Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.04.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Т.С. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5471 по описа на ВРС за 2015 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Р.Н.Р.,
ЕГН ********** *** срещу М.Б.П., ЕГН ********** и З.А.П., ЕГН **********,***, с
която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че
ответниците не са собственици на 600 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор *********,
целия с площ от 1667 кв.м., по кадастралната карта на гр. Варна, р-н
„Приморски”, кв. Виница, местност „******”.
Ищецът излага в исковата молба, че по силата на договор за продажба,
сключен с М. ****** и обективиран в нотариален акт № ******
от 08.02.2002г. на нотариус Огнян Шарабански, вписан
в Службата по вписванията с вх. peг. *** г., е собственик на недвижим имот с площ от 600 кв.м.
идеални части oт място, цялото с пространство от 800
кв.м., пл. № 469 в землището на гр. Варна, местност „****** и Св. Н.”,
впоследствие с идентификатор ****** по кадастралната карта на гр. Варна, р-н
„Приморски”, кв. Виница, местност „******” и с площ от 812 кв.м., а към датата
на подаване на исковата молба – част от имот с идентификатор ********* с площ
от 1667 кв.м. Твърди, че праводателят на ищеца е
придобил правото на собственост върху имота по силата на прехвърлителна
сделка, сключена с И. ************, собственици по §4а от ЗСПЗЗ. Ищецът
инцидентно е узнал, че през 2013г. ответникът е придобил въз основа на договор
за продажба, сключен с И.К.К. и К.К.К.,
имот с идентификатор ****** с площ от 812 кв.м. и стар пл. № 469, както и имот
с идентификатор ******. По негово заявление началникът на СГКК, гp. Варна е издал Заповед № КД-14-03-219/21.01.2014г., с
която е одобрил изменение в кадастралната карта и регистри на гр. Варна, като е
нанесен нов обект –ПИ с идентификатор *********, с площ от 1 667 кв.м. и сграда
с идентификатор ****** с площ от 10 кв.м. за сметка на обединените в един и
заличени два имота, закупени с нотариалния акт — ПИ ****** и ПИ ******. Ищецът
твърди, че от придобиването на имота не е извършвал фактически действия в него,
но редовно е плащал данъците му, което следва да се приеме за упражнено от него
владение върху имота. Счита, че продажбата на собствения му имот от трети лица
на ответника и последвалото обединяване на имота с друг такъв нарушават правото
на собственост.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на
исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на предявения
отрицателен установителен иск за собственост.
Оспорват правото на собственост на праводателите на
ищеца, като излагат твърдения за липса на необходимите предпоставки за
придобиване на собственически права на твърдяното от тях придобивно
основание - §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, и по –конкретно – липса на построена в мястото
сграда. Твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния имот
въз основа на валидна правна сделка и от датата на сключването й – 17.12.2013г.
упражняват непрекъснато и необезпокоявано собственическото си право, а преди
това същото е упражнявано от техните праводатели - И.К.К. и К.К.К., с което навеждат
възражение за придобиване на имота по давност. Молят за отхвърляне на иска.
Конституираните като трети лица помагачи И.К.К.
с ЕГН ********** и К.К.К. с ЕГН **********,*** са
депозирали писмено становище, с което оспорват допустимостта и основателността
на иска. Твърдят, че са праводатели на ответниците М. и З. ******, като са им прехвърлили правото
на собственост относно ПИ с идентификатор ****** и имот ****** по КК на гр.
Варна, съгласно нотариален акт за продажба № 64/2013 г. на нотариус Веселин П..
Впоследствие двата поземлени имота били обединени от ответниците и този имот в
момента бил с нов идентификатор номер ********* по КК. Твърдят, че описаният
имот се владее от ответниците. Сочат, че са придобили имота от наследодателя ******,
поч. 22.05.1968 г., която била едно и също лице с ******.
С нот. акт за покупко продажба № 152/1951 г. на нот. при Сталински
околийски съд ****** придобила собствеността върху процесния имот, описан с
пореден номер по т. 2, представляващ нива от 5 дка, в местността „Кичевски път“. Поради ограничение на ЗСГ от 1973 част от
имота бил раздаден за ползване от трети лица, но владението на останалите два
имота стар номер 469 и стар номер 470 било упражнявано винаги от семейството на
наследодателката ******, от нейната дъщеря и внуци и
не е било изгубвано. Имотите били владени включително от И. и К. ****, което
било причина да са два отделни имота. Третите лица оспорват правото на
собственост на ищеца и неговите праводатели, като
твърдят, че ищецът Р.Н.Р. и неговия праводател М. ******
са придобили порцесния
имот от несобственици и не са го владели никога. Твърдят още.,ч че имотът,
описан в нот. акт № 44/2002 г. и нот. акт № 13/2000 г. не е идентичен с
процесния имот. Твърдят, че праводателите на М. ******,
И. ****, Ми******, не са придобили права на собственост по нот. акт № 156, том
17, дело 11 492/1995 г. на нотариус при ВРС, с който са признати са
собственици по реда на §4а, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установеното в този
констативен нотариален акт считат за непротивопоставимо на правата на собственост на ответниците, а преди това на правата на
собственост на третите лица, като техни праводатели,
тъй като не са били налице елементите от фактическия състав на предвидения придобивен способ. Твърдим също и оспорват, че не е налице
идентичност на предоставения за ползване имот с процесния, както и с имота,
описан в нот. акт за собственост № 156/1995 г. По допустимостта оспорват, че за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост,
тъй като ищеца не притежавал самостоятелно право, което да е противопоставимо на ответниците, а преди това правата на
собственост на третите лица, като техни праводатели.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа иска.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и оспорва
иска.
Процесуалният представител на третите лица помагачи И.К.К. и К.К.К. оспорва иска.
Третото лице помагач „Т.4” ЕООД, ЕИК ********* не изразява становище по
делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по пар.4а, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 156,
том XVII, дело № 11492/95г. на нотариус при ВРС Юлия Денева (л.9 от делото) И. ****
са признати за собственици на следния недвижим имот: място с площ от 600 кв.м. ид.ч. от общите 800 кв.м., находящо се в м. „******”,
Варненско землище, представляващо имот пл. № 469 по плана на м. „******”, при
граници на имота: път, **** и гора.
Видно от нотариален акт за замяна на недвижим имот за
движима вещ № 13, том IV, рег. № 6438, дело № 42/2000г. на нотариус Огнян Шарабански,
рег. № 147 в регистъра на НК (л.8 от делото), на 16.11.2000г. И. ****, **********
са прехвърлили на М. ****** собствения си недвижим имот, придобит по пар. 4а, ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ, представляващ 600 кв.м. ид.ч. от място, цялото с площ от 800 кв.м., находящо се в
землището на гр. Варна, м. „******”, съставляващо парцел пл. № 469 по плана на
местността, при граници на имота: път, иомт пл. №
470, имот пл. № 468 и имот пл. № 470, в замяна на движима вещ, представляваща
компютърна конфигурация на обща стойност 1250 лева.
От нотариален акт за замяна на недвижим имот за
движима вещ № 44, том I, рег. № 566, дело № 42/2002г. на нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147 в регистъра на НК (л. 7 от делото) се
установява, че на 08.02.2002г.г. между М. ****** и ищеца Р.Н.Р. е сключен
договор за замяна, по силата на който М. Крушев е прехвърлил на ищеца
собствения си недвижим имот, представляващ 600 кв.м. ид.ч.
от място, цялото с площ от 800 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, м.
„Св. Н. и м. ******”, съставляващо парцел пл. № 469 по плана на местността, при
граници на имота: път, иомт пл. № 470, имот пл. № 468
и имот пл. № 470, като в замяна ищецът му е прехвърли своя движима вещ,
представляваща компютърна конфигурация на обща стойност 1200 лева.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот №
64, том III, рег. №
53949, дело № 498/2013г. на нотариус Веселин П., рег. № 205 в регистъра на НК
(л.10 от делото), на 17.12.2013г. по силата на договор за покупко-продажба И.К.К. и К.К.К. са прехвърлили на ответника М.Б.П. недвижими имоти, намиращи се
във Варна, м. „******”, а именно: ПИ с идентификатор ******, номер по предходен
план 469 с площ от 812 кв.м. и ПИ с идентификатор ******, номер по пр.план 470
с площ от 854 кв.м.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от
12.06.2005г. (л.47 от делото) към датата на сключване на договора за покупко-продажба
от 17.12.2013г. М.Б.П. е бил в брак със З.А.П..
Със заповед № КД-14-03-219/21.01.2014г. на Началника
на СГКК гр. Варна (л.15 от делото) по заявление на М.Б.П. е одобрено изменение
в КК и КР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.08.2008г. На Изп. директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на нови
обекти в КККР, представляващи поземлен имот с идентификатор ********* с площ от
1667 кв.м., собственост на М.Б.П. и сграда с идентификатор *********.1 с площ от
10 кв.м., с предназначение вилна сграда – еднофамилна, като са заличени имот с
идентификатор ****** с площ от 812 кв.м. и имот с идентификатор ****** с площ
от 424 кв.м. и сграда с идентификатор ******.1 с площ от 10 кв.м.
Съгласно нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152, том I, дело № 238/1951
г. на нотариус при Сталинския околийски съд ***** (л.48 от делото) **** е продал на ****** нива от 5
декара в местността „Кичевски път - табаклия” при съседи по нотариален акт 462, том III от 26.03.1943г****, а към съставяне на нотариалния
акт: ****.
Съгласно от удостоверение от 23.10.2015г., издадено от
Община Варна (л.87 от делото) и удостоверение за идентичност на лице с различни
имена от 13.06.2013г., издадено от Община Варна (л.150 от делото) за ****,
родена на ***г. и починала на 22.05.1968г е установено следното: за същата е
съставен акт за смърт № 717/23.05.1968г.; ****** (по съпруг) и **** по баща
фигурира в акт за раждане № 473/08.05.1940г., съставен в Община Варна на **** –
в стари семейни регистри, том 76, стр.265/1946г. и том 2, стр.175/1962г.,
съхранени в Дирекция „АТО-Виница” – Район „Приморски”.
От удостоверение за наследници на **** от 23.10.2015г.
(л.88-89 от делото) се установява, че същата е починала на 22.05.1968г. и е
оставила за наследници **** (съпруг – починал на 25.05.1982г.), **** К. (дъщеря
– починала на 12.03.1985г.), която от своя страна е оставила за наследници ****
(съпруг – починал на 08.07.1991г.), И.К.К.
(дъщеря) и К.К.К.
(дъщеря).
От удостоверение за наследници на **** от 10.06.2013г.
(л.180 от делото) е видно, че същият е починал на 25.05.1982г. и е оставил за
наследник **** К. – дъщеря.
От удостоверение за наследници на **** К. от
10.06.2013г. (л.181 от делото) е видно, че същата е починал на 12.03.1985г. и е
оставил за наследник **** К. – дъщеря и е оставила за наследници **** (съпруг –
починал на 08.07.1991г.), И.К.К. (дъщеря) и К.К.К. ***15г.
(л.156 от делото) става ясно, че имот № 469 е по кадастралния плам на м. „******”,
землище Варна, а по действащия ПНИ на с.о. „******”, землище Варна, имотът е с
№ 423. В регистрите на ПНИ са вписани като ползватели: наследници на ****; няма
данни да е заявявана административна услуга и съответно не е издавана заповед
за доплащане на разликите над 600 кв.м. за имот № 423 по ПНИ на с.о. „******”, земл. Варна по реда на пар.4з,
ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно протокол № 20 от 04.11.1968г. на ИК на
ОНС-Варна (л. 163 от делото) е взето решение за одобряване на протокол № 59 от
21.08.1968г. решение № 32 на Изпълкома на ГОНС-Варна за раздаване на пустеещи
земи по реда на 21 Постановление на ЦК на БКП и Министерски съвет от
31.01.1963г. в размер на 379.64 дек. На 509 работници и служители съгласно
приложените списъци № 1 и 3, в които фигурира и **** (Акчебар). Съгласно протокол № 59 от 21.07.1968г. от
съвместно заседание на Градския комитет на БКП с Изпълнителния комитет на
Градския народен съвет на гр. Варна е взето решение за възлагане безвъзмездно
за вечно ползване пустеещи места по реда на 21-то МП от 1963г. на граждани на
гр. Варна по приложен списък, общо 540 декара, сред които е и **** (******).
Видно от препис-извлечение № 3951 от 26.11.1968г.,
издаден от ОНС Варна (л.214 от делото)
въз основа на 21-то постановление и протокол № 59, решение № 32 от
21.08.1968г. **** от гр. Варна е получил за безвъзмездно ползване пустееща земя
от ДЗС (ТКЗС) в землището на гр. Варна, в м. „******” от 0.800 дка при граници
Георги Матеев Димитров, Любен Данов, гора.
Съгласно оценителен протокол от 20.12.1993г.
(л.158-159 от делото), изготвен по договор-поръчка от наследници на **** имотът
по удостоверение № 3951/26.11.1968г. с площ от 800 кв.м.при граници път, С.
Витков и гора”, намиращ се в местност „******”, землището на гр. Варна е оценен
на обща стойност от 46870 лева. Издадено е от кметство „Простор” и
удостоверение от 03.10.1995г. на наследниците на **** за базисната оценка на
имота, което да послужи за снабдяване с нотариален акт (л. 160 от делото) –
27000 лева за земята, 2700 лева за инфраструктурата, за Ккм
5400 лева и за постройката 6278 лева.. Видно от вносни бележки от наследниците
на **** на 29.09.1994г. са внесени в полза на кметство „Простор” сумите от
27000, 5400 лева и 2700 лева.
Видно от удостоверение
от 11.01.2016г., издадено от Община Варна (215 от делото) **** е
починал, съгласно акт за смърт № 867-А/30.08.1980г., като негова съпруга е била
**** е негова дъщеря, а **** е негов син.
Според заключението на изготвената съдебно-графологична
експертиза, подписът срещу „председател” в Протокол № 20/04.11.1968г. на
Изпълнителния комитет на ОНС гр. Варна не е положен от ****.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява че
процесните имоти се намират в м. „******”, която е
била включена при изработването на плановете от 1956г. – „Крайбрежието” и
1977г. – м. „Св. Н. и ******”. За СО „******” е приет план за новообразуваните
имоти на основание заповед от 29.11.2006г. на Областния управител на гр. Варна,
който включва и помощен кадастрален план. Действащият план към настоящия момент
е кадастралната карта и кадастрален регистър на административен район
„Приморски”, одобрена със заповед от 14.10.2008г. на ИД на АК-София, и
последващи изменения.
От изследвания НА №152/1951г. и кадастралния план от 195бг., вещото
лице не е намерило съвпадение. Описаният имот не съответства на описаната площ
и граници. По отношение на местонахождението, тъй като местностите нямат
фиксирани граници, може да се предположи, че с такова наименование са описвали
някои територии около съществуващия път свързващ гр.Варна със с. Виница и с. Кичево.
След изследване на НА №156/1995г. и действалия към него момент
КП-1977г. на м. "Св.Н." и м. "******" план /проекто плана е изготвен върху КП-1977г./, е налице
съвпадение на описания имот: записан номер по кадастралния план на м.******, по
местонахождение, запис в разписния лист, приблизителна площ /по КП-1977г. имот №469 е с площ от 860кв.м/изчислени графически/, а по НА 600/800кв.м ид.част/ и две гранщи-път и ****/Видов/.
След изследване на следните документи - оценителен протокол от
20.12.1993г.-описани съседи-път, С.Витков, гора; -удостоверение от
км."Простор" от 27.06.1995г. на н-ците
на **** да се снабдят с нотариален акт, -Протокол №59/21.08.1968г. и списък към същия в който фигурира под №101-****-м.******,
площ-0,8дка,без съседи, и
действалия към него момент КП-1977г. на м. "Св.Н." и м. "******"
план /проекто плана е изготвен върху КП-1977г./, е налице съвпадение на описания имот: по местонахождение, запис в
разписния лист, площ и две граници. При изработването и обявяването на проекто-плана
на м."******" към 1993г., фигурира в същите граници и площ, тъй като
е изработен върху кадастраления план от 1977г.,
съответно съвпада с имота предоставен за ползване.
За първи път в имот пл.№469 по кадастралния плана от 1977г. на м."Св.Н."***
е заснета съществуващата постройка в имота. Същата е отразена в плана като
„ПЖ" /паянтова жилищна/ обозначения по условните знаци при отразяванията в
плановете.
В имота има постройка с
приблизителна площ от 10 кв.м /изчислена графически/.
Същата е изградена върху подпорна стена, върху която е излята стоманобетонна
плоча /видно на снимковия материал/. Самата постройка е дървена барака, като от
източна страна има навес а от западната малка площадка със стълби. Сградата е
изоставена, а мястото неподдържано. Имотът не е водоснабден и не е
електрифициран /няма водомерна шахта и ел.табло/. В имот с идентификатор ********* по КК има частично материализирани граници. От южната
страна, от към съществуващият път, видно и от приложеният снимков материал, има
голяма денивелация и няма материализирана граница. Както е изчертано в
кадастралния план от 1977г. На място съществува естествен скат, с
приблизителна височина-1.90м-2.10метра. По същият начин е на място и по отразяването
в план от 1977г. на северната граница. На източната граница на места има
бетонни колове. Западната граница е материализирана и представлява подпорна
стена и стълби за подход към
съседния имот №422 по КК.
По делото са разпитани трима свидетели – * на страната на ответника и М. ************* на
страната на третите лица-помагачи. От разпита им се установява, че след като И.
и К. **** са продали имота на ответника М.П. последният е идвал няколко пъти в
имота заедно с други хора да чисти, но имотът бил много голям и обрасъл и все
още изглеждал запуснат. Съгласно показанията на свидетеля Марков, чиито най-ранни
спомени датират от 1995-96г. имотът се е обработвал от И.К. и съпруга й, до
известно време преди да го продадат. Според показанията на св. Нанев, от съсед
на имота чул, че същият не се обработва от 20 години. От показанията на св.
Димитров се установява, че същият се занимава с недвижими имоти и е помагал на И.К.
да продаде имота през 2013г., дал й съвет да го почисти.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът намира, че е налице правен интерес за ищеца от
предявяване на отрицателния установителен иск за
собственост, доколкото ищецът се легитимира като собственик на процесния имот,
т.е. заявява самостоятелни права върху него.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест при
отрицателния установителен иск за собственост ищецът
следва да докаже фактите, от които произтича неговото право на собственост, а ответникът следва да докаже съществуването на
своето право на собственост върху имота.
В настоящия случай, за да се приеме, че
е налице правен интерес от отрицателния установителен
иск, трябва да бъдат изследвани правата на ищеца върху имота. Безспорно ищецът се
легитимира като собственик на 600 кв.м. ид.ч. от 800
кв.м. от имот с пл. № 469 по КП на м. „******” по силата нотариален акт за
замяна на недвижим имот за движима вещ № 44, том I, рег. № 566,
дело № 42/2002г. по договор, сключен с М. ******. Съдът намира, че това
обстоятелство е достатъчно да обоснове правния интерес на ищеца от водене на
настоящия иск, предвид че правата на ищеца няма да се установяват със сила на пресъдено нещо, а само доколкото водят на извода, че за
него е налице едно защитимо право, което е застрашено. В противен случай, би се
стигнало до задължителното инкорпориране на положителния установителен
иск в отрицателния такъв, като би се обезсмислила идеята за даване възможност
на този, който пръв заведе делото да избере този иск, който в най-пълна степен
ще защити правната му сфера. Въпреки това за пълнота ще изложи съображения
относно правото на собственост на ищеца в цялост.
Установи се, че праводателят
на ищеца М. ****** е придобил имота по силата на нотариален акт за замяна на
недвижим имот за движима вещ № 13, том IV, рег. № 6438,
дело № 42/2000г. по договор, сключен с И. ****,
**********. Установи се също така, че И. *******, **** и ************** с нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по пар.4а,
ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 156, том XVII,
дело № 11492/95г. са признати
за собственици на 600 кв.м. ид.ч. от общите 800
кв.м., находящо се в м. „******”, Варненско землище, представляващо имот пл. №
469 по плана на м. „******”, при граници на имота: път, **** и гора. Констативният
нотариален акт е оспорен от ответника, предвид което е необходимо да се
изследва въпроса дали същите лица са станали собственици по силата на трансформирано
право на ползване по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Установи се, че с решение № 32 в протокол № 59 от
21.08.1968г. на Изпълкома на ГОНС-Варна за възлагане безвъзмездно за вечно
ползване пустеещи места по реда на 21-то МП от 1963г. на граждани на гр. Варна
по приложен списък, общо 540 декара, сред които е и **** (******). С протокол №
20 от 04.11.1968г. на ИК на ОНС-Варна (л. 163 от делото) е взето решение за
одобряване на решение № 32 в протокол № 59 от 21.08.1968г., както и че съгласно
удостоверение № 3951/26.11.1968г. на **** е предоставен за безвъзмездно
ползване имот с площ от 800 кв.м.при граници: път, С. ********** и гора. Установи се, че
наследниците на **** са **** и ****. От представения оценителен протокол от
20.12.1993г. и вносни бележки за внасяне на сумите по него се установява, че в
имота е налице сграда и че процедурата за трансформиране на правото на ползване
в право на собственост по пар.4а е изпълнена. От този
момент нататък в последващи планове, включително ПНИ имотът е записван на
наследници на ****. Наличието на сграда в имота се установява и със
заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно което постройката в
имота е заснета още с КП от 1977г. и същата е около 10 кв.м. По отношение на
възражението, че Протокол № 20 от 04.11.1968г. не бил подписан от Председателя
на ИК на ОНС-Варна **** съдът намира, че доколкото процедурата по
трансформиране на правото на ползване по пар. 4а е
приключила, е налице право на собственост независимо от последващото
установяване, че въпросният протокол не е подписан от Председателя. Отделно от
това съдът намира, че са налице съмнения относно категоричния извод в
заключението на вещото лице, че протоколът не е подписан от ****. В самата
експертиза е записано, че като сравнителни образци са ползвани свободни образци
от подписа от ТД архив Варна, като видно от снимковия материал образците са 2
броя. Касае е се за подпис положен през 1968г., като към момента образци от
подписа не могат да се вземат лично от лицето, нито са налице достоверни
такива, каквито са например подписите, положени на документи за самоличност. По
никакъв начин не може да стане ясно дали подписът, положен под Протокол № 20 не
е автентичния подпис на ****, а другите два, които са взети като образци
всъщност не са положени от друго лице.
Съгласно заключението на вещото лице след изследване на НА
№156/1995г. и действалия към него момент КП-1977г. на м. "Св.Н." и м.
"******" план, е налице съвпадение на описания имот по записан номер
по кадастралния план на м.******, по местонахождение, запис в разписния лист,
приблизителна площ и две граници-път и ****/Видов/, както и е налице съвпадение
на имота, който е описан в документацията по трансформиране на правото на
собственост с този по КП от 1977г. по местонахождение, запис в разписния лист,
площ и две граници. Въпросните съвпадения съдът намира за достатъчни да се
обоснове извода, че предоставеният за ползване имот на ****, чиято собственост
е придобита от наследниците му по отношение на 600 кв.м. ид.ч.
по силата на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е именно имотът
предмет на нотариален акт № 44, том I, рег. № 566,
дело № 42/2002г., който е придобит от ищеца и който понастоящем представлява
част от процесния имот с идентификатор *********.
По гореизложените съображения съдът намира, че за
ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен
иск, с оглед на което същият се явява допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
Ответниците навеждат като придобивно
основание покупко-продажбата на имота по силата на нотариален акт № 64, том III, рег. №
53949, дело № 498/2013г. на нотариус Веселин П., рег. № 205, сключена по време
на брака им, както и изтекла в тяхна полза и на праводателите
им придобивна давност. Третите лица помагачи твърдят,
че са собственици по наследство от наследодателката ****,
която е придобила имота с покупко-продажба по силата на нотариален акт № 152,
том I, дело № 238/1951 г.
На първо място, не се установи идентичност на имота,
закупен от наследодателката на И. И К. **** **** (с
имена ****** по нотариалния акт) с нотариален акт № 152, том I, дело №
238/1951г. и процесния имот с идентификатор *********. Заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза е категорично в това отношение, като в
същото е отбелязано и че няма данни по картните основи за местността „Кичевски път” и може само да се направи предположение с такова наименование са
описвали някои територии около съществуващия път свързващ гр.Варна със с.Виница
и с.Кичево.
На следващо място, съдът намира, че не се установиха обстоятелства по
изтекла в полза на третите-лица помагачи, праводатели
на ответниците и в полза на самите ответници придобивна
давност. Установи се, че ответниците са сключили договора за покупко-продажба
на имота през 2013г., от който момент до сега съгласно разпита на свидетелите
са ходили няколко пъти да чистят, да режат храсти и растителност, но имотът е
все така в запуснато състояние. Въпросните действия съдът намира, че не са
такива, които демонстрират намерение за своене. По
отношение на третите-лица помагачи И. и К. **** единствено ангажирано
доказателство е разпита на свидетеля Марков, който заявява, че е виждал И.К. и
съпруга й в имота да го обработват, без да конкретизира какво точно са
извършвали, като спомените му датират от 95-96г. Показанията му се разколебават
от тези на св. Нанев, който заявява, че когато е бил в имота заедно с ответника
съсед на имота се е зарадвал, защото имотът не се обработвал от 20 години. Безспорно
се установи от показанията на всички свидетели, че към момента на сделката между
ответника и И. и К. **** имотът е бил напълно запуснат и обрасъл. От
съвкупността на ангажираните доказателства съдът намира, че не се установиха по
категоричен начин такива действия от И. и К. ****, които да демонстрират
тяхното намерение за своене в период, който да
обоснове приложението на института на придобивната давност.
По гореизложените съображения съдът намира, че ответниците по настоящия
иск, които са купили имота по-силата на покупко-продажба, но от несобственик,
не са станали собственици на процесните 600 кв.м. ид.ч. от имота, предвид, че продажбата е действителна, но
не е породила вещно-прехвърлителен ефект.
Възражението за изтекла придобивна давност в полза на
полза на ответниците и на техните праводатели остана
недоказано.
С оглед горното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят ищеца направените по делото разноски в размер на 133,20
лева за платена държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице и 1500 лева за
платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Р.Н.Р. с ЕГН **********
***, че М.Б.П. с ЕГН ********** и З.А.П. с ЕГН **********,***, не са
собственици на 600 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *********
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, целия с площ от
1667 кв.м., находящ се в гр. Варна, кв. Виница, местност „******”.
ОСЪЖДА М.Б.П.
с ЕГН ********** и З.А.П. с ЕГН **********,*** да заплатят на Р.Н.Р. с ЕГН **********
*** сумата от 1833,20 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
е
постановено при участието на И.К.К. с ЕГН **********,
К.К.К. с ЕГН **********,*** и „Т.4” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** в качеството им на трети лица помагач на
страната на ответника, конституирано на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: