Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.02.2022 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно
заседание при закрити врата на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 402/2021 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ. СГС
е сезиран с молба от кредитора „С.9.“ ЕООД, с която се иска да се открие
производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Т.Ф.“ ЕООД, който по
твърдения се намира в състояние на неплатежеспособност.
Молбата е предявен от молителя в качеството на цесионер,
придобил вземанията на „К.С.р.“ ООД срещу длъжника, произтичащи от
предварителен договор от 09.03.2017 г. Сочи се от молителя, че на 09.03.2017
г.неговият праводател /цедент/
„К.С.р.“ ООД е сключил с длъжника
предварителен договор за продажба на право на строеж и последващо
изпълнение на строителство, по който „К.С.р.“ ООД е поел задължението да
прехвърли правото на собственост и да извърши строителни работи във връзка с
еднофамилна жилищна сграда, представляваща къща N 8 в УПИ 68134.2045.2743, а
ответникът е поел задължението да плати цена в размер на 670 000 ЕВРО /без
ДДС/. Поддържа се от молителя, че неговият праводател
е изпълнил задълженията си и е прехвърлил правото на строеж, както и е изпълнил
възложените строителни работи, но ответникът не е платил дължимата сума от
246 000 ЕВРО по чл.13, б.“и“, б.“й“, б.“к“ и б.“л“ от договора, поради
което е изпаднал в забава и дължи неустойка от 26 000 ЕВРО. Тъй като
ответникът се намира в състояние на неплатежеспособност,
се иска да бъде открито производство по несъстоятелност.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва искането по чл.625 ТЗ с
възражението, че договорът за цесия е нищожен, защото към негово сключване в
полза на цедента не са съществували прехвърлените
вземания. Сочи се, че цедентът не е изпълнил
задължението да прехвърли собствеността върху ид.части
от земята, в която е изградена постройката. Оспорва се наведените от ответника
факти, които са основание за възникване на вземането, предмет на договора за
цесия. Твърди се, че по договора ответникът е платил сумата от 982 217,84
лв. – цена за правото на строеж и за изпълнените строителни работи. Прави
възражение, че цедентът не е изпълнил задължението да
прехвърли ид.части от земята, както и задълженията си
по чл.13, б.“д“, б.“е“, б.“ж“ и б.“з“, б.“и“, б.“й“, б.“к“ и б.“л“ от договора,
поради което ответникът е заплатил сумата от 293 143 лв. – за отстраняване
на недостатъци по изпълнението, както и сумата от 17 498 лв. Оспорва се да
е бил подписан акт за предаване и приемане на обект. Според ответника
удостоверението за въвеждане в експлоатация няма качеството на акт за приемане
и предаване по чл.264 ЗЗД, а акт обр.15 по чл.7 ал.3, т.15 от Наредба N 3 не е
подписван от него. Прави искане за намаляване цената по договора. Предявява
възражение за прихващане със сумата от 201 000 ЕВРО – неустойка от по
67 000 ЕВРО по чл.22 ал.2, чл.23 ал.2 и чл.25, както и със сумата от 195
960 лв. - обезщетение за отстраняване на недостатъци и със сумата от 27 000
ЕВРО – обезщетение за вреди от забавата. Оспорва се от ответника да е в
състояние на неплатежеспособност или на свръхзадълженост.
Представен е предварителен договор за продажба на право на строеж и
идеални части от поземлен имот и последващо изпълнение
на неговото строителство от 09.03.2017 г., от който се установява, че между „К.С.р.“
ООД и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по което „К.С.р.“ ООД
е поел задължението да продаде правото на строеж върху еднофамилна жилищна сграда,
представляваща къща N 8 в УПИ 68134.2045.2743 със застроена площ от 161,13
кв.м., както и припадащите се към къщата ид.части, а
ответникът е поел задължението да плати цена от 670 000 ЕВРО. В клаузата
на чл.7 „К.С.р.“ ООД е поел задължението до 30.09.2018 г. да извърши
строителство на къща N 8 в напълно завършен вид, а до
30.10.2018 г. да осигури издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Представен е нот.акт за покупко-продажба на
право на строеж N 33, том I, дело N 30/2017 г., от който се
установява, че „К.С.р.“ ООД е продал на ответника правото на строеж върху
еднофамилна жилищна сграда, представляваща къща N 8 в УПИ 68134.2045.2743 със
застроена площ от 161,13 кв.м. срещу цена от 80 000 ЕВРО.
Представен
е договор за възлагане на строителство от 10.10.2016
г., с който „К.С.р.“ ООД е възложил на „Д.Х.“ ЕООД извършване на строителството
на процесната къща.
Представени са констативни протоколи за установяване на извършените
видове строителни и монтажни работи от 27.03.2017 г., 10.04.2017 г., 19.04.2017
г., 26.04.2017 г., 12.06.2017 г., 15.06.2017 г., 15.08.2017 г., 10.11.2017 г.,
18.07.2018 г., 15.09.2018 г., 15.10.2018 г., 02.04.2019 г., в които се сочи, че
„К.С.р.“ ООД е приел изпълнените от „Д.Х.“ ЕООД строителни работи по къща N 8.
Представен
е акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната
конструкция от 14.03.2017 г., 15.03.2017 г., 19.03.2017 г., 22.03.2017 г.,
25.03.2017 г., 03.04.2017 г., 10.04.2017 г., 13.04.2017 г.,18.04.2017 г.
Представен
е приемо-предавателен протокол от 13.12.2017 г., в
който се сочи, че ответникът е приел изпълнените от „К.С.р.“ ООД работи в
размер на 70 % от чл.13 ал.1, б.“ж“.
Представен
е приемо-предавателен протокол от 08.04.2018 г., в
който се сочи, че ответникът е приел изпълнените от „К.С.р.“ ООД работи в
размер на 100 % от чл.13 ал.1, б.“ж“ и в размер на 50 по т.З
Представен е приемо-предавателен протокол от
26.06.2018 г., в който се сочи, че ответникът е приел изпълнените от „К.С.р.“
ООД работи по чл.13 ал.1, б.“д“.
Представен
е констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от
16.04.2019 г., с който ответникът е приел изпълнените от „Д.Х.“ ЕООД строителни
работи по къща N 8 – чл.169 ал.1 и ал.2 ЗУТ.
Представено е удостоверение за въвеждане в
експлоатация N 534/24.06.2019 г. на СО, Направление
„Архитектура и градоустройство“ по отношение на еднофамилна жилищна сграда,
представляваща къща N 8 в УПИ 68134.2045.2743.
Представено е преводно нареждане от 09.03.2017 г., в което се сочи, че
ответникът е превел по сметка на „К.С.р.“ ООД сумата от 187 759,68 лв. –
покупка право на строеж.
Представено е платежно нареждане от 31.03.2017 г., в което се сочи, че
ответникът е превел по сметка на „К.С.р.“ ООД сумата от 67 000 лв.
Представено е платежно нареждане от 31.03.2017 г., в което се сочи, че
ответникът е превел по сметка на „К.С.р.“ ООД сумата от 68 000 лв.
Представено е преводно нареждане от 31.03.2017 г., в което се сочи, че
ответникът е превел на „К.С.р.“ ООД сумата от 52 759,68 лв.
Представено е преводно нареждане от 31.03.2017 г., в което се сочи, че
ответникът е превел на „К.С.р.“ ООД сумата от 97 759,68 лв.
Представено е преводно нареждане от 19.04.2017 г., в което се сочи, че
ответникът е превел на „К.С.р.“ ООД сумата от 90 000 лв.
Представено е преводно нареждане от 28.04.2017 г., в което се сочи, че
ответникът е превел на „К.С.р.“ ООД сумата от 90 000 лв.
Представено е преводно нареждане от 28.04.2017 г., в което се сочи, че
ответникът е превел на „К.С.р.“ ООД сумата от 97 759,68 лв.
Представено е преводно нареждане от 25.09.2017 г., в което се сочи, че
ответникът е превел на „К.С.р.“ ООД сумата от 93 879,84 лв.
Представено
е преводно нареждане от 15.12.2017 г., в което се сочи, че ответникът е превел
на „К.С.р.“ ООД сумата от 17 602,48 лв.
Представено е преводно нареждане от 15.12.2017 г., в което се сочи, че
ответникът е превел на „К.С.р.“ ООД сумата от 41 072,42 лв.
Представено е преводно нареждане от 15.12.2017 г., в което се сочи, че
ответникът е превел на „К.С.р.“ ООД сумата от 25 816,96 лв.
Представено е преводно нареждане от 02.05.2018 г., в което се сочи, че
ответникът е превел на „К.С.р.“ ООД сумата от 52 807,42 лв.
Представен е договор за цесия от 10.02.2021 г., от който се установява,
че „К.С.р.“ ООД е прехвърлил на молителя вземанията от 266 500 ЕВРО срещу
ответника, произтичащи от предварителен договор от 09.03.2017 г.
Представена е нот.покана от 26.02.2021 г., с
която е връчено на ответника уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД за извършено от „К.С.р.“
ООД прехвърляне на вземания срещу ответника по предварителен договор от
09.03.2017 г. в размер на 266 500 ЕВРО.
Представени
са годишни данъчни декларации на ответника от 2017 г., 2018 г. и 2019 г., както
и ГФО за 2017 г., ГФО за 2018 г., ГФО за 2019 г., ГФО за 2020 г. и
инвентаризационен опис от 31.12.2020 г.
Представена е справка от Агенция по вписвания за направените вписвания
по партидата на ответника.
Установява
се от заключението на ССЕ, че за 2017, 2018 г., 2019 г., 2020 г. и към
31.03.2021 г. показателите на коефицента за обща
ликвидност, за бърза ликвидност, за незабавна ликвидност и за абсолютна е над 1-ца. Освен това за тези години
дружеството е положителен финансов резултат. Вещото лице е констатирало, че в
търговските книги на ответника са направени записвания на фактура N 29/09.03.2017
г. – 187 759,68 лв., 30/03.04.2017 г. – 187 759,68 лв., 32/19.04.2017
г. – 187 759,68 лв., 46/25.09.2017 г. – 93 879,84 лв., 54/15.12.2017
г. – 41 072,42 лв., 55/15.12.2017 г. –17 602,48 лв.; 69/02.04.2018 г.
– 52 807,42 лв. и 70/02.05.2018 г. – 25 816,96 лв., както и че
извършените от ответника плащания в полза на „К.С.р.“ ООД са в размер на
982 217,84 лв. Липсват вписвания за непогасени задължения на ответника към
„К.С.р.“ ООД или към молителя. Установено е, че разликата между уговорената
цена по процесния договор и платената от ответника
сума възлиза на 590 269,48 лв., а в търговските книги на молителя е
направено записване за придобити по договор за цесия вземане срещу ответника в
размер на 521 228,70 лв. /266 500 ЕВРО/. Неустойката в размер на 10 % от
неплатените от ответника суми възлиза на 59 026,95 лв.
Представена е фактура N 62779/29.11.2018 г., 1062982/03.12.2018 г., 1063433/12.12.2018
г., 1063762/18.12.2018 г., 15215/04.02.2019 г., 1066262/22.02.2019 г.,
1068448/11.04.2019 г., 1068686/17.04.2019 г., 1410/20.12.2018 г.,
401/19.10.2019 г., 428/14.11.2019 г.,086/28.09.2020 г., 4025/04.02.2020 г.,
4030/04.02.2020 г., 4349/03.06.2020 г., 4095/26.02.2020 г.,7833/07.11.2019 г.,
769/25.10.2018 г., 798/19.12.2018 г.,13834/14.05.2019 г.,2328/14.05.2019 г.,
2256/11.10.2018 г., 31770/13.12.2018 г.31258/09.10.2018 г., 7430/19.02.2019 г.,
7237/11.10.2018 г.,12375/12.12.2018 г., 12374/12.12.2018 г., 12377/12.12.2018 г.,
12370/05.02.2019 г., 12376/12.12.2018 г.,
12165/14.11.2018 г., 13035/27.03.2019 г., 13095/03.04.2019 г., 13316/24.04.2019
г., 17131/23.06.2020 г., 8087/03.12.2018 г., 8153/10.12.2018 г.,
7394/30.08.2018 г.,8151/10.12.2018 г.,910/29.08.2018 г., 8152/10.12.2018 г.,
1281/11.02.2019г., 7955/16.11.2018 г., 021/20.12.2018 г.,1705/28.02.2019 г.,
1512/25.02.2019 г., 1446/28.12.2018 г., 7932/14.11.2018 г., 133/13.11.2019
г.2676/16.04.2019 г., 995/20.09.2018 г., 5057/08.08.2019
г., 842/22.08.2018 г.,845/17.05.2018 г., 846/04.10.2018 г., 852/14.11.2018 г.,
850/14.11.2018 г., 848/14.11.2018 г., 849/14.11.2018 г., 860/14.12.2018 г.,
861/21.12.2018 г.,865/26.02.2019 г., 13277/30.11.2019 г., 15102/18.06.2020 г.,
14222/15.05.2020 г.,1913/18.12.2018 г., 1885/20.11.2018 г., 3928/13.09.2019 г.,
3937/25.09.2019 г.,4800/30.07.2019 г., 4190/02.07.2019 г., 135673/23.10.2020
г., 1988/02.06.2020 г., 408425/29.03.2019 г., 411473/02.05.2019 г.,
460248/24.04.2020 г., 10212697/03.09.2018 г.,10212704/03.09.2018 г.,
192646/30.11.2018 г., 1001/16.12.2019 г., 1091/13.03.2018 г., 1083/16.02.2018
г., 1130/02.05.2018 г., 1092/13.03.2018 г.,1339/22.02.2019 г., 1334/19.02.2019
г., 1131/02.05.2018 г., 1416/20.12.2018 г.,14.10/20.12.2018 г., 1446/28.12.2018
г., 7914/12.11.2018 г., 2933/30.04.2019 г., 873/17.01.2019 г., 7205/25.07.2018
г., ведно с платежни нареждания към тях, от които се установява, че ответникът
е закупил строителни материали и е възложил на трети лица извършване на
ремонтни довършителни работи.
Установява
се от заключението на СТЕ, че към 2017 г. процесната
сграда е била изградена до етап „груб строеж“. Според в.лице стойността на
строителните работи до етап „груб строеж“ възлизат на стойност 660 445 лв.
с ДДС.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ.
От
страна на молителя са повдигнати фактически твърдения, че вземането му срещу
ответника длъжник произтича от предварителен договор от 09.03.2017 г. за
продажба на право на строеж и идеални части от поземлен имот и последващо изпълнение на неговото строителство, сключен
между неговия праводател /цедент/
„К.С.р.“ ООД и ответника. Страните по този договор имат качеството на търговци,
поради което съдът на основание чл.286 ал.1 ТЗ приема, че твърдяното вземане на
молителя произтича от търговска сделка. В този случай молителят е легитимиран
да предяви искането по чл.625 ТЗ, защото по твърдения има качеството на
кредитор по търговска сделка.
Основателността на искането по чл.625 ТЗ е
обусловено от установяване на първо място на съществуването на твърдяното от
молителя вземане по процесната търговска сделка. Доколкото
молителят е заявил, че вземането по процесната
търговска сделка е придобито по договор за цесия, той има качеството на цесионер и частен правоприемник на цедента
„К.С.р.“ ООД. Това означава, че следва да се извърши проверка дали цедираното вземане е съществувало в патримониума
на цедента - „Nemo
plus juris ad alium transferre
potest quam ipse habet“ /„никой не може
да прехвърли другиму повече права, отколкото сам притежава“/.
Установи се от представения по делото предварителен
договор от 09.03.2017 г. за продажба на право на строеж и идеални части от
поземлен имот и последващо изпълнение на неговото
строителство, че между „К.С.р.“ ООД и ответника е възникнало облигационно
правоотношение, по което „К.С.р.“ ООД е поел задължението да продаде правото на
строеж върху еднофамилна жилищна сграда, представляваща къща N 8 в УПИ 68134.2045.2743 със застроена площ от
161,13 кв.м., както и припадащите се към къщата ид.части,
а ответникът е поел задължението да плати цена от 670 000 ЕВРО. В клаузата
на чл.7 „К.С.р.“ ООД е поел задължението до 30.09.2018 г. да извърши
строителство на къща N 8 в
напълно завършен вид, а
до 30.10.2018 г. да осигури издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация. Според съда процесният договор има
„смесен“ характер, защото включва елементи както на договор за продажба на вещно право на строеж,
така и елементи на договор за изработка на бъдеща вещ
- еднофамилна жилищна сграда,
представляваща къща N 8.
В клаузата на чл.13 б.“а“ от договора е
постигнато съгласие, че общо уговорената цена от 670 000 ЕВРО /без ДДС/ ще
се плати от ответника поетапно, като сумата от 80 000 ЕВРО се дължи при
прехвърляне на правото на строеж. На основание чл.20 ЗЗД съдът приема, че
сумата от 670 000 ЕВРО включва както цената на вещното право на строеж –
чл.200 ЗЗД, така и възнаграждението за изработката по чл.266 ал.1 ЗЗД, а цената
на правото на строеж възлиза на 80 000 ЕВРО. Този извод на съда се
подкрепя и от представения по делото нот.акт за
покупко-продажба на право на строеж N 33, том I, дело N 30/2017 г., от който се установява, че „К.С.р.“
ООД е продал на ответника правото на строеж върху еднофамилна жилищна сграда,
представляваща къща N 8 в
УПИ 68134.2045.2743 със застроена площ от 161,13 кв.м. срещу цена от
80 000 ЕВРО. Следователно възнаграждението по чл.266 ал.1 ЗЗД по размер
възлиза на разликата между 80 000 ЕВРО и сумата от 670 000 ЕВРО, т.е
590 000 ЕВРО без ДДС. По делото не е спорно, че цената за правото на
строеж е била платена от ответника длъжник.
По отношение на вземането по
чл.266 ал.1 ЗЗД. По делото не е представен архитектурен проект и
количествено-стойностна сметка, поради което не може да се установи какви точно
са възложените работи и каква е уговорената стойност на отделните строителни
работи. Не са и представени актове, които да сочат стойност на изпълнени от цедента и приети от ответника строителни работи. При това
положение съдът приема, че е невъзможно да се установи какви точно по
количества, обем и стойност строителни работи са възложени, както и е
невъзможно да се установи стойността на изпълнените работи. При липса на количествено-стойностна
сметка и на актове, които да сочат стойност на изпълнените от цедента работи, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства не се установяват факти, които да сочат на съществуване на цедираното вземане.
От заключението на СТЕ се
установява, че при обща уговорена стойност от 670 000 ЕВРО, т.е
1 572 487 лв. с ДДС, стойността на строителните работи до етап „груб
строеж“ възлизат на 660 445 лв. с ДДС. Съдът кредитира заключението на
СТЕ, защото посочената от в.лице стойност на работите до етап „груб строеж“ е
съобразена с цялото съдържание на договора и начина на определяне на общото
задължение от 670 000 ЕВРО без ДДС, а с ДДС - 1 572 487 лв. В
тази стойност се включва освен цената за правото на строеж – 80 000 ЕВРО /
156 466,40 лв./ и възнаграждение до етап груб строеж - 660 445 лв., както и възнаграждение за
работи, необходими за въвеждането на строежа в експлоатация, и възнаграждението
за привеждане на обекта в завършен вид – чл.7, т.1 и т.6 от договора, вр. с чл.13 ал.1 от договора.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и
категоричен начин фактът, че цедентът в качеството на
изпълнител по договора е изградил процесната къща до
етап „груб строеж“ - заключението на СТЕ, а след това са извършени и работи,
позволили строежът да се въведе в експлоатация - удостоверение за въвеждане в
експлоатация N 534/24.06.2019 г. на СО,
Направление „Архитектура и градоустройство“. В този смисъл съдът приема за
доказано, че цедентът е изпълнил както задължението
да прехвърли правото на строеж, така и част от задължението за изработка до
етап „груб строеж“ - чл. 181, вр. с § 5, т. 46 от ЗУТ, което по стойност се приема, че възлиза на 660 445
лв. с ДДС.
От заключението на ССЕ се
установи, че ответникът е извършил по процесния
договор плащания в общ размер на 982 217,84 лв. Според съда плащането на
суми в този размер води до погасяване на вземането на цедента
за цена на правото на строеж – 156 466,40 лв., както и на вземането по
чл.266 ал.1 ЗЗД за възнаграждение за изпълнените строителни работи до етап
„груб строеж“ 660 445 лв., т.е общо 816 911,40 лв. Разликата между 816 911,40 лв. и
платената от ответника сума от 982 217,84 лв. възлиза на 165 306,44
лв., която съдът, при липса на други данни, приема, че погасява вземането за
възнаграждението за работи, извършването на които е предпоставка за въвеждане
на сградата в експлоатация, респ. погасява и възнаграждението за част от
довършителните работи. Доколкото няма данни за друго, с оглед правилото на
чл.154 ГПК съдът приема, че със сумата от 165 306,44 лв. е погасено вземането
по чл.266 ал.1 ЗЗД за работи по чл.13 ал.1, б.“ж“ и б.“з“ и б.“д“, които са
приети от ответника с приемо-предавателен протокол от
13.12.2017 г., приемо-предавателен
протокол от 08.04.2018 г. и приемо-предавателен
протокол от 26.06.2018 г.
От събраните по делото
доказателства не се установява цедентът в качеството
на изпълнител да е извършил възложената по договора работа в цялост. Както се
спомена по-горе, неговото задължение включва не само работата по изграждане на
къща N 8, но и изпълнението на
довършителни работи по чл.7, т.6. Фактът, че сградата е въведена в експлоатация
не може да бъде основание за доказателствен извод, че
цедентът е изпълнил задължението за довършителни
работи. Това е така, защото въвеждането в експлоатация сочи единствено, че
строежът е изпълнен съобразно изискванията на чл.19а ал.3 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. на Министъра
на РРБ, Обн. ДВ. бр.72 от
15 август 2003г., а дoвършителните работи са работи, които са извън обхвата на нормативните
актове, които регулират отношенията в строителството.
По делото не са
представени доказателства, от които да се установи фактът, че цедентът е изпълнил строителни работи, чиято стойност
надвишава платената от ответника сума в размер на 982 217,84 лв., както и
че тези работи са били приети от ответника длъжник. За довършителни работи извън приемо-предавателен
протокол от 13.12.2017 г., приемо-предавателен протокол от 08.04.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 26.06.2018 г. не са представени доказателства да са реално
сторени.
При тези факти съдът намира, че в полза на цедента не е съществувало вземане в размер на 246 000 ЕВРО, както и акцесорно вземане за неустойка от 26 000 ЕВРО.
Следователно молителят в качеството на частен правоприемник на цедента не се легитимира като кредитор на ответника. Само
на това основание искането по чл.625 ТЗ е неоснователно. В този случай не е
необходимо да се разглежда предявеното от ответника възражение за прихващане с
негови насрещни вземания.
За пълнота на изложението
следва да се спомене, че финансовото състояние на предприятието на ответника
показва, че той не е изпаднал в обективна невъзможност да покрива
краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Напротив – от
заключението на СИЕ се установява, че показателите на всички коефиценти за ликвидност са значително над референтните
стойности, и то за целия изследван от в.лице период. През нито една от годините
от периода 2017 г. – 31.03.2021 г. не се установяват факти, които да сочат дори
на индикация за влошено финансово състояние.
От събраните по делото
доказателства се установяват факти, които напълно опровергават наличието на
обективно и трайно състояние на неспособност ответника да изпълнява текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. От заключението на СИЕ се
установява, че през всяка една година от проверения превод стойността на краткотрайните
активи надвишава значително по стойност стойността на неговите
краткосрочни задължения. Показателите на коефицентите
за обща и бърза ликвидност са над единица, а коефицентът
за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на
предприятието да посреща задълженията. Неговите високи нива са основание за
извода, че през нито една от годините не е налице недостиг на краткотрайни
активи и на обективна невъзможност с тях ответникът да покрива краткосрочните си
задължения. Наличните краткотрайни активи са позволявали ответникът да покрива
задълженията си.
Коефициентът на обща ликвидност, който има
водещо значение, се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само
определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не
всичките групи. Нивата на този коефицент / над единица/
показват по категоричен и несъмнен начин, че ответникът не се намира в трайно и обективно състояние на невъзможност
с наличното бързо ликвидно имущество да изпълнява краткосрочните си паричните
задължения.
Коефициентите на финансова автономност
и задлъжнялост
са помощни, а техните
стойности
потвърждават извода, че финансово състояние на търговското предприятие на
ответника е позволявало спокойно и без затруднения да се изпълняват изискуемите
парични задължения. Добрите показатели на коефицента
за финансова автономност /с норматив 0,33/ - най-ниският показател е за 2017 г.
– 4,7467, при високи показатели на коефицентите за обща и бърза ликвидност опровергават ответникът да се намира в състояние на неплатежоспособност. Коефицентите за
абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради което техните високи
нива /над единица за всички години/ в конкретния случай /при високи показатели
на общата и бързата ликвидност/ също са в подкрепа на извода, че ответникът не
се намира в състояние на неспособност да покрива с наличните краткотрайни
активи текущите си задължения. Финансовият резултат е положителен за всяка една
от годините през период, а в.лице изрично е посочило, че ответникът няма
финансови затруднения.
При тези факти съдът приема за
установено по несъмнен и категоричен начин, че ответникът не се намира трайно
състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични
задължения със своите налични краткотрайни активи. Ответникът не се намира в трайно
и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага.
Дори и да се приеме, че в полза на молителя съществуват вземания в общ размер
на 272 000 ЕВРО, т.е 531 985,76 лв., и стойността на тези задължения - 531
да се включи в пасива на ответника, показателите на коефицентите
на ликвидност не биха спаднали под референтните стойности. Това е така, защото
и при включването на стойността от 531 в пасива на ответника - например към
31.03.2021 г., стойността на пасива ще възлиза на 1057, но и в този случай
стойността на наличните краткотрайни активи значително го надвишава – 3229.
Съотношението между стойността на активите, в които са включени като компоненти
стойността на вземанията, инвестициите и паричните средства -3043 отново
надвишава стойността на пасива от 1057; стойността на активите, формирани от инвестиции
и парични средства - 2834 и стойността само на паричните средства -2834 отново
надвишават пасива със стойност 1057.
С оглед на изложеното съдът намира, че
молбата по чл.625 ТЗ следва да се отхвърли като неоснователна. В полза на
ответника следва да се присъдят съдебни разноски за адвокатско възнаграждение,
което не следва да се намалява поради прекомерност. Минималният размер на
адвокатско възнаграждение възлиза на 12 169,71 лв., но делото не е с ниска
правна и фактическа сложност - проведени са множество съдебни заседания,
събрани са множество писмени доказателства, изслушано са заключения на СИЕ и на
СТЕ.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от „С.9.“ ЕООД молба по чл. 625 от ТЗ, с която се иска да се
открие по отношение на „Т.Ф.“ ЕООД производство по несъстоятелност поради „неплатежеспособност“.
ОСЪЖДА „С.9.“ ЕООД, ***, да заплати на „Т.Ф.“ ЕООД, ***, съдебни
разноски от 24 000 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен
срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: