Решение по дело №1413/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

19.02.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

03.02.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

1413

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000012/ 13.11.2020г., издадено от директор на РД„АА”- Стара Загора, с което на основание чл.53 от ЗАНН на „Босфор туризъм“ЕООД- с.Бойно с БУЛСТАТ ********* е наложено наказание „имуществена санкция“ от 5000лв. по чл.97 ал.1 предл.последно от ЗАвП за нарушение на чл.91б, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят „Босфор туризъм“ЕООД, който чрез адвокат твърди, че наказателното постановление за неправилно и противоречащо на закона. Излага следните доводи: при издаването му наказващият орган не съобразил изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН; наказателното постановление е издадено от лице, което няма местна компетентност, тъй като ако има нарушение то е извършено в гр.Кърджали; дружеството не е извършило констатираното от контролните органи нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление с присъждане на направените по делото разноски. Излага следните съображения: допуснато е съществено нарушение в процесуалните правила, тъй като са нарушени правата на жалбоподателя, който не е получил цитираното искане с писмо от 09.10.2019г., поради което не е осъществил административния състав на нарушението, за което му е наложено наказание; не е спазена процедурата при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, тъй като няма надлежна покана за това, която да е стигнала до знанието на представител на „Босфор туризъм“ЕООД- Кърджали.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. В писмено становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено като съобразено с материалните и процесуалните правила. Прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава предвидения размер.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 09.10.2019г. от началник ОО АА- Кърджали била изпратена Покана Рег.№ 81-00-16-1380/ 09.10.2019г. до управителя на „Босфор Туризъм“ЕООД. Дружеството било лицензиран превозвач, притежаващ Лиценз на Общността № 0883 за международен автомобилен превоз на пътници. С поканата било изискано управителят на дружеството или професионално компетентно лице да се яви на 24.10.2019г. в 09,30ч. в административната сграда на ОО АА- гр.Кърджали, както и да носи документацията на фирмата, касаеща дейността, съгласно приложението. По делото няма данни поканата да е получена от управителя на дружеството жалбоподател- М.М.С.. Въпреки това последният с Приемо- предавателен протокол вх.№ 81-00-16-1380#3/ 31.10.2019г. е представил в ОО АА- Кърджали документи описани в точки от 1 до 12. На 25.11.2019г. началник ОО АА- Кърджали изпратил покана рег.№ 18-00-16-1380#4 до управителя на фирмата жалбоподател, за която няма данни да  получена, за явяване на 27.11.2019г. в 9,00ч. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Въпреки това на 27.11.2019г. свидетелят М.М., в присъствието на колегата си М.И. и в отсъствие на нарушителя, съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.91б, ал.1 т.1 от ЗАвП. Актът бил предявен за връчване на 06.07.2020г. на лице с име Р.М.. На 13.11.2020г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на „Босфор Туризъм“ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000лв. на основание чл.97 ал.1 предл. последно от ЗАвП за извършено нарушение по чл.91б, ал.1 т.1 от ЗАвП.

Горната фактология се установява от показания на свидетелите М.М. и М.И., както и от приетите по делото писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение от 27.11.2019г.; Приемо- предавателен протокол вх.№ 81-00-16-1380#3/ 31.10.2019г.; Покана Рег.№ 81-00-16-1380/ 09.10.2019г.; покана рег.№ 18-00-16-1380#4/ 25.11.2019г.; както и другите писмени доказателства приети по делото.

При тази фактология, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя „Босфор туризъм“ЕООД- с.Бойно е ангажирана за нарушение на чл.91б, ал.1 т.1 от ЗАвП, според която разпоредба превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. Приложената санкционна норма чл.97 ал.1 от ЗАвП, предвижда да се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000лв. този, който откаже достъп на контролните органи до гаражите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му или не представи за проверка свързани с превозната дейност документи. От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил административно нарушение по ЗАвП, тъй като същият не е бил надлежно уведомен за извършването на такава и за изискването на съответни документи за проверка. Няма как дружеството да не изпълни задължение, за което не е уведомен по надлежния ред, тъй като не му е връчена поканата за представяне на документи и извършване на проверка. Ето защо, според настоящата инстанция, жалбоподателят не е осъществил вмененото му нарушение по чл.91б, ал.1 т.1 от ЗАвП. След като той не е получил поканата на контролния орган, с която му е указано да представи определена документация, то за него не е възникнало и задължението да я изпълни. Управителят на дружеството жалбоподател в случая следва да е бил наясно със съдържанието на адресираното до него писмо, но съзнателно да не го е изпълнил в определения срок. За такова негово поведение обаче не се представиха доказателства по делото. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички признаци на процесното нарушение, а това не бе сторено. Освен посоченото, в административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се изразяват в следното: на първо място нарушителят не е поканен за съставянето на акта за установяване на административно нарушение както изисква чл.40 ал.1 от ЗАНН. Не са налице и изключенията на следващите алинеи от посочения текст, тъй като няма доказателства да е бил търсен и да не е бил намерен; на следващо място съставения акт е връчен на лице различно от управителя на санкционираното дружество, по който начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя да представи възражения и доказателства на основание чл.44 от ЗАНН; на следващо място нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в обжалваното наказателно постановление е посочената датата на нарушението, която е задължителен реквизит съгласно чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. По този начин жалбоподателят не е наясно срещу какви факти трябва да се защитава и за какво точно е санкциониран; не на последно място е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, според която образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая актът е съставен на 27.11.2019г., а обжалваното наказателно постановление е издадено почти една година по- късно на 13.11.2020г., което означава, че наказващият орган отново не е съобразил правилата по налагане на административно наказание и вместо да прекрати производството, той е санкционирал жалбоподателя, което е незаконосъобразно. Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно- наказателното производство.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Според чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 до 5 000 лв., възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лв. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 696 лв. с ДДС, като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата и постановеното във връзка с приложението й Определение № 82 от 18.02.2020 г. по ч.т.д. № 104/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. Текстът на § 2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. предвижда, че дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. Прилагайки 20 % ДДС върху минимално предвидения в случая размер на адвокатско възнаграждение (580 лв.) се получава сумата от 696 лв., която следва да се присъди в полза на жалбоподателя. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище гр.София, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 29-0000012/ 13.11.2020г., издадено от директор на РД„АА”- Стара Загора, с което на основание чл.53 от ЗАНН на „Босфор туризъм“ЕООД- с.Бойно с БУЛСТАТ ********* е наложено наказание „имуществена санкция“ от 5000лв. по чл.97 ал.1 предл.последно от ЗАвП за нарушение на чл.91б, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на „Босфор туризъм“ЕООД с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление с.Бойно, общ.Кърджали, ул.Изгрев № 11, сумата от 696лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

                        

                                                        Районен съдия: