О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 14.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I
Гражданско отделение, І-7-ми състав, в закрито заседание на 14 октомври 2020 г., в състав:
СЪДИЯ:
Гергана Коюмджиева
като разгледа гр.д. № 10755/ 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.130 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на В.Ф.К. ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.124 ГПК във вр. чл. 29 от ЗОС за осъждане на ответната община да обезщети
ищеца за негов поземлен имот идентификатор № 68134.1006.499 по КККР на
гр.София, попадащ в УПИ III –„За корекция на река и озеленяване“, в кв.51, местност „Манастирски ливади- Изток“
с друг равностоен общински имот – частна собственост или при условията на
евентуалност да заплати равностойно парично обезщетение в размер на 30 000
лева, като част от 800 000 лев.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик
на недвижим имот, с идентификатор № 68134.1006.499, с площ от 1 570 кв.м.,
представляващ незастроено дворно място, находящо се в гр. София, ул. „419“ в .
Манастирски ливади-Голяма могила, съгласно нотариален акт № 41, том ХХІ, вх-
рег. № 6278, дело № 4621 от 16.03.2001г. Твърди, че с решение № 50 от 30.03.2001г. по
протокол № 24 на Столичен общински съвет, процесния недвижим имот попада в УПИ
ІІІ- „За корекция на река и озеленяване“, кв. 51, местност „Манастирски ливади
– Изток“. Посочва още, че съгласно становище на направление „Архитектура и
градоустройство“, в тази зона не се допуска строителство, с изключение на
инженерни мрежи и алеи. Не се твърди за е проведена отчуждителна процедура.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответната страна Столична община е
депозирал отговор на исковата молба, в който е изложено становище за
недопустимост на исковата претенция. Заявява, че имотът на ищеца попада в зона
„ТЗВ“ – терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и
сервитути, по ОУП на Столична община от 2009г. Посочва още, че в зоната не се допуска
строителство, с изключение на инженерни мрежи и алеи. Твърди, че отчуждителните
процедури за улица не са проведени, уличната регулация не е приложена, както и
предвидената корекция на река все още не е реализирана.
При
така наведните фактически твърдения, съдът намира от правна страна следното: Предявените
искове са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им. В конкретния
случая е предявен иск за обезщетение, преди да е проведена процедура по
отчуждаване на процесния недвижим имот, а искове за евентуално бъдещо право са недопустими.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че искът с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 29
от ЗОС е преждевременно предявен - при липса на правен интерес. Наличието на
правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна процесуална предпоставка,
за която съдът следи служебно. При липса на правен интерес производството по
делото следва да се прекрати. На основание чл. 2 ГПК, съдът е длъжен да
разгледа и разреши всяка молба за защита на накърнено към подаването на
исковата молба материално право, но когато съобразно фактическите твърдения на
ищеца, които ще се формират обективните предели
на СПН, предявеното материално право все още не е възникнало, респ. когато то
не е годно за принудително удовлетворяване (не е настъпила неговата
изискуемост), не е налице правен спор, който да бъде разрешен от съда със сила
на пресъдено нещо. Следователно, към този момент не е породена и една от
абсолютните положителни процесуални предпоставки, обуславящи възникването и
съществуването на правото на иск - правният интерес. При това положение
предявения иск за бъдещо право за
периода след подаване на исковата молба е недопустим. /в този смисъл
Определение № 587/12.10.2009 г. по гр. д. № 542/2009 т. на ВКС, ІІ т.о.
Определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3119/2014 г., I г. о.,
ГК/
Абсолютна процесуална предпоставка за
реализиране на правото на защита чрез установителния иск е да е налице правен
интерес, който липсва при ищеца за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства. Поради изложеното в обстоятелствената част съдът счита, че
предявените искове са недопустими и производството по тях следва да бъде
прекратено. Предвид обстоятелството, че предявените искове са лишени от правен
интерес и процесуално недопустими, на основание чл.130 от ГПК исковата молба
следва да бъде върната, а производството прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх.№106380
от 07.08.2018г. на В.Ф.К. ***, с която
са предявени искове с правно основание чл.124 ГПК във вр. чл. 29 от ЗОС за
осъждане на ответника да обезщети ищеца с друг равностоен общински имот –
частна собственост или при условията на евентуалност да заплати равностойно
парично обезщетение в размер на 30 000 лева, като част от глобална сума от 800
000 лева, поради недопустимост на предявените искове.
ПРЕКРАТЯВА
производство по гр.д. № 10755/2018 г., описа на СГС първо ГО, 7 състав.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от получаване на съобщението
на страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ: