Решение по дело №158/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 32
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Ана Аврамова
Дело: 20213400600158
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Силистра, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова

Ана Аврамова
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213400600158 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е Присъда №26006/14.07.2021г.
постановена от РС-Тутракан по НОХД №121/2020г., с която Д. Ж. Ж. е
признат за виновен, в това, че 11.11.2019 г., в 17:26 ч., в гр. Тутракан, обл.
Силистра, по ул. „Ана Вентура“, в посока бензиностанция ,ШЕЛ“, в близост
до ЗК „Христо Ботев“, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка “Мазда“, модел „Премаци“ с рег. № СС 1852 АТ, след
употреба на наркотични вещества - метамфетамин и амфетамин, установена
по надлежния ред с уред „Drug test 5000“ със сериен номер ARJF0010, поради
което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 54 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на
500лв. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен общ
първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за
срок две години и приспаднат е срока, през който е лишен от това право по
административен ред. На основание чл.68, ал.1 НК, е приведено в
изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца,
1
наложено по НОХД № 376/2017г., за което е определен първоначален общ
режим на изтърпяване. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по
делото.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
подсъдимия, чрез процесуалният му представител, в която се заявява, че е
неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Доводи в подкрепа на тези твърдения не
са изложени. Формулирано искане за отмяна на присъдата и постановяване на
оправдателна такава, алтернативно- отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане.
Подсъдимият редовно призован, не се явява, не сочи уважителни
причини за неявяването си.
Защитникът му е депозирал молба, с която на основание чл.95 НПК
заявява, че се отказва от защитата, не е в състояние да го защитава по
независещи причини.
Неявяването на подсъдимия не е пречка за разглеждане на делото, по
аргумент от чл.329 ал.2 НПК.
В съдебно заседание прокурорът намира жалбата за неоснователна.
Счита че, не са допуснати процесуални нарушения, изцяло споделя мотивите
на първоинстанционният съд, а и предвид допълнително събраните в хода на
въззивното производство доказателства обвинителната теза е неразколебана.
Пледира за потвърждаване на присъдата.
Силистренски окръжен съд, наказателен състав, след като извърши цялостна
проверка относно правилността на постановената първоинстанционна присъда, съобразно
правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, констатира следното:
Жалбата е неоснователна.
Установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка е
следната:
Свидетелите Дичев и Маринов са служители на РУ на МВР гр.
2
Тутракан. На 11.11.2020 г. за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. съвместно
изпълнявали служебните си задължения по контрол на безопасността на
движението на територията на гр.Тутракан. Около 16:55 ч. по ул.“Ана
Вентура“, до ЗК „Христо Ботев“, те спрели за проверка лек автомобил марка
„Мазда“, модел „Премаци“, с рег № СС 1852 АТ. От представените от водача
документи за правоуправление, установили, че автомобила се управлява от
подсъдимия Ж.. При извършване на проверката им направило впечатление
странното поведение на водача. Във връзка с това те поискали съдействие от
свои колеги от „Пътна полиция“ притежаващи и боравещи със съответните
технически средства,за извършване на проверка на водача за употреба на
алкохол и наркотични средства.
По разпореждане на оперативния дежурен при РУ на МВР-Тутракан,
пристигнал св.Лазаров, на длъжност младши автоконтрольор в РУ на МВР-
Тутракан. При извършената проверка на подсъдимия за употреба на
наркотични вещества, техническото средство „ Drug test 5000“ със сериен
номер ARJF 0010,отчело наличие на амфетамин и метаамфетамин във взетата
от устната кухина на подсъдимия проба от слюнка.
Св. Лазаров издал и връчил на подсъдимия талон за изследване сериен
№ 0035218, в който описал резултатите от проверката с техническото
средство. Подсъдимия подписал талона за изследване, в който лично записал,
че приема показанията на техническото средство. Лазаров и Дичев отвели
подсъдимия до ФЦСМП - гр. Тутракан. Пред свидетелката И.а – медицински
фелдшер, подсъдимия потвърдил отказа си да даде кръв и урина за изследване
и подписал изготвения от нея протокол за медицинско изследване и взимане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози.
Св. Лазаров съставил на подс.Ж. АУАН сериен № 522805/11.11.2019г.
В графата за обяснения и възражения, подсъдимия вписал „имам
възражения,ползвам антидепресанти и успокоителни.Теста ми беше направен
след тяхната употреба.“
По искане на подсъдимия и неговия защитник в досъдебното
производство е била назначена комплексна съдебно-медицинска и
3
фармацевтична експертиза, заключението на което е че предвид близките
формули на фенилетиламин с амфетамин и метамфетамина, имунологичната
реакция и нейната специфичност, както и известен процент грешни резултати,
получени при изследване на орална течност, в сравнение с изследването на
кръвна проба, може да се допусне, че положителния резултат за употреба на
амфетамин и метамфетамин на подсъдимия евентуално може да се дължи на
вероятната употреба на хранителната добавка фенилетиламин. Това със
сигурност би се установило,ако се разполага с кръвна проба за изследване по
надлежните методи. Структурните различия на ползваните от подсъдимия
лекарствени продукти „Бринтеликс“ и „Клонарекс“ не биха дали положителен
резултат при тестване на орална течност с техническото средство.
Тези фактически изводи са правилно изведени въз основа на правилна
оценка на доказателственият материал. Съдът обстойно е изследвал
противоречивите доказателствени източници и убедително е дал отговор
защо и на кои се доверява, и кои не кредитира.
Правилно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия, в частта
им, че е употребил хранителна добавка Фенилетиламин, а ги е възприел като
защитна теза.
Обясненията на подсъдимия са непоследователни, вътрешно
противоречиви и неподкрепящи се от доказателствата по делото.
Първоначално, в синхрон с възражението в АУАН, с обясненията му
пред полицейските служители по време на проверката, Ж. е дал обяснения, че
е употребил изписаните му медикаменти-Клонарекс и Бринтеликс.
Впоследствие и в присъствието на защитника си, е дал обяснение, че освен
тези медикаменти, пет минути преди проверката е приел и от свободно
продаващата се на пазара добавка Фенилетиламин. Пред съда е отказал да
дава обяснения, но е направил искане да бъдат прочетени обясненията му от
ДП, които съдът е уважил, прочел и приобщил обясненията му на основание
чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 НПК.
Правилно съдът е отчел тази непоследователност в обясненията на
подсъдимия, определена като „прелюдия“ към искането за назначаване на
експертиза. Отчетено е и страннното поведение на подсъдимия, за което
4
сочат показанията на св.Дичев, както и приемането на резултата от теста, с
което се признава неговата обективност и достоверност.
Заключението на експертизата, в частта й относно добавката
Фенилетиламин не е категорично. В хода на въззивното следствие, вещите
лица дават мнение, за бързото абсорбиране на тази добавка, но цялостното
заключение на вещите лица в тази насока би могло да бъде обсъждано, ако от
доказателствата по делото може да се изведе извод, че подсъдимият
действително е направил прием на тази добавка. Такива липсват. От
писменият отговор на д-р М.Русчева е видно, че подсъдимият е лекуван
амбулаторно, диагноза Умерено тежък депресивен период, с последен
преглед на 210.2018г. Приложена схема на лечение с медикаменти
Бринтеликс и Клонарекс, но не са предписвани в комбинация с
Фенилетиламин. На 11.11.2019г. подсъдимият е бил задържан за 24 часа и
при обиска му са намерени и иззети талбетки Бринтеликс и Клонарекс, но не
са били немерени и иззети таблетки Фенилетиламин.
Всички тези данни дават основание да не се дава вяра на частта от
обясненията на подсъдимия, че е приел таблетки от тази добавка.
Използваната процесуална техника – отказ от даване на обяснения и
прочитането на тези от ДП, е свързана единствено с приобщаване на този
доказателствен източник, но не и със задължение за неговото цялостно
кредитиране, защото съдът дължи анализ, взаимна съпоставка и оценка на
всички доказателства по делото, каквато е и извършена. Ето защо, правилно
първоинстанционният съд възприел коментираната част от обясненията на
подсъдимия като защитна теза.
Горното обосновава становището на съда, че изводите досежно
правнорелевантната фактическа обстановка, са направени след обстоен
преглед и професионална интерпретация на събраните по делото годни
доказателства и доказателствени средства. Нарушения при оценката на
доказателствата не се констатират. Такива не са допуснати и в хода на
съдебното производство, поради което и липсват основания за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Налице са както обективните, така и субективните признаци от състава
5
на повдигнатото обвинение и съдът правилно е признал подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението по чл.343б ал.3 НК. Обосновано
съдът е отговорил на всички възражения представени от защитата.
Въззивният съд напълно споделя изводите касателно правното значение на
приемане на резултата от теста, липсата на предпоставки за медицинско и
химико-токсилогично лабораторно изследване, както и на такива за прилагане
на чл.146 ал.4 вр. ал.3 предл.2 НПК. Основания за постановяване на
оправдателна присъда липсват.
Наложеното наказание е в минимума предвиден в закона, режимът за
изтърпяването му е правилно определен, няма нарушения при приложението
на чл.343г НК, нито по приложението на чл.68 ал.1 НК.
Ето защо и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 НПК, настоящият състав
на Силистренски Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №26006/14.07.2021г. по НОХД № 121/2020г.
постановена от РС-Тутракан.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6

Съдържание на мотивите