Мотиви към Присъда № 92/16.03.2017г. по Н.О.Х.Д.№ 5726/2016г., Наказателно отделение, 4-ти състав

        Пловдивската районна прокуратура е внесла Обвинителен акт спрямо И.В.С. по досъдебно производство № 262/ 2016 год. по описа  на 01 РУ МВР гр. Пловдив за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия И.В.С. е повдигнато обвинение за това, че на 01.02.2016 год. в гр.Куклен се е заканил с убийство на Р.Н.К., и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му  – престъпление по чл.144 ал.3 вр.  ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Прокуратурата на Р.България поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия С..*** намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, предвид на което и подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Частният обвинител и граждански ищец Р.Н.К. чрез адв. Ат. И. иска от съда подсъдимия С. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Поддържа казаното от представителя на държавното обвинение относно съставомерността на деянието, както и относно обстоятелството, че престъплението е доказано по несъмнен начин. Претендира в пълен размер присъждане на граждански иск така както е допуснат за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес, a именно сума в размер на 3000 лева  ведно със законната лихва считано от 01.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Счита, че искът е доказан по основание и размер. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

Защитникът на подс. И.С. адв. Х. моли за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск в пълен размер като неоснователен и недоказан ведно със всички законови последици от това. Излага подробни съображения, че не е имало закана с убийство спрямо пострадалия  К.. Изтъква, че подс. С. е ловджия и не заслужава никакво наказание, не е вадил оръжие – ловна пушка на инкриминираната дата и не е отправял закана с убийство. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал не може да се направи несъмнен извод за виновността на подзащитния му.

Подсъдимият И.В.С. се възползва от правото си по чл.115, ал.3 във вр. с чл.55 от НПК и дава кратки обяснения. Категорично отрича да е вадил оръжие срещу пострадалия К. и посочва, че единствено е отправил искане към него да се спрат интригите като го запитал „Гюле ли имаш в главата или бренеке“? на икриминираната дата.

 В правото му на лична защита и предоставената му последната си дума по смисъла на чл.297, ал.1 от НПК моли да бъде оправдан.

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително тези по досъдебно производство № 262/ 2016 год. по описа  на 01 РУ МВР гр. Пловдив, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И.В.С. ЕГН:**********, роден на *** ***,*****, български гражданин, с основно образование, вдовец, неосъждан /реабилитиран/, пенсионер,  живее в гр.К.  обл.П. ул.”****” № **.

  Подс. И.С. и св.Р.К. се познавали от много години. Тъщата на св.Р.К. и подсъдимия живеели в съседни имоти в гр.К. От дълги години помежду им имало конфликт, повод за който били отглежданите от подсъдимия животни. На 10.03.2003 год. при поредния скандал помежду им подс. С. пробол с нож в областта на гърдите св.Р.К., за което и бил осъден с присъда по НОХД № 2062/2003 год. по описа на Районен съд гр.Пловдив.

  На 01.02.2016 год. св.Р.К. и съпругата му св.И.К., заедно със свои приятели – свидетелите М.Ц., М.П. и В.П. решили да отпразнуват празника „Трифон Зарезан“  в дома на майката на св.К. *** – тъща на пострадалия К.. В ранния следобед всички се били събрали в двора, около наскоро направеното от св.К. барбекю, за да си правят компания докато той изпече месото на скарата. В един момент подс.С. излязъл на терасата на жилището си, откъдето имал пряка видимост към мястото където стояли св.Р.К. и компанията му. Имотът на подс. С. бил в непосредствена близост до имота на сем. К. и по-конкретно на няколко метра отстояние от мястото където било разположено барбекютото. След като излязал на терасата подс. С. започнал да говори обидни думи по адрес на гостите на сем. К. – св. Ц. и свидетелите М. П. и В. П..  Псувал ги на майка и ги наричал „руенски цигани“.  След това обиждал и псувал св. Р.К. с думите: „***“. Тези му действия били прекъснати от съпругата му - св.Й.С. / починала в хода на процеса/, която излязла на терасата и го прибрала в жилището. Около 30 минути по-късно обаче подс.С. отново излязъл на терасата, но този път в ръката си държал ловната си пушка, която била на нивото на кръста му и сочела напред. Още с излизането, държейки огнестрелното оръжие, подс. С. започнал отново да псува св.Р.К. и се обърнал към него с думите „или аз или ти“. Отново се намесила св.Й.С., която се опитала да го прибере в жилището,но подсъдимия й казал да се махне и да го остави, за да може да гръмне св.К. в главата, след което се обърнал към К. и му казал, че ще го застреля като куче и че това ще му струва едно бренеке. Така отправената към св.К. закана много го уплашила и същия се притеснил, че подсъдимият може да я реализира и да го убие, още повече, че вече веднъж бил посегнал върху живота му. Заканата възприели всички свидетели, които се уплашили от агресивното и неконтролируемо поведение на подс. С., още повече че същият докато отправял заканата за убийство спрямо св. Р.К. размахвал заплашително ловната си пушка. Не след дълго и петимата свидетели се прибрали в къщата, с което инцидентът приключил.

По делото в хода на досъдебното производство е допусната СПЕ на подс.И.С., а в хода на съдебния процес заключението е прочетено и прието по реда на чл. 283 НПК. От заключението на експертизата се установява, че подс. С. не страда от същинско психично заболяване – психоза понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ гр.Пловдив, не е търсил психиатрична помощ, не е лекуван в психиатрично заведение. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период – 01.02.2016 год. Бил е с ясно съзнание. Поведението му не е било болестно /психотично/ мотивирано. Може да възприема и възпроизвежда факти от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство. Може да разбира и да ръководи постъпките си.

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателства, приобщени посредством показанията на пострадалия св.Р.Н.К. и от показанията на св. И.Ц.К., М.С.Ц., Й.И.С., В.Г.П., М.Г.П., обясненита на подсъдимия С., като се отчита тяхна двояка правна природа – от една страна доказателствен източник, а от друга изразяване на защитна позиция, справка съдимост , характеристична справка, СПЕ.

От показанията на св. Р.К. и св. И.К. се установява, че междусъседските отношения със семейство С. са изключително влошени, което обстоятелство датира от много години и причината за което се явява използването на пристройка към къщата на сем. К.  за търговска дейност  - компютърна зала и каса на Изипей – от една страна, а от друга страна, семейството на подс. С. отглеждало животни, които били връзвани пред входната врата на къщата на свидетелите К. и тези животни замърсявали входа, поради което и били отправяни забележки към подс. С. да преустанови тези свои действия.

Влошаването на тези отношение е ескалирало трайно като на 10.03.2003г. подс. С. е извършил закана с убийство спрямо св. Р.К. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал. 1 НК за което престъпление подс. С. е бил признат за виновен с влязла в сила осъдителна присъда № 222/11.10.2004г. по НОХД № 2062/2003г. по описа на РС – Пловдив, XI – ти нак.с-в. Това деяние касаело нападение на подс. С. спрямо св. Р.К. при което подсъдимия го бил сграбчил отзад с едната си ръка през рамото му, а с другата ръка, държейки разтворен сгъваем нож нанесъл удар в лявата гръдна половина, казвайки „Ще те заколя ****, ще ти извадя сърцето“. Наред с това било осъществено и престъпление по чл. 325, ал.1 НК – нанасяне на побой над пострадалия Р.К., размахването на нож, опит за удар с камък като мотивът затова на подс. С. бил личен междусъседски конфликт.

Ето защо досежно показанията в частта им относно силно влошените отношения между подс. С., от една страна, и от друга – св. Р.К. и св. И.К. съдът не намира основание да се съмнява. Същите са достоверни, логични и последователни и се подкрепят от влязъл в сила осъдителен съдебен акт – присъда. Този фактически извод се потвърждава и от показанията на св.Й.С., която акцентира върху това, че К. са се оплаквали от техните хайвани /животни/ и им създавали грижи.

От съвкупната преценка на показанията на всички свидетели /с изключение на св. Й.С. и св. Г.П./, които са били преки очевидци – св. Р.К., св. И.К., св. М.П., св. М.Ц. и св. В.П. се потвърждава обвинителната теза, че в ранния следобед на 01.02.2016г. в гр. Куклен  всички се били събрали в двора на къщата обитавана от сем. К., около наскоро изграденото барбекю, за да си правят компания и да пекат месо. В един момент подс. С. излязъл на терасата на жилището си, която била на един метър от горния ръб на оградата на имота на сем. К.. Всички от гореизброените свидетели са имали пряка видимост към терасата на жилището на подс. С. и всички са можели ясно и недвусмислено да възприемата думите и действията му, тъй като барбекюто се намира в близост до границата на къщата, а нивото на оградата не пречело на тази видимост. Еднопосочно и логически последователно всеки от свидетели си спомня, че в късния следобед на инкриминираната дата 01.02.2016г. подс.С. е излязъл на терасата си е възприел свидетелите Р. – и И. К., М. – и В. П. и св. М.Ц. като е започнал да ги обижда и псува „******“, тъй приятелите на сем. К. били от с. Р., след което пряко се е насочил към св. Р.К. и го е нарекъл „****, *****, *****, колко ми струваш ти – едно бренеке в главата“. Като относно последователността на отправените обидни думи и изрази е налице пълно съответствие в показанията на св. Р.К. и св. И.К., показанията на св.М.Ц., съответно показанията на св. В.П., като единствено в показанията на св. М. П.а има отклонение в насока, че свидетелката си спомня, че подс. С. е започнал да отправя обидите първо към св. Р.К. и после към всички останали. Съдът не възприема това за съществено противоречие в гласните доказателства, до колкото несъмнено се установи, че подс. С. е обиждал и псувал и петимата свидетели, държал се е агресивно и непристойно спрямо тях.

Във връзка с гореизложеното отправянето на обидните думи от страна на подс. С. потвърждава и св. Й.С., която си спомня, че мъжът и е напсувал св. Р.К. като преди това го питал „Гюле или съчми имаш в глават“. Св. Й.С. посочва, че подс. С. е бил излязъл на терасата, за да потърси обяснение във връзка с отправени обидни думи от страна на св. Р. К. към свидетелката / Й. С./ същия ден по-рано сутринта. Тези обидни думи за които св. С. говори силно я разстроили и когато съпругът й – подс. С. се прибрал у дома тя споделила с него това обстоятелство. При всички положения обаче остават изолирани и недостоверни показанията на св. С., че на барбекюто в двора не е имало жени, а само трима мъже – В., Р. и друго момче, което свидетелката не познава. Остават и изолирани показанията на св. С. затова, че подс. С. е напсувал само св.Р.К., до колкото по делото се изясни, че псувни са отправяни и спрямо останалалите присъстващи, които са били наречени „руенски цигани“. Както св. Ив. К. така и св. М. П. заявяват пред съда и респ. на досъдебното производство, че на 01.02.2016г. са присъствали на инцидента, били са на гости на сем. К. и са били заедно с мъжете си на барбекюто. Същевременно и другите трима св. Р.К., М. Ц. и В. П. потвърждават, че са били с двете жени, като всички са били заедно към момента, когато подс. С. е излязал на терасата и е започнал да ги псува.

Следващият етап от фактологична страна се свързва с прибирането на подс. С. вкъщи след като е отправил обидните и нецензурни думи и изрази, което се потвърждава и от показанията на св. Й.С.. Последната е успяла да прибере силно раздразнения си съпруг вкъщи. От момента на това прибиране е изминал около половин час, след което подс. С. отново е излязал на терасата, от която е имало пряка видимост към барбекюто, но този път вече  е бил въоражен с притежаваната от него ловна пушка.

 Отново свидетелите на обвинението, еднопосочно, безпротиворечиво и логически последователно заявяват в съдебно заседание, че ясно са видели как подс. С. излиза в силно афектирано състояние на терасата си и държи в ръце пушката си като съпругата му св. Й.С. се е опитвала да го прибере вкъщи. Така св. Р.К. си спомня: „ пушката я държеше в ръцете си“, св, И.К.: „държеше пушка, а жена му го дърпаше“, св. М.Ц.: „излезе с пушката, мисля че с дясната ръка я държеше до тялото си…при вида на пушката всички изтръпнахме“, св. М.П.: „ …след малко излезе с пушката, беше ловна пушка, държеше я в дясната си ръка до тялото“, св. В.П.: „…след малко И. излезе с пушката, държеше я насочена напред, към двора, пушката беше ловна, жена му го дърпаше“. Напълно изолирани остават показанията на св. Й.С. и обясненията на подс. С., че не е вадил ловното си оръжие – пушка в деня на инцидента, респ. че последно пушката е била вадена на 18.12.2015г. – когато приключвал ловния зимен сезон. По делото не се събра нито пряко, нито косвено доказателство, което да е в подкрепа обясненията на подс. С., респ. показанията на св. Й.С. съдът не възприема за достоверни, тъй като са изолирани от останалите гласни доказателствени източници и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Не се разколеба обвинителната теза относно осъществяването на така установените факти чрез събирането на други доказателства.

По-нататък доказва се по несъмнен начин, че още с излизането си на терасата / след като вече се е прибрал/ подс. С. е  започнал отново да псува св.Р.К. и се обърнал към него с думите „или аз или ти“. Отново се намесила св.Й.С., която се опитала да го прибере в жилището,но подсъдимият й казал да се махне и да го остави, за да може да гръмне св.Р.К. в главата, след което се обърнал към св. Р. К. и му казал, че ще го застреля като куче и че това ще му струва едно бренеке. Така св. Р.К. си спомня и излага в съдебно заседание „Ей сега ще ти пръсна главата“, св. И.К. си спомня, че св. Й. С. дърпала подс. С. с думите „И., моля те, недей, с тази пушка ще стане беля“, св. М.Ц. си спомня, че подс. С., държейки пушката казал на св. К., че ще го гръмне като куче, че му струва едно бренеке, щял да прежали едно бренеке. Св.М.П. също потвърждава показанията на останалите свидетели като заявява, че подс. С. след като бил излязал с пушка се обърнал към св. Р.К. и му казал: „Ти на мен ми струваш едно бренеке, ше ти пръсна главата като на куче“. Св. В.П. също в показанията си посочва, че подс. С. е отправил заплаха към св. Р.К., че ще му пръсне главата и ще го застреля като куче. Всички свидетели извън св. Й.С. и св. П. / който не е очевидец на инцидента/ са категорични, че подс. С. не е насочвал пушката към някой от тях – факт, който не се и твърди от обвинението, всички свидетели са категорични обаче, че заканите спрямо св. Р.К. са били отправени от подс. С., докато същият е държал ловната си пушка и след като ги е псувал и обиждал, докато е бил в силно раздразнено състояние. По делото се установява и че съпругата на подс. С. – св. Й.С. се е опитвала да успокои съпруга си и да го прибере вкъщи, за да не се случи по-голям инцидент. По делото не се установява несъмнено, че раздразнението на подс. С. е възникнал в резултат на обида или друго противоправно поведение от страна на св. Р. К. така както излага св. Й.С. за събития настъпили същия ден – 01.02.2016г.  преди обяд. Съдът счита, че в резултат на влошените междусъседски отношения, подс. С. на инкриминираната дата е започнал да обижда и псува св. Р.К. и неговите близки и приятели, при което раздразнението на подс. С. е ескалирало, същият се е прибрал в дома си, взел е ловната си пушка, излязъл е и се е заканил, че ще гръмне пострадалия пред всички очевидци като е посочил, че живота му струва стойността на едно бренеке.

И петимата свидетели са били силно изплашени, не са се обадили в полицията, но са се прибрали като са напуснали двора с барбекюто. Показанията им са логични и последователно проследяват събитията, случили се на инкриминираната дата. Св. Р.К. е бил разстроен, притеснен и уплашен като според показанията на св. М.Ц. и св. В.П. е получил страхова невроза, притеснява се и се оглежда непрекъснато.

Първостепенният съд не дава вяра на обясненията на подсъдимия С.. Последният отрича да е вадил ловната си пушка, респ. да е отправял закана за убийство спрямо пострадалия Р.К.. В съотвествие с процесуалните норми в дадените обяснения прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока на мисли достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Анализът им съдът извърши особено внимателно като прецени, че подсъдимият е основна страна в процеса, която е най-заинтересована от благоприятен за нея изход на делото..

От обясненията на подсъдимото лице се потвърждават фактите за наличието на влошени междусъседски отношения, както и че на инкриминираната дата подс. С. е бил на терасата на жилището си, което пък е в непосредствена близост с двора на сем. К. и е влязал във вербален контакт с пострадалия. Всичко останало извън тези обяснения съдът не кредитира и приема за защитна теза.

Горната фактология съдът изведе и посредством приобщеното писмено доказателство  присъда № 222/11.10.2004г. по НОХД № 2062/2003г. на РС – Пловдив.

Извън него, съдът изключи от доказателствените си изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.

        Съдът кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената съдебно-психиатрична експертиза (л.41-45 от досъдебното производство), от което се установява липсата на психично заболяване у подсъдимия С. към инкриминираната дата без данни за разстройство на личността и синдром на алкохолна или наркотична зависимост. Според експертното заключение и с по делото не се установи с категоричност подсъдимият да се е намирал в състояние на алкохолно опиване като не е изключена възможността му да разбира свойството и значението на извършването и да ръководи постъпките си.

Констатация за чистото съдебно минало на подсъдимия С. и личността му /реабилитиран по право/, съдът направи въз основа на приложените и приета по делото като писмени доказателства справка съдимост /л.52- от досъдебното производство/ и характеристична справка.

          На основата на така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           Подсъдимият И.В.С. е осъществил от обективна и  субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК.

Престъплението по чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК, предвид систематичното място, където се намира /раздел V – „Принуда”/ от глава II на НК /”Престъпления против личността”/ закриля от противоправни посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането на това престъпление от деятеля се цели промяна на поведението и действията на заплашения, въпреки волята му в желаната от дееца насока. За осъществяване му се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето/лицата и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Тъй като иде реч до засягане на свободата на заплашения, необходимо е заканата да бъде отправена именно към него, за да може да стигне до неговото съзнание. Съгласно задължителна за съда съдебната практика, а и предвид съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези заплахи да са възбудили такъв страх у лицето/лицата, срещу което/които са отправени, а само да са били в състояние да възбудят основателен страх, че заканата може да бъде осъществена. В този смисъл е и ТР № 53/1989г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК, законът не изисква към момента на извършването му - отправянето на заканата с убийство, у дееца да има оформено решение за неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. Следователно, не могат да се споделят възраженията на адв. Х., че за да е налице съставомерността на деянието е било необходимо пострадалия Р.К. да се е уплашил. Законът не изисква да е налице реален уплах при заканата за убийство, а последната да е от такова естество и с такъв интензитет, че да е годна да възбуди страх у лицето от осъществяването й. Следователно, предмет на наказателноправна оценка е не дали пострадалия К. обективно се е уплашил така както поддържа адв. Х., а какви са характеристиките на заканата за убийство в конкретния случай. Именно тези характеристики съдът определи като годни да възбудят основателен страх от осъществяването на заканата – така подс. С. е бил силно афектиран, псувал е свидетелите включително и пострадалия К., след това се е прибрал и е взел ловната си пушка, излязал е на терасата и персонално се е обърнал към пострадалия с думите, че ще го гръмне. Следователно, от обективна страна, а св. Р.К. е възприел пушката, възприел е агресията и раздразнението на подс. С., възприел е че ще бъде застрелян като куче и че животът му не струва едно бренеке. Дори да се приеме, че поради дългосрочността на влошените междусъседски отношения прагът на търпимост на пострадалия К. е повишен и той обективно да не е бил изплашен, то отправянето на такава закана, при тази непосредствена близост с жертвата и при държането на огнестрелно оръжие с голяма огнева мощ, макар и същото да не е пряко насочено, категорично е от естество да възбуди основателен страх, който и страх реално е бил изживян, включително и от пострадалия до колкото същият вече е бил наръгван с нож от подс. С..

Съставът на това престъпление приема за достатъчно от обективна страна приемането на заплахата от пострадалия /р.№ 37 от 31.01.1991г. по н.д. № 876/1990 г., I н. о. на ВС/, поради което съдът намира, че в настоящия казус тези закани от подсъдимия са стигнали до съзнанието на пострадалия Р.К..

Заканите за ликвидирането на пострадалия чрез застрелването му като куче според районният съд са били реални, част от познаваемите процеси и явления /р. № 851 от 05.01.2005 г. по н. д. № 459/2004 г., II н.о. на ВКС, р.№ 853 от 05.01.2005 г. по н. д. № 459/2003 г., II н.о. на ВКС/. По делото липсват данни дали у подсъдимия е било формирано решение за извършване на престъплението, израз на което са били заканите, но самото психическо състояние на последния според съда /силно раздразнение, съпроводено с агресия, използане на огнестрелно оръжие – ловна пушка, съществуващата дистанция/ прави вероятно бързо пораждане на такова решение и действие за осъществяването му /р.№ 10 от 22.01.1985 г. по н. д. № 684/1984 г., I Н. о. на ВС/, което е достатъчно за съставомерността от обективна страна.

 Както беше споменато и по-горе законът и тълкувателната практика на ВС не изискват категоричност относно предварително взето решение за изпълнение на заканата, използването на годно да умъртви човек средство или наличието на такива условия, при които резултатът със сигурност може да настъпи /ТР № 53/1989г. на ОСНК на ВС/. Следователно, законът поставя изисквания като фактологичен минимум, който са далеч надхвърлени с оглед на осъщественото от подс. С., което пък и прави неправилна тезата застъпвана от защитата, че пострадалия К. не е бил реално уплашен. Нито един от свидетелите не споменава подс. С. да е треперел и физическото му състояние да не е позволявало обективно да извърши заканата и да я осъществи. Обстоятелството, че пострадалия не е потърсил съдействие от органите на полицията не означава, че заканата за убийство осъществена от подс. С. е несъставомерна.

От субективна срана съставът на това престъпление изисква деецът да съзнава съдържанието на заканата и нейното възприемане от заплашения като действителна такава като не е необходимо лицето в действителност да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

Въпросът за наличието на „основателен страх” в смисъла на чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК, е чисто юридически, е не експертен. Изводите си за изпадане на пострадалия в това състояние районният направи въз основа на съвкупна оценка на всички обстоятелства от значение за изясняване на това обстоятелство.

Налице е вербално психическо въздействие върху пострадалия, което обективно е застрашило правнозащитимата му сфера. Отправените от подсъдимия С. реплики вещаят смърт, натоварени са със застрашителен потенциал, подсилен от поведението на дееца, който е държал и пушка, на разстояние от около 2-3 метра от пострадалия.

По изложените съображения съдът прие, че пострадалия е преживял страхови реакции, свързани с опасения от посегателства върху живота му, като емоционалният стрес е резултат от поведението на подсъдимия С. и от извършените от него действия, обективиращи заканата. Такава ситуция нормално психологически не само предизвиква у индивида преживявания от тъмния спектър на емоционалния регистър /страх, стигащ до витална застрашеност за живота/, а покрива и юридическия критерий на понятието „основателен страх”.

От субективната страна също са налице задължителните елементи, които правят деятелността на подс. С. престъпна по смисъла на чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК. Подсъдимият е имал възможност да формира адекватна представа, че със своето поведение осъществява въпросната закана и че тя ще породи страхови изживявания при пострадалия, което е искал и това реално се е случило. Подсъдимият е възприел и останалите свидетели и целял да всее страх и смут у тях, че ще посегне на техния близък и приятел.

По изложените съображения подсъдимият И.В.С. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК.

 

По наказанието:

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия И.В.С., съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.55 НК за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които така предвиденото в чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” без минимум да бъде заменено с по-лекото такова в чл.37, ал.1, т.2 от НК – „Пробация”.

Отговорността на подсъдимия С. се смекчава на първо място от чистото му съдебно минало /реабилитиран по право/, причината, довела до настъпване на конфликта – влошените междусъседските отношения, напредналата възраст на подсъдимия. Към отегчаващите вината обстоятелства съдът причисли използването огнестрелно оръжие – ловна пушка  при отправянето на закани спрямо личността на пострадалия, както и предходните съпътстващи обиди и използване на нецензурни думи спрямо пострадалия и неговите близки и приятели.

Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че наказанието, което следва да се отмери за подс. С. трябва да бъде ориентирано към минимума, а именно 6 месеца лишаване от свобода. По-тежко наказание не би съответствало на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Следва да се посочи, че подс. С. няма други противообществени прояви, а предходното му осъждане / което съдът възприема като лоша характеристична данна/ е било резултат от влошените междусъседски отношения. Следователно и вън от контекста на тези междусъседски отношения подс. С. не е общественоопасна личност като с поведението си не е застрашавал други обществени отношения.

Районният съд в този му състав е на становище, че така определеното на подсъдимия наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години по реда на чл. 66, ал.1 НК, тъй като за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК не е необходимо подсъдимия да го търпи ефективно. Налице са предпоставките за приложението на чл. 66, ал.1 НК тъй като подс. С. е реабилитиран по право за предходното си осъждане по НОХД № 2062/2003г. на РС – Пловдив и според настоящата инстанция поправянето и превъзпитанието му ефективно би могло да се постигне с отлагане изпълнение на наказанието за минимален период от време предвиден съгласно закона. Би се постигнала и превантивната цел на закона, доколкото условното осъждане би било евентуален контрамотив за извършване от подс. С. на друго престъпление от общ характер. Следва да се посочи и че ефективното изтърпяване на наказанието би било неоснователна репресия спрямо подс. С. предвид обстоятелството, че последният не е личност с висока степен на обществена опасност.

Така индивидуализираното наказание ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността на извършителя, но и върху другите неустойчиви лица в каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 от НК.

По гражданския иск

Налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД за реализиране гражданската отговорност на подс. С., тъй като деянието му – заканата с убийство е противоправна, виновна и пряко и непосредствено е причинили неимуществени вреди на увреденото лице – пострадалия Р.К.. При определяне размер на справедливото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД съдът отчете степента и механизма на увреждането – същото е предизвикало стрес и неспокойство у пострадалия на инкриминираната дата 01.02.2016г. Не се кредитират показанията на свидетеля И.К., че заканата за убийство е допринесла за трайно психично неспокойствие, притеснение и страх у пострадалия К.. Последният при разпита си заявява, че многократно е виждал по улицата подс. С. да се разхожда с ловната пушка, който е гледал ехидно към офиса на сем.К.  и е демонстрирал сила, което пък води на извода, че Р.К. е бил привикнал на поведението на подс. С. и не го е виждал за първи път с пушка, когато е отправена заканата. Безспорно на инкриминираната дата 01.02.2016г. пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в неспокойство, притеснение и уплах за живота му, но продължителността на това състояние е краткотрайна, което предопределя и неоснователност на предявения иск за сумата на 300 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева. Ищецът не доказва при условията на главно и пълно доказване в какво се състоят неимуществените му вреди, по какъв начин точно се е отразила заканата за убийство върху ежедневния му начин на живот, за какъв период от време, в какво се състои силния уплах и стрес и как той е повлиял на качеството на живот на пострадалия, по какъв начин е бил преодолян възникналия стрес и колко време е отнело това. Свидетелските показания са в насока за внезапен уплах, който е изживял св. Р.К., но отсъства конкретизация затова по какъв точно начин престъплението е довело до отрицателна промяна в обичайния му ритъм на живот предвид на дългосрочността на влошените междусъседски отношения. В гражданското право подлежат на репариране само действителните и непосредствени неимуществени вреди, които се дефинират като болки и страдания. Сумата над 300 лева до пълния претендиран размер не се доказа от страна на ищеца, че представлява реално претърпяна неимуществена вреда. Ето защо и искът се отхвърли в тази му част като неоснователен и недоказан ведно с акцесорната претенция за законната лихва за забава. Сумата от 300 лева се присъди ведно със законната лихва за забава считано от датата на увреждането – 01.02.2016г. до окончателното й изплащане.

По разноските, веществените доказателства и причини за извършване на престъплението:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С. беше осъден да заплати в полза на граждански ищец разноските които е направил за адвокатско възнаграждение в размер на 45 лева съразмерно на уважената част от гражданския иск. По делото не се конкретизира каква сума е заплатена като адвокатски хонорар за процесуалното представителство, което касае защитата по отношение на граждански иск и по отношение представителство на пострадалия в качеството му на частен обвинител. Последното би позволило да може да се присъди в съответния размер възнаграждението което повереникът е получил за оказаната правна помощ на пострадалия в качеството му на частен обвинител.  Ето защо и съдът приема, че сумата е заплатена като възнаграждение за защитата по гражданския иск, като разноските следва да се уважат съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Подсъдимият С. беше осъден да заплати 50 лева държавна такса в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС съгласно чл. 1 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Подс. С. беше осъден и да заплати разноските в досъдебното производство по сметка на ОД на МВР – сума в размер на 110 лева и за настоящата инстанция – сума в размер от 20 лева по сметка на ПРС.

По делото в съдебната му фаза няма приобщени веществени доказателства, предвид на което съдът не се е произнесъл в тази насока с присъдата си.

Престъпното деяние е осъществено от подсъдимия С. поради ниската му правна култура, незачитане правата на личността и главно предвид влошените междусъседски отношения.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала!

В.И.