№ 14522
гр. С., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20231110157690 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. С..............., е
предявил искове за признаване за установено, че ответниците А. А., ЕГН **********, и Н.
Т., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. С., ................., дължат солидарно следните суми:
470.95 лева цена на доставена и неплатена топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
31.03.2021 г., ведно със законна лихва за период от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането,
106.30 лева мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 21.06.2023 г., 18.59 лева цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, 5.06 лева мораторна
лихва за период от 16.07.2020 г. до 21.06.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38411/23 г. на СРС. Поддържа, че
ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди като собственици на
топлоснабдявания имот – апартамент № 59 в гр.С., ............... Твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е
платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се отнася.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Н.” АД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му
за главница и лихва за забава, признати със заповедта, връчена на длъжниците по реда на чл.
1
47 ГПК, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез назначения особен представител, са депозирали
писмен отговор, в който оспорват предявените искове. Оспорва се в отговора наличието на
облигационна връзка между ищеца и ответниците. Твърди се недоказаност на претенциите и
се оспорва доставката на топлинна енергия в претендирание количества и стойност,
оспорват се дяловото разпределение и претенциите за лихви. Релевира се възражение за
давност. Моли се за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище, че дяловото разпределение
е извършено съгласно нормативните изисквания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съобразно
нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ,
съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на
правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се
част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са
необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на
правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със
загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
От приетите по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот от 20.03.2006 г.,
нотариален акт от 12.04.2021 г. и удостоверение за сключен граждански брак, се установява,
че ответниците са придобили апартамент № 59 в гр.С., .............., по време на брака си, в
режим на СИО. Следователно, през процесния период собственици на имота са били
2
ответниците. Като собственици, те са били клиенти на топлинна енергия и между тях и
ищеца е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията между
страните, съответно са били задължени лица за заплащане на стойността на доставената ТЕ.
В тази насока е и подаденото от ответника заявление-декларация за откриване на партида
на имота на негово име. Доколкото имотът е бил семейното им жилище, приложима е
презумпцията на чл. 32, ал.2 СК и съпрузите са отговаряли за задълженията солидарно.
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответниците, е доставяна и
начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите
на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В сградата е въведена система за дялово
разпределение на топлинна енергия и избрана фирма, която да го извършва. В имота няма
монтирани отоплителни тела. Ползва се топла вода, разходът за която се отчита по
показанията на два водомера за топла вода. За имота е начислена ТЕ отдадена от сградната
инсталация, която е разпределена между всички потребители пропорционално на
отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредба № 16-334. Следователно през
процесния период в имота е била доставена топлинна енергия, като отчитайки заключението
на СТЕ, стойността й възлиза на 1338.53 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ ............. г. за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия
на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата в режим на етажна
собственост е възложено на Н. АД с договор от 23.9.2002 г., което дружество е осъществило
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот, която според представеното по
делото извлечение по абонатен номер възлиза на 18.59 лв. за процесния период.
Своевременно релевираното възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца е
частично основателно. Задълженията за плащане на месечните вноски имат самостоятелен
3
характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са периодични и се
погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им.
Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. След като заявлението е подадено на 10.7.2023 г., всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила до 10.7.2020 г., са погасени по давност. Ето защо
като погасен по давност следва да се отхвърли иска за главница за ТЕ за периода 1.5.2019 г. -
30.04.2020 г. вкл. Дължима остава сумата за главница за ТЕ за периода 1.5.2020 г.-31.3.2021
г., която възлиза на 413.64 лв., за които искът следва да се уважи.
По отношение на услугата дялово разпределение, предвид липсата на предвиден срок за
плащане, изискуемостта настъпва с изтичане на съответния месец, за който се отнася, т.е. от
деня, следващ месеца на извършване на услугата. Погасени по давност са задълженията за
периода 1.5.2020 г. – 30.06.2020 г. Дължима остава таксата ДР за периода 1.7.2020 г.-
31.03.2021 г. на стойност 15.32 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. На база законната лихва за забава и определен по реда на чл. 161 ГПК, размерът
на обезщетението за забава върху дължимата главница възлиза на 76.92 лв. за периода от
15.09.2021 г. до 21.06.2023 г., за които искът е основателен.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
4
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса /75 лв./, вещо лице /380 лв./, особен представител /450 лв./ и
юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, дължими са 846.08 лв., по 423.04 лв. от ответник.
В заповедното производство са дължими 63.14 лв., по 31.57 лв. от ответник.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК .........., седалище и
адрес на управление гр. С..............., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че А. А., ЕГН **********, и Н. Т., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр. С., .........., дължат СОЛИДАРНО следните суми: 413.64 лв.
цена на доставена и неплатена топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, 76.92 лв.
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 21.06.2023 г., 15.32 лв. цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 31.03.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38411/23 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: цена на топлинна
енергия за разликата над 413.64 лв. до предявените 470.95 лв. и за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г., мораторна лихва за разликата над 76.92 лв. до предявените 106.30 лв. и за
периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение
за разликата над 15.32 лв. до предявените 18.59 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до
30.06.2020 г. и изцяло иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 5.06 лв. за период от 16.07.2020 г. до 21.06.2023 г.
ОСЪЖДА А. А., ЕГН **********, адрес гр. С., .........., да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. С..............., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 423.04 лв. разноски в исковото производство и сумата от 31.57 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. Т., ЕГН **********, адрес гр. С., .........., да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. С..............., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 423.04 лв. разноски в исковото производство и сумата от 31.57 лв. разноски в
заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Н.“ АД.
5
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6