на ***, при осъществяването
на функционалните му задължения, както според чл.210 от ЗСВ, така и според целите
в Стратегически план за работата на АССм, е качественото и срочно
решаване на разпределените
дела, което е и основна цел на правораздаването.
Така, според приложените справки за дейността на съдиите в
АССм, през първото полугодие на 2022 г. на *** Г. са разпределени най-много дела - 59 броя, в сравнение с останалите съдии в АССм
/50-55 бр./, като
броят на постановените от *** актове - 55, надвишава средния за съда /53,8 бр./,
за горния период. Сходни са и резултатите
от осъществения касационен контрол на актовете, постановени
от *** Г., които са показател за качеството на работата. Тук съотношението потвърдени/отменени актове
е 71,4%/28,6%, при среден процент
на потвърдени/отменени актове за съда –
62,4%/37,6%. Горните статистически данни обосновават извод, че за разглеждания период индикаторите за натовареност
и качество на работата на *** Г., надвишават средните
за съда, поради което следва да се приеме, че *** има съществен
принос за формиране на общите резултати
от дейността на съда. В тази връзка съдът констатира, че заповедта не съдържа мотиви за статистически изразения принос на магистрата, за относимия период. Последния пропуск съдът намира за съществен, тъй като анализът на горните данни, представляващи
обективен израз на оценката по чл. 9 от Правилата,
би довел до друго решение на въпроса.
Посоченото в заповедта просрочие
при постановяването на решение по адм.д.№**/*** г., не води до извод за липса на принос
на магистрата за резултатите на съда. Безспорно, правото на всяко лице на справедлив
и публичен процес в разумен срок, включващо и изготвяне
на крайния съдебен акт е гарантирано от закона. Видно
от представените доказателства, едномесечният срок по чл.172,
ал.1 от АПК за постановяване на решение
по горното дело е изтекъл на 01.07.2022 г. /петък/, а решението е обявено на
05.07.2022 г. /вторник/, като са налице и данни за опити, съдебният акт
да бъде обявен, както на 01.07.2022 г., така и на 04.07.2022 г. Установеното в случая просрочие от
4 дни, освен че не надвишава рамките на
разумния срок, не сочи и системност при неспазването на
инструктивния срок по чл.172, ал.1 АПК. При преценката на това единствено през релевантния
период просрочие от 4 дни, в заповедта
не е обсъден и изяснен и въпросът за фактическата
и правна сложност на делото, който несъмнено има значение за времето,
необходимо за изготвяне на акта, както
и за извършване на обективна преценка за причините, довели
до просрочието по конкретното дело.
На следващо
място, по отношение на визираното в заповедта неизпълнение
на задачата за реализиране на запис, във връзка с проекта „Voice to text“, съдът приема, че участието на съдиите
от АССм, в т.ч. и на *** Г. при изготвянето на звукозапис, не се явява такова в изпълнение на основните им правораздавателни функции. Изпълнението на тази задача не представлява
и дейност, свързана със службата им, респ., не е в кръга на служебните им задължения, очертани в чл.210 ЗСВ. По тази причина
не е ясно, а и в заповедта не са
изложени мотиви, какво е значението
на тази задача за формиране на общите резултати от дейността на съда, който въпрос е съществен, с оглед критериите,
установени в чл.9, ал.2 от Правилата.
По отношение на приетото в заповедта неприемливо
поведение на *** при воденето на съдебни заседания,
следва да се отбележи, че по делото не
са представени доказателства за регистрирани жалби, образувани и приключили
производства и проверки по сигнали и жалби,
във връзка с такива факти, касаещи ***
Г. Показанията на разпитания по делото
свидетел, също не могат да обосноват неприемливо поведение
на *** в разглеждания период, водещо
да извода за липса на индивидуален принос за постигнатите от съда резултати. Още повече,
че отново липсва надлежно обоснована преценка на значението на тази задача
за формиране на общите резултати от дейността на АССм.
По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с критериите, установени в чл.9, ал.2 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, поради което следва да бъде отменена.
Независимо
от горния резултат, предвид разпоредбата на §3 от ДЗР на Правилата, и изтичането на бюджетната 2022 г., за която е определено процесното ДТВ, в случая не е налице основание
за връщането на преписката на административния орган. По
отношение на определения непълен размер на ДТВ за 2022 г., респ. за разликата от 20% до 100% от една основна заплата и възнаграждение за ранг, правата могат да бъдат реализирани по реда на чл. 203 от АПК във вр. с чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ
/в този смисъл Решение № 1861/20.02.2023 г. по адм.д. № 4286/2022 г. на ВАС;
Решение № 131 от 7.01.2019 г. по адм. д.
№ 8782/2018 г. на ВАС и др./.
При този изход на спора и предвид направеното искане,
следва ответната страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателкат направените
по делото разноски, в размер на 760 лв., от които: 10 лв. за внесената държавна
такса и 750 лв. за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представения ДПЗС от 20.04.2023 г.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №187/26.07.2022 г., издадена от председателя на Административен съд-Смолян, в частта й, с която на съдия Д.И.Г. е определено допълнително
възнаграждение в размер на *** лв., представляващо 20% от основното месечно трудово
възнаграждение и възнаграждение за ранг.
ОСЪЖДА Административен съд
– Смолян, със седалище и адрес: ***, да заплати на Д.И.Г. от ***, с ЕГН **********,
деловодни разноски в размер на 760 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: