РЕШЕНИЕ
№ 868
гр. Добрич, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Дияна Петева
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Дияна Петева Гражданско дело №
20223230102526 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Б. Д.“ АД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „***** чрез
пълномощника юрисконсулт Б. Р. Н., служебен адрес: гр. Д., пл. „***, с която
срещу С. Р. С., с ЕГН ********** с адрес: град Д., ул. „***, са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по
ч.гр.дело № 3057/2021 г. на Районен съд Добрич Заповед по чл. 417 от ГПК №
1175 от 04.10.2021 г.,а именно: 725.09 лева, представляваща неиздължена
главница по Договор за стоков кредит № *** от 05.08.2020 г., сключен между
„Б. Д.“ АД и С. Р. С., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й
изплащане, 252.60 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода 05.08.2020 г. - 04.08.2021 г., 28.61 лева - обезщетение за
забава за периода от 05.09.2020 г. до 04.08.2021 г.; - 10.67 лева –
обезщетение за забава за периода от 05.08.2021 г. до 28.09.2021 г.
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: На 05.08.2020 г.
между „Б. ДСК“ АД като кредитор и С. Р. С. с ЕГН ********** като
кредитополучател е сключен Договор стоков кредит. Съгласно Договора „Б.
ДСК“ АД е отпуснала на кредитополучателя стоков кредит в размер на 725.09
1
лева за закупуване на следните стоки, продавани от „Т. Б.“ ЕАД - мобилен
телефон ****** (с цена 679 лв.) и сключване чрез „Б. ДСК“ АД на
застраховка с „Г. За.“ ЕАД (еднократна застрахователна премия в размер на
46.09 лева). Срокът на издължаване на кредита е 12 месеца , считано от датата
на неговото усвояване/първото усвояване. В т.6 от Договора за кредит е
уговорено, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е 34,74 % годишно. Кредитът е трябвало да
се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план ( Приложение 1 към
Договора за кредит). Кредитът се отчита по заемна сметка №*****. За
падежна дата за издължаване на месечните вноски страните са договорили 5-
то число.
„Б. ДСК“ АД е изпълнила задължението си по договора - кредитът е бил
усвоен на 05.08.2020 г. по предвидения в т.3 от договора начин, а именно:
сумата, предоставена за закупуване на посочените стоки е преведена по
сметката на търговеца „Т.Б.“ ЕАД (общо в размер на 679 лева, а сумата,
предоставена за застраховка е преведена по сметка на застрахователите (в
размер на 46.09 лева). Кредитополучателят е следвало да обслужва кредита
(да погасява дължимите вноски) чрез своя разплащателна сметка, посочена в
т.4 от договора за кредит. Кредитополучателят не е направил нито едно
плащане на суми, с които да се погасяват задължения по кредита.
На 05.08.2021 г. е настъпил крайният падеж на кредита, с което на
основание чл. 84 от ЗЗД всички вземания на „Б. Д.“ АД стават изискуеми.
Поради това на 28.09.2021 г. „Б. ДСК“ АД е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от
счетоводните книги по чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя С. Р. С. за
дължимите суми по главница, договорна лихва, лихвена надбавка за забава,
както и законна лихва. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. №
3057/2021 г. по описа на Районен съд Добрич. Искането на „Б. ДСК“ АД е
уважено изцяло и е издадена заповед за изпълнение, с която длъжникът С. Р.
С. е осъден да заплати на кредитора „Б. ДСК“ следните суми: 725.09 лева -
главница, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане, 252.60
лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода 05.08.2020 г. -
04.08.2021 г.; 28.61 лева – лихвена надбавка за периода от 05.09.2020 г. до
04.08.2021 г.; - 10.67 лева – обезщетение за забава за периода от 05.08.2021 г.
до 28.09.2021 г., както и разноски в заповедното производство, включващи
платена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
С Определение от 10.08.2022 г. по ч.гр.д. № 3057/2021 г. съдът е указал
на „Б. ДСК“ АД, че в едномесечен срок от връчването на съобщението следва
да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника с оглед
изискванията на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.
По изложените съображения се настоява за уважаване на предявените
искове. Претендират се разноските по заповедното и исковото производство,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на
разноски.
2
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез
назначения от съда особен представител, с който се оспорват предявените
искове. Твърди се процесният договор да има характер на потребителски
такъв по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК, поради което като условие за неговата
действителност намират приложение императивните изисквания, уредени в
Закона за потребителския кредит. Клаузите на договора, уговарящи неустойка
за неизпълнение на задължението в посочения размер са неравноправни
клаузи.
На следващо място се твърди, че договорът е недействителен съобразно
разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 11 от ЗПК, тъй като в същия липсва
императивно предвидената информация за всички условия по кредита -
размер, брой, периодичност, дати на плащане на вноските, последователност,
лихвени проценти. Счита се, че с неустойката, която се разсрочва на равни
части, се увеличава размера на дължимата вноска без наличието на
погасителен план като по този начин не се дава възможност на потребителя да
установи по ясен и недвусмислен начин точния размер на вземането. Според
ответника договорът е недействителен и поради неспазването на разпоредбата
на чл.10 ЗПК, защото правата и задълженията на заемателя не са описани по
ясен и разбираем начин. При сключване на договора между страните е
уговорена и застрахователна премия, чиято цел е именно погасяване на
вземане при невъзможност на кредитополучателя да стори това.
Отделно от това се твърди, че кредитополучателят не е уведомен от
кредитора съгласно т. 13.3 от договора с покана за доброволно изпълнение на
остатъка от кредита, за да се счете, че е настъпила предсрочна изискуемост на
същия. Това е от значение при определяне срок за търсене на лихвена
надбавка/неустойка. Кредитът е нищожен и поради заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4, от ЗПК във връзка с предвидена
неустойка, която по своя характер представлява „скрита възнаградителна
лихва“.
Възразява се и по отношение на предвидената такса разходи, свързана
със заплащане на суми при забава на вноските, което отново представлява
вид неустойка по кредита, за която следва да важат правилата за нищожност.
Предвид гореизложеното се настоява за отхвърляне в цялост на
предявените искове като недоказани и неоснователни.
В съдебно заседание особеният представител не се явява и не взема
участие.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 28.09.2021 г. „Б. ДСК“ АД е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните
книги по чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя С. Р. С. за дължимите
суми за главница, договорна лихва, лихвена надбавка за забава, както и
законна лихва. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 3057/2021 г.
по описа на Районен съд Добрич. Искането на „Б. ДСК“ е уважено изцяло и е
издадена заповед за изпълнение, с която длъжникът С. Р. С. е осъден да
заплати на кредитора „Б.ДСК“ АД следните суми: 725.09 лева,
3
представляваща неиздължена главница по Договор за стоков кредит № ****от
05.08.2020 г., сключен между „Б. ДСК“ АД и С. Р. С., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2021 г.
до окончателното й изплащане, 252.60 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода 05.08.2020 г. - 04.08.2021 г.,
28.61 лева – обезщетение за забава за периода от 05.09.2020 г. до 04.08.2021
г.; - 10.67 лева – обезщетение за забава за периода от 05.08.2021 г. до
28.09.2021 г., както и разноски в заповедното производство, включващи
платена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. Заповедта за изпълнение е поправена в
частта относно периода на дължимост на възнаградителната лихва с
Определение № 2292/30.09.2022 г. по делото. Допуснато е незабавното
изпълнение на Заповедта и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.
Връчването на поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния
лист и заповедта до длъжника - физическо лице е извършено при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Няма данни за вписани трудови договори за връчване по
месторабота.
С Определение от 10.08.2022 г. по ч.гр.д. № 3057/2021 г. съдът е указал
на „Б. ДСК“ АД, че в едномесечен срок от връчването на съобщението следва
да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника с оглед
изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съобщението е връчено на
10.08.2022 г. по електронна поща.
Исковата молба е подадена на дата 30.08.2022 г., поради което като
допустима подлежи на преценка по основателност.
Правната квалификация на исковете е по чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 9 от ЗПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД и чл. 422 ,ал. 1 от
ГПК.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да
установи съществуването на вземането, за което е издадена процесната
Заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за
кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, размера на
претендираните главница, договорна лихва и обезщетение за забава, изпадане
на длъжника в забава и началната дата на същата. В тежест на ищеца е да
установи, че е настъпил крайният падеж на вземанията по договора за кредит.
Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства. На страните е указано, че съдът
следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е бил сключен валиден Договор за стоков кредит № *****05.08.2020
г., по силата на който е уговорено предоставянето на стоков кредит за стоки и
услуги в размер на 725.09 лева, в това число 679 лева за един брой телефон
мобилен I., продаван от „Т. Б.“ ЕАД да се усвои еднократно и безкасово по
сметка на търговеца и 46.09 лева еднократна премия за сключена между
страните застраховка с „Г. Ж. и „Г.З.“ ЕАД за пакет „******“ за лица от 18 до
64 години, да се усвои еднократно и безкасово - по сметка, посочена от
застрахователите. Съгласно чл. 6 от договора кредитът се олихвява с
4
фиксиран лихвен процент в размер на 34,74 % годишно или 0,0965 % на ден.
Годишният процент на разходите по кредита е 40,84 %, т.е. в рамките на
законоустановените граници съгласно правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В чл.
2 от договора е предвидено, че срокът за издължаване на кредита е 12 месеца
считано от датата на неговото усвояване. Погасяването се извършва чрез
месечни вноски за главница и лихва по посочената в чл. 4 от договора сметка
съгласно погасителен план – Приложение № 1 от договора за кредит,
представляващ неразделна част от него, видно от който последната дължима
вноска е с падеж 05.08.2021 г.
Проведена по делото е съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която, прието и неоспорена от страните, се кредитира от настоящия състав
като обективно и компетентно дадено и от което се установява следното:
Усвоена е сумата от 725.09 лева по процесния договор за стоков кредит
на 05.08.2020 г. от кредитополучателя С. Р. С. съгласно предвидения в
договора начин - по безкасов път, чрез превод на 679.00 лева на търговеца „Т.
Б.“ ЕАД с основание „авт.усвояване чрез РОС-кредит ****“ и 46.09 лева по
сметка на ЗК „Г. – с. к. с основание „авт.усвояване застр.премия чрез РОС-
кредит ******.
Към датата на настъпване на крайния падеж на кредита и към датата на
подаване на заявлението, дължимата сума заглавница е в размер на 725.09
лева. Дължимата сума за редовна (договорна възнаградителна) лихва,
начислена върху дължимата главница за претендирания в заявлението период
(05.08.2020 г.- 04.08.2021 г.) е в размер на 252.60 лева. Дължимата сума за
лихвена надбавка за забава, начислена върху главницата от 725.09 лева за
претендирания в заявлението период (05.08.2020 г.- 04.08.2021 г.) е в размер
на 28.61 лева. Дължимата сума за законна лихва за периода от 05.08.2020 г.
до 28.09.2021 г. е в размер на 10.67 лева. В открито съдебно заседание вещото
лице пояснява, че лихвената надбавка е начислявана само върху размера на
непогасената главница, по кредита не са предвидени неустойки, а
приложимият лихвен процент - 34,74 %, не е променян в срока на договора.
Кредитополучателят не е направил нито едно плащане на суми, с което
да погаси задълженията по кредита си. На 05.08.2021 г. е настъпил крайният
падеж на кредита, с което на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД всички вземания
на „Б. ДСК“ АД стават изискуеми.
Ответникът, чрез назначения по делото особен представител е оспорил
действителността на процесния договор с твърдения за нарушаване
изискванията на чл. 11 от ЗПК, който урежда съдържанието на договора за
потребителски кредит. Настоящият състав счита възражението за
неоснователно, тъй като процесният договор съдържа ясна и разбираема
информация относно съществените условия по кредита – срок, общ размер на
кредита, условия за усвояването му и погасяването му, брой , размер и дати
на погасяване на дължимите вноски, съгласно подписания от страните
погасителен план, приложим лихвен процент и годишен процент на
разходите. Неотносими са релевираните възражения за недействителност на
договорни клаузи, предвиждащи заплащане на неустойки от длъжника, тъй
като в настоящото производство не са заявени претенции за неустойка, както
и възражението за ненадлежно обявена на длъжника предсрочна изискуемост,
тъй като кредиторът претендира вземанията си на основание настъпил краен
5
падеж на договора за кредита.
При така установените по делото факти и обстоятелства съдът счита, че
предявените обективно съединени искови претенции с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 9 от ЗПК, чл. 86, ал.1
от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК са основателни и доказани в пълния предявен
размер, поради което следва да се уважат изцяло. Банката установи в рамките
на настоящото исково производство, явяващо се продължение на заповедното
производство, своите вземания, посочени по-горе.
Съблюдавайки задължителните указания на ВКС, изложени в т.12 от ТР
№ 4/18.06.2014 г. на ОСГТК, настоящият състав на съда следва да се
произнесе и по въпроса за направените в заповедното производство разноски
по ч.гр.д. № 3057/2021 по описа на Районен съд Добрич, както следва – 25
лева. –държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, които
следва да се възложат в тежест на ответника, съобразно изхода на спора.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски,
съдът на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.
С оглед основателността на предявените искове и неблагоприятния за
ответника изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените от страна на ищеца
разноски, както следва: 125 лева държавна такса, 400 лева възнаграждение за
особен представител и 300 лева възнаграждение за вещо лице. Доколкото
ищецът не е претендирал конкретен размер на дължимото юрисконсулстско
възнаграждение и с оглед материалния интерес по делото, на осн. чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер от
100 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца
разноски в общ размер на 925 лева, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от
ГПК, чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Б.
ДСК“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „****,
и ответника С. Р. С., ЕГН **********, с адрес: град Д., ул. „*****, че
ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената Заповед № 1175 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. 3057/2021 г. по описа на ДРС, а именно : 1/ 725.09 лева
/седемстотин двадесет и пет лева и девет ст./, представляваща неиздължена
главница по Договор за стоков кредит № ****от 05.08.2020 г., сключен между
„Б.ДСК“ АД и С. Р. С., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й
изплащане; 2/ 252.60 лева /двеста петдесет и два лева и шестдесет ст./ ,
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
05.08.2020 г. - 04.08.2021 г.; 3/ 28.61 лева /двадесет и осем лева и шестдесет
6
и една ст./ - обезщетение за забава за периода от 05.09.2020 г. до 04.08.2021
г.; 4/ 10.67 лева /десет лева и шестдесет и седем ст./ – обезщетение за забава
за периода от 05.08.2021 г. до 28.09.2021 г., на основание чл. 422, ал. 1, вр. с
чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Р. С., ЕГН **********, с адрес: град Д., ул. „****, да
заплати на „Б.ДСК“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „****, съдебно-деловодни разноски по заповедното производство по
ч.гр.д. № 3057/2021 г. по описа на ДРС както следва 25 /двадесет и пет/
лева– държавна такса и 50 /петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение
и съдебно-деловодни разноски в настоящото производство в общ размер на
925 /деветстотин двадесет и пет/ лева , на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от
ГПК, чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7