РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Велико Търново, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20254000500037 по описа за 2025 година
С решение № 563 от 27.12.2024г. по гр.д. № 697/ 2024г. по описа на
ОС-Плевен, е отхвърлен като неоснователен предявения от К. Г. Т. от гр.
Елена против Окръжен съд-Велико Търново иск по чл. 2в от ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 28 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, които са последица от нарушение на
правото на ЕС при разглеждането на в. ч. гр. дело № 66/ 2022 год. по описа на
Окръжен съд гр. Велико Търново.
Против това решение в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от К. Т.. Счита решението за невалидно и неправилно поради
нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата
необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон.
Сочи, че не са обсъдени всичките му доводи и относимите към тях
доказателства, изводите на съда не отразяват действителното правно
положение между страните. Сочи, че е налице порок, касаещ
действителността на решението-поради липса на мотиви, предвид на което
счита същото и за нищожно. По отношение на неправилността на обжалвания
1
акт-сочи, че първоинстанционният съд е извършил непълен и неточен доклад
по чл.140 ГПК, като е дал неправилни указания на страните, най-вече при
разпределяне на доказателствената тежест. Счита и че са били налице
предпоставките на чл.22 ал.1 т.6 ГПК за отвеждане на съдия-докладчика по
делото, тъй като по други две дела е изложил становище по фактите и
доказателствата по делото и предвид на това решаването на спора от съдия-
докладчика по делото е създало предпоставки за основателно съмнение у него
и предвид на това е следвало да се отведе, като цитира практика на ВКС и
ЕСПЧ. Сочи, че защитата на потребителите е едно от фундаменталните
изисквания в правото на ЕС, закрепено както в ДФЕС, така и в ХОПЕС, като с
оглед на тази цел за защита интересите на потребителите ЕС е създал чрез
Директива 93/13/ ЕИО система за противодействие на неравноправните
клаузи. Излага теоретични постановки и практика на СЕС в тази насока. Моли
въззивният съд да прогласи нищожността на решението и да го върне на друг
състав на ОС-Плевен за разглеждане, или да го обезсили, а ако счете, че
решението е валидно-да го отмени като неправилно и да уважи изцяло
предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по жалба Окръжен съд-Велико Търново.Счита жалбата за
неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде потвърдено като
правилно решението на ОС-Плевен.
В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република
България заема становище за неоснователност на жалбата.Моли да бъде
потвърдено като правилно решението на ОС-Плевен.
Великотърновският Апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не
2
е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. Становището на
жалбоподателя за нищожност на решението поради липса на мотиви е
несъстоятелно. Следва да се отбележи, че липсата на мотиви обуславя
неправилност на съдебното решение, а не нищожност на същото. Както е
посочено в ТР № 1/ 10.02.2012г. по тълк.д. № 1/ 2011г. на ОСГТК на ВКС,
доктрината и съдебната практика приема, че е нищожно това съдебно
решение, което е и абсолютно неразбираемо. Казуалната практика на
касационната инстанция установява, че като едностранно властническо
волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава
правният спор, следва мотивите и диспозитивът на съдебното решение да
съдържат ясно и безпротиворечиво изражение на формираната воля на съда.
Нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато
като валиден съдебен акт, включително и поради липса на надлежно
волеизявление. Липса на волеизявление е налице и когато решението е
неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при
тълкуване (решението по гр. д. № 732/2021 г. на Второ г.о. на ВКС). В случая
обжалваното решение не е такова-същото съдържа подробни и достатъчно
ясни мотиви, от които е видна формираната воля на съда.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Производството по гр. д. № 697/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Плевен е образувано по предявен иск от К. Г.Т. от гр. Елена против Окръжен
съд-Велико Търново. В молбата се твърди, че ищецът е длъжник по ч. гр. дело
№ 552/ 2021 г. по описа на РС-Велико Търново. Твърди се, че с разпореждане
№ 831/ 19.02.2021 г. по развилото се заповедно производство е било допуснато
незабавно изпълнение на издадената от съда заповед № 236/ 19. 02.2021 г.
Твърди се, че с определение № 193/ 01.03.2022 г. по В.ч.гр.дело № 66/ 2022 г.
ОС-Велико Търново е оставил без уважение частната жалба на ищеца против
разпореждането за незабавно изпълнение, с което са били нарушени
основополагащи норми на общностното право и по- конкретно чл. 6 и чл. 13
от КЗПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Твърди се, че
вследствие на нарушаване на правото на ЕС ищецът е претърпял морални
болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени от ответника със сумата
от 28 000 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице кумулативно
3
предвидените предпоставки на чл. 2в от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди, тъй като не се установява нарушение на сочените в
исковата молба норми на правото на ЕС, и по-конкретно на правото на ищеца
на справедлив съдебен процес, както и че в проведеното съдебно
производство пред ВТОС на ищеца не са били осигурени ефективни средства
за защита, гарантиращи реализирането на правата и законните му интереси
като страна в гражданския процес. Прието е и че определението на ВТОС е
постановено след внимателен анализ на събраните в хода на заповедното
производство доказателства и при спазване на принципните положения,
изложени в тълкувателно решение № 4/ 2013 от 18. 06. 2014 год. по тълк. дело
№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема
изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите
на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и
константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността и недоказаността на предявения иск.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269,
изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на
наведените доводи във въззивната жалба, а служебно-само когато неправилно
е приложена императивна материалноправна разпоредба.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че не са обсъдени всички доводи на ищеца и относимите
към тях доказателства, и че изводите на съда не отразяват действителното
правно положение между страните, е неоснователно. Първоинстанционният
4
съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, преценил е правилно
какви факти се установяват с тях, и въз основа на тях е направил правилни
правни изводи. От доказателствата по делото се установява, че със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№ 236/ 19.02.2021 г., издадена по ч. гр. дело № 552/ 2021 г. по описа на
Великотърновския районен съд е било разпоредено ищецът К. Г. Т., солидарно
с останалите длъжници М. А. М., М. Д. О. и К. З. З., да заплатят на кредитора
„Първа инвестиционна банка“ АД суми за главница, просрочена договорна
лихва, законна лихва и разноски в общ размер на 23 907, 66 евро,
произтичащи от сключен договор за банков кредит от 12.06.2015 г. С
определение № 2239/ 17.12.2021г. по ч.гр.дело №552/2021г. по описа на
Великотърновския районен съд е оставено без уважение искането на К. Г. Т. за
спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповед № 236/ 19.02.2021 г.
Това определение е било обжалвано от К. Г. Т. и въз основа на жалбата е
образувано В.ч.гр.дело № 66/ 2022 г. по описа на Великотърновски окръжен
съд. С определение № 193/ 01.03.2022 г. ВТОС е потвърдил определение №
2239/ 17.12.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 552/ 2021 г. по описа на
ВТРС.
Съгласно чл.2в от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз, като отговорността й е обективна и безвиновна - за чуждо
противоправно виновно поведение, в пряка причинно-следствена връзка с
което на ищеца са причинени вреди. Причинната връзка е пряка и
непосредствена, когато вредата следва закономерно, типично, логично, без
въздействие на други фактори, от конкретното действие или бездействие на
делинквента, което ако не беше реализирано, вредата не би настъпила. В
настоящия казус фактическият състав на тази разпоредба не е осъществен,
защото безспорно се установява, че ОС- Велико Търново не е допуснал
твърдяното от ищеца - жалбоподател пред ВТАС процесуално действие,
съставляващо нарушение на правото на Европейския съюз чрез засягане на
основно негово право - гарантираното от чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС право на достъп
до независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който
да разгледа неговото дело в разумен срок; чл.13 ЕКЗПЧОС-правото на
ефективни вътрешноправни правни средства за защита от съответна
национална институция; и чл.47 от ХОПЕС-право на ефективни правни
5
средства за защита и на справедлив съдебен процес. К. Т. е получил достъп до
правосъдие и правото му, гарантирано от ЕКЗПЧОС, не е накърнено. ВТОС се
е произнесъл по жалбата му своевременно, въз основа на събраните в хода на
заповедното производство доказателства, в съответствие със закона и при
спазване на принципните положения, изложени в тълкувателно решение № 4/
2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този
смисъл следва да се приеме, че не са налице кумулативно предвидените
предпоставки за ангажирането на отговорностНе се установяват действия или
бездействия на ОС-Велико Търново по посоченото дело, които да са в
нарушение на посочените по-горе разпоредби на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС и да
съставляват съществено нарушение на правото на ЕС. След като не е налице
допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз като
елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на Държавата,
обсъждането на останалите кумулативно изискуеми предпоставки е
безпредметно. Исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Оплакването, че по делото са били налице предпоставките за
отвеждане на съдия-докладчика, тъй като по други две дела е изложил
становище по фактите и доказателствата по делото и предвид на това
решаването на спора от съдия-докладчика по делото е създало предпоставки
за основателно съмнение у него, е несъстоятелно. Посочената разпоредба
визира като основание за отвод съществуването на други обстоятелства, които
пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията, като такива
в случая не са посочени от ищеца. Участието на съдия по друго дело с
различен предмет и страни и по което е изразил становище по въпроси, които
се поставят за разрешаване, не съставлява само по себе си обстоятелство,
пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност.
Евентуално основание за приложението на тази разпоредба би било налице,
ако ответник в настоящото производство е Окръжен съд - Плевен (вж.
Решение на ЕСПЧ - М. с/у България и Решение на Съда на ЕС по дело
C‑369/23). С оглед на това, съмнението на страната в безпристрастието на
съда, е неоснователно по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Оплакването на жалбоподателя, че решението е постановено при липса
на мотиви, е неоснователно. Видно от обжалваното решение е, че съдът е
изложил достатъчно ясни и подробни мотиви, като е обсъдил твърдяните от
6
ищеца и релевантните за спора факти, обсъдил е събраните по делото
доказателства, преценил е правилно какви факти се установяват въз основа на
тях, и е неправил правилни правни изводи. Първоинстанционният съд е
изготвил е доклад по чл.140 ГПК, като страните не са имали възражения по
него, разпределил е правилно доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал.
1 от ГПК, произнесъл се е по всички искания на страните и по всички техни
твърдения и възражения.Предвид на това, неоснователно е оплакването на
жалбоподателя и в тази насока.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съобразно
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, разноски на
въззивника, с оглед отхвърляне на въззивната жалба изцяло, не следва да се
присъждат.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 563 от 27.12.2024г. по гр.д. № 697/ 2024г.
по описа на Окръжен съд-Плевен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7