Решение по дело №1621/2018 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№346

гр. Несебър, 21.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 1621 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „** ****” ООД, срещу наказателно постановление № 36 от 14.06.2018г. на зам. началника на Митница Бургас, с което на жалбоподателя на основание 123, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 4560 лв., на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС стоките – предмет на нарушението: аромати за наргиле – 125 ПВЦ кутии по 120 грама (общо 15 килограма), са отнети в полза на държава, а на основание чл. 124а, ал. 1 вр. чл. 123, ал. 2 от ЗАДС на „** ****” ООД е наложено административно наказание Лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки в търговски обект, представляващ магазин за сувенири, с адрес в к. к. „Слънчев бряг”, до хотел „Рива”, кв. 13 Изток, за срок от 1 месец. Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че в описаните от наказващия орган аромати за наргиле не се съдържа дори и частично тютюн. Сочи, че същите не могат да бъдат определени като тютюневи изделия. Намира, че дори тези стоки да попадат в обхвата на чл. 12, ал. 2 ЗАДС, това не ги прави тютюневи изделия. С тези доводи сочи, че липсва състав на административно нарушение. Обръща внимание, че НП е издадено извън предвидените за това срокове. Моли обжалваното НП да бъде отменено.

Административнонаказващият орган – Митница Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити. Излага, че стоката е акцизна, което е видно от изготвена експертиза. Извършва анализ на нормата на чл. 12, ал. 2 ЗАДС. Развива съображения в насока, че НП е издадено в шестмесечен срок след съставянето на АУАН, тъй като производството е било спряно. Навежда, че санкциите са определени правилно. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 03.08.2018г. от служители при ТМУ Бургас (съвместно с инспектор от ЦУ на НАП), сред които и актосъставителят В.Т., била извършена проверка на търговски обект – магазин за сувенири, с адрес в к. к. „Слънчев бряг”, хотел „Рива” , кв. 13 Изток, стопанисван от „** ****” ООД. Контролните органи пристъпили към проверка и установили в обекта наличието на 125 броя ПВЦ опаковки с аромати за наргиле, по 120 грама всяка опаковка, общо 125 броя кутии аромати за наргиле – 15 кг. За направените констатации проверяващите съставили протокол за извършена проверка № 1008 от 03.08.2017г. Били снети и писмени обяснения от управителя на дружеството – М. Р., който посочил, че от представител на дистрибутора му било обяснено, че стоките не са акцизни. Бил изготвен опис на иззетите акцизни стоки към протокола за извършена проверка, с който посочените стоки били иззети. От стоките били взети и съответните проби – с протокол за вземане на проба и протокол за извършена проверка № 1038 от 09.08.2017г. Изготвената експертиза от митническа лаборатория Пловдив достигнала до извод, че иззетите аромати за наргиле представляват препарат, предназначен за пушене с наргиле („водна лула”), съдържащ заместител на тютюна в твърдо състояние и ароматизиращи вещества. При тези данни свидетелят Т. съставил на жалбоподателя АУАН № 2305 от 02.11.2017г. за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС, тъй като държи тютюн за пушене по смисъла на чл. 12 ЗАДС, без български валиден акцизен бандерол. За съставянето на АУАН управителят на дружеството бил призован по телефона да се яви на 02.11.2017г. в ТМУ Бургас. Управителят Р. бил информиран, че ако не се яви АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие. За уведомяването му по телефона бил изготвен и протокол от 25.10.2017г. На 02.11.2017г. Р. не се явил, поради което АУАН бил съставен в негово отсъствие. В текста на АУАН било вписвано, че на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН производството е спряно на 02.11.2017г., като под това изявление подписи положили свидетелите по АУАН – Добрев и Радев. Впоследствие се вписало, че производството се възобновява на 22.12.2017г., за което Добрев и Радев отново положили подписи. АУАН бил връчен на Р. лично на дата 22.12.2017г. Въз основа на АУАН на 14.06.2018г. е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 2305 от 02.11.2017г., заповед за налагане на ПАМ ЗМ-1000-488/18.06.2018г., протокол за извършена проверка № 1008 от 03.08.2017г., писмени обяснения от Р., 2 бр. описи на иззетите стоки, 2 бр. протоколи за вземане на проба, протокол за извършена проверка № 1038 от 09.08.2017г., протокол от 04.08.2017г., протокол от 25.10.2017г., експертиза № 10 от 14.08.2017г., приемо-предавателен протокол, заповед № ЗАМ-555/32-127892 от 11.05.2017г. на директора на Агенция „Митници”, свидетелските показания на актосъставителя Т.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Самият жалбоподател не оспорва, че установените по делото факти са се реализирали, като неговите възражения са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Както е прието в т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г., постановено по тълк. д. № 1/2014г. по описа на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН за давностни. За спазването на тези срокове съдът следи служебно, като след изтичането им се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Т.е. след изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН наказващият орган губи правото си да реализира отговорността на наказаното лице. Точно в такъв смисъл е и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, според която образуваното административнонаказателно производство трябва да се прекрати, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставянето на АУАН. В случая АУАН е съставен на 02.11.2017г., поради което шестмесечният срок за издаване на НП е изтекъл на 02.05.2018г. – арг. от чл. 183, ал. 3 НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

Съдът намира, че в преписката не се съдържат доказателства за предприемане на валидни действия, които да са довели до прекъсване или спиране на давностния срок. В тази връзка от наказващия орган се твърди, че след съставяне на АУАН производството било спряно на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Според цитираната норма когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Текстът на чл. 43, ал. 6 ЗАНН е част от чл. 43 ЗАНН, в който са уредени правилата за предявяване АУАН на нарушителя. В случая АУАН безспорно е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН – в отсъствие на нарушителя. Поради тази причина съобразно с правилото на чл. 43, ал. 4 ЗАНН актът е следвало да се изпрати на съответната служба за предявяване и подписване. Именно във връзка с чл. 43, ал. 4 ЗАНН следва да се тълкува и чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Т.е. ако нарушителят не бъде открит в процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН и след провеждане на щателно издирване производството следва да се спре. Касационната инстанция е имала повод да се произнесе в насока, че спиране на производството на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е допустимо, само след щателно издирване на нарушителя и надлежно отбелязване в акта (Решение № 405 от 09.03.2017г. по КНАХД № 2388/2016г. по описа на Административен съд Бургас). В случая цитираните правила не са спазени и не са възникнали основанията за спиране на производството. Видно от изготвения протокол за призоваване по телефона от 25.10.2017г. управителят на дружеството жалбоподател е бил намерен и призован за съставяне на АУАН. Т.е. АУАН е съставен в хипотеза на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, при която нарушителят е призован, но не се е явил за съставяне на акта. Управителят Р. е призован на 25.10.2017г., а АУАН е съставен на 02.11.2017г. Очевидно без съставеният акт да бъде изпращан за връчване по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, без да са налице данни, че управителят на дружеството не може да бъде открит и без да е извършвано каквото и да е издирване (а още по-малко и щателно) на същата дата – 02.11.2017г., е вписано изявление (с неясен автор), че производството е спряно на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН на 02.11.2017г. Под това изявление подписи са положили двамата свидетели при съставянето на АУАН. Самият автор на изявлението не се е подписал. Ето защо се налага извод, че извършеното спиране не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. На първо място Р. е бил открит без особени затруднения и призован за съставяне на АУАН. Поради тази причина не става ясно на какво се основава изводът, че на 02.11.2017г. той не може да бъде намерен. На следващо място в преписката липсват данни да е спазен чл. 43, ал. 4 ЗАНН и АУАН да е изпратен за връчване на съответната служба. Липсват данни да са били налице затруднения при връчването и това да е наложило щателно издирване на управителя на търговското дружество. Дори отбелязването по чл. 43, ал. 6 ЗАНН е направено от лице, което не се е идентифицирало чрез подписа си. Налага се извод, че вписаното в АУАН отбелязване, че производството се спира, не е надлежно, тъй като липсват доказателства, че условията за спиране са били налице. Както се посочи чл. 43, ал. 6 ЗАНН не може да се тълкува изолирано, а единствено в унисон с другите относими норми (в случая чл. 40, ал. 2 ЗАНН и чл. 43, ал. 4 ЗАНН). Следователно за надлежно спиране на производството в настоящия случай е било необходимо да се осъществи следният фактически състав: 1. АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя по чл. 40, ал. 2 ЗАНН; 2. Съставеният по този ред АУАН да бъде изпратен за предявяване на нарушителя и подпис на съответната служба по чл. 43, ал. 4 ЗАНН; 3. Съответната служба да не успее да осъществи контакт с нарушителя; 4. Нарушителят да не бъде открит след щателно издирване; 5. Да се направи отбелязване в АУАН, че производството се спира. В случая е било осъществено само първото от тези условия, поради което направеното отбелязване в текста на АУАН не отговаря на реализираните към този момент факти. Налага се краен извод, че спирането не е било извършено по надлежен начин и съдът приема, че периодът 02.11.2017г. – 22.12.2017г. следва да бъде взет предвид при преценката по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Т.е. след изтичането на шестмесечния срок и в съответствие с нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН след 02.05.2018г. административнонаказващият орган е следвало да прекрати образуваното със съставянето на АУАН административнонаказателно производство. Вместо това в нарушение на процесуалните правила от наказващия орган е издадено процесното НП. Както се посочи съдът следи служебно за изтичането на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Ето защо настоящият съдебен състав констатира, че издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като административнонаказателната преписка е следвало да бъде прекратена.

Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като не е необходимо да се обсъждат останалите изложени от жалбоподателя доводи за незаконосъобразността му.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36 от 14.06.2018г. на зам. началника на Митница Бургас, с което на „** ****” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание 123, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 4560 лв., на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС стоките – предмет на нарушението: аромати за наргиле – 125 ПВЦ кутии по 120 грама (общо 15 килограма), са отнети в полза на държава, а на основание чл. 124а, ал. 1 вр. чл. 123, ал. 2 от ЗАДС на „** ****” ООД е наложено административно наказание Лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки в търговски обект, представляващ магазин за сувенири, с адрес в к. к. „Слънчев бряг”, до хотел „Рива”, кв. 13 Изток, за срок от 1 месец.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: