МОТИВИ
към
ПРИСЪДА №
219 постановена на 04.12.2013г.
по НОХД
№ 242/ 2013г. по описа на
Районен Съд – Г.
Обвинението е срещу подсъдимaта Е.Г.З. с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Х., с адрес ***,
българка, българска гражданка, с основно образование, работи като чистач в
Община Г., разведена, неосъждана, за това,
че през периода месец Март 2012 година до месец Януари 2013 година, в град Г.,
в условията на продължавано престъпление и чрез използване на техническо
средство /отвертка/, отнела чужди движими вещи – ел.енергия на стойност 620,40
лева, собственост на К.П.Д., от негово владение, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои– престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във
вр.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
След направено искане от подсъдимата Е.З. и
защитникът й за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма и по –
специално по чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна производството по
делото да се разгледа по реда на тази глава.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са приети за съвместно разглеждане в
съдебното производство.
Представителят
на Районна прокуратура – Г. поддържа обвинението, срещу подсъдимата Е.З. - както по отношение на фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на
деянието, като излага доводи за доказаност, както от
обективна, така и от субективна страна на престъплението. Счита, че с оглед
признанието на фактите от страна на подсъдимата и спецификата на производството
по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо нея следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.58а от НК.
Подсъдимата Е.З. призна фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от
защитника й, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда,
с която да й наложи минимално наказание.
Защитникът на подсъдимата Е.З. – адв.П.Д. – АК – С.З., моли съда
да наложи наказание в минимален размер - при условията на чл.58а от НК.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимия и събраните
на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанията му, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимата Е.Г.З.
е жител ***. Жилището, в което живее
подсъдимата З. е общинска собственост и същото е електрифицирано с доставчик на
електроенергията “ЕВН Б.” Е. АД. В “ЕВН Б.” Е. АД е открита партида за това
жилище с клиентски № ********** - на името на Т.З.П. – бивш наемател на същото
общинско жилище.
Свидетелят К.П.Д.
от 2000г. до 2005г. живеел на съпружески начела с Р.И.К. ***9. В “ЕВН Б.” Е. АД
е открита партида за това жилище с клиентски № ********** на името на К.П.Д..
През 2009г. и 2010г. това жилище било отдавано под наем и наемателите редовно
запращали консумираната ел. енергия.
През месец
Декември 2011г. и месец Януари 2012г., св.Д. и семейството му рядко посещавали
жилището в кв.”С.” бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, като за тези два месеца за това
жилище е отчетена общо консумирана електроенергия на стойност 6,99 лева, която
св.Д. заплатил. От месец Февруари 2012г. до месец Януари 2013г. св.Д. и
семейството му не посещавали същото жилище.
На
12.03.2012г., “ЕВН Б.Е.” АД - КЕЦ гр.Р. е прекъснало захранването към ап.**,
обитавано от подсъдимата З. поради не плащане на консумираната ел. енергия за
месец Декември 2011г. и месец Януари 2012г.
През месец
Март 2012г., /след прекъсване на електричеството към дома й/ подсъдимата З. решила да подаде
електричество към жилището си, в което живее, като присъедини фазовия
проводник, отвеждащ електрическата енергията към дома й в общото електрическо
табло, към фазовия проводник след електромера, отчитащ електрическата енергията
към апартамент № 39.
Това свързване
подсъдимата З. осъществила с помощта на отвертка.
След това
присъединяване консумираната от подсъдимата З. ел. енергия се отчитала от
електромера на ап. № 39, с титуляр св.К.П.Д..
През месец Януари
2013г.,св.Д. посетил апартамента като установил, че електрическото
захранване към същото жилище е прекъснато поради не плащане на консумираната
електрическа енергия.
За периода от месец
Март 2012г. до месец януари 2013г., З. ползвала електрическата енергия, която
се отчитала на електромера на ап.№ ** /на партидата на свидетеля Д./.
За същия период,
подсъдимата З. е отнела електроенергия на обща стойност 620,40лева /шестстотин
и двадесет лева и четиридесет стотинки/. От тази общо консумирана
електроенергия, отчетена в електромера на ап.№ 39 по партидата на свидетеля Д.,
подсъдимата З. заплатила в “ЕВН Б.” Е. АД КЕЦ гр.Р. на 25.06.2012г. за
месеците Март, Април и Май, общо 138.29 /сто тридесет и осем лева и двадесет и
девет стотинки/.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимата Е.З. - по реда на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно: Писмо от РП –Г. с вх.№2641/12.06.2013г.;
Писмо на РП-Г. с рег.№4064/19.04.2013г; Постановление за образуване на
досъдебно производство с вх.№1821/19.04.2013г.; Писмо № 159/2013г. от
18.04.2013г. от К.П.Д. с №159/2013г. от 18.04.2013г.; Докладна записка с
рег.№ЗМ-76/15.03.2013г. от И.Т.И. ***; Заявление от К.П.Д. с вх.
№577/05.02.2013г.; Бланка МВР от 05.02.2013г.; Писмо от РУП – Г. с
рег.№1466/19.02.2013г.; Писмо от EVN – Б. с вх. №959/04.03.2013г.; Справка за
задължения и плащания на Т.З.И.; Справка за задължения и плащания на К.П.Д.;
копие от Писмо на EVN – Б. от 07.08.2012г.; Обяснение от Е.Г.З. от
12.03.2013г.; Искане за изготвяне на справка за съдимост с рег. №
2580/12.03.2013г.; Справката за съдимост с рег.№112/13.03.2013г.; копие от
Карта състояние на НП от 15.03.2013г.; Протокол за оглед на местопроизшествие
от 17.07.2013г.; Фотоалбум; копие от Приемо-предавателен протокол от
28.11.2003г.; копие от писмо от Община Г. до Т.З.П. с изх.
№94-Т-162/25.11.2003г.; Искане по реда на чл.159 от НПК с рег. №4106/22.04.2013г.;
писмо от EVN – Б. с вх. №2089/10.05.2013г.; Искане на основание чл.159 от НПК
от РУП – Г. с рег.№5104/23.05.2013г.; Писмо от Община Г. с
изх.66-00-88/29.05.2013г.; копие от Договор за наем №10023 от 13.01.2004г. от
Община Г.; копие от Допълнително споразумение №10023 от 29.12.2005г.; копие от
Допълнително споразумение №100232 от 05.02.2008г. от Община Г.; копие от
Допълнително споразумение №100233 от 27.01.2009г. от Община Г.; копие от
Допълнително споразумение №100234 от 09.12.2009г. от Община Г.; копие от Анекс
към Договора за наем №10023/13.01.2004г. от Община Г..; Уведомително писмо с
рег.№5725/10.06.2013г. на РУП – Г.; Протокол за разпит на свидетел – 6 бр.;
Постановление за назначаване на експертиза рег.№7882/05.08.2013г.; Съдебно
инженеро-техническа експертиза, извършена от инж.В.Д.Г. – техн.експерт; Писмо
от РП-Гълъбово с вх.№3760/19.08.2013г.; Искане от Н.Г.А. – ст.разследващ
полицай при РУП – Г. с рег.№10493/07.10.2013г.; Постановление за допускане на
правна помощ от 07.10.2013г.; копие от Уведомително писмо с вх. № 4558 от 09.10.2013г.; Постановление за назначаване на
защитник от 09.10.2013г.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 07.10.2013г.; Протокол за разпит на обвиняем от
07.10.2013г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на Е.Г.З.; Протокол за предявяване на разследване от 09.10.2013г.; Протокол за
предявяване на разследване от 09.10.2013г. и Заключително постановление
Обвинително заключение от 10.10.2013г., а така също и от показанията на
свидетелите К.П.Д., Т.З.П., И.Т.И., М. С.В., Г. Р.С. и К.И.Д., дадени в хода на
досъдебното производство.
В
съвкупността си показанията на всички свидетели са последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.
По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата
фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на подсъдимата, намери, че същите се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
Видно от
назначената при разследването съдебно оценителна експертиза общата стойност на
отнетата от подсъдимата ел. енергия, собственост на св.К.Д., възлиза на 620,40
лв.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимата Е.Г.З. с ЕГН ********** е автор на процесното
деяние-кражба, което мотивира съда да приеме, че обвинението срещу нея е
доказано по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият подсъдимата Е.Г.З. с ЕГН ********** е извършила престъплението по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК.
Подсъдимата Е.З.
е осъществила изпълнителното деяние отнемане в двете му части – прекратила е
фактическата власт на собственика К.Д. върху вещите, предмет на престъплението
– отнела е въпросните движими вещи и е установила своя трайна фактическа власт
върху тях - имала е възможност да се разпореждат с отнетите вещи като със свои
– така, както намери за добре, което всъщност е и направила.
Имайки предвид, че в случая се касае за две
деяния – противозаконно отнемане на чужди движими вещи, извършени през
непродължителни периоди от време – от м.Март 2012г. до м.Януари 2013г., при
идентична обстановка, при еднородност на вината, при които последващите деяния
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните, съдът
счита, че се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК и
следва да определи наказание при условията на чл.26, ал.2 от НК.
Предвид
обстоятелството, че подс.Е.З. е извършила присъединяването към електромера на
св.Д. посредством отвертка, кражбата следва да се квалифицира като такава по
чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като е извършена чрез използване на техническо
средство.
От
установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на
подсъдимата Е.З., се налага извода, че от субективна страна, престъплението е
извършено от нея - виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимата Е.З.
е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искала и пряко е целяла тяхното настъпване.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Относно
първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на
НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години - за
престъплението по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимата, мотивите й за
извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимата Е.З., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – чистото й съдебно минало, от което следва извода, че
деянието й има по-скоро инцидентен характер, направените пълни самопризнания
пред органите на досъдебното производство, спомогнали за разкриване на
обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, а като
отегчаващи –обстоятелството, че кражбата е извършена от подсъдимата Е.З. по
изключително циничен начин - от дома на съседите й с които се познава от дълги
години, знаейки, че те отсъстват от апартамента.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима
към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимата
Е.З., наказание по общия ред на чл.54
от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано към минималния
размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от
1/една/ година и 6 /шест/ месеца, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във
връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което й наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.
Намирайки, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК,
съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3
/три/ години.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимата Е.З., наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимата и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на нея, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл.36, ал.1 от НК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
На основание
чл.189, ал.3 от НК, съдът, след като съдът призна подсъдимата Е.З., за виновна,
присъди в нейна тежест направените по делото разноски възлизащи на 90 /деветдесет/
лева – представляващи възнаграждение за вещо лице.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на
подсъдимата и стремежът й за облагодетелстване по неправомерен начин.
Воден от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Х.А. /