Ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 25.04.1999 г. От брака си имали едно дете – Д. М. Д., роден на 06.10.1999 г. Твърди, че след сключването на брака били принудени да заминат на работа в чужбина, като до настоящия момент, с малки прекъсвания, продължавали да работят там и се прибирали само за отпуските и при нужда. Твърди, че този начин на живот не спомогнал за нормалното развитие на брака им, а напротив – чуждите страни и нрави оказали негативно влияние върху живота им. Всеки се затворил в себе си, липсвали доверие, взаимопомощ и разбирателство. От 2004 година били фактически разделени. Затова счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна вина; не претендира упражняването на родителските права върху детето и счита, че може да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 50 лв.; предлага режим за свиждане. Желае ползването на семейното жилище, което било собствено на родителите му, да бъде предоставено на него. След прекратяването на брака  иска ответницата да носи предбрачното си фамилно име Я..

                 Ответницата Я.И.Г. не се явява и не взема становище по иска.

                 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намери за установено следното:

                 Страните по делото са съпрузи – бракът им е сключен на 25.04.1999 г. От брака си имат родено едно дете – Д., роден на 06.11.1999 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели Г.С.Т. и Е.Ж.Г. се установява, че отношенията между съпрузите не са присъщи като за едно семейство, тъй като те са разделени. И двамата свидетели твърдят, че  съпрузите живеели в чужбина, в К.. Върнали се през 2004 година и се разделили. Като причина свидетелите сочат възникналото неразбирателство между съпрузите. И двамата свидетели твърдят, че са чували, че съпругата е имала връзка с друг човек, която продължавала и сега. Когато съпругът се прибирал в България, бил сам, тъй като двамата живеели разделени от 2004 година.

                   С оглед на така установеното съдът намира, че брачната връзка между съпрузите е изпразнена от съдържание. Страните са разделени, не контактуват помежду си и всеки е устроил живота си по начин, по който присъствието на другия е изключено. Следователно в този вид бракът е ненужно да съществува – той е дълбоко и непоправимо разстроен и запазването му не е в интерес на никого. Причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е свързана изцяло с поведението и на двамата съпрузи. Фактическата раздяла между тях показва, че съвместният им живот е невъзможен и немислим. Не се установиха никакви факти, от които може да се направи извод, че вината за разстройството на брака трябва да се вмени на някой от съпрузите изцяло. Съдът счита, че съпружеските отношения са били нетипични преди ответницата да установи извънбрачна връзка. Всъщност в исковата молба не се твърди такова основание, което е показателно, че причините за разстройството в брачните отношения са други. Предвид на тези съображения съдът намира, че следва да прекрати брака между страните по вина и на двамата.

            Към настоящия момент е установено, че детето живее при майката, а бащата плащал пари за издръжката му. Между двамата няма спор, че именно тя следва да продължи да полага непосредствените грижи по оглеждането и възпитанието на детето. Изцяло в негов интерес е животът му да продължи по начина, по който е протичал досега.     С оглед на така установеното съдът намира, че упражняването на родителските права върху детето Д. следва да бъдат възложени на майката, като на бащата се определи режим на свиждане, който да се осъществява всяка първа и трета събота  на месеца от 8 ч. до 18 ч., както и 30 дни през лятото. Няма пречки за осъществяването на този режим, тъй като страните живеят трайно в К..

                 Съдът намира, че  по отношение на семейното жилище не следва да се произнася, тъй като по делото се установи, че страните са живели в К. Няма данни апартаментът в гр. С. З. да е бил семейно жилище.

           След развода съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име Я.

                  Страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 50 лв., 25 лева от които са внесени предварително от ищеца. Ответницата следва да бъде осъдена да внесе по сметка на Районен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 25 лв., а ответникът - сумата от 72 лв., представляваща д.т. върху присъдената издръжка.

                     Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

Р     Е      Ш       И     :

                   ПРЕКРАТЯВА брака между М.Д.Г. ***,  ЕГН ********** и Я.И.Г. *** с ЕГН **********, сключен на 25.04.1999 г. в гр. С. З., за което е съставен акт за граждански брак № **, като дълбоко и непоправимо разстроен.

                   ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

                   ПОСТАНОВЯВА съпругата Я.И.Г. след развода да носи предбрачното си фамилно име Я.

                   ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Д. М. Д. на 10 години на майката Я.И.Г..

                  ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата М.Д.Г. и детето Д. всяка първа и трета  събота от месеца от 8 ч. сутринта до 18 ч. вечерта, както и един месец през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

                  ОСЪЖДА М.Д.Г. ***, ул. **, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Д. М. Д. чрез неговата майка и законна представителка Я.И.Г. ежемесечна издръжка в размер на  50 лв. (петдесет лева), считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, които водят до изменяване или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.  

                 ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50 лв.,  25 лв. от които са внесени предварително от ищеца М.Д.Г. с п.а., като го  ОСЪЖДА  да заплати на държавата по сметка на РС Стара Загора още 72 лева, представляваща дължимата държавна такса за присъдената издръжка.

                 ОСЪЖДА Я.И.Г. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на   държавата по сметка на РС Стара Загора 25 лв., представляващи припадащата й се част от дължимата държавна такса за развода.

Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: