РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Ловеч , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
в присъствието на прокурора Румен Иванов Петров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно
наказателно дело № 20214300200235 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано на 26.05.2021 г. по изпратено ни по подсъдност от
Окръжен съд – Пловдив, по компетентност от Федерална служба
„Правосъдие“ - **********удостоверение за признаване и приемане за
изпълнение на наложена финансова санкция от ФР Германия.
Горецитираното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение №
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е издадено въз основа на Решение №
17.1505562.3/03.12.2019 г., постановено от Полицейско управление
Райнпфалц, „Централен отдел глоби” – ФРГ и е влязло в сила на 28.12.2019 г.,
по отношение на българския гражданин М. Р. М.. Наложената финансова
санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума,
в размер на 120.00 евро, която е наложена с решението за осъждане за
правонарушение, както и 28.50 евро разноски по съдебното и
административното производство или общия размер на финансовата санкция
е 148.50 /сто четиридесет и осем евро и петдесет евроцента/.
1
При направената справка от Национална база данни „Население” /л.19
от ЧНД 1117/2021 г. на ОС-Пловдив/ относно актуалния постоянен и
настоящ адрес на лицето М. Р. М., роден на 05.01.1983 г., с последен известен
адрес по делото: ***** се установиха пълните данни за самоличност на
засегнатото лице – М. Р. М. с ЕГН *****, с постоянен и настоящ адрес: *****.
В съдебното заседание прокурорът изразява становище, че делото
следва да се прекрати, поради направеното пълно плащане на финансовата
санкция.
Засегнатото лице М. Р. М., редовно призован, не се явява, като същият е
представил писмени доказателства за извършено плащане на наложената му
финансова санкция – платежно нареждане от 02.06.2021 година за сумата от
148.50 евро.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/
214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване
на финансови санкции – издадено въз основа Решение №
17.1505562.3/03.12.2019 г., постановено от Полицейско управление
Райнпфалц, „Централен отдел глоби” – ФРГ и е влязло в сила на 28.12.2019 г.
Решението се отнася за деяние, представляващо административно нарушение
изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата, каквото е изискването на чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1-во
от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се изисква двойна наказуемост,
същото се отнася за административно нарушение извършено на територията
на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските
съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията
по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на
принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани
доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнение на решението
недопустимо. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и решението не се отнася за решение на
български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от
70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай
наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на
148.50 евро за извършеното административно нарушение.
2
Решението не се отнася за деяния, които по българското
законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на
Р. България или са били извършени извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което
съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава –
административно нарушение съгл. § 41 ал. 1 в съчетание с Приложение 2, §
49StVO (Наредба за движение по пътицщата); § 24 StVG (Закон за
движението по пътищата; 11.3.6 VKat (Каталог за гтлобите). В
удостоверението е посочено, че: „На 24.10.2019 г. в 17:07 ч. в района на
Neustadt/Wied, на федерална магистрала 3, на 48.050 км, в посока Kоln,
въпросното лице превиши допустиматамаксимална скорост извън населени
места с 40 км/ч в качеството си на шофьор на лек автомобил с
регистрационна табела ОВ-7535ВМ. Разрешенаскорост: 100 км/ч.
Констатирана скорост (след приспаднат толеранс): 140 км/ч.
Деянието съставлява административно нарушение според
законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, визирано е в чл.30, ал.2, т.1,
предл.1-во от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна
наказуемост на деянието.
Засегнатото лице – М. Р. М., към момента на извършване на
нарушението е бил пълнолетен, носи административно - наказателна
отговорност и подлежи на административно - наказателно преследване за
деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение
М. е бил уведомен, съгласно законодателството на издаващата държава
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване.
Решението е постановено от Полицейско управление Райнпфалц,
„Централен отдел глоби” – ФРГ и е влязло в сила на 28.12.2019 година.
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума в размер на 120.00 евро, която е наложена с
решението за осъждане за правонарушение, както и 28.50 евро разноски по
съдебното и административното производство или общия размер на
финансовата санкция е 148.50 евро.
Официалния курс на еврото към българския лев е фиксиран с Решение
№ 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото
като официалния курс на лева към еврото е 1.95583 лева за 1 /едно/ евро.
Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от
05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 г., като видно от чл.1 на този закон
3
считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1 000 стари
лева се заменят за нов 1 лев или официалният фиксиран курс на 1 евро е
1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 148.50 евро (глоба) по
официалния фиксиран курс на БНБ е 291.06 лева.
От така представените доказателства се установява, че представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията,
при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице
условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под
юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
В хода на съдебното следствие от страна на С.С. са представени
писмени доказателства за извършено плащане на наложената финансова
санкция – платежно нареждане от „Банка ДСК“ АД, с което се удостоверява,
че на 02.06.2021 г. засегнатото лице е заплатило наложената му финансова
санкция в размер на 148.50 евро. В представените доказателства за извършено
плащане е посочен номера на изпратеното за признаване решение.
Предвид изложеното, съдът намира, че представените писмени
доказателства удостоверяват извършено пълно изпълнение на наложената
финансова санкция на засегнатото лице, поради което са налице и
основанията на чл. 33, във вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС за приспадане на
равностойността на изпълненото. Предвид пълното заплащане на наложената
финансова санкция, решението не следва да се изпраща за изпълнение на ТД
на НАП гр.Велико Търново – офис Ловеч.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 17.1505562.3/03.12.2019 г., постановено от
Полицейско управление Райнпфалц, „Централен отдел глоби” – ФРГ,
заприлагане на финансови сакции, в сила на 28.12.2019 г., с което по
отношение на българския гражданин М. Р. М. с ЕГН *****, с постоянен и
настоящ адрес: ***** е наложена финансова санкция в размер на 148.50 /сто
четиридесет и осем евро и петдесет евроцента/ евро, равностойни на 291.06
лева, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 03.12.2019
година.
На основание чл. 33, във вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС приспада
равностойността на изцяло заплатената сума в размер на 148.50 евро,
равностойни на 291.06 лева.
На основание чл. 38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава – Полицейско
управление Райнпфалц, „Централен отдел глоби” – ФРГ, за признаването на
решението и за приключване на изпълнението на решението.
4
На основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС направените разноски за
превод в размзер на 60 лева остават за сметка на бюджета на съдебната власт.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. Велико Търново, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1,
изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5