Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260471
гр.Бургас, 18.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 1322 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба от Е.Е.Т. ЕГН ********** против наказателно
постановление № 19-0769-003657/05.08.2019г. на Началник група към ОДМВР Бургас,
сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 150 ЗДвП на жалбоподателя
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
С
жалбата се иска отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован чрез адв. В. не се явява и не се представлява.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срок (НП е връчено на 13.03.2020г., а жалбата е
подадена с п.к. от 20.03.2020г.), от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
От
фактическа страна се установява, че на 06.07.2019г. около 20,00 часа в гр.
Бургас кв. *************************************на кръстовището с ул. С.
жалбоподателят Е.Е.Т. управлявал лек
автомобил БМВ 316 с рег. № ******* без да притежава свидетелство за управление
на МПС, неправоспособен.
За
нарушението е съставен АУАН, който е връчен на жалбоподателя без възражения.
АНО
е възприел описаните в АУАН констатации и е издал обжалваното наказателно
постановление.
Съдът
намира, че описаната фактическа обстановка се установява безсъмнено от
събраните по делото писмени доказателства и от гласните такива. Видно от
справка за водач жалбоподателят не е правоспособен и не притежава СУМПС. Същият
никога не е получавал свидетелство за управление на МПС. Свидетелят М.,
разпитан в съдебно заседание, посочи, че чрез мобилно устройство това
обстоятелство било установено на мястото на нарушението и е съставен АУАН.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира,
че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП
е издадено от компетентен орган съгласно
Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално спазване
на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити
съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
От
събраните доказателства не е оборена доказателствената сила на акта съгласно
чл. 189, ал. 2 ЗДвП, чрез представяне на съответни доказателства пред
административнонаказващия орган или съда, при което следва да се приеме, че
фактите са такива, каквито са описани в акта за установяване на административно
нарушение.
Съгласно
чл. 150 ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално
електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3
и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
В
случая не е спорно, че се касае за МПС, което е било управлявано от Т.. Видно
от събраните доказателства управлението е осъществено от жалбоподателя без да е
правоспособен водач и не притежава валидно СУМПС, поради което се касае за
нарушение на посочената разпоредба, която предписва конкретното правило за
поведение. Санкционната норма е в чл. 177, ал, 1, т. 2 ЗДвП, която предвижда,
че се наказва се с глоба от 100 до 300 лв.,
който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач,
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В
случая АНО правилно е посочил, че се касае за хипотезата на чл. 177, ал. 1, т.
2, пр. 1 ЗДвП и е определил наказание в размер на 300 лева. Съдът намира, че
наложеното наказание е справедливо и отговаря на целите на наказанието, тъй
като се касае за водач, който никога не е притежавал СУМПС, налице са и други
нарушения по ЗДвП видно от справката за водач като е видно, че това нарушение
не е първо по рода си и не се касае за инцидентност. Ето защо съдът намира, че
НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Съдът
съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските. Право на такива
има АНО, но тъй като не се претендират такива, съдът не присъжда.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0769-003657/05.08.2019г. на Началник група към
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Е.Е.Т. ЕГН ********** за
нарушение на чл. 150 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС