МОТИВИ :
Обвинението против подс. Д.С.Н.,***
е затова, че:
На
19.07.2014 година в гр. Плевен, местността „Чаира”, от двор за сервиз на
мотокари и електрокари, стопанисван от „Азил” ЕООД гр. Плевен, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си в съучастие с Н.А.А. ***, двамата като извършители, чрез
използване на МПС – лек автомобил „Опел Калибра” с рег. № ЕН 9897ВА, отнел
владението на „Азил” ЕООД гр. Плевен,
чужди движими вещи – диференциал с прикрепен към него електромотор за
електрокар „FU345565” на стойност 1400, 00 лева, собственост на „Азил” ЕООД гр.
Плевен, представлявано от А.Е.Г. от с. гр., без съгласието на представителен
орган на дружеството с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпление по чл.195, ал.1, т.3, във вр . с чл.194, ал.1,
във вр . с чл.63, ал.1, т.3 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Обвинението против подс. Н.А.А. ***, ЕГН ********** е затова, че :
На 19.07.2014 година в гр. Плевен, местността „Чаира”, от двор за сервиз на
мотокари и електрокари , стопанисван от „Азил” ЕООД гр. Плевен, при условията
на опасен рецидив в съучастие с Д.С.К. ***, двамата като извършители, чрез
използване на МПС – лек автомобил „Опел Калибра” с рег. № ЕН 9897ВА, отнел
владението на„Азил” ЕООД гр. Плевен чужди
движими вещи – диференциал с прикрепен към него електромотор за електрокар
„FU345565” на стойност 1400.00 лева, собственост на „Азил” ЕООД гр. Плевен,
представлявано от А.Е.Г. от с. гр., без съгласието на представителен орган на
дружеството с намерение противозаконно да ги присвои.
- престъпление по чл. по чл.196, ал.1, т.2, във вр. чл. 195, ал.1, т.4, пр.1, във вр. чл.
194, ал.1, във вр. чл. 20, ал.2, във вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Д.С.К.
заявява, че прави пълни самопризнания и не оспорва фактите приети за установени
по обвинителния акт, поради което дава съгласието си да не се събират
доказателства за тези факти.
В съдебно заседание подсъдимият Н.А.А. заявява, че прави пълни самопризнания и не
оспорва фактите приети за установени по обвинителния акт, поради което дава
съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението
срещу подсъдимите Д.С.К. и Н.А.А.. Пледира
за осъдителна присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни. По отношение на наказанията счита, че на непълнолетния К. следва да бъдат наложени наказание „Пробация”
за срок от 3 години, а по отношение на А. лишаване от свобода към средата на предвиденото в закона за съответното престъпление,
което да бъде намалено с една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а от НК.
Защитникът на подсъдимите Д.С.К. и Н.А.А. – адв. Г. пледира, с оглед обстоятелството,
че съдебното следствие протича по реда на глава 27 от НПК и подзащитните й признава всички факти и обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, да се приложи чл.58а от НК като определеното наказание да бъде
намалено с 1/3, към предвидения в закона минимален размер.
Съдът, като съобрази и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна
Подсъдимият Д.С.К. е роден на *** ***. С
ЕГН **********. Български гражданин. Българин. С начално образование. Не е
женен. Не работи. Адрес: гр. Плевен, ул. „**.
Осъждан.
Подсъдимият Н.А.А. е роден на *** ***. С ЕГН **********. Български
гражданин. С начално образование. Не е
женен. Не работи. Адрес: гр. Плевен, ул. „**.
Осъждан.
Подсъдимият Н.А. и непълнолетният подс. Д.К. се познавали и поддържали
приятелски отношения.
На 19.07.2014 година двамата били
заедно. Предвижвали се в гр. Плевен с лек автомобил „Опел Калибра с рег. № ЕН
98 97ВА. Около 11,30 часа на същия ден, докато били в района на „Водно
стопанство” в гр. Плевен в местността „Чаира”, забелязали в двор на сервиз на
мотокари и електрокари, стопанисван от „Азил” ЕООД гр. Плевен, представлявано
от А.Г., пред хале за ремонтни дейности
разглобен електрокар ”FU345565”, собственост на същото дружество. Спрели МПС-то
в близост до електрокара и в багажника на автомобила сложили свалените части от
него, а именно заден мост с диференциал с прикрепен към него и електромотор на
обща стойност 1400.00 лева, след което потеглили.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от направените самопризнания на подсъдимите и
доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят, а
именно: показанията на свидетелите А.Е.Г., В.С.Л. и С.К..
Показанията на свидетелите А.Е.Г.,
В.С.Л. и С.К., дадени на досъдебното производство са събрани по предвиденият от
НПК процесуален ред, непротиворечиви са помежду си, поради което, следва да се кредитират.
Обвинението се доказва и от
писмените доказателства средства, а именно заключението на вещото лице П.Г.М. по
назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, от което
е видно, че стойността на отнетите вещи възлиза на 1400, 00 лв.
От заключението на вещото лице Й.Н.Й.
по назначената на досъдебното производство видео-техническа експертиза е видно, че за изследване е представен един
брой компакт диск марка „Ya
Kirin CD-R 700 Mb”,
с ръкописен надпис върху него „Кражба”.
В основната му директория са
записани един два файла в специализиран за файлове съдържащи видеозапис формат
„..asf” с присвоени имена съответно
„пред касова зона .asf” и „спокойствие.asf”.
При прегледа им се установи, че
съдържат в себе си видеозапис заснет от две заснемащи устройства /камери/,
условно обозначени в охранителната видео-система, като „САМ2” и „САМ4”.
Записаното изображение е цветно с размер 1280х720 пиксела, с вкопирана в кадъра
информация за дата и част /тайм код/ според, която видеозаписите са заснети на
19.07.2014г съответно за времето от:
-видеозапис съдържащ се във файл
с име „пред касова зона .asf” от 11:31:00ч до 11:33:33ч
/системно време/.
-видеозапис съдържащ се във файл
с име „пред касова зона .asf” от 11:25:00ч до 11:35:33ч
/системно време/.
Не се установиха следи от
манипулация /намеса върху записаната информация.
На видеозаписите има заснет лек
автомобил с червен цвят, който по външен вид и характерни признаци може да се
определи, като марка „ОПЕЛ” модел „КАЛИБРА” с рег.№ЕН 9897 ВА. От лекия
автомобил слизат две лица от видим мъжки пол, чиито действия са илюстрирани със
снимкови кадри, извлечени от видеозаписите и подредени в хронологичен ред в
приложение поместено в изследователската част на протокола.
Отдалечеността на заснетите лица
от камерата, слабата запълненост на кадъра, респективно получената ниска
резолюция не дава възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво
различни, общи и частни, идентификационни признаци. Поради тези причини
извлечените кадри се определят, като негодни за провеждане на
лицево-идентификационно изследване.
В подкрепа на обвинението са и писмените
доказателства по делото: 1 бр. протокол за протокол
за доброволно предаване на лист 11 от ДП, както и свидетелства за съдимост по отношение на
подсъдимите.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:
С деянието си подсъдимият Д.С.К.
***, ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
чл.195, ал.1, т.3, във вр . с чл.194, ал.1, във вр . с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на 19.07.2014
година в гр. Плевен, местността „Чаира”, от двор за сервиз на мотокари и
електрокари, стопанисван от „Азил” ЕООД гр. Плевен, като непълнолетен, но могъл
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си в
съучастие с Н.А.А. ***, двамата като извършители, чрез използване на МПС – лек
автомобил „Опел Калибра” с рег. № ЕН 9897ВА, отнел владението на „Азил” ЕООД
гр. Плевен, чужди движими вещи –
диференциал с прикрепен към него електромотор за електрокар „FU345565” на
стойност 1400.00 лева, собственост на „Азил” ЕООД гр. Плевен, представлявано от
А.Е.Г. от с. гр., без съгласието на представителен орган на дружеството с
намерение противозаконно да ги присвои.
Налице е извършено деяние.
Деянието е извършено от подсъдимия Д.С.К.. Извършено е виновно, при форма на
вината - пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици, като наред с това е действал с намерение противозаконно
да присвои вещите предмет на престъплението. Деянието съставлява престъпление
според Наказателния закон на Република България и е обхванато като съставомерно
от нормата на чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр . с чл.63,
ал.1, т.3 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Деецът подлежи на съответно
наказание.
При определяне на вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, с оглед разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК следва да намери приложението чл.58а, ал.1 от НК. За
престъплението, в което е обвинен подсъдимия Д.С.К. е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет до години.
Тъй
като към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, наказанието му трябва да
се редуцира по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съгласно който предвиденото в
Особената част наказание лишаване от свобода за повече от 5 години се заменя с
лишаване от свобода до 3 години.
Съдът
прецени обществената опасност на деянието с оглед времето, мястото и начина на извършването
му.
Обстоятелството,
че Д.К. е осъждан, съдът приема като отегчаващо
отговорността на подсъдимия.
За смекчаващи отговорността обстоятелства на подс. К.,
съдът приема следните обстоятелства: признанието на вината, доброто процесуално поведение, оказаното съдействие на
съда и на разследващите органи за
разкриване на обективната истина, както и младата му възраст.
При така анализираните обстоятелства съдът
счита, че в случая са налице многобройни
смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства на дееца, когато и най лекото предвидено в закона се оказва
несъразмерно тежко. В този смисъл наказанието лишаване от свобода/в случая
липсва предвиден минимум/ следва на основание чл. 58а, ал.4, във вр. с чл. 58а,
ал.1 от НК да бъде определено при
условията на чл.55, ал.1, т.1, т.2, б.”б” от НК, като да бъде заменено с “Пробация”, при следните пробационни мерки: по
чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация
по настоящ адрес – гр. Плевен, ул. “Осъм” № 63
– за срок от 3 години, която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се
изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител в ОПС-Плевен пет пъти
седмично и по чл.42а, ал.3, т.1, във
вр. с чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 3 години и по чл.42а,
ал.3, т.3, във вр. с чл.42а, ал.2,т.6 от НК безвъзмезден труд в полза на обществото от 320 часа годишно за срок от три
поредни години.
С
деянието си подсъдимият Н.А.А. ***, ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.196, ал.1, т.2, във вр. чл. 195, ал.1, т.4, пр.1, във вр. чл. 194, ал.1,
във вр. чл. 20, ал.2, във вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, като на 19.07.2014 година в гр. Плевен, местността „Чаира”, от двор за сервиз на
мотокари и електрокари , стопанисван от „Азил” ЕООД гр. Плевен, при условията
на опасен рецидив в съучастие с Д.С.К. ***, двамата като извършители, чрез
използване на МПС – лек автомобил „Опел Калибра” с рег. № ЕН 9897ВА, отнел
владението на „Азил” ЕООД гр. Плевен, чужди движими вещи – диференциал с
прикрепен към него електромотор за електрокар „FU345565” на стойност 1400.00
лева, собственост на „Азил” ЕООД гр. Плевен, представлявано от А.Е.Г. от с.
гр., без съгласието на представителен орган на дружеството с намерение
противозаконно да ги присвои.
Налице
е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Н.А.А.. Извършено е
виновно, при форма на вината - пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал настъпването на тези последици, като наред с това е действал с
намерение противозаконно да присвои вещите предмет на престъплението. Деянието
съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и е
обхванато като съставомерно от нормата на на чл.196,
ал.1, т.2, във вр. чл. 195, ал.1, т.4, пр.1, във вр. чл. 194, ал.1, във вр. чл.
20, ал.2, във вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.
Престъплението представлява опасен
рецидив по чл.29, ал.1, буква “а” и “б” от НК,
тъй като подсъдимият Н.А.А. е извършил
престъплението предмет на обвинението, след като е бил осъждан два и повече
пъти на лишаване от свобода за
тежки умишлени престъпления от общ характер по н.о.х.д.№4039/2009г. на РС-Плевен, за
престъпление по с 195, ал.1, точки 2 и 7, вр. с чл.28, ал.1 от НК
на лишаване от свобода за срок четири месеца, при първоначален строг
режим и по н.о.х.д.№1546/2011г. на РС-Плевен
за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, 195,
ал.1, т.4, вр. с чл.29, ал.1, буква “а” и “б” НК на лишаване от свобода за срок от 2 години.
Налице са две осъждания, като престъплението по н.о.х.д.№1546/2011г. на РС-Плевен
е в рецидив с престъплението по н.о.х.д.№4039/2009г. на РС-.Плевен и петгодишният срок, визиран в разпоредбата на чл.30 от НК не е
изтекъл от момента на изтърпяване на наказанията по посочените присъди.
При определяне на вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, с оглед разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК следва да намери приложението чл.58а, ал.1 от НК. За
престъплението, в което е обвинен подсъдимия Н.А.А. е предвидено наказание лишаване
от свобода от три до петнадесет години.
Съдът
прецени обществената опасност на деянието с оглед времето, мястото и начина на извършването
му.
Обстоятелството,
че Н.А.А. е
осъждан и с други присъди, извън тези,
които квалифицират деянието като по- тежко, съдът приема като отегчаващо отговорността на подсъдимия.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия Н.А.А., съдът приема: признанието на вината, доброто процесуално поведение, оказаното съдействие на
съда за разкриване на обективната истина и на разследващите органи за
разкриване на обективната истина и младата му възраст.
При
така анализираните обстоятелства съдът счита, че в случая са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства на дееца, когато и
най-лекото предвидено в закона се оказва несъразмерно тежко. В този смисъл
наказанието лишаване от свобода следва
на основание чл.58а, ал.4 от НК да бъде
определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, под най- ниският предел,
като му бъде наложено наказание в размер на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим в Затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
При този изход на процеса и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Д.С.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Плевен направените по делото разноски в размер на 15, 00 лв. и разноски в
размер на 47, 15 лв. по сметка на
ОД на МВР Плевен.
При този изход на процеса и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Н.А.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Плевен направените по делото разноски в размер на 15, 00 лв. и разноски в
размер на 47, 15 лв. по сметка на
ОД на МВР Плевен.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: