О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 08.12.2020г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
Като разгледа
докладваното от съдията Пеловска
в.ч.гр.дело N 558 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр.с
чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба
от „Юробанк България“АД-гр.София, чрез упълномощения му адвокат Д.М., против
определение на Районен съд-Враца №1439/30.07.2020г., постановено по гр.дело
№4314/2019г.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното
определение е неправилно, тъй като при постановяването му съдът не е съобразил,
че при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, върху дължимата
по Наредба №1/2004г.за МРАВ сума, следва да бъде начислен и ДДС, при което
вместо възприетото от районния съд възнаграждение от 416 лв., да се присъди
сумата от 499,60 лв.
Препис от частната жалба е бил връчен на
ответницата Г. И. Г. от с.***, но отговор от нея не е постъпил.
Като взе предвид така постъпилата частна жалба,
въззивният съдебен състав намира, че същата е процесуално допустима, като
насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.248, ал.3, изр.1 от ГПК
и подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба се явява
основателна по следните съображения:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявени от „Юробанк
България“АД-гр.София против Г. И. Г. от с.***,
обективно съединени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата от
общо 2661,91 лв. С оглед направено от ответницата признание на исковете, същите
са били уважени от районния съд с решение №242/20.05.2020г., постановено по
гр.дело №4314/2019г.
В хода на първоинстанционното производство ищецът
е бил представляван от адв.М., съгласно представено по делото пълномощно, по
силата на което ищецът упълномощил адвокатско дружество „М. и Р.“,
представлявано от адв.М., да осъществява процесуално представителство по делата
му.
Още с исковата молба е представена фактура
№4033/17.10.2019г., от която е видно, че за представителството по гр.дело №4314/2019г.
ищецът е заплатил на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение в размер
на 416,33 лв. без ДДС или 499,60
лв.с включен ДДС. Видно от
фактурата, адвокатското дружество е регистрирано по ДДС. С оглед цената на
исковете договореното и изплатено адвокатско възнаграждение без ДДС възлиза на
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 499,60 лв. ищецът е поискал
и съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.
С постановеното по делото решение №242/20.05.2020г.
районният съд е уважил изцяло предявените искове, като е присъдил в полза на
ищеца разноски в общ размер от 615 лв., включващи заплатената от ищеца държавна
такса и адвокатско възнаграждане, намалено до предвидения в Наредба №1
минимален размер по чл.7, ал.2, т.2 от ГПК. В решението не е уточнено какви са
конкретните размери на възприетите от районния съд компоненти на разноските, но
събраната от първоинстанционния съд държавна такса е в размер на 199,02 лв. За
да присъди възнаграждението в намален размер от претендирания, районният съд се
е позовал на направено от ответницата възражение за прекомерност по чл.78, ал.5
от ГПК.
С молба от 29.06.2020г. ищецът е поискал изменение
на решението в частта му за разноските, с която е поискал присъждане на
претендираните разноски в цялост, в размер на общо 698,62 лв. С обжалваното
определение №1439/30.08.2020г. РС-Враца е приел молбата за неоснователна и я е
отхвърлил, излагайки доводи, че съобразно възражението за прекомерност,
адв.възнаграждение е намалено до размер на 416 лв.
При така установеното, въззивният съдебен състав
намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, поради неправилно
приложение на закона.
Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС
адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба,
върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение
следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката,
съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана
безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Предоставените от адв. М. правни услуги съставляват облагаема възмездна
доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално
представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по
предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв ред. Затова при присъждане на възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по
ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв от регистрирано
по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС.
В разглеждания случай са представени
доказателства, от които безспорно се установява, че адв.Д.М. е преупълномощен
по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв от регистрирано по ЗДДС Адвокатско дружество „М.
и Р.“, като договореното и изплатено на дружеството адвокатско възнаграждение е
в размер на 499,60 лв.с включен ДДС (416,33 лв. без ДДС). В случая посочената
във фактурата от 17.10.2019г. данъчна основа от 416,33 лв. съвпада напълно с
размера на минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г., който е приложим с оглед цената на предявените искове. По тази
причина и като се има предвид регистрацията на адвокатското дружество по ДДС,
на основание §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г., минималният размер на
възнаграждението, което се следва на ищеца е
499,60 лв.с включен ДДС и под този размер възнаграждението не може да се
намалява по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Ето защо, неправилно районният съд не е присъдил
съответния размер на дължимия ДДС, поради което обжалваното определение следва
да бъде отменено и вместо това ответницата Г. Г. бъде осъдена да заплати на „Юробанк
България“АД сумата от 83,62 лв., представляваща
разликата между присъдените деловодни разноски от общо 615 лв. до пълния дължим
размер от 698,62 лв.
За настоящето производство частният жалбоподател
претендира присъждане на деловодни разноски в размер на заплатената от него
държавна такса. С оглед константната съдебна практика обаче, разноски за
производството по чл.248 от ГПК не следва да се присъждат, тъй като то няма
самостоятелен характер и в него не се носи отговорност за разноски (Определение
№ 411 от 21.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3222/2019 г., IV г. о., ГК,
Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. дело № 1847/2016 г., ІІ ГО на ВКС;
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. дело № 696/2014 г., ІІІ ГО на ВКС).
По тази причина претендираните от жалбоподателя разноски за държавна такса не
следва да бъдат присъждани.
Въззивният съд обаче констатира, че при
администрирането на частната жалба районният съд неправилно е определил
държавна такса по нея в размер на 25 лв., вместо следващата се такава от 15 лв.
и е задължил жалбоподателят да довнесе допълнителна такса от 10 лв. Дължимата
държавна такса по частната жалба е в размер на 15 лв., на основание чл.19 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, поради което за
жалбоподателя остава отворена възможността да иска връщане на недължимо
доплатената такса от 10 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ определение №1439/30.08.2020г. на Районен
съд-Враца, постановено по гр.дело №4314/2019г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №242/20.05.2020г. на Районен
съд-Враца, постановено по гр.дело №4314/2019г. в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА Г. И. Г. от с.***, общ.Оряхово, обл.Враца, с ЕГН ********** да заплати
на „Юробанк България“АД, с ЕИК *** (с предишно наименование „Банка Пиреос
България“АД), допълнително сума в размер на 83,62 лв., представляваща разликата
между присъдените с решение №242/20.05.2020г. на Районен съд-Враца, постановено
по гр.дело №4314/2019г. деловодни разноски от общо 615 лв. до пълния дължим размер от 698,62 лв.
Определението е окончателно и на основание чл.274,
ал.4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........