Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2023г.,
гр .Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети
март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
МИХОВ
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна СИЛВИЯН
ИВАНОВ при секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА, като
разгледа докладваното от съдията Т. ДИМИТРОВА
касационно административнонаказателно дело № 159/2023 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Агенция
„Пътна инфраструктура“ /АПИ/, против Решение № 1615 от 30.11.2022 г., постановено по АНД № 20223110203328/2022 г. на Районен съд
– Варна /ВРС/, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № ********** на АПИ за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, с който на Г.А.П. на
основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6,
вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП, както и е осъдена АПИ да заплати на Г.П. сумата от 300
лв. представляваща адвокатско възнаграждение.
С касационната жалба се поддържа, че постановеното
решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон. Сочи се, че оспореният
ЕФ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и отговаря
на критериите за форма и съдържание на електронните фишове съгласно чл. 189ж,
ал.1 ЗДвП. Твърди се, че декларирането на регистрационния номер на превозното
средство с латински букви при закупуване на електронен винетен стикер
противоречи на чл. 24, ал.7 от Наредба № І – 45/ 24.03.2000 г., с оглед на
което такива хипотези сочат на грешно декларирани данни, респективно – за
съответното ППС липсва валидна електронна винетка. Според касатора нито
електронната система, нито административнонаказващият орган имат задължение при
констатиране на случаи като разглеждания да предвидят или да изследват
наличието на грешки при деклариране регистрационния номер на ППС, поради което
всеки такъв случай попада в приложното поле на законовата фикция, според която
неправилното деклариране на данните е равнозначно на липса на платена винетна
такса за съответното превозно средство. Поддържа се, че независимо от
субективната увереност на санкционираното лице, че е заплатил дължимата винетна
такса, това не променя обстоятелството, че то реално е осъществило състава на
вмененото му административно нарушение, съответно – правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Още повече, че същият е имал
възможност преди да предприеме движение по националната пътна мрежа да провери
в електронната система на АПИ дали, според данните в нея, за притежаваното от
него МПС има заплатена винетна такса. Изтъква се, че приетото от районния съд е
израз на прекалена снизходителност към нарушителите и се отклонява съществено
от преследваната от закона цел. В допълнение се посочва, че административното
нарушение, за извършване на което Г. А. П. е привлечен към административноноказателна
отговорност, е от категорията на формалните нарушения, а не резултатно такова,
поради което липсата на неблагоприятни последици не следва да се счита за
основание нарушителят да не бъде санкциониран или за основание за приложение на
института на маловажния случай. Обратното, според изложеното в касационната
жалба, лишава от смисъл административнонаказателната дейност на контролните
органи и води до толериране на извършителите на нарушения от категорията на
разглежданото. В подкрепа на това се изтъква, че именно за да избегне това
законодателят е въвел по-висока степен на защита на охраняваните обществени
отношения като с приложената от АНО санкционна норма е въведен фиксиран размер
на глобата.
Искането е да се отмени обжалваният съдебен акт на ВРС
и да се потвърди ЕФ. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора
поддържа жалбата и направените с нея искания. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора, а алтернативно се прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Г.А.П.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозиран от негов
процесуален представител отговор на касационната жалба същата се оспорва като
неоснователна. Сочи се, че правилно съдът е съобразил настъпилите законодателни
изменения и по-конкретно новата разпоредба на чл. 10а, ал. 3б ЗП, обн. ДВ, бр.
23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г., с която законодателят е допуснал
възможност да бъдат коригирани технически грешки, допуснати при деклариране на
регистрационния номер на ППС, от което е направен извод, че наличието на такива
е основание за извършване на корекция, а не основание за налагане на
административно наказание. Поддържа се, че е правилен изводът на първостепенния
съд за маловажност на нарушението, т.к. не са накърнени интересите на държавния
бюджет, тъй като реално винетна такса за автомобила е заплатена. Счита се,
че законодателят не следва да третира по еднакъв начин лицата, които не
изпълняват задълженията си, свързани с движение по националната пътна мрежа и
не заплащат дължимите за това винетни такси, с лицата, които са изпълнили тези
свои задължения, но поради допусната техническа грешка при регистриране на
държавния контролен номер на автомобила, системата го посочва като такъв, за
който дължимата винетна такса не е заплатена. На основание изложеното се
настоява за оставяне в сила решението на ВРС. Претендира се присъждане на
сторените по делото разноски.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС
да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното
съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Административният съд, като прецени
доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото
доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на Г.А.П., против ЕФ № ********** на АПИ, с
който на П., на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 ЗДвП, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. за
извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр.
с чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Въззивния съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Г.А.П. е собственик на
лек автомобил марка „Ауди А – 4 Авант“ с рег. ***, за който на 28.06.2019 г.
закупил от терминал за самообслужване годишна електронна винетка, със срок на
валидност от 21:23 ч. на 28.06.2019 г. до 23:59 ч. на 27.06.2020 година.
При деклариране на регистрационния номер на автомобила същият е изписан с
латински букви – ***,
т.е. с латинските букви, които съответстват фонетично, вместо да ги
изпише с латинските букви, които съответстват графично на буквените символи от
кирилицата. На 24.05.2020 г. в 13:48 ч. движението на автомобила е засечено от
устройство с № 20911 на автоматичната система за контрол по пътищата, намиращо
се на път І-9, км 150 +249, при което е установено, че МПС се движи без
заплатена винетна такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/. С оглед на
тези констатации от автоматичното устройство е генериран доклад за установено
нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, към който автоматично е приложено статично
изображение във вид на снимков материал на превозното средство. След установяване,
че Г. А. П. е собственик на автомобила, срещу него е издаден оспореният ЕФ.
Предвид доказателствата по административнонаказателната
преписка, както и тези, събрани в хода на въззивното производство, и след
подробен анализ на приложимата правна регламентация въззивният съд приема, че П.
действително е осъществил описаното в ЕФ нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Независимо
от това е прието, че оспореният ЕФ е незаконосъобразно издаден предвид
настъпилата законодателна промяна, с която е въведена новата разпоредба на чл.
10а, ал.3б ЗП, публикувана в ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 година.
Посочено е, че с изменението законодателят е предвидил процедура за корекция на
декларираните данни на превозното средство, включително и когато при издаване
на електронна винетка е допусната техническа грешка. Въз основа на това е
направен извод, че законодателят категорично не слага знак за равенство между
случаите на допусната техническа грешка при деклариране на данните на
превозното средство при закупуване на ел-винетка, и случаите, когато за
съответния автомобил изобщо не е заплащана винетна такса. Въззивният съд приема,
че новата нормативна уредба се явява по-благоприятна за санкционираното лице,
тъй като грешното деклариране на данните от регистрационния номер на автомобила
вече не представлява състав на административно нарушение, а е основание за
искане на корекция на същите. В допълнение в мотивите на оспореното решение е
посочено, че дори и да се приеме, че санкционираното лице е осъществило
описаното в ЕФ административно нарушение, същото се явява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като към момента на извършването му – 24.05.2020
г., новата разпоредба на чл. 189з ЗДвП /ДВ, бр. 109/22.12.2020 г., в сила от
23.12.2021 г./, според която за нарушенията по този закон /ЗДвП/ не се прилагат
чл. 28 и 58г ЗАНН, не е била част от действащото позитивно право в страната,
тоест е била неприложима.
Решението на ВРС е неправилно.
Отговорността на Г.А. П. е ангажирана за извършено нарушение на
чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, съгласно която разпоредба движението на ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. В ал.6 на същия член е посочено, че водачът на ППС,
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, следва да
заплати винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в случаите, когато такава
е дължима според категорията на превозното средство, заплащането на която дава
право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената
пътна мрежа. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП се предвижда наказание
„глоба“ в размер на 300 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 ЗП.
Между страните в производството липсва
спор по фактите. Правилно е установено, че санкционираният Г.А.П. е собственик на лек автомобил „Ауди А – 4
Авант“ с рег. ***, за който на 28.06.2019 г. е закупил електронна винетка със
срок на валидност от 21:23 ч. на 28.06.2019 г. до 23:59 ч. на 27.06.2020
година. Не се спори и относно факта, че при въвеждане данните на автомобила в
автоматичното устройство П. е въвел буквените символи (от кирилица) от
регистрационния номер не с техния графичен, а с техния фонетичен еквивалент от
латинската азбука, което е в несъответствие на чл. 24, ал.7 от Наредба № І-45
от 24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи.
Спорно се явява правилното приложение на
закона.
Действително съгласно чл.
10а, ал. 3 ЗП, винетната такса се
заплаща от собственика или ползвателя на ППС, след деклариране на
регистрационния му номер, категорията на ППС, периода на валидност и важи само
за ППС, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му. Съгласно чл.
10а, ал. 3а ЗП (Нова – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.)
отговорността за неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
ППС, неговата категория, периода на валидност на винетната такса е на
собственика на ППС или на неговия ползвател, като законодателят изрично е
предвидил, че при неправилно декларирани данни се счита, че за ППС не е
заплатена пътна такса. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на
база изминато разстояние. В текста й изрично е посочено, че при деклариране на
неверни данни, се приема, че винетната такса не е заплатена. При движение по
платената републиканска мрежа без заплатена винетна такса, е налице осъществяване
на състава на нарушение по чл.
139, ал. 5 и ал.
6, във вр. с чл.
102, ал 2 ЗДвП и нарушителят подлежи на
санкция по чл.
179, ал. 3 ЗДвП.
С разпоредбата на чл. 10а, ал. 3б ЗП (нова – ДВ,
бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г., изм., бр. 14 от 2023 г. , в сила от 10.02.2023 г.) законодателят
действително въвежда възможност за извършване на корекция за промяна на грешно
декларирани данни от собственика или ползвателя, като промяната в данните на
електронната винетка има действие от момента на издаването й и има срок на
валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената.
Изводът на РС – Варна за несъставомерност на деянието е
незаконосъобразен.
В случая нарушението е извършено на 24.05.2020 г., т.е. преди
влизането в сила от 19.03.2021 г. на новата разпоредба на чл. 10а, ал.3б ЗП, с
която законодателят дава възможност да се извършват корекции на декларираните
пред АПИ данни в случаи като разглеждания, когато при закупуване на електронна
винетка е допусната техническа грешка при изписване на регистрационния номер на
превозното средство. Това недвусмислено сочи желанието на законодателя да
разграничи случаите, когато в бюджета на АПИ все пак са постъпили дължимите
суми по чл. 10, ал.1 ЗП за съответното превозно средство, от други случаи,
когато е установено движение на превозно средство по разрешените за движение
пътища в страната без за тях да е заплатена дължимата такса. Вярно е, че
санкционираният Г.А. П. не е инициирал производство за извършване на корекция
по новия регламент, но с оглед датата на уведомяването на П. за издаване на
електронния фиш – 08.08.2022 г., според приложеното към преписката известие за
доставяне, това е било и безпредметно, тъй като срокът на винетката с грешно
декларирани данни е изтекъл в 23:59 ч. на 27.06.2020 година.
Обстоятелството обаче че законодателят е предвидил възможност за
извършване на корекция за промяна на данните на електронната винетка, която
корекция има действие от момента на издаване на винетката до изтичане на срока
на валидност на първоначалната винетка, не обуславя извод, че това се явява
по-благоприятен закон, приет преди влизане в сила на ЕФ, който закон да
представлява основание за отмяна на ЕФ по аргумент от чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Процесното деяние безспорно се явява административно нарушение, за което
нормата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание.
Не е отпаднало нито изискването по ЗП за заплащане на винетна такса, нито
наказуемостта на деянието. Поради което неправилно районният съд е приложил
материалния закон и е отменил ЕФ.
Изводът на въззивният съд за маловажност на нарушението е направен
в условията на алтернативност и именно поради това независимо от постановената
от РС – Варна отмяна на ЕФ, обжалваният пред касационната инстанция съдебен акт
не съдържа диспозитив с изискуемото съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 4 ЗАНН предупреждение към нарушителя,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за
това друго нарушение от същия вид ще му бъде
наложена имуществена санкция.
Настоящата
инстанция споделя констатацията на РС – Варна, че към момента на извършване на
нарушението – 24.05.2020 г. все още не е приет текстът на чл. 189з ЗДвП /ДВ,
бр. 109/22.12.2020 г. в сила от 23.12.2021 г./, според който за нарушенията по
този закон /ЗДвП/ не се прилагат чл. 28 и 58г ЗАНН, респ. че по аргумент от чл.
3, ал. 2 ЗАНН следва да се изследва дали в случая следва да се приложи
по-благоприятния за лицето закон, неограничаващ възможността за квалифициране
на случая като маловажен.
Доколкото
обаче въпреки отмяната на ЕФ, макар и на друго основание, обжалвания съдебен
акт не съдържа предупреждение до нарушителя, касационната инстанция не дължи
произнасяне по направения в условията на евентуалност извод от въззивния съд за
маловажност на решението. Решението на РС – Варна, с което ЕФ е отменен поради
несъставомерност на деянието, се явява незаконосъобразно, следва да се отмени и
да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да извърши
преценка дали случаят може да се квалифицира като маловажен и в зависимост от
извода, съответно да се мотивира потвърждаването или отмяната на ЕФ с отправяне
на предупреждение до нарушителя съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 4 ЗАНН.
При извършената, извън обхвата на касационната жалба, служебна
проверка на обжалваното решение, не се установяват други пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и правилност, поради което същото следва да се
остави в сила.
По искането за разноски следва да се произнесе въззивната
инстанция при новото разглеждане на делото – чл. 226, ал. 3 АПК.
На основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1615 от 30.11.2022 г. по АНД №
20223110203328/2022 г. на Районен съд - Варна.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна, при съобразяване с
указанията, дадени с настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: